Определение по дело №538/2012 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 ал. 4 от ГПК.

Образувано е по жалба от Б. Д. Б от [населено място], област Б., ул.”П” № 4а, срещу действията на ЧСИ Ш. Д, по ИД № 711/2013г. по неговия опис, с която жалбоподателя, в качеството си на трето лице, неучастващо в изпълнителното производство, иска от съда отмяна на действията на ЧСИ- отнемана на движими вещи, от дома на жалбоподателя, които са се намирали в негово владение към момента на отнемането им за да бъдат предадени на взискателя- А. А. В., които действия са обективирани в Протокол за принудително отнемане на движими вещи от 03.12.2013г.

Жалбата си жалбоподателят основава на твърденията, че описаните в протокола на ЧСИ Ш. Д движими вещи, са отнети на 03.12.2013г. от дома му в [населено място], като е релевирано оплакване за процесуална незаконосъобразност на действията на ЧСИ, тъй като съдия изпълнителят не е имал правото да насочва принудително изпълнение срещу описаните движими вещи и да ги отнема, след като в деня на отнемането им, движимите вещи не се намират във владение на длъжника, а са във владението или държането на трето неучастващо в изпълнителното производство лице./чл. 521 ал.2 от ГПК/. В този случай ЧСИ Ш. Дервиш е следвало да изпълни, като насочи принудително изпълнение за паричната равностойност на липсващите вещи. Изведени са с жалбата оплаквания, че ако взискателя или съдия изпълнителя имат сведения, че в присъдените движими вещи се намират в държането на трето лице, то съдия изпълнителят е длъжен на основание чл. 507 и чл. 508 от ГПК, да направи запитване до третото лице дали при него има такива движими вещи на длъжника и дали третото лице е готово да я предаде на взискателя, тъй като не претендира права върху държаните от него вещи на самостоятелно правно основание, както и по отношение на това право няма претенции от други лица. Ако третото лице не оспорва задължението на длъжника и правото на собственост върху присъдените вещи, едва тогава може да предаде вещите на съдия изпълнителя или те да бъдат иззети от него. Ако обаче третото лице оспори, че не държи движимите вещи за длъжника, а твърди че ги владее или държи за себе си, въпроса за отнемането на вещите и насочването на принудително изпълнение срещу тях, следва да се реши по общия исков ред. Отделно от това са наведени възражения от жалбоподателя Б. Д. Б че вещите отнети от ЧСИ Ш. Д не са индивидуализирани и същите не са идентични с тези, предмет на решението за предаване и изпълнителния лист въз основа на която е образувано ИД № 711/2013г. по описа на ЧСИ Ш. Д. Излагат се съображения, че вещите са били и трайно прикрепени към апартамента в който жалбоподателя живее и не е следвало да бъдат демонтирани и отнемани по принудителен ред, още повече че самият Б. Д. Б е отправил до съдия изпълнителя по ИД № 711/2013г., заявление с вх. № 29185/24.10.2013г., с което е посочил че не дължи на страните по ИД № 711/2013г., поради което за движимите вещи няма годно изпълнително основание спрямо него като трето лице, оспорил е че намиращите се в апартамента му движими вещи са му предоставени от О. Д. В. за ползване, като всички вещи които се намират в апартамента са негова лична собственост. В жалбата са изложени съображения, че въпроса за правото на собственост на отнетите движими вещи е ирелевантен в производството по чл. 435 ал.4 от ГПК, след като движимите вещи към момента на отнемането им, не са се намирали във владение на длъжника по изпълнителното дело.

С жалбата си, жалбоподателят Б. Д. Б моли съда да насрочи открито съдебно заседание, в което да допусне разпита на свидетели, като представя писмени доказателства и моли съда да изиска в цялост ИД № 711/2013г. по описа на ЧСИ Ш. Д.

С допълнителна жалба с вх. № 34148/10.12.2013г.жалбоподателят Б. Д. Б навежда допълнителните оплаквания, основани на Протокол за принудително отнемане на движими вещи от 03.12.2013г. Жалбоподателят моли съда да открие по отношение на протокола, производство по оспорване на съдържанието му по реда на чл. 193 от ГПК, тъй като в протокола много обстоятелства не са отбелязани или са отразени погрешно- така не е отразено че отнемането на вещите е станало от жилището на Б. Д. Б в [населено място], че на отнемането са присъствали двама полицаи от РУ”П” Г. Д., както и че жалбоподателя е присъствал на отнемането и се е противопоставил на действията на ЧСИ. Твърди се, че неточно са записани и отнетите от апартамента му движими вещи, които също не са били индивидуализирани по размер, цвят и др.

С допълнителната молба се иска от жалбоподателя Б. Д. Бозов, да бъде назначена съдебно- техническа експертиза, която да извърши оглед на място в жилището на Бозов в [населено място] и да отговори на въпроса, какви радиатори са били демонтирани от жилището му- с какви размери, както и след като извърши оглед и замерване на отнетите вещи, да отговори на въпроса- какви вещи са били отнети от жилището на Б. Д. Б, с какви размери, какъв модел и с какви параметри. С допълнителната жалба са представени и други писмени доказателства от жалбоподателя.

След връчване на препис от жалбата и в срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК, не е депозиран писмен отговор от страните по ИД № 711/2013г. по описа на ЧСИ Ш. Д.

В мотивите си по реда на чл. 436 ал.3 от ГПК, съдия изпълнителят - ЧСИ Ш. Д, сочи че по ИД № 711/2013г. по неговия опис е било насочено принудително изпълнение срещу движими вещи по искане на взискателя- А. А. В., срещу длъжника О. Д. В., като след изпращане на призовка за доброволно изпълнение, на 02.10.2013г., по ИД № 711/2013г. е постъпило уведомление № 26933/02.10.2013г. от О. Д. В., че движимите вещи предмет на осъдителното решение, се намират у лицето Б. Д. Б, в дома му в [населено място], на ул. „П” 4А, след което е постъпило заявление с вх. № 29185/24.10.2013г. от Б. Д. Б, с което същият е посочил че не дължи на страните по ИД № 711/2013г., С допълнително становище от О. Д. В. по ИД № 711/2013г. е направено изявление от длъжника, че неговата дъщеря- М. О. В. е живяла на семейни начала с Д. Б. Б- син на Б. Д. Б, като поради тази причина движимите вещи описани в изпълнителния лист, са били предоставени от длъжника О. Д. В. на Д. Б. Б за временно ползване.

Съдът съобразно искането на жалбоподателя- Б. Д. Б, трето лице по ИД № 711/2013г. по описа на ЧСИ Ш. Д както и съобразно разпоредбата на чл. 437 ал.2 от ГПК, е насрочил открито съдебно заседание за разглеждането на делото, като е дал възможност на страните в настоящото производство да навеждат писмени и гласни доказателства в подкрепа на твърденията си. Задължил е ЧСИ Ш. Дервиш да представи за насроченото открито съдебно заседание, заверен препис от ИД № 711/2013г. По искане на жалбоподателя в допълнението към жалбата, е назначил съдебно оценителна експертиза, която е била възложена на експерта П. Т., със задача след извършване на оглед на отнетите вещи и оглед на апартамента на жалбоподателя- Б. Д. Б в [населено място], да отговори на въпросите-„Отнетите на 03.12.2013г. движими вещи от дома на Б. Д. Бозов в [населено място], на ул. П. С.” № 4А, правилно ли са записани в Протокол за принудително отнемане на движими вещи от 03.12.2013г., съставен от ЧСИ Ш. Д; Какви движими вещи – с каква марка, с какви размери и от какъв вид са били демонтирани от дома на жалбоподателя Б. Д. Б в [населено място] и идентични ли са тези вещи, с вещите описани в изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано ИД № 711/2013г. по описа на ЧСИ Ш. Д?”

След провеждането на съдебните заседания по делото, жалбоподателят Б. Д. Б чрез процесуалния си пълномощник- адв. К., заявява че поддържа жалбата по съображенията изложени в нея, като моли съда да отмени действията на ЧСИ Ш. Дервиш, за отнемана на движими вещи, от дома на жалбоподателя, които са се намирали в негово владение и в качеството му на трето лице, към момента на отнемането им, за да бъдат предадени на взискателя- А. А. В., които действия са обективирани в Протокол за принудително отнемане на движими вещи от 03.12.2013г. Моли да му бъдат присъдени и сторените в делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание адв. Б., пълномощник на А. В., моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна. Направено е възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано като разноски пред настоящата съдебна инстанция от пълномощника на жалбоподателя- адв. К..

С писмено становище по делото, адв. К. като пълномощник на Б. Д. Б, моли съда да отмени действията на ЧСИ Ш. Д за отнемана на движими вещи, от дома на жалбоподателя, които са се намирали в негово владение към момента на отнемането им, за да бъдат предадени на взискателя- А. А. В., инкорпорирани в Протокол за принудително отнемане на движими вещи от 03.12.2013г. Поддържа се оплакването, наведено с жалбата по делото- че тези действия са извършени в нарушение на разпоредбата на чл. 521 ал.1 от ГПК, тъй като отнетите вещи са били във владение на Б. Д. Б, като за част от тях по делото се представят писмени доказателства за собственост/фактура № 17/16.08.2011г. за закупени радиатори и фактура № 147/25.10.2013г. за закупена кухня и гарнционен лист за печка „Алфатерм- 20”. Излагат се в писмената защита съображения, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от трето на изпълнителното производство лице- Б. Д. Б който е бил във владение на вещите, които са отнети от дома на неговия баща. Сочи се от адв. К., че жалбата е и основателна. За да бъдат принудително отнети от длъжника и предадени на взискателя посочените в ИЛ движими вещи, следва длъжника да бъде лишен от държането на вещите и същите да бъдат предадени във владение на взискателя, а това е възможно само ако вещите се намират у длъжника в деня на отнемането. Ако самият длъжник е посочил на ЧСИ че вещите се намират във владение на трето лице, то следва съдебния изпълнител по реда на чл. 508 и 508 от ГПК, да направи запитване до третото лице, дали вещите се набират у него, дали третото лице има претенции относно тяхната собственост и дали е готов да ги предаде на взискателя. Въпреки направеното изрично изявление от страна на третото лице Б. Д. Б, отправено до ЧСИ Ш. Д по ИД № 711/2013г, че третото лице претендира правото на собственост върху вещите в негово владение и твърди, че същите не са идентични с вещите предоставени му от длъжника О. Д. В., ЧСИ Ш. Д е нарушил разпоредбата на чл. 521 от ГПК, като вместо да пристъпи към събиране на паричната им равностойност от длъжника, същият е извършил демонтиране на вещите и отнемането им от дома на третото лице, въпреки изразеното несъгласие на третото лице за това. Навеждат се и нови оплаквания за незаконосъобразност с писмената защита, а именно установеното в хода на делото и събирането на доказателства обстоятелство- че ЧСИ Ш. Д не е съставил протокол за отнемане на вещите на мястото и в деня на тяхното отнемане, а по- късно, след което протокола е приложен по ИД № 711/2013г. Поддържа се искането за отмяна на действията на ЧСИ Ш. Д като незаконосъобразни.

С писмено становище по делото- длъжника О. Д. В. сочи, че чрез действията на ЧСИ Ш. Д по ИД № 711/2013г на 03.12.2013г., той е успял да си вземе вещите, предоставени от него в дома на Б. Д. Бозов, където неговата дъщеря М. В. е живяла на съпружески начала с жалбоподателя и понастоящем отнетите от ЧСИ Ш. Дервиш движими вещи се намират в нейния дом в [населено място], ул. „Страцин” № 17.

С писмена защита по делото адв. Б., пълномощник на ответницата А. В., взискател по ИД № 711/2013г, моли съда да остави жалба без уважение. Оспорва се процесуалната и допустимост, тъй като същата не е депозирана в установения в закона срок, поради това че Б. Д. Б не е владелец, а държател на отнетите движими вещи от дома на жалбоподателя, поради което не е трето лице по смисъла на чл. 435 ал.4 от ГПК и не е активно легитимиран да депозира жалба срещу действията на ЧСИ Ш. Дервиш по ИД № 711/2013г. по неговия опис. Макар де са излагат в писмената защита от адв. Б. съображения, че правото на собственост на движимите вещи не е релевантен по настоящото дело, тъй като в случая това е въпрос който може да бъде решен само в рамките на спорно исково производство пред гражданския съд, пълномощника на взискателката А. В. моли съда да приеме че вещите са собственост на О. Д. В., при липса на надеждни доказателства в обратна посока. Акцентира се че предмет на преценка от съда по настоящото дело е процесуалната законосъобразност на действията на ЧСИ Ш. Д, а не установяването на правото на собственост на движимите вещи. Въпреки това адв. Б. моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, тъй като от събраните доказателства се установява, че вещите са собственост на длъжника О. Д. В. и по аргумент на чл. 435 ал.4 изр. последно от ГПК, жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

За да се произнесе с решението си по делото, съдът въз основа на приложеното по реда на чл. 436 ал. 3 изр. 2 от ГПК копие от ИД № 711/2013г. по описа на ЧСИ Ш. Д, въз основа на събраните писмени и гладни доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно техническа експертиза, счита за установено от фактическа страна следното:

В кантората на ЧСИ Ш. Д в [населено място], е депозирана молба с вх. № 26818/01.10.2013г. от А. А. В., с молба да бъде образувано изпълнително дело срещу О. Д. В. ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], въз основа на представен пред ЧСИ изпълнителен лист от 22.07.2013г, издаден по ч.гр.д. № 688/2013г. по описа на РС Гоце Делчев, с който длъжника О. Д. В. ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Б., е осъден да предаде владението на А. А. В. ЕГН [ЕГН] [населено място], общ.Г. Д. върху следните движими вещи: БЯЛО СРЪБСКА ПЕЧКА -А. Т. 20, ПАНЕЛЕН РАДИАТОР ЕЛИТ 600/2000- 3 БРОЯ, ПАНЕЛЕН РАДИАТОР ЕЛИТ 600/600- 2 БРОЯ, АЛУМИНИЕВ РАДИАТОР Х. Х500- 5 БРОЯ, ОТВОРЕН РАЗШИРИТЕЛЕН СЪД 12 ЛИТРА, ПОМПА ГРУНДФОС 25/4, КОНТАКТЕН ТЕРМОЦТАТ ЗА ТРЪБИ В2000, КОЛЕКТОР 1 ЦОЛ С ВЕНТИЛИ 6 Л..1/2- BP, Р..ВЕНТИЛ 1/2 ПО 16 ЪГЛОВ-6 БРОЯ, КОЛЯНО МЪЖКО У. ПО 16 ТИЕММЕ - 6 БРОЯ, ДОЛНИ И ГОРНИ КУХНЕНСКИ ШКАФОВЕ ТЕРМОПОЛ, КОРИТО И БАТЕРИЯ.

Въз основа на депозираната молба от взискателката А. В., на 30.07.2013г е образувано изп.дело № 711/2013г. със страни: взискател -А. А. В. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Г. Д., обл. Б. и длъжник- О. Д. В., с ЕГН [ЕГН], на адрес: [населено място],общ. Г. Д., обл. Б..

На 02.10.2013г. е връчена призовка за доброволно изпълнение на длъжника О. Д. В., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Г. Д., обл. Б.. Пред ЧСИ Ш. Д по ИД № 711/2013г, на 02.10.2013г. е депозирано уведомление с вх. № 26933/02.10.2013г. от длъжника О. Д. В., в които същият сочи, че движимите вещи се намират у лицето Д. Б. Б- живущ в [населено място], ул."П № 4 А.

На 02.10.2013г. ЧСИ Ш. Дервиш е насрочил дата за опис на движимите вещи по ИД № 711/2013г, но описът не се състоял поради нередовно уведомяване на Д. Б. Б.

В кантората на ЧСИ е депозирано Заявление от Б. Д. Б, с което той заявява, че не дължи нито на длъжника О. Д. В., нито на взискателката А. А. В., предаването на движимите вещи. Жалбоподателя по настоящото дело е посочил че като трето лице се противопоставя да бъде извършено принудително отнемане на вещите от дома му в [населено място], ул. П. С.” № 4а, тъй като в дома му не се намират вещи собственост нито на О. Д. В. нито на А. А. В., които да са му предоставени от тях за ползване. В писменото си заявление Б. Д. Б е заявил, че в дома му се намират само вещи, върху които той има право на собственост и се противопоставя същите да бъдат принудително отнети от ЧСИ Ш. Д по ИД № 711/2013г. по неговия опис.

Заявлението с вх. № 29185/24.10.2013г.от Б. Б е изпратено до О. Д. В. за становище. На 11.11.2013г. по ИД № 711/2013г по описа на ЧСИ Ш. Дервиш, е депозирано становище от О. В., в което той сочи че дъщеря му М. О. В. е живяла на семейни начала с Д. Б. Б- син на Б. Д. Б, в дома им в [населено място], на ул. „П № 4а. Тъй като е предстояло раждане и то през зимния период, а в дома на Б. Б нямало отопление, О. Д. В. твърди че е дал за временно ползване описаните вещи в изпълнителен лист издаден от РС Гоце Делчев, за което срещу него е насочено принудително изпълнение. Две години по-късно дъщеря му е напуснала сина на жалбоподателя Б. Б, но вещите предоставени за ползване не били върнати.

На 03.12.2013г. е извършено предаване на владение на движими вещи, което се е състояло в 10 часа, в дома на Б. Д. Б в [населено място]. Свидетелят Д. Бозов е син на жалбоподателя Б. Д. Б. Той потвърждава че на посочената в протокола дата, е било извършено отнемане на движими вещи от дома на баща му, за което Б. Д. Б се противопоставил на ЧСИ Ш. Дервиш и възразил че движимите вещи са негова собственост, но въпреки това полицейските служители осигурили достъп на ЧСИ до дома на Б и вещите били демонтирани и изнесени. Свидетелят Д. Б не отрича че е живял на съпружески начала в същата къща с дъщерята на взискателят- А. В. и длъжника О. Д. В., но твърди че отнетите на 03.12.2013г. движими вещи, не са идентични на вещите описани в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано ИД № 711/2013г., а също така сочи в показанията си, че при извършването на действията на ЧСИ Ш. Д, той не е видял да е бил съставен на място протокол за иззетите вещи и същите да са били описвани в него при тяхното демонтиране и изнасяне от къщата на баща му.

Разпитаните полицейски служители И. В., И. П. и И. Г, са оказвали съдействие на ЧСИ Ш. Д в деня на отнемането на вещите от дома на жалбоподателя Б. Д. Б. Сочат в показанията си, че Б. Д. Б е възразил срещу изземването на вещите от дома му, като дори се е опитвал да се свърже с адвокат, но в крайна сметка ЧСИ Ш. Д е бил допуснат в дома, като се е пристъпило към демонтиране на част от вещите- кухненското обзавеждане и радиаторите. Свидетелите от полицията не си спомнят ЧСИ Ш. Д да е описвал на място иззетите вещи, като не са подписвали и съставен на мястото протокол за извършеното действие. Свидетелят Г е изготвил докладна по случая, като е получил протокол от ЧСИ Ш. Д за извършеното действие по- късно.

За извършените на 03.12.2013г. действия от ЧСИ Ш. Д, е бил съставен Протокол за принудително отнема на движими вещи от същата дата, който е подписан от взискателя, от длъжника и от ЧСИ Ш. Д. В протокола също така липсва отбелязване, че принудителното отнемане и демонтиране на движимите вещи е станало в дома на Б. Д. Б в [населено място], който е трето по изпълнителното дело лице.

По делото по искане на жалбоподателя е допусната и назначена съдебно техническа експертиза, извършена от експерта П. Т., която не е оспорена от страните и е възприета от съда като пълна и компетентно изготвена. Експерта Т. е допуснат да извърши оглед в дом, находящ се в [населено място], на ул. „С” № 17, като пояснява че е допуснат до оглед само на първия жилищен етаж. Там по данни на взискателката А. В. се намират отнетите от дома на Б. Д. Б движими вещи, тъй като в същия дом живее дъщерята на длъжника по делото- М. В..В заключението си вещото лице сочи, че само две от отнетите вещи са правилно записани в Протокол за принудително отнемане на движими вещи от 03.12.2013г. от ЧСИ Ш. Д това са двата панелни радиатори „Елит”. Останалите вещи или са описани неправилно или са неустановени. В заключението си по отношение на откритите при огледа движими вещи, експерта П. Т. сочи че е налице идентичност, като такава идентичност липсва само по отношение на панелните радиатори „Елит”. В заключението си експерта сочи също така, че е налице идентичност на откритите на огледа движими вещи, досежно тяхното записване, с тези описани в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано ИД № 711/2013г. по описа на ЧСИ Ш. Дервиш.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази данните по изпълнително дело №711/2013г. по описа на ЧСИ Ш. Дервиш, с рег. № 701, представено в заверен препис, както и доказателствата събрани в хода на производството по делото, намира следното:

Депозираната жалба съдържа всички изискуеми от закона реквизити съобразно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262 от ГПК, депозирана е от трето лице- Б. Д. Б, неучастващо като страна по изп.д. № 711/2013г. по описа на ЧСИ Ш. Д, като е редовна, тъй като е депозирана пред ЧСИ в установения от закона срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК.

Жалбоподателят е процесуално легитимиран да подаде така изготвената от него жалба, тъй като е трето лица на изпълнителното производство съобразно нормата на чл. 435 ал. 4 от ГПК, е и надлежна страна, с правен интерес от обжалване на валиден и подлежащ на обжалване акт на ЧСИ Ш. Дервиш по изп. д. № 711/2013г. по неговия опис. Съгласно нормата на чл. 435 ал. 4 от ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, само когато изпълнението е насочено срещу вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването ако се отнася за движими вещи, се намират във владение на това лице. Поради изложеното, съдът счита че жалбоподателя Б. Д. Б е трето лице по смисъла на чл. 435 ал. 4 от ГПК, легитимирано от закона да насочи обжалването си срещу подлежащи на отмяна действия на ЧСИ Ш. Д, с които се засягат негови права и законни интереси. Доколкото в жалбата си Б твърди че движимите вещи които са отнети от дома му на 03.12.2013г. не са идентични с тези за които е образувано ИД № 711/2013г. по описа на ЧСИ Ш. Д, като същият заявява и собственически права по отношение за тях, за което е представил писмени доказателства с депозираната жалба пред съда, то същият има правен интерес от обжалването на действията на ЧСИ Ш. Д по ИД № 711/2013г. и по специално да иска от съда отмяна на действията на ЧСИ по отнемана на движими вещи от дома му, които са се намирали в негово владение към момента на отнемането им, за да бъдат същите предадени на взискателя- А. А. В.. Възраженията, че същият не е трето лице по смисъла на закона, поради това че е държател, а не владелец на отнетите движими вещи, съдът счита за неоснователни. Вещите са отнети от дома на жалбоподателя- Б. Д. Б в [населено място], които са били монтирани в дома му и са се намирали в негово владение. Липсват каквито и да е доказателства представени както пред ЧСИ Ш. Д, така и по настоящото дело, от които да се направи извода, че Б. Д. Б не е владелец на тези вещи, а е техен държател, поради което така направеното възражение е необосновано.

Отделно следва да се изложат съображения, че въз основа на искането на взискателя- А. В., ЧСИ Ш. Д е предприел по образуваното ИД № 711/2013г. по неговия опис, действия по реда на дял трети „Изпълнение на непарични вземания” Глава четиридесет и седма – „Принудително отнемане на вещи”. В разпоредбата на чл. 521 от ГПК законодателят не е направил изрично разграничение на основанието поради което вещта се намира в трето лице, различно от длъжника по изпълнителното дело- дали същият е неин собственик, дали е неин владелец или държател. Единственото обективно условие предвидено в закона и предпоставящо приложението на нормата на чл. 521 ал. 2 от ГПК е вещта чието предаване е предмет на принудителното изпълнение, да не се намира у длъжника. В този смисъл недопустимо е чрез тълкуването на нормата на чл. 435 ал. 4 от ГПК, да бъде ограничавано правото на третото лице- Б. Д. Бозов на жалба срещу действията на ЧСИ Ш. Д, с които се засягат негови права по отношение на отнетите движими вещи.

По молба на взискателката А. В. и въз основа на валидно изпълнително основание, ЧСИ Ш. Д е започнал по образуваното по неговия опис ИД № 711/2013г., изпълнителни действия насочени към принудително отнемане на описаните в изпълнителния лист движими вещи от длъжника О. Д. В.. Принудителното отнемане на движими вещи е изпълнение, което се провежда като движимата вещ се отнема от държането на длъжника и се предоставя на взискателя. Тъй като принудителното отнемане по своето съдържание съставлява лишаване на длъжника от държането на вещта/упражняването на фактическа власт върху нея/ и учредяване на държане върху вещта в полза на взискателя, същото предпоставя вещта да се намира в държането на длъжника в деня на предаването. Разнообразието на живота е наложило уреждането в закона и на хипотезата, при която вещта не се намира в държане на длъжника, поради възможни различни правни основания за това. След като е установил че движимите вещи, чието принудително предаване е било предмет на изпълнителното производство по ИД № 711/2013г., не се намират в държане на длъжника О. Д. В., то за ЧСИ Ш. Д не е съществувала законова възможност да пристъпи към принудително изпълнение, чрез отнемането на тези вещи от дома на трето лице- Б. Д. Б, неучастващо в изпълнителното производство. Разпоредбата на чл. 521 ал. 2 от ГПК е категорична и ясна и не се нуждае от тълкуване. В нея е предвидено, че- „ако вещта не се намира у длъжника…, от него се събира паричната и равностойност”, по реда предвиден в ал. 3 на цитирания законов текст.

В закона се държи сметка и за възможността за доброволно предаване на движимите вещи от третото лице на длъжника, тогава когато срещу тези вещи е насочено принудително изпълнение. Ако длъжника изрично е посочил пред съдия изпълнителя, че движимите вещи които се иска от него да предаде доброволно, се намират в трето неучастващо в изпълнителното производство лице, то тогава съобразно чл. 507 и чл. 508 от ГПК, за съдия изпълнителя възниква задължението да запита посоченото трето лице, дали при него се намират описаните в изпълнителния лист движими вещи и готов ли е доброволно да ги предаде на длъжника, от който са му предоставени, за да бъдат същите предадени на взискателя. Ако третото лице не заяви самостоятелни права върху движимите вещи или основания да ги задържи и ги предаде доброволно, то тогова за съдия изпълнителя остава възможността да предаде вещите на взискателя и да приключи съдебното изпълнение. В случай че последва отказ от страна на третото лице за предаване на вещите, за съдия изпълнителя остава възможността предвидена изрично в разпоредбата на чл. 521 ал.2 от ГПК.

Предмет на преценка от настоящия състав на ОС Благоевград във връзка с депозираната жалба от Б. Д. Б, е процесуалната законосъобразност на действията на ЧСИ Ш. Д по ИД № 711/2013г. и по конкретно- на отнемането на движими вещи, от дома на жалбоподателя в [населено място], които са се намирали в негово владение към момента на отнемането им, за да бъдат предадени на взискателя- А. А. В.. След като длъжника О. Д. В. е посочил на съдебния изпълнител, че движимите вещи които е поканен доброволно да предаде се намират у трето неучастващо в изпълнителното производство лице- Б. Д. Б и след като третото лице с изрично волеизявление до съдия изпълнителя е заявило права върху държаните от него движими вещи, като е възразило срещу идентичността им с вещите, описани в изпълнителния лист по ИД № 711/2013г., то за ЧСИ Ш. Д е останала единствената правна възможност, предвидена в разпоредбата на чл. 521 ал.2 от ГПК- да събере от длъжника О. Д. В. паричната равностойност на движимите вещи, чието принудително предаване се иска от взискателя. За ЧСИ Ш. Д не са били налице законови основания да предприеме принудително отнемане на вещите от третото лице и то от неговия дом в [населено място]. Още по- малко това е можело да бъде извършено при противопоставяне от страна на третото лице и тогава, когато движимите вещи са монтирани и се ползват според предназначението им, като за тяхното принудително отнемане се налага демонтирането им. Само на това основание, действията на ЧСИ Ш. Д са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени от съда.

Ирелевантен в тази връзка е въпроса за собствеността на движимите вещи. Не случайно в разпоредбата на чл. 521 ал. 2 от ГПК единственото условие поставено от закона е движимите вещи да се намират в държането на трето лице, без да се държи сметка дали е налице правно основание за това. При наличието на изричен отказ от третото лице да предаде доброволно движимите вещи, за които длъжника сочи че се намират в негово държане, а още повече при заявени самостоятелни права по отношение на държаните движими вещи от третото лице/какъвто е и настоящия случай/, въпроса за правото на собственост на вещите и за тяхната идентичност с вещите описани в изпълнителния лист, е въпрос който подлежи на изследване и решаване по исков ред и въз основа на влязло в законна сила съдебно решение за това. Съдия изпълнителят не разполага в изпълнителния процес с установената от закона процесуална възможност, да събере доказателства и при условията на състезателност и равно участие на страните, да реши със съдебен акт въпроса за правото на собственост на движимите вещи, чието принудително предаване се иска. От друга страна в изпълнителното производство нито взискателя въз основа на издадения му изпълнителен лист, нито длъжника имат надлежно изпълнително основание спрямо третото лице, в което се твърди че вещите се намират. Ето защо насочването на принудително изпълнение срещу третото, неучастващо в изпълнителното производство лице, въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, е процесуално недопустимо, тъй като изпълнителното основание е непротивопоставимо на третото лице неучастващо в изпълнителния процес. Едва след съдебно решение, постановено в рамките на исков процес с което се установява правото на собственост по отношение на движимите вещи в полза на длъжника, същият би разполагал с годно изпълнително основание срещу третото лице, за да бъде насочено срещу него принудително изпълнение за предаване на движимите вещи по реда на чл. 521 от ГПК. Към този момент длъжника ще е изплатил вече на взискателя паричната равностойност на вещите, които се държат от третото лице и така всички права ще бъдат справедливо удовлетворени.

Въпроса за правото на собственост на движимите вещи, чието принудително отнемане е било извършено от ЧСИ Ш. Д от дома на третото лице- Б. Д. Б, на 03.12.2013г. е ирелевантен и за настоящото производство, което е образувано и се развива по реда на чл. 435 ал. 4 и сл. от ГПК. Към настоящия случай последното изречение на цитираната законова норма е неотносимо. Установяването че правото на собственост на движимите вещи принадлежи на длъжника, към момента на налагането на запор или възбрана, е основание да не се уважи жалбата на третото лице срещу действията на съдебния изпълнител, само тогава когато е започнато изпълнение на парични вземания. Тогава се налага принудителното изпълнение да бъде насочено срещу вещ или недвижим имот на длъжника, посочен от взискателя с молба до ЧСИ, чрез продажбата на вещта или недвижимия имот на публична продан и чрез осребряването им за удовлетворяване на паричното задължение към взискателя. Само в този случай е възможна конкуренция на права между длъжника и третото лице по отношение на вещта, срещу която е насочено принудително изпълнение. Последното изречение на чл. 435 ал.4 от ГПК е неприложимо към случаите на принудително изпълнение за предаване на движими вещи, за които взискаелят се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на съдебно решение или на друго някакво основание. За да претендира предаването на движимите вещи, самият взискател е установил по съдебен ред правото си на собственост или друго свое право по отношение на длъжника, като изпълнително основание за да иска предаването на движимата вещ от него.

Макар да не са посочени конкретни оплаквания с жалбата в тази посока, следва да се посочи, че принудителното отнемане на движимите вещи от дома на третото лице жалбоподател- Б. Д. Б, извършено на 03.12.2013г. от ЧСИ Ш. Д по ИД № 711/2013г., е процесуално незаконосъобразно и поради неспазването на правилата за изготвянето на атакувания с жалбата Протокол за принудително отнемане на движими вещи от 03.12.2013г. В протокола не е посочено изобщо, че принудителното отнемане се извършва от дома на трето лице, а не от дома на длъжника. Установи се от събраните гласни доказателства, че протокола не е бил съставен от ЧСИ Ш. Д според изискването на закона на мястото на изпълнението, като отнетите вещи не са описвани при тяхното демонтиране и изнасяне от дома на Б. Д. Б. Протокола не е подписан от третото лице- Б. Д. Б, от дома на който е извършено тяхното изземване.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, съдът счита че жалбата от третото лице- Б. Д. Б, депозирана пред ЧСИ Ш. Д по ИД № 711/2013г., е процесуално допустима и по съществото си основателна като следва да бъде уважена. Следва да бъде отменено действието на ЧСИ Ш. Д, извършено на 03.12.2013г.,в дома на третото лице в [населено място], на ул. „П” № 4а, съставляващо отнемане на движими вещи, които са се намирали във владение на Б. Д. Б, към момента на отнемането им, за да бъдат предадени на взискателя- А. А. В., като незаконосъобразно.

По настоящото дело се претендират разноски от жалбоподателя Б. Д. Б чрез неговия пълномощник- адв. К., за което е представен и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Наред с другите разноски, претендира се и заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. за разноските пред настоящата съдебна инстанция, по отношение на които е направено възражение за прекомерност от взискателката- А. В. чрез пълномощника и адв. Б..

Съдът счита че след като е уважена жалбата на третото лице- Б. Д. Б, то на същия се следва заплащането на разноските за настоящата съдебна инстанция. Съобразно нормата на чл. 79 ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението за сметка на длъжника, като с оглед систематичното място на цитираната законова разпоредба, същата е приложима и за производствата по жалби по реда на чл. 435 от ГПК. В разпоредбата на чл. 79 ал.1 т. 2 от ГПК е предвидено изключение при което тогава когато изпълнителните действия бъдат отменени от съда, разноските по изключение не се възлагат на длъжника и в настоящия случай тези разноски следва да бъдат възложени на взискателя- А. В., като ответник то жалбата на третото лице.

Следва да бъдат присъдени разноските направени от третото лице Б. Д. Б в настоящия процес, но без заплащането на сумата от 500лв. за адвокатско възнаграждение. В т. 1 от ТР № 6 от06.11.2013г. на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК, са дадени задължителни указания на съдилищата, че разноските за адвокатски хонорар се присъждат от съда и заплащат от другата страна, само ако се докаже че същите са действително платени от страната на упълномощения адвокат. В настоящия случай от представеното по делото пълномощно от адв. К. липсва изрично отбелязване, че договорената сума от 500лв. е действително платена от Б. Д. Б в брой. Липсват доказателства и за това че сумата е платена по банков път. Тъй не се представят убедителни доказателства, че посочената в пълномощното сума е действително платена, то съдът счита че същата не може да бъде присъждана и възлагана на взискателя по изпълнителното дело.

С оглед на изложеното съдът счита, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е безпредметно, след като съдът счита че определения адвокатски хонорар не може да бъде присъден, тъй като липсват убедителни доказателства че същия е реално заплатен от упълномощителя на упълномощения адвокат.

Мотивиран от горното при изложените съображения от фактическа страна и на посоченото правно основание, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Ш. Д, по ИД № 711/2013г., извършени на 03.12.2013г. в дома на третото лице- Б. Д. Бв [населено място], на ул. „П” № 4а, изразяващи се в насочване на принудително изпълнение- принудително отнемане на движими вещи, посочени в изпълнителен лист от 22.07.2013г. по ч.гр.д. № 688/2013г. по описа на РС Гоце Делчев, които са се намирали към момента на отнемането във владението на Б. Д. Б, трето лице на изпълнителното производство, които действия са обективирани в Протокол за принудително отнемане на движими вещи от 03.12.2013г., като ПРОЦЕСУАЛНО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.

Препис от настоящото решение да се изпрати на ЧСИ Ш. Д, по ИД № 711/2013г. по неговия опис.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал.1 т. 2 от ГПК, А. А. В., ЕГН [ЕГН], от [населено място], Община Г. Д., област Б., да заплати на Б. Д. Б, от [населено място], ул. „П” № 4а, област Б., сумите 25.00лв. за държавна такса във връзка със жалбата, 5.00лв. за държавна такса за удостоверение, 300.00лв. за възнаграждение за вещо лице по делото, 96.00лв. за такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ, 24.00лв. за такса по т. 8 от ТТРЗЧСИ и сумата 75.00лв.- депозити за свидетели.

ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на разноски от жалбоподателя Б. Д. Б, в частта в която се претендира заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00лв., поради липса на доказателства за реалното им заплащане.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: