МОТИВИ
към присъдата по НОХД 474/2017 г. по описа на ДРС, четвърти състав
Девненският районен прокурор е възвел обвинение
срещу:
Г.К.П., ЕГН ********** за това, че:
1. На 26.08.2014 г. в гр.***, обл.Варненска
извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - престъпление по чл.325 ал. 1 от НК;
2. На 26.08.2014 г. в гр.***, обл.Варненска, в
съучастие като съизвършител с К.В.П. и с М.И.П. умишлено причинил по хулигански
подбуди на А.Д.А. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни
кости с разместване на фрагментите, довело до лекостепенна деформация на
носната пирамида надясно и изкривяване на носната преграда с конвекситет наляво
и синехии на лигавицата в левия носен проход, причинил стеснение на левия носен
проход, довело до затруднено носно дишане, обусловило постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.131 ал.1 т. 12 вр.чл.129 ал.2
вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК;
3. На 26.08.2014 г. в гр.***, обл.Варненска
умишлено причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда па повече от едно
лице - на три лица - в съучастие като съизвършител с К.В.П. и с М.И.П. на Д.А.Д.,
изразяваща се в в кръвонасядаиия в четири отделни области на главата в диаметър
3-4 см, три ожулвания по кожата на дясната ушна мида - I см ограничено
кръвонасядане в областта на брадата в ляво -- 1 см, единично кръвонасядане иа
гърба в дясно - 5 см, две ожулвания по задната повърхност на лявата мишница по
2 см в диаметър, две ивичести кръвонасядания по задно-вътрешната повърхност на
лявата предмишница и дясната седалищна област с размери 3-4/ 8-10 см, дълбоки
ожулвания по кожата на десен лакът, ляво бедро - 6-7 см, десния глезен - 5 см,
кръвонасядане на първи пръст на ляво стъпало с повдигане на нокътя му, които в
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота
и в съучастие като съизвършител с К.В.П. на П.Д.А., изразяваща се в оток в
централната теменно-тилна област - 3 см, кръвонасядане по кожата на долната
устна - 1.5 см, контузия на шията довела до болезненост в областта на гръкляна,
кръвонасядане по дясната подбедрица - 3 см, които в съвкупност са обусловили
болка и страдание, без разстройство на здравето и на Ж.И.Д., изразяваща се в
кръвонасядаиия, травматични отоци и ожулвания по лявата лицева половина на
главата, които в съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота -престъпление по чл.131 ал.1 т.4 пр.З и т. 12 вр.чл.130 ал.1
и ал.2 вр.чл.20 ал.2 от НК.
К.В.П., ЕГН: ********** за това, че:
1. На 26.08.2014 г. в гр.***, обл.Варненска, в
съучастие като съизвършител с Г.К.П. и с М.И.П. умишлено причинил по хулигански
подбуди на А.Д.А. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни
кости с разместване на фрагментите, довело до лекостепенна деформация на
носната пирамида надясно и изкривяване на носната преграда е конвекситет наляво
и синехии на лигавицата в левия носен проход, причинил стеснение на левия носен
проход, довело до затруднено носно дишане, обусловило постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.129 ал.2
вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК;
2. На 26.08.2014 г. в гр.***, обл.Варненска
умишлено причинил по хулигански подбуди дека телесна повреда на повече от едно
лице - на три лица - в съучастие като съизвършител с Г.К.П. и с М.И.П. на Д.А.Д.,
изразяваща се в в кръвонасядания в четири отделни области на главата в диаметър
3-4 см, три ожулвания по кожата на дясната ушна мида - 1 см ограничено
кръвонасядане в областта на брадата в ляво - 1 см, единично кръвонасядане на
гърба в дясно - 5 см, две ожулвания по задната повърхност на лявата мишница по
2 см в диаметър, две ивичести кръвонасядания по задно-вътрешната повърхност на
лявата предмишница и дясната седалищна област с размери 3-4/ 8-10 см, дълбоки
ожулвания по кожата на десен лакът, ляво бедро - 6-7 см, десния глезен -- 5 см,
кръвонасядане на първи пръст на ляво стъпало с повдигане на нокътя му, които в
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота
и в съучастие като съизвършител с Г.К.П. на П.Д.А., изразяваща се в оток в
централната теменно-тилна област - 3 см, кръвонасядане по кожата на долната
устна - К5 см, контузия на шията довела до болезненост в областта на гръкляна,
кръвонасядане по дясната подбедрица - 3 см, които в съвкупност са обусловили
болка и страдание, без разстройство па здравето и на Ж.И.Д., изразяваща се в
кръвонасядания, травматични отоци и ожулвания по лявата лицева половина на
главата, които в съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота - престъпление по чл. 131 ал. 1 т.4 пр.З и т. 12 вр.чл. 130
ал. 1 и ал.2 вр.чл.20 ал.2 от НК.
М.И.П., ЕГН ********** за това, че:
I. На 26.08.2014 г.
в гр.***, обл.Варненска, в съучастие като съизвършител с Г.К.П. и с К.В.П.
умишлено причинил по хулигански подбуди на А.Д.А. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на носни кости с разместване на фрагментите, довело до
лекостепенна деформация на носната пирамида надясно и изкривяване на носната
преграда с конвекситет наляво и синехии на лигавицата в левия носен проход,
причинил стеснение на левия носен проход, довело до затруднено носно дишане,
обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота -
престъпление по чл.131 ал. 1 т.12 вр.чл. 129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК;
2. На 26.08.2014 г.
в гр.***, обл.Варненска умишлено причинил по хулигански подбуди лека телесна
повреда в съучастие като съизвършител с Г.К.П. и с К.В.П. на Д.А.Д., изразяваща
се в в кръвонасядания в четири отделни области на главата в диаметър 3-4 см,
три ожулвания по кожата па дясната ушна мида - 1 см ограничено кръвонасядане в
областта на брадата в ляво - 1 см, единично кръвонасядане на гърба в дясно - 5
см, две ожулвания по задната повърхност на лявата мишница по 2 см в диаметър,
две ивичести кръвонасядания по задно-вътрешната повърхност на лявата предмишница
и дясната седалищна област с размери 3-4/ 8-10 см, дълбоки ожулвания по кожата
на десен лакът, ляво бедро - 6-7 см, десния глезен — 5 см, кръвонасядане на
първи пръст на ляво стъпало с повдигаш: на нокътя му, които в съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.131 ал.1 т. 12 вр.чл.130
ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
При съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението,
като счита същото за безспорно доказано. Моли съда да приеме за доказани
описаните в обвинителния акт факти въз основа на свидетелите, посочени от
обвинението и да признае тримата подсъдими за виновни. По отношение на
следващите им се наказания изразява становище, че предвиденото в специалните
норми наказание лишаване от свобода следва да се определи при приложението на
разпоредбата на чл. 54 от НК и превес на отегчаващи отговорността
обстоятелства, за каквито счита липсата на самокритичност, недобри
характеристични данни, многобройност на причинените телесни увреждания и брой
на пострадалите лица, проявена упоритост в противоправните действия на
подсъдимите. Прокурорът не намира необходимост от ефективно изтърпяване на
наказанията и моли същите да се отложат с максимално продължителен изпитателен
срок. Настоява съдът да постанови и пробационна мярка по чл. 42а ал. 2 т. 1 от НК през време на изпитателния срок за всеки един от тримата подсъдими.
Повереникът на частните обвинители се придържа към
становището на прокурора досежно доказаността на обвинението, като излага
собствени аргументи в тази връзка. Счита, че на подс. Г.П. следва съда да
наложи наказание лишаване от свобода с ефективно изтърпяване изхождайки от
данните по делото за системен и дългогодишен тормоз от негова страна спрямо ч.
обв. П.А.. Алтернативно моли на подсъдимите да бъдат наложени поисканите от
представителя на ДРП наказания.
Защитникът на тримата подсъдими не приема описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка за безспорно установена и я оспорва, като твърди, че обвиненията
са недоказани, а деянията несъставомерни. Според него подзащитните му не са
извършили никакво противоправно деяние, а напротив – станали са жертва на нанесен
им от частните обвинители А. и Д. побой, доказателства за което се съдържали в
приобщените СМЕ и в показанията на ангажираните от тяхна страна свидетели. По
първото възведено обвинение срещу подс. Г. *** защитникът счита, че дори и да
се приемат описаните в обвинителния акт факти за доказани, то действията на
подсъдимия не покриват обективните и субективни признаци на престъплението
хулиганство. Същото становище изразява и за квалифициращия признак на деянията,
съставомерни по чл. 131 от НК, а именно т. 12 на разпоредбата, като счита, че
действията на подсъдимите /в случай, че съдът ги приеме за противоправни/ са
продиктувани от лични, а не от хулигански подбуди. На тези основания защитата
моли подсъдимите да бъдат оправдани.
В хода на съдебните прения и тримата подсъдими дават
подробни обяснения, в които твърдят, че минавайки случайно по улицата, на която
живеели частните обвинители са били нападнати от тях с дървена бухалка и лопата
и пребити. Подс. Г.П. категорично отрича да е извършвал описаните в
обвинителния акт действия пред поликлиниката, като заявява, че съвсем нормално
и човешки е поискал да види детето си, след което е бил нападнат с бухалки и
преследван от ч. обвинители А.А. и Д.Д..
След преценка на
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подс. Г.П. и ч. обв.
П.А. живеели на съпружески начала около три години, като от съвместното им съжителство се родило детето
им К.П.. Когато детето навършило две години и три месеца двамата се разделили,
тъй като ч. обв. П.А. била подлагана на системен психически и физически тормоз
от бащата на детето си. /видно от показанията на частните обвинители, свид. Т.Л.,
свид. Р.Х./. Затова на 01.08.2014 г. тя взела детето си от общия им дом в гр.
Варна и се върнала в дома на своя баща Д.Д., находящ се в гр. ***, обл. Варна.
Там на ул.“***“ № 2а живеели родителите на А. и нейния брат – частните
обвинители Д.Д., Ж.Д. и А.А.. След раздялата на ч. обв. П.А. и подс. Г.П.
отношенията им още повече се влошили, най – вече след като майката направила постъпки
пред съда да й бъдат присъдени родителските права над детето. Тя често не
давала на подсъдимия да вижда сина си, с което последният не можел да се
примири.
На 26.08.2014 г.
преди обяд ч. обв. Ж.Д., придружавана от свид. Т.Л. /приятелка на ч. обв. А.А./
завела внучето си К.П. на преглед при лекар в поликлиниката в гр. ***. След
прегледа, излизайки от здравното заведение, на стълбите пред входа на сградата
тримата били пресрещнати от подс. Г.П., който застанал срещу ч. обв. Ж.Д. и
започнал да я обижда на висок глас, да крещи и да псува срещу нея. Изрекъл
следните думи: „Майка ви ще еба, долни шамралита, ще ви убия“. Крещейки
подсъдимият посегнал да издърпа детето от ръцете на неговата баба, но
последната го стискала силно и не го пускала. От това подсъдимият още повече се
разярил и продължавал да псува и обижда. Свидетел на неговите действия освен
двете жени и невръстното дете станала и свид. ***, която силно се възмутила от
поведението на подсъдимия. През това време свид. Т.Л. успяла да звънне по
телефона на своя приятел ч. обв. А.А. и с треперещ глас му съобщила какво се
случва. Ч. обв. Ж.Д. се притеснила от ситуацията, смутила се от виковете и
цинизмите отправени към нея, притиснала още по -силно внучето си към себе си и
заедно със свид. Т.Л. влезли в поликлиниката. След като подс. Г.П. тръгнал с
автомобила си те се прибрали в дома си. След разговора с приятелката си ч. обв. А.
излязъл от дома си и казал на баща си, който бил пред къщата какво се е случило
пред поликлиниката. Двамата се качили в автомобила си и отишли пред
поликлиниката, но двете жени вече били тръгнали от там. По пътя те срещнали подс.
Г.П. и засекли автомобила му, след което ч. обв. А. слязъл, приближил до
автомобила на подсъдимия и му потърсил сметка за случилото се. Подсъдимият не
му отговорил нищо и потеглил. Двамата частни обвинители го последвали с
автомобила си, но не успели да го настигнат, след което се прибрали в дома си.
След не повече от
час, същия ден ч. обвинители Д.Д. и А.А. ***. Ч. обв. Д. стоял на пейка пред
дома на свой съсед, заедно със свид. Е.Х. и ***/понастоящем починал/ и им
разказвал за случилото се пред поликлиниката. В този момент по улицата се
задали тримата подсъдими със забързана и настървена походка. Пръв ги забелязал
ч. обв. А. и бързо се приближил до баща си, за да му каже, че идват. Приближавайки
подс. К.П. се обърнал към Д. с думите: „Свато ела да се разберем“, при което
двамата частни обвинители станали и тръгнали към подсъдимите. Когато били на
достатъчно близко разстояние подс. К.П. се нахвърлили върху ч. обв. Д.Д. и
започнал да го налага с юмруци. В резултат на ударите той паднал на земята и
инстинктивно обгърнал главата си с двете си ръце, за да я предпази от
последващи удари. През това време подсъдимите Г. и М. *** се нахвърлили върху ч.
обв. А.А. и започнали да му нанасят безразборни удари, от които той също паднал
на земята. Двамата подсъдими продължили да го ритат и удрят, като му нанесли
около 20 удара в областта на тялото и главата. След това те се обърнали, за „да
помагат“ на подс. К.П. и започнали настървено да ритат и удрят ч. обв. Д.,
който се превивал от болки на земята. Подс. К.П. го удрял с лопата, която бил
намерил наблизо, а подс. Г.П. го удрял с дървен прът, а подс. М.П. го налагал с
ръце и ритал с крака. Намиращите се наблизо съседи се опитали да помогнат на ч.
обв. Д.Д., който лежал на земята превит от болка. Тогава тримата подсъдими се
„прехвърлили“ върху другия пострадал А. и продължили да го налагат кой където
свари – подс. Г.П. продължил да го удря с кол и с ритници, а подс. К.П.
започнал да го удря с лопатата и с ритници. Подс. М.П. ритал ч. обв. А. с крака
и го удрял с ръце, привеждайки се над него. Това продължило няколко минути,
след което тримата подсъдими оставили А. и отново се приближили към ч. обв. Д.,
като почнали отново да го налагат. Ч. обв. А.А. се съвзел от ударите и видял,
че на земята близо до него лежал превит от болки неговият баща. Надигнал се да
стане от земята и се опитал да спре боя, нанасян на баща му, като започнал да
удря подсъдимите. Целта му била да помогне на своя баща, когото тримата подсъдими
биели безпощадно. В този момент подсъдимите оставили ч. обв. Д. да лежи на
земята и пак се нахвърлили върху сина му – още по – разярени от неговата
намеса.
Намиращите се в дома
си ч. обв. П.А. и свид. Т.Л. чули силните викове от улицата и почти
едновременно излезли навън, където видели ч. обв. А. целия в кръв, а ч. обв. Д.
превит на земята. Свид. Л. толкова се уплашила, че изпаднала в шок, а малко по
– късно припаднала. Виждайки как тримата подсъдими бият баща й и брат й ч. обв.
П.А. застанала между баща си и подс. К.П., опитвайки се да го спре. Вместо да
спре, подс. К.П. я хванал за косата и я блъснал силно, от което тя била
„изхвърлена“ на около 3 метра встрани и паднала на земята. В този момент тя
видяла, че подс. Г.П. нанася удари по нейния брат А.А.. Изправила се от земята
и се притекла на помощ на брат си. Хвърлила се с тяло върху тялото на подс. Г.П.,
за да го изблъска на разстояние от своя брат. Ч. обв. А. успял да се изправи от
земята. Той видял, че подс. К.П. отново биел баща му и се притекъл на помощ, да
ги разтърве един от друг, като му нанесъл няколко удара. В този момент подс. Г.П.
се обърнал разярен към ч. обв. П.А. и я задърпал за косата. Съборил я на земята
и държейки я за косата й нанасял удари с ръце и крака. Тя крещяла силно от
болка и от уплаха от нападението над нея и над близките й. В този момент
виковете от улицата чула ч. обв. Ж.Д., която била на работа в намиращия в
къщата им магазин. След като излязла от магазина тя видяла как подсъдимите бият
децата и съпруга й и хукнала към тях. Опитала се първо да освободи дъщеря си П.А.
от ръцете на подс. Г.П., който в този момент я стискал с две ръце за гърлото.
Подс. Ж.Д. го блъснала по тялото, но той се обърнал към нея и силно я ударил с
юмрук по лицевата част на главата. Като видял намесата на ч. обв. Ж.Д., подс. К.П.
оставил пострадалия Д. да лежи на земята и приближавайки до пострадалата Ж.Д.,
също й нанесъл удар по лицевата част на главата. Свидетел на случващото се
станал и невръстния син на подс. Г.П. и ч. обв. П.А., който викал: „мамо,
мамо“. Една от присъстващите там жени – свид. С.Р. дръпнала детето настрани, за
да не гледа случващото се.
В момента когато
двете жени се притекли на помощ на близките си подс. М.П. спрял да удря когото
и да било и напуснал мястото.
Свидетели на
случващото се станали много хора наоколо, сред които Н. Х., С.Р., 'Т.Р., Е.Х..
Последните направили няколко неуспешни опита да вразумят подсъдимите да спрат
да бият семейство Д.. Свидетелите чули многократните закани отправени от всеки
от тримата подсъдими към четиримата пострадали - „няма да спрем“, „ще ви
избием“, „ще ви изтрепем“. В един момент, някой извикал да се обадят на
полицията и като чули това двамата подсъдими К. и Г. *** избягали.
Пострадалите
извикали линейка и сигнализирали органите на реда. На место била оказана
медицинска помощ на свид. Т.Л., а ч. обв. А. бил откаран от свой близък в
болнично заведение в гр. Варна.
За установяване характера и степента на телесните
увреждания на пострадалите лица в хода на досъдебно производство са назначени
СМЕ, чиито заключения сочат следното:
В резултат на нанесения
му побой от тримата подсъдими пострадалият А.Д.А. е получил травматични
увреждания, изразяващи се в счупване на носни кости с разместване на
фрагментите, довело до лекостепенна деформация на носната пирамида надясно и
изкривяване на носната преграда с конвекситет наляво и еинехии на лигавицата в
левия носен проход, причинили стеснение на левия носен проход, довело до
затруднение в носното дишане, обусловило постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Същото се определя като средна телесна повреда по смисъла
на чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК. В резултат от побоя от тримата обвиняеми лица, А.А.
е получил и други по вид травматични увреждания, изразяващи се в отчупване на
фрагменти от короните на първи горен десен зъб, на трети и на шести долни леви
зъби, разкъсно-контузни рани в областта на лицето и на главата, кръвонасядания
и тривматични отоци по лицето, множество ожулвания по гръдния кош, лявата
поясна област, задната повърхност на двата лакътя, предната повърхност на двете
колена, които травматични увреждания в своята съвкупност са обусловили временно
разстройство па здравето, неопасно за живота и се определят като лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК.
В резултат от
нанесения му побой от тримата подсъдими пострадалият Д.Д. е получил травматични
увреждания, изразяващи се в кръвонасядания в четири отделни области на главата
в диаметър 3-4 см, три ожулвания по кожата на дясната ушна мида - 1 см,
ограничено кръвонасядане в областта на брадата в ляво - I см, единично
кръвонасядане на гърба в дясно - 5 см, две ожулвания по задната повърхност на
лявата мишница по 2 см в диаметър, две ивичести кръвонасядания по
задно-вътрешната повърхност на лявата предмишница и дясната седалищна област с
размери 3-4/ 8-10 см, дълбоки ожулвания по кожата на десен лакът, ляво бедро -
6-7 см, десния глезен 5 см, кръвонасядане на първи пръст на ляво стъпало е
повдигане на нокътя му, които в съвкупност са обусловили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота което се определя като лека телесна повреди по
смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК.
В резултат от
нанесените й удари, скубане, душене и блъскане осъществени от подсъдимите К.П.
и Г.П. пострадалата П.А. е получила травматични увреждания, изразяващи се в
оток в централната теменно-тилна област - 3 см, кръвонасядане по кожата на
долната устна - 1.5 см, контузия на шията довела до болезненост в областта на
гръкляна, кръвонасядане по дясната подбедрица - 3 см, които в съвкупност са
обусловили болка и страдание, без разстройство на здравето, съставляващо лека
телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
В резултат от
нанесените й удари от подсъдимите К.П. и Г.П., пострадалата Ж.И.Д. е получила
травматични увреждания, изразяващи се в кръвонасядания, травматични отоци и
ожулвания по лявата лицева половина на главата, които в съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо
лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
В хода на
досъдебното производство са изготвени още три съдебно -медицински експертизи на
подсъдимите. Изследвани са били техните травми след случилото се и е установено
следното:
За подс. Г.П. е
установено, че има контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна
рана централно теменно-тилно и кръвонасядания по лицето централно-челно и по
клепачите на лявото око с диаметър 3-4 см. В своята съвкупност, травматичните
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Същите отговарят да са получени при удар върху или с твърд тъп и с твърд ръбест
предмет.
За подс. К.П. е
установено, че има оток и палпаторна болезненост в областта на външния полюс на
лявата вежда, оток и кръвонасядане по гърба на дясната киткова става, довели до
ограничени и болезнени движения в ставата и ожулване по първи пръст на лявото
стъпало. В своята съвкупност, травматичните увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Същите отговарят да са получени
при удар върху или с твърд тъп предмет.
На подс. М.П. в хода
на разследването са били назначени две СМЕ, изготвени от две вещи лица,
заключението на които еднозначно сочи, че той е получил счупване па пета дланна
кост на дясна длан в областта на главичката, с разместване на фрагментите под
ъгъл и ожулване в областта на корема. В своята съвкупност, травматичните
увреждания са обусловили трайно затруднение в движението на десен горен крайник
за период от 1, 5 месеца. Счупването на пета дланна кост на дясна длан в
областта на главичката може да се получи както при нанасяне на удар с десния
горен крайник при свита в юмрук ръка, така и при опит за предпазване с десен
горен крайник, а така също и при удар в областта на дясна длан с твърд предмет
/напр. бухалка/.
Съдът кредитира гореописаните заключения на назначените
по делото експертизи, делото същите са изготвени от компетентни лица в кръга на
съответната област, същите дават обосновани отговори на поставените им въпроси
и не пораждат никакви съменния за тяхната правилност.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупен анализ и преценка
на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, както и на
заключенията на изготвените по делото множество СМЕ.
Анализирайки събраните по
делото доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Фактите относно случилото се пред
поликлиниката на гр. *** съдът намира за безспорно установени, предвид
показанията на ч. обв. Д. и свид. Т.Л., които намират пълна подкрепа в
показанията на свид. ***, която е очевидец на случилото се. Съдът съобрази
факта, че ч. обв. Д., като страна по делото е пряко заинтересована от неговия
изход, както и че може да се приеме, че свид. Т.Л. също е косвено
заинтересована, тъй като е приятелка на единият от пострадалите, той и частен
обвинител по делото. Техните твърдения обаче напълно кореспондират с
показанията на свид. Ю., които са абсолютно безпристрастни. Последната не е
нито роднина, нито дори близък приятел на семейство Д., а просто техен
съгражданин, каквато е и на тримата подсъдими. Не така стоят нещата със свид. Л.
Л. – ангажиран от защитата, за да подкрепи тезата на подс. Г.П., че пред
поликлиниката не се било случило нищо нередно. Този свидетел е приятел и колега
на подс. Г.П., а неговия баща е също близък на подс. К.П.. Това говори, че
двамата се познават отдавна. Съобразявайки това обстоятелство. съдът не дава
вяра на твърденията на този свидетел, а приема, че същите са дадени, за да
обслужат защитната версия на подс. Г.П.. Нещо повече – твърденията на подс. Г.П.
относно случилото се пред поликлиниката противоречат на налично писмено доказателство,
представено от него самия, а именно – жалбата, подадена в Девненска районна
прокуратура и заведена под вх. № 830/26.09.2014 г. В нея подробно са описани
обстоятелствата в унисон с изградената защитна позиция на подсъдимите, но
никъде не е споменато, че пред поликлиниката подс. Г.П. не е бил сам, а с него
е имало друго лице, което е станало очевидец на случилото се. Изложените в жалбата обстоятелства напълно
кореспондират със заявеното от двамата частни обвинители Д. и А., че отивайки
към поликлиниката са срещнали подс. Г.П., опитали са да го „засекат“, за да му
потърсят обяснение за поведението, дори са го следвали известно време, но той
не е спрял и те са се отказали. С оглед на това и съдът приема за безспорно
доказано, че събитията пред поликлиниката в гр. *** са се развили по начина, по
който ги описват ч. обв. Д. и свид. Т.Л. и без каквито и да било противоречия
ги потвърждава свид. ***. Последната прояви колебание единствено по отношение
на факта псувал ли е подсъдимия, което наложи приобщаване на нейните показания
дадени пред орган на досъдебното производство по реда на чл. 281 ал. 4 от НПК,
като след прочитането им тя заяви категорично, че прочетеното е вярно и тя го е
заявила. Нормално и естествено е след близо 5 години свидетелката да не си
спомня всички обстоятелства, заявени от нея при първоначалния й разпит, тъй
като спомените на човек избледняват с времето.
Приемайки за доказано, че на 26.08.2014 г.
на обществено място в гр. *** подс. Г.П. е крещял, обиждал и псувал ч. обв. Ж.Д.
и то в присъствието на собственото си дете, съдебният състав счете, че той е
осъществил обективните и субективни признаци на престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, поради което и го призна за
виновен по това обвинение.
Обект на
престъплението хулиганство са установения в страната ред и обществено
спокойствие разбиран
като съвкупност от "установените в държавата обществени отношения,
основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на
обществения живот "/ППВС №/2 от 1974 г., т. 1 от
мотивите/. Хулиганството предполага извършени непристойни действия, с
които едновременно грубо се нарушава обществения ред и се демонстрира явно неуважение
към обществото. Непристойни са действията, които са
неприлични и безсрамни, обективирани във викане, блъскане, ругатни,
буйство, невъзпитаност, нанасяне на обида или телесна повреда и др. прояви, с
които се накърняват общоприетите морални ценности и норми на поведение и се
скандализира обществото. Чрез тях извършителят противопоставя себе си на
установения ред и на обществеността като цяло или на отделна личност, като по
този начин демонстрира явното им
незачитане. От субективна страна престъплението винаги е умишлено и са
възможни, както пряк, така и евентуален умисъл. В посоченото
постановление е даден пример, че „при нанасяне на обида, причиняване на телесна
повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив тези
действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако
са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение
към обществото”. Не може да има никакво съмнение, че извършените от подс. Г.П. действия са непристойни - те са неморални,
скандални, неприемливи и представляват отклонение от нормалното поведение на
човек в обществото. Не заслужават особен коментар
относно тяхната основателност опитите на защитника на подсъдимия да обоснове
поведението му като такова, предприето по изцяло лични мотиви и подбуди,
предвид усложнените отношения между него и ч. обв. П.А. и нейното семейство. Дори
и разглеждани в светлината на този конфликт, действията на този подсъдим
безспорно са били насочени не само срещу личността на член от враждуващата
фамилия, но и несъмнено са целели да изразят явно неуважение към установените
обществени порядки, законов ред, благоприличие и морал. Известно е, че за
вината на дееца в наказателното право не се съди от неговите обяснения, а по
обективните му действия. Цялостното поведение на този подсъдим е израз на грубо
и демонстративно незачитане на обществените порядки. Действията му са израз на пълно
несъобразяване с приетите в обществото норми на поведение и на субективното му
разбиране за „надмощие“. Доказателство за това е отправената от него закана с
убийство, която сама по себе си представлява престъпление. Още с Постановление № 2/74 г. т. 4, Пленумът на ВС е приел,
че хулиганските действия могат да се извършат в разнообразни форми, една от
които е свързана с посегателства върху личността, в това число и нанасянето на
обиди, каквато именно е част от настоящата деятелност на подс. Г.П.. Стореното
макар и да представлява „израз на емоциите му” или „изблик на недоволство” от
факта, че не му дават да види детето си, безспорно следва да се определи като
непристойна хулиганска проява, грубо нарушаваща обществения ред и покоя на
гражданите и изразяваща явно неуважение към установените в обществото порядки.
Чрез тях обвиняемият е демонстрирал явно неуважение към обществото и
пренебрежение към общоприетите норми на поведение, като причините, които са го
провокирали по никакъв начин не оправдават поведението му. Действията му се отличават с още по – голяма укоримост
предвид факта, че са извършени пред собственото му дете.
Съдът
счита, че от субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като
подсъдимия е съзнавал обществената опасност на деянието си /че поведението му е
непристойно/, предвиждал е неговите обществено опасни последици /че скандализира
обществото нарушавайки общоприетите норми за благоприличие/ и пряко ги е целял.
Освен открито неуважение към обществото, морала и личността, подсъдимият е
целял да демонстрира надмощие и превъзходство, държейки се така, като че ли
всичко му е позволено.
Що се
касае до събитията, развили се на улицата пред дома на ч. обвинители съдът
констатира следното:
На първо
място анализира внимателно показанията на частните обвинители, доколкото те са
дадени от лица, които безспорно са заинтересовани от изхода на делото и
прецени, че следва да им даде вяра изцяло поради следните съображения:
Процесуалното поведение на пострадалите е
последователно и еднозначно още от самото начало на процеса, чак до неговия
край. Показанията им са ясни, категорични и логични и не създават съмнения за
опит за въвеждане в заблуждение на съда. Твърденията им са последователни и
безпротиворечиви и напълно кореспондират помежду си. Същите са и добросъвестни,
в тях съдът съзира стремеж единствено да се санкционират виновните и да се
овъзмездят донякъде причинените им болки и страдания.
Твърденията на пострадалите лица намират
пълна подкрепа в показанията на осем свидетели очевидци – Р.Х., Л.Ю., Т.Л., Е.Х.,
С.Р., Нермин Х., ***, Т.Р.. Всеки едни от тези свидетели потвърждава едни или
други факти, заявени от пострадалите лица, като преценявайки показанията им в
съвкупност разкриват механизъм на извършване на деянието аналогичен на описания
в обвинителния акт.
Така например свид. Р.Х., която е отишла
непосредствено след побоя потвърждава, че свид. Т.Л. е била много зле
психически и заявява, че е видяла на земята кичур коса с цвета на ч. обв. П.А..
Това напълно съответства на твърденията на ч. обв. П.А., че подс. К.П. я е
хванал за косата и грубо блъснал настрани, както и че е била скубана от подс. Г.П..
Свид. Л.Ю. заяви пред съда, че е видяла
подсъдимите К. и Г. *** да бягат и не е видяла кръв по тях, нито е видяла да
носят нещо в ръцете си. Това напълно кореспондира с твърденията на
пострадалите, че след като чули, че ще се вика полиция двамата подсъдими са
избягали и е в абсолютен противовес с обясненията на подсъдимите, за които ще
стане реч по - долу.
Свид. Т.Л. потвърждава по огледален начин с
пострадалите събитията от момента, в който тя ги е възприела – вижда как подс. К.П.
налага ч. обв. Д. с лопата и юмруци, а подсъдимите Г. и М. *** бият и ритат
приятеля й А., който е целия облян в кръв. Тази свидетелка описва подробно и
начина, по който са били наранени двете частни обвинителки П.А. и Ж.Д. в пълен
унисон с техните показания.
Свид. Е.Х. също потвърждава фактите,
описани в обвинителния акт основно досежно побоя над ч. обв. Д., развил се пред
очите му и когото основно той се е опитвал да спаси заедно с починалия си
съсед.
И ако за тези четирима свидетели може да се
каже, че по някакъв начин са близки с пострадалите лица, /дали заради роднинска
връзка, или защото работят в магазина им, или пък защото са им съседи/ то
останалите посочени по – горе свидетели нямат каквито и да било отношения нито
с пострадалите лица, нито с подсъдимите, освен факта, че живеят в един град.
Преценени в съвкупност показанията на свидетелките
С.Р., Н. Х. и *** установяват категорично, че подс. К.П. е налагал с лопата
пострадалия Д., скубал е пострадалата П.А. и е ударил пострадалата Ж. по
главата, подс. Г.П. налагал с прът пострадалия А., удрял с юмруци пострадалата А..
Свид. Т.Р. пък заявява че е видяла как ритат пострадалия Д..
Свидетелските
показания на посочените свидетели са непосредствени и представляват първични
доказателства по смисъла на чл. 104 от НПК, отразяват преките впечатления на
лица, присъствали
на място и възприели непосредствено събитията, макар и в различни моменти от
тяхното развитие. Показанията им са последователни, логични, взаимно
непротиворечиви, кореспондират помежду си в пълна степен, поради което съдът
напълно ги кредитира.
Показанията на
пострадалите лица и на свидетелите, които ги подкрепят кореспондират в пълна
степен и с обективни доказателства по делото, каквито са СМЕ. Установените
телесни наранявания на всеки един от тях съответстват напълно на описвания от
пострадалите механизъм на причиняване.
При извършените прегледи и
изследвания на ч. обв. Д.Д. са били установени множество травми и наранявания в
областта на главата, гръдния кош и крайниците. Според вещото лице същите са
резултат от най – малко 10 – 12 удара с предмет от рода на бухалка или друг
предмет с ширина 3 – 4 см. Множеството охлузвания могат да са следствие от
падане върху неравна повърхност и съприкосновение с асфалта напр. Разположението
им в различни плоскости показва, че при получаването им пострадалия е променял
положението си. Това напълно съответства на неговите твърдения и тези на
свидетелите, които съдът кредитира, че е бил съборен на земята и бит
безразборно по тялото и главата. Всички в съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и се определят като лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК.
Кръвонасядането по
окосмената част на главата на ч. обв. П.А. съответства напълно да е получено от
скубане с такава сила, че е бил откъснат кичур от косата й. Контузията на шията
й пък отговарят на твърдението й, че е била душена. Останалите травматични
увреждания кръвонасядане по долна устна и по дясна подбедрица са резултат на
удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени както на
директен удар, така и при падане. В своята съвкупност нараняванията са
обусловили болка и страдание, без разстройство на здравето и се определят като
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК.
Установените травматични
увреждания на ч. обв. Ж.Д. само в областта на главата кореспондира в пълна
степен със заявеното от нея, че е била ударена по главата от подсъдимите К. и Г.
***. В съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота определящо се като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК.
Нараняванията, получени от
ч. обв. А.А. съдът приема за установени предвид заключението на тройната СМЕ,
което напълно кредитира като обективно и компетентно дадено. При него са били
установени множество травматични увреждания в областта на лицето и главата,
гръдния кош, лява поясна област, двата лакътя, двете колена. Според вещите лица
същите са резултат от множество удари с юмруци, ритници, лопата, твърди тъпи
предмети, вкл. и с подчертан ръб, както и при събаряне на земята. Счупване на
носните кости на пострадалия с разместване на фрагментите, довело до
лекостепенна деформация на носната пирамида надясно и изкривяване на носната
преграда с конвекситет наляво и синехии на лигавицата в левия носен проход,
причинили стеснение на левия носен проход, довело до затруднено носно дишане,
обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота се определя
като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 1 от НК.
При този анализ на наличните по делото доказателства съдът
кредитира в пълна степен показанията на пострадалите лица, които се подкрепят
както от показанията на абсолютно незаинтересовани по делото свидетели, така и
от заключенията на експертите по делото, което
предпоставя тяхното възприемане като истинни.
Кредитирайки с пълно доверие
твърденията на пострадалите лица, съдът приема, че обясненията на тримата
подсъдимите представляват израз на защитната им теза. По правило обясненията на
подсъдимия следва да бъдат преценявани с оглед двояката им правна природа - от
една страна са доказателствено средство, но от друга страна са един от
основните способи за осъществяване правото на защита и средство за излагане на
защитна версия. Отричайки описаните в обвинителния акт факти, в обясненията си
подсъдимите твърдят, че са били бити от ч. обвинители А. и Д. с лопата и
бухалка. В тази връзка те ангажират доказателства едва в края на процеса.
Показанията на свид. С.Т. съдът цени с
оглед близката й родствена връзка с подсъдимите – същата е леля на подс. Г.П. и
потвърждава казаното от него, че ч. обвинители А. и Д. са го пресрещнали с автомобила
си, излезли с бухалки и се насочили към него. Нещо повече тази свидетелка
твърди, че макар и от 200 м. разстояние ясно е чула думите, отправени от ч.
обвинители към нейния племенник: „Ще те убия, ще те вкарам в гроба, ще ти счупя
главата“. В същото време самият подсъдим не заяви подобно нещо в съда. Прави
впечатление на съда заявеното от свидетелката, че в заведението където тя е
седяла е имало много хора от общината. Буди недоумение, че никой от тях не е бил
ангажиран като свидетел по делото, а показания идва да депозира близък роднина
на подсъдимите. Но, дори и заявеното от тази свидетелка да е истина, то тя
описва събития, случили се непосредствено преди инцидента пред дома на
пострадалите. Ако това действително е било така, както свидетелката го описва
то е най - вероятно именно поведението на двамата пострадали е предизвикало
гнева на подс. Г.П. и заедно със своя баща и братовчед са тръгнали да търсят
възмездие.
Показанията на свидетелите Й.Й.
и Осман Кадир очевидно обслужват тезата на защита. Обстоятелството на което най
– много наблягат и двамата е, че ч. обв. Д. е държал в ръцете си бухалка, а ч.
обв. А. лопата. По този начин насочват вниманието на съда, че единия подсъдим е
бил бит от Д. с бухалка, а другия от А. с лопата. Никой от тях двамата обаче не
казва, че е видял конкретно някой от ч. обвинители да удря някой от
подсъдимите. Свид. О.К.първоначално го заяви, но впоследствие уточни, че е
видял само резултата как „Гошо си държи ръката“, но не е видял някой да го
удря. Да, телесните увреждания на подсъдимите са безспорен факт по делото,
установен също чрез СМЕ – зи. Всички телесни увреждания на подс. Г.А. са в
областта на главата и повечето от тях отговарят да са получени с юмруци /нещо,
което ч. обв. А. не отрича/. Това обяснява и нараняванията, получени от подс. К.П.
, изразяващи се в отоци, кръвонасядане и ожулване. Много вероятно е според съда
подс. Г.П. да е бил ударен с лопата, предвид установената разкъсно – контузна
рана централно – теменно тилно, която според вещото лице е получена при удар с
предмет с изразен ръб. Навярно в стремежа си да защити баща си той е успял по
някакъв начин да се добере до лопатат или пък е намерил друга наблизо и с нея е
наранил подс. Г.П.. /Има налични по делото гласни доказателства, че наблизо са
се извършвали строителни работа/. Дори и това да е било факт, то по никакъв
начин не оборва крайните изводи на съда относно фактологията на събитията,
описана по – горе. Що се касае до нараняването на подс. М.П., то според вещото
лице би могло да се получи по два механизма – в резултат на директен удар с или върху тъп предмет – както
твърдят подсъдимите или при удар с десен горен крайник при свита в юмрук ръка,
както заявяват пострадалите и свидетелите, чиито показания съдът кредитира.
Обясненията
на подсъдимите по никакъв начин не обясняват нараняванията, получени от
пострадалите П.А. и Ж.Д.. Ако заявеното от подсъдимите беше истина то значи, че
двете жени са се самонаранили.
Нелогично и недостоверно
звучи твърдението на подсъдимите, че са отишли до РУ – Девня, за да подадат
жалба за случилото се, но там нямало никого, а приемната в гр. *** била
заключена. Недоумение буди и обстоятелството защо са се тъжили в РП – Девня
едва на 26.09.2014 г. При условие, че те са били жертва на действията на ч.
обвинители и са разполагали със СМУ, то би следвало да сигнализират органите на
реда веднага, а не месец по – късно.
С оглед на това
съдът дискредитира обясненията на подсъдимите, а ги приема като тяхна защитна
теза, тъй като противоречат на множество свидетели – очевидци и на заключенията
на СМЕ.
Анализът на писмените и гласните
доказателствени средства налага следния правен извод:
Деянията, извършени
от подс. Г.П. осъществяват в реална съвкупност обективните и субективни
признаци на престъпление по чл. 325 ал.
1 от НК и по чл. 131 ал. 1 т. 4
пр. З и т. 12 пр.1 вр. чл. 129 ал. 1 и чл. 130 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 20 ал. 2
от НК, поради което съдът го призна за виновен.
Деянието, извършено
от подс. К.П. осъществява обективните и субективни признаци на престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 4 пр. З и т. 12 пр.1 вр. чл. 129 ал. 1 и чл. 130 ал. 1 и
ал. 2 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, поради което съдът го призна за виновен.
Деянието, извършено
от подс. М.П. осъществява обективните и субективни признаци на престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 4 пр. З и т. 12 пр.1 вр. чл. 129 ал. 1
и чл. 130 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, поради което съдът го призна за
виновен.
Съдът счита, че
тримата подсъдими не са извършили две отделни престъпления съставомерни по чл.
131 ал. 1 от НК – така, както са им възведени обвиненията с внесения в съда
обвинителен акт. Неправилно според съда е разделянето им с оглед причинения
резултат, като разбира се при една евентуална осъдителна присъда следващото се
наказание се определя по по – тежкия резултат, в случая – средна телесна
повреда. В този смисъл е и съдебната практика, която приема, че в случая се
касае до едно престъпление. Когато деецът причинява телесни повреди на две или
повече лица едновременно /с едно или няколко телодвижения/, с отделни деяния,
извършени въз основа на едно решение, както и когато решението за причиняване
на втората телесна повреда е взета по време на причиняване на първата или
непосредствено след това, ВКС приема, че е налице едно престъпление, изпълващо
квалифициращият състав на чл. 131 ал.1 т.4, което изключва правилата на
съвкупността, както според съда е в настоящият случай. Предвид горното съдът
счете, че деянието на тримата подсъдими следва да бъде квалифицирано като едно
престъпление по чл. 131 ал.1 т.4 пр.3 и т.12
пр.1 във вр. с чл.
129 ал. 1, чл. 130 ал. 1 и ал.2 вр. с чл.
20 ал.2 от НК, тъй като са причинили телесни повреди по хулигански подбуди
на повече от едно лице, а именно на четири лица. На основание чл. 304
от НПК подсъдимите следва да бъдат оправдани по първоначално повдигнатото
обвинение да са осъществили две престъпления. Съгласно Решение №73/11.04.2016
г., постановено по НД № 224/2016 г. на I НО на ВКС „Както първата, така и
въззивната инстанция могат да приложат закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо престъпление, без да е необходима намесата на прокурора, стига да не
предприемат съществено изменение на фактите, така както са посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В настоящия случай подробно е описано
в обстоятелствената част на обвинителния акт как всеки един от подсъдимите, в
това число и М.П. са причинили съставомерните резултати на повече от едно лице.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимите при форма на вина пряк умисъл – всеки
един от тях е съзнавал обществено опасния характер на деянието а именно, че е
запретено и наказуемо от закона, предвиждал е обществено – опасните му
последици - че нанасяйки ударите на пострадалите ще предизвика подобни
травматични увреждания и видно от действията им са искали настъпването им.
При определяне
квалификацията на деянието съдът съобрази нанесените на пострадалите
травматични увреждания, явяващи се лека телесна повреда по смисъла на чл.130
ал.1 и ал. 2 от НК за пострадалите Д., А. и Д. и средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 ал.1 от НК за пострадалия А.. Квалифициращият елемент по
смисъла на чл. 131 ал.1 т.4 от НК по отношение на подсъдимите съдът прие за
доказан с оглед на обстоятелството, че са причинени телесни увреждания на четири
лица
Безспорно е, че
деянието е извършено от подсъдимите по хулигански подбуди, тъй като те не са
имали никаква причина да извършат подобно престъпно посегателство срещу личната
неприкосновеност на четиримата пострадали. По никакъв начин не са били
предизвикани или провокирани от тях. Фактът, че абсолютно безпричинно и
безцеремонно, на публично място сред множество хора,
сред които и дете, подсъдимите са проявили груба физическа агресия спрямо
пострадалите, нарушавайки телесната им неприкосновеност, е доказателство за
това, че намерението им не е било само да причинят телесни увреждания на пострадалите.
Въпросът за мотива на дееца винаги е сложен за решаване, когато поначало той
отрича авторството на престъплението. Затова за неговата мотивация се правят
изводи на база съвкупността от всички факти и обстоятелства, свързани с
престъплението. Тримата подсъдими са нанесли жесток побой без какъвто и да било повод и причина на
пострадалите лица, извън факта, че те са роднини на бившата им снаха. Макар
и пряко насочено срещу телесната неприкосновеност на пострадалите, чрез
нападението над тях подсъдимите са целели да покажат явното си неуважение към
обществото, пренебрежението си към правилата на установения правов ред. Според
Постановление № 2/1974 г. на Пленума на ВС, хулиганските действия са прояви,
скандализиращи обществото, чрез които се изразява брутална демонстрация против
установения ред и с които се изразява открито висока степен на неуважение към
личността. С действията си подсъдимите
са направили именно такава демонстрация - на грубо нарушаване на обществения
ред и то пред много хора, на пренебрегване на установените порядки, на
човешките и социални ценности, поради което и съгласно съдебната практика съдът
приема, че деянието им е извършено по хулигански подбуди.
Квалификацията по
чл. 20 ал.2 от НК е налице по отношение и на тримата подсъдими, тъй като
деянието е извършено от три лица, които са участвали пряко в самото изпълнение
на престъплението, т.е. всеки един от тях се явява съизвършител по смисъла на
чл. 20 ал.2 от НК. Според правната теория и константната практика на ВКС,
налице е съизвършителство и общност на умисъла, когато съучастниците нанасят
побой заедно - едновременно или поотделно, или единият в отсъствие на другия,
но с последващо продължение на съвместните действия, при което видът на
пострадалия ясно е показвал какво му е сторено до този момент. По делото
безспорно са налице данни и доказателства, че в инцидента са взели участие и
тримата подсъдими, което води до квалифициране на деянието като извършено в
съучастие. В тези случаи също така дори не е необходимо да се детайлизират
поотделно действията на всеки един от съучастниците . Установяването
на конкретния принос на всеки един от тях е от значение единствено за
индивидуализацията на отговорността, но не и за нейното възникване, като
всички отговарят за общия съставомерен резултат /в
този смисъл са Решение № 356/2011 г. на ВКС, І н.о., Решение № 352/1994 г. на
ВКС, І н.о., НК; Решение № 545/2011г. на ВКС, ІІ н.о. и др. /
Причините
за извършването на престъплението съдът отдава на слаби емоционални и волеви
задръжки от страна на подсъдимите, недооценяване на сериозността на извършеното
и възможните последствия от тяхна страна, грубо незачитане на телесната
неприкосновеност на личността.
При определяне вида и размера на наказанията, съдът съобрази степента на обществена опасност на
деянието, която прецени като висока предвид множеството телесни увреждания,
причинени на пострадалите лица, мястото на извършване на деянията, засегнатите
обществени отношения, проявената безпричинна и безсмислена агресия. Прецени и личната опасност на подсъдимите, която определи като невисока
предвид факта, че към момента на деянието същите не са осъждания, нямат други
криминални прояви и са с добри характеристични данни. Отчете и смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства на подсъдимите съдът отчете чистото им съдебно минало към момента
на извършване на деянието, добрите им характеристични данни, трудовата им
ангажираност и не на последно място изминалия дълъг период от време от
извършване на деянието до получаване на наказателна репресия. Вярно е
изтъкнатото от прокурора, че съдебното производство по делото бе неколкократно
отлагано поради неявяване на подсъдимите или техния защитник. Неявяването на
подсъдимите винаги бе по обективни причини, а от недобросъвестното процесуално
поведение на своя защитник те не би следвало да понасят негативи. Не следва да се
игнорира и факта, че производството не веднъж бе отлагано и по настояване на
обвинението вещите лица да присъстват при разпита на свидетелите. Върховният
касационен съд на Република България в редица свои решения, приема, че дългият
период от цялото наказателно производство следва да бъде отчетен като съществен
фактор, налагащ смекчаване на наказателната репресия при налагане на наказание.
Този подход е в съгласие с практиката на Европейския съд по правата на човека
относно приложението на чл. 6 т. 1 от ЕКПЧ. Константна е практиката на
Европейския съд по правата на човека и на Върховния касационен съд, че в
подобни случаи наложеното наказание, следва да е в размер, компенсиращ
прекомерната продължителност на производството.
Изложеното мотивира съда при наличие на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства и при липса на отегчаващи такива да приеме, че и най - лекото
предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко за подсъдимите. С
оглед на това и определи наказанията им при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, като отчитайки приноса на всеки един от тях в извършването на деянието
съдът наложи на подсъдимите Г.П. и К.П. наказания лишаване от свобода за срок
от една година и шест месеца, а на подс. М.П. лишаване от свобода за срок от
една година.
За престъплението по чл. 325 ал. 1 от НК, извършено от подс. Г.П. съдът му
наложи предвидените в специалната норма наказания лишаване от свобода за срок
от една година и обществено порицание, което да се изпълни чрез разлепване на
присъдата на видно място в общината по местоживеене на осъдения.
При
наличието на основанията, визирани в разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК, съдът отложи
наказанията на подсъдимите с подходящ изпитателен срок, като прие че за подсъдимите
Г. и К. *** същият следва да е с продължителност три години и шест месеца, а за
подс. М.П. с по – малка продължителност от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съгласно чл.
25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК съдът групира така наложените на подс. Г.П.
наказания помежду им и с наказанието, наложено му НОХД № 766/2014 г. по описа
на РС – Елхово, като му наложи да изтърпи най – тежкото измежду тях, а именно
лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца.
На
основание чл. 23 ал. 2 от НК към така наложеното най – тежко наказание съдът
присъедини наказанието обществено порицание, а на основание чл. 23 ал. 3 от НК
и наказанието глоба, наложено на подсъдимия по НОХД № 766/2014 г. по описа на
РС – Елхово.
При
решаване на въпроса за начина на изпълнение на така наложените на подсъдимите наказания
вкл. и общото най – тежко наказание на подс. Г.П., съдът взе предвид, че от
извършването на деянието до настоящия момент са изминали повече от 5 години,
при което всяка една санкция би се явила крайно закъсняла. Фактическите данни
за личността на подсъдимото лице, неочертаващи формирани престъпни навици
въпреки игнорирането на установения правопорядък, не обосновават нуждата от
изолирането на подсъдимите от обществото, за да бъдат превъзпитавани и
поправяни в условията на затвор. Не само чистото съдебно минало към момента на
извършване на деянията, но и социалния статус на подсъдимите, липсата на лоши
характеристични данни и други криминални прояви, тяхната трудова ангажираност обосновават приложимост
на института на условното осъждане. Прилагайки разпоредбата на чл. 66 НК,
регламентираща обсъждания институт, съдът отдаде преимуществено значение на
личната превенция, без да пренебрегва генералните възпитателни и
предупредителни правни последици на наказателната санкция. Предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обствоятелства и липсата на отегчаващи такива съдът не постанови пробационна
мярка на подсъдимите през време на изпитателния срок.
Така
определените наказания съдът прецени за достатъчни по размер и че ще изпълнят
целите предвидени в чл. 36 от НК - да поправят
и превъзпитат осъдените към спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху
тях и да им се отнеме възможността да вършат други престъпления, както и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
При този изход на
делото съдът възложи на подсъдимите полагащата им се част от направените по
делото разноски и ги осъди да заплатят солидарно разноските, сторени и доказани
от частните обвинители за адвокатски хонорар, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: