Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Плевен, 27.12.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски
районен съд, V гр. състав в
публично заседание проведено на 14.12.2018г.
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3645 по описа на съда за 2018г., въз основа на данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Искове
с правно основание чл. 415 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от “МОБИЛТЕЛ”/понастоящем „А1“/ ЕАД, ЕИК *********, срещу М.Б.С.,
ЕГН **********, за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца
405,80лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга по договор ***319,36лв. -
неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга,
65,79лв. – мораторна лихва за периода от 14.05.2016г. до 18.12.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на
заявлението - 09.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на осн. чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
185/2018г. на ПлРС, невръчена на длъжника. Представени са писмени доказателства
и е направено искане за прилагане на ч.гр.д. 185/2018г. на ПлРС. Направено е
изявление от ищеца в хода на делото, че за него не представлява интерес
предявяването на иска по чл. 86 от ЗЗД за мораторната лихва, поради което на
осн. чл. 233 от ГПК се отказва от тази претенция и в тази част делото е
прекратено с определение от 22.11.2018г.
Ответникът,
чрез назначения от съда особен представител, е направил възражение за изтекла
погасителна давност за част от задълженията по чл. 111 от ЗЗД. Поставя под
въпрос доказаността на задълженията без назначаване на икономическа експертиза.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства намери
за установено следното: Със Заповед № 177/10.1.2018г г. по ч.гр.д. № 185/2018г.
на ПлРС, съдът е разпоредил М.Б.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “М.”
ЕАД, ЕИК ********* сумите: 405,80лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга по
договор ***319,36лв. - неустойка предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга, 65,79лв. – мораторна лихва за периода от 14.05.2016г.
до 18.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаването на заявлението - 09.01.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направени деловодни разноски: 25лв. – внесена държавна такса
и 180лв. – адвокатски хонорар. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя – “М.”
ЕАД да подаде в едномесечен установителен иск за дължимостта на посочената в
заповедта сума и такъв е подаден в срок, което сочи допустимост на исковото производство
по чл. 422 от ГПК.
Видно
от представените от ищеца доказателства, между ответника М.Б.С. и “М.” ЕАД е
сключен договор № М2787710/26.05.2011г.
за предоставяне на електронни съобщителни услуги за две сим-карти, а съгласно
приложение № 1 към него е определен тарифен план М-тел комбина, на 02.03.2015г.
между страните е подписано приложение №1 към договор ***за ползване на тарифни
планове на ищеца, със срок 24 месеца – до 21.03.2017г. Представени са и 7 бр. фактури, както следва:
-
Фактура №
********** за сумата от 99.80 лв. – краен срок за плащане 15.11.2015 г
-
Фактура №
********** за сумата от 87.98 лв. –
краен срок за плащане 14.12.2015 г.
-
Фактура №
********** за сумата от 33.62 лв. – краен срок за плащане 15.01.2016 г.
-
Фактура №
********** за сумата от 21.80 лв. – краен срок за плащане 14.02.2016 г.
-
Фактура №
********** за сумата от 21.80 лв. – краен срок за плащане 14.03.2016 г.
-
Фактура №
********** за сумата от 21.80 лв. – краен срок за плащане 13.04.2016 г.
-
Фактура №
********** за сумата от 119.00 лв. – краен срок за плащане 13.05.2016 г.
По
делото са представени две сметки за начислени неустойки - №
**********/08.04.2016г., в която са посочени две неустойки – от 95.40лв. и от
209.88лв., без посочване на основание за която и да е от тях, и №
**********/08.04.2016г. – за начислена неустойка в размер на 14.08лв.
В
приложение № 1 към договор ***в т. 6 е уговорено, че в случай, че абонатът
наруши задълженията си, произтичащи от настоящия договор или ОУ, операторът има
право да прекрати договора, както и да получи неустойка за двете СИМ карти в
размер на месечните абонаментни такси дължими от абоната за двете СИМ карти до
изтичане на посочения в договора срок. Срокът на договора от 2011 г. е 12
месеца съгласно т.5 на самия договор. В Приложение № 1 към договора от
02.03.2015 г. е посочено в т.6.3., че в случай, че абонатът наруши задълженията
си, произтичащи от това приложение, договора и общите условия и договорът бъде
прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да
прекрати договора по отношение на тези
или всички услуги и / или да получи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси без отстъпки, дължими от датата на прекратяване до
изтичане на определения срок за ползване. Приложението касае само телефонен
номер ***, но не и другия номер по предходния договор. Не е спорно по делото,
че сумите по сметката и фактурите не са платени, спорен е въпросът – дължат ли
се те от ответника.
Безспорно
е по делото, че между страните са съществували облигационни отношения във
връзка с предоставяне на електронни съобщителни услуги от ищеца на ответника,
сключените договори сочат два телефонни номера, които ответникът е ползвал – 0882
043041 и 0882 042130, а предмет на разглеждане на делото са вземанията на
ищеца, които не възникват от фактурите, а само се обективират от тях. Въпреки,
че ищецът не е посочил дата, от която счита, че договорът между страните е бил
прекратен, за кой от двата номера, то такова прекратяване, след незаплащането
на задълженията още за първата фактура от страна на потребителя на услуги,
безспорно е настъпило към датата на подаване на заявлението, и то се дължи
именно на неизпълнение на задълженията на ответника. До настоящия момент
ползваните услуги, детайлно посочени в приложенията на представените 7 бр. фактури,
не са били заплатени се явяват дължими от ответника. При своевременно
направеното възражение за изтекла давност, е необходимо съдът да изследва този
въпрос, имайки предвид, че датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 185/2018г.
на ПлРС, която съгл. разпоредбата на чл. 422 ал. 1 от ГПК, се счита и за дата
на предявяване на иска, е 09.01.2018г. За периодични плащания, каквито се
считат отделните месечни вземания по сключен между страните договор, както и за
неустойка, давностния срок е три години, съгл. чл. 111 б. б и в от ЗЗД. В
случая първата по време фактура е със срок на доброволно изпълнение
15.11.2015г., т.е. сумата по нея е станала изискуема от ищеца на 16.11.2015г. и
при подаване на заявлението на 09.01.2018г., нито за нея, нито за която и да е
от следващите, не е изтекъл тригодишния давностен срок. Съдът намира за
доказано по делото предоставянето на конкретни услуги и тяхната стойност - 405,80лв.,
в случая ответникът не твърдя и не доказа плащане, поради което в тази част
искът следва да бъде уважен.
Относно
претендираната неустойка в размер на 319,36лв., съдът намира, че действително в
едно от приложенията по договора между страните е договорено начисляване на
такава при неизпълнение на задълженията на абоната, каквото неизпълнение се
явява незаплащането на дължими суми. В случая обаче, доколкото в представените
сметки не е детайлизирано за колко и за кои месечни такси, както и за кои
услуги е начислявана неустойката, съдът намира тази претенция за недоказана. Поясненията
на ищеца в допълнителна молба по делото за кой договор и за коя сим-карта е
начислявана всяка една отделна неустойка, не представляват доказателства по
делото, а само негови твърдения, които подлежат на доказване. Представените
сметки за начислени неустойки № **********/08.04.2016г., и №
**********/08.04.2016г., не представляват фактури, за да може съдът да се
позове на тяхната доказателствена сила /както е според Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. №
255/2012 г., I т. о., ТК/. В тях са начислени три броя неустойки без каквато и
да било конкретизация за основание, за телефонен номер или договор, за начин на
начисляване - за кои и какви месечни такси са, и неизяснен по делото остана
въпросът – от кой месец ищецът счита договора за прекратен, кой от двата
договора, до коя дата действат договорите по отношение на всяко едно от
приложенията, какви са елементите на неустойката, която първоначално се
претендира като една цяла сума, а по изчисления на ищеца е разделена на три
неустойки. Липсата на тази конкретизация препятства възможността на съда да
прецени дали така уговорената неустойка и в размера, в който се претендира,
отговаря на добрите нрави и дали същата е действителна клауза на конкретното
приложение. Поради всичко дотук изложено, съдът намира, че претенцията за
неустойка се явява недоказана от ищеца, и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото, и на осн. чл. 78 ал.
1 от ГПК, съобразно уважената част на исковете, ответникът дължи на ищеца
разноски в размер на 284.74лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в
заповедното производство. Съобразно положителното установително решение за част
от вземането, и отхвърлянето и прекратяването на исковете за друга част,
разноски в заповедното производство се дължат на заявителя – ищец само до
размер на 105.18лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ М.Б.С., ЕГН **********,
адрес: ***, ДЪЛЖИ на кредитора “М.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, следната сума - 405,80лв.,
главница, представляваща неплатена сума по фактури № **********, № **********,
№ **********, № **********, № **********, № **********, № **********, и законна
лихва върху тази сума от 09.01.2018г. - датата на подаване на заявлението в
съда до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
№ 177/10.1.2018г. по ч.гр.д. № 185/2018г. на ПлРС, като претенцията за
установяване дължимост на вземането на сумата от 319,36лв. - неустойка
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, като НЕДОКАЗАНА
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
М.Б.С., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “М.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, разноски по гр.д.№ 3645 / 2018г. в размер
на 284.74лв., и по ч.гр.д. № 185/2018г. на ПлРС, в размер на 105.18лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: