№ 420
гр. гр. Червен бряг, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20244440100950 по описа за 2024 година
на Червенобрежки районен съд – специален регистър на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.7 и сл. от Закона
за защита срещу домашното насилие
В РС – Червен бряг е постъпила молба от Ц. И. Д., с ЕГН ********** с адрес: гр. ****
действащ лично и със съгласието на И. Д. Д., с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ****
действащ лично за себе си, и в качеството си на родител на Ц. И. Д., роден на 13.05.2010
год., с ЕГН ********** против Д. И. Д., с ЕГН ********** от гр. **** – брат на първия и
син на втория молител, за издаване на заповед за защита от домашно насилие по ЗЗДН, за
това, че на 01.08.2024 г. около 20:45 ч. в дома си, находящ се гр. **** лично и с помощта на
майка си М Ц.а е причинил физически и психически тормоз на Ц. И. Д., с ЕГН ********** и
И. Д. Д., с ЕГН **********, изразяващ се в нанесени удари по главата и тялото и отправени
заплахи.
В молбата се твърди, че по силата на Решение № 24/18.01.2023 г. по гр.д. № 727/2022 г. по
описа на Районен съд - Червен бряг в законна сила от 18.01.2023 г. е прекратен гражданския
брак между втория молител и майка на първия – М Ц.ева Ц.а, като по силата на това
Решение родителските права върху родените от брака две деца са предоставени на майката.
В молбата се излагат данни за случай на домашно насилие извършено на 01.08.2024 г. към
20:45 ч., като при опит на ответника и майката на първия молител да вземат телефона му, го
държали и стискали за ръцете и крещели, че няма да ходи при баща си и ще остане в къщи,
като същевременно ответника го удрял по главата, биел му шамари по бузите и му нанасял
удари по раменете и тялото. Твърди се още, че Ц. И. Д. се отървал от захватите и ударите на
брат си и майка си, като отворил един от прозорците на къщата, и започнал да вика за
1
помощ „Тати, тати помощ, тия двамата ме пребиха от бой". Счита, че са налице
обстоятелства, обосноваващи пряка и непосредствена опасност, както за неговите здраве и
живот, така и тези на малолетния Ц. И. Д., което обосновава искането му за издаване на
заповед за незабавна защита по реда на чл.18 от Закона за защита от домашното насилие в
негова и на детето полза. Прилага: Решение № 24/18.01.2023 г. постановено по гр.д.
№727/2022 г. по описа на Районен съд - Червен бряг в законна сила от 18.01.2023 г.,
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДн, фиш за спешна медицинска помощ от 01.08.2024 г. на
ФСМП - Червен бряг, Медицинско удостоверение за пред съд № 393/02.08.2024 г. на лекар -
специалист по Съдебна медицина - Д-р Д.Д, у-е за раждане издадено въз основа на Акт за
раждане № **** на Община - Луковит, у-е за раждане издадено въз основа на Акт за раждане
№ **** на Община - Луковит, у-е за родствени връзки изх. № 547/17.06.2024 г. на Община -
Червен бряг и адвокатско пълномощно. С молбата са направени искания за допускане на
двама свидетели при режим на призоваване за установяване на изложените в молбата
обстоятелства. Образувано е гр.д. № 950/2024 г. по описа на съда. С първоначалната молба е
направено искане за издаване на заповед за незабавна защита, което искане не е уважено с
Определение № 384/05.08.2024 г. молбата е оставена без уважение. По делото са проведени 5
о.с.з. и е допусната и извършена комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза
със задача: След разговор- интервю с детето Ц. И. Д., да се отговори: получените при
изслушването му от съда отговори на зададените въпроси - възприетото от детето ли е или
същото е било повлияно от други фактори, както и за възможността то правилно да
възприема, оценява и възпроизвежда релевантните за делото факти от действителността. В
хода на делото е констатирано вероятно противоречие с интересите на детето Ц. И. Д. с
родителят - молител по делото и на осн чл.29 от ГПК, му е назначен особен представител
посочен от АС при АК – Плевен – адв. Т. В.-Т
МОЛИТЕЛЯ И. Д. Д. – редовно призован се явява лично и с адв. Ц. Ц. от ПлАК, който
поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.
ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ на непълнолетния Ц. И. Д. назначен по реда на чл.29 от ГПК –
адв. Т. В.-Тот ПлАК, редовно призована се явява.
ОТВЕТНИКА – редовно призована се явява лично и с адв. П. К. от ПлАК. Оспорва изцяло
молбата. Излага подробни доводи, че доверителя му не е извършил каквото и да е деяние,
което да бъде прието като акт на домашно насилие, а молбата е отговор на предявения от
него срещу молителя иск за присъждане на издръжка, на пълнолетно лице продължило
образованието си във ВУЗ – редовна форма на обучение и спечелено на първа инстанция.
Претендира разноски по приложения списък по чл.80 от ГПК.
ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА – Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Червен бряг не се явява, изпраща представител. Представя социален доклад.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните
поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.1 от ГПК
прие за установено от правна и фактическа страна следното: Молителите са баща и брат
на ответника, като брака на родителите им е прекратен с развод с Решение № 24/18.01.2023
г. постановено по гр.д. №727/2022 г. по описа на Районен съд - Червен бряг, като с
2
посоченото решение са предоставени родителските права на майката и е определено
местоживеене на децата при нея, като на бащата е определен режим на лични контакти.
Страните са във влошени отношения и не комуникират по между си, породено от
предявения от сина срещу баща си иск за присъждане на издръжка, на пълнолетно лице
продължило образованието си във ВУЗ – редовна форма на обучение и спечелено на първа
инстанция.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Искът е допустим. Видно от твърдяното в молбата и
неоспорено от ответника е, че молителите са баща и брат на ответника. Делото се води
между надлежни страни и при наличие на правен интерес – защита срещу действия на
домашно насилие на лице от кръга на посочените в чл.3 от ЗЗДН. Молбата е подадена в
срока по чл.10, ал.1 от ЗЗСДН и следва да бъде разгледана. С оглед на материалната и
териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр. Червен бряг.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Разгледана по същество същата е неоснователна.
По делото с молбата са приложени и приети – Решение № 24/18.01.2023 г. постановено по
гр.д. №727/2022 г. по описа на Районен съд - Червен бряг в законна сила от 18.01.2023 г.,
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДн, фиш за спешна медицинска помощ от 01.08.2024 г. на
ФСМП - Червен бряг, Медицинско удостоверение за пред съд № 393/02.08.2024 г. на лекар -
специалист по Съдебна медицина - Д-р Д.Д, у-е за раждане издадено въз основа на Акт за
раждане № **** на Община - Луковит, у-е за раждане издадено въз основа на Акт за раждане
№ **** на Община - Луковит, у-е за родствени връзки изх. № 547/17.06.2024 г. на Община -
Червен бряг. В хода на делото са приобщени свидетелски показания на допуснати при режим
на довеждане свидетели на молителя И. Д. – св. С.В.С – негов близък, св. Т ТЦ.а – без
родство и св. Д.П.Н – майка на молителя И. Д. и баба на непълнолетния Ц. Д., както и св. Ц.
Ц. – баща на ответницата и служители на РУ – Червен бряг посетили адреса по подаден до
НССПЕЕН 112 сигнал – ЙО.Д и Х Ц.. По делото е допусната и извършена комплексна
съдебна психолого-психиатрична експертиза от д-р Н. Л.-психиатър и д-р А. А.-психолог,
със задача: След разговор-интервю с детето Ц. И. Д., да се отговори: получените при
изслушването му от съда отговори на зададените въпроси - възприетото от детето ли е или
същото е било повлияно от други фактори, както и за възможността то правилно да
възприема, оценява и възпроизвежда релевантните за делото факти от действителността.
Необходимостта от по-пълно изследване на семейните връзки и взаимоотношения е
обосновало включване като задача на вещите лице и провеждане на интервю и изготвяне на
личностен профил и на родителите.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителите да установят действителното
осъществяване на твърдяната дата от посочения извършител на действия, квалифицирани
като акт на домашно насилие.
По делото е приложена декларация по смисъла на чл.9 ЗЗДН, в която молителите
декларират акт, идентичен на изложеното в молбата им.
От разказаното от свидетелите се установяват следните релевантни за спора факти:
На 01.08.2024 г., около 17:30 ч. майката на ответника М Ц.а и първия молител Ц. Д.
3
посещават офиса на „Еконт“ за да получат пратка "тениска" поръчана от последния. Същия
бил получил от баща си – молителя И. Д. 60 лв., като Д. му казал, че е превел на майка му
пари за издръжка за него и той да й искал останалите 100 лв. Взели пратката и тогава
майката разбрала, че се касае за тениска втора употреба, което породило в нея възмущение
от този факт и тя му заявила, че не е съгласна да се дават такива пари за дреха втора
употреба. Възникнали спорове, тъй като непълнолетния Ц. твърдял, че 100-те лева, която тя
била додала са пари изпратени от баща му за месечната издръжка и трябвало да са само за
него. Взимайки пратката майката на ответника се прибрала вкъщи. Ц. отишъл при баща си и
по-късно същата вечер се прибрал и поискал да вземе горепосочената тениска и друг багаж
и да се върне и остане при баща си няколко дни. Отново възникнал спор между майката и
синът й, тъй като тя не била предупредена за това, и му заявила, че не е съгласна. В това
време ответника и по-голям брат на първия молител и син на втория – Д., влязъл в стаята, за
да разбере какво се случва и кое провокирало високия тон, с който Ц. говорел на майка си. В
този момент телефона на непълнолетния Ц. започнал да звъни. Виждайки, че баща му звъни,
майката му казва да остави телефона, за да говорят, но той я отрязва. Брат му се намесил
тогава и взел телефона от ръцете на Ц.. Ц. изпитал силен гняв, отворил прозореца откъм
улицата, знаейки че баща му е там и се провикнал „Тати, помощ. Бият ме.“. Излязъл от
къщата и отишъл при него. Втория молител се обадил на НССПЕЕН 112 и подал сигнал, че
се оказва насилие над по-малкия му син. На място пристигнали служителите на РУ – Червен
бряг – свидетелите ЙО.Д и Х Ц.. Които провеждайки разговор с непълнолетния Ц. пред
баща му забелязали, че той не отговаря на въпросите, а потвърждава казаното от баща му,
описвайки, че бил бит от брат си, който му нанесъл удари по главата и тялото. Не били
забелязали външни белези, а само леко зачервяване по ръцете. От изслушването на
непълнолетния Ц. Д. не се установиха твърдените в молбата данни и обстоятелства. Детето
даваше непоследователни показания, с няколко опорни точки /те ме биха, при тати съм
спокоен/, като объркваше последователността на случилото си и избягваше конкретика,
което породи необходимостта от назначаване на комплексно психолого-психиатрична
експертиза по предмета на делото.
От показанията на допуснатите при режим на довеждане свидетели на молителя И. Д. –
св. С.В.С – негов близък, св. Т ТЦ.а – без родство и св. Д.П.Н – майка на молителя И. Д. и
баба на непълнолетния Ц. Д., както и св. Ц. Ц. – дядо по майчина линия на ответника не се
установява някой да е видял ответника или майката на непълнолетния Ц. да го е удрял,
стискал, обиждал или заплашвал. Не се установиха дори намеци за каквито и да действия от
ответника към втория молител И. Д., които да подкрепят твърдяното в исковата молба
притеснение за здравето и живота му.
Светлина по случая хвърля допусната и извършена от д-р Н. Л.-психиатър и д-р А. А.-
психолог по делото комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза.
При проведеното на 05.11.2024 г. изследване детето Ц. е доведено от бащата. Трудно се е
адаптирало към ситуацията на експертна оценка, като е отговарял кратко на задаваните
въпроси, не поддържа стабилен очен контакт, сдържан в комуникацията и емоционалната
експресия. Предвид защитните нагласи и слабата информативност на отговорите на детето
4
при интервюто за достигане до интрапсихичните преживявания са били приложени
проективни тестови методики, които по опосредствен индиректен механизъм разкриват
нагласите, ценностовите ориентации и емоционалното му отношение спрямо родителите в
контекста на конфликта за родителските права. Видна е немотивираната или слабо
мотивирана с реални, конкретни, рационални и логични доводи амбивалентност в
отношението на детето към родителите му като емоционалната връзка с майката е нарушена
и е ясно заявено предпочитание към фигурата на бащата, като прекъснатия контакт с
майката и изцяло негативното отношение на детето към нея е в контекста на оформящ се
синдром на родително отчуждение спрямо майчината фигура с избягване на контакти с нея
и отхвърлянето й поради генерализиране на негативните представи за нея. Изготвения
личностов профил /КПВ/ на бащата – молителя И. Д. - очертава личност с нарцистични
черти на характера, с присъщи егоцентричност, завишена самооценка и грандиозност на
егото, с потребност от възхищение от другите като средство за подхранване на
самоуважението и собствената значимост и себедоказване. Характерни са доминантните
нагласи във взаимоотношенията с потребност от осъществяване на емоционален контрол над
околните и изисквания към тях да се съобразяват с изискванията и желанията му, както и
собствените му възгледи и принципи, като обикновено другите служат като средство за
задоволяване на собствените му потребности като са ниски способностите му за проява на
съчувствие дори към близките, а идеята за взаимност му е чужда, което го прави
емоционално експлоатиращ и емоционално студен при отношенията. Преживяването на
угризения, смирение и вина са му чужди. Склонен е да проецира върху другата страна при
конфликтни отношения вината, като е малко вероятно да признае собствени грешки и поеме
отговорност или заявяването им би било формално. При осв. Ц. И. Д. и към времето на
свидетелските му показания в съда и към момента на изслушването му от лекарите, липсват
данни за качествени нарушения на възприятия, мислене и паметови фунции. В медицински
аспект е в състояние правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от
значение за разкрИ.е на обективната истина за решаване на делото. Но лекарите изрично
отбелязват, че при деца, към които се подхожда авторитарно при възпитанието им (форма на
психическо насилие) и са се приспособили се към агресора си (в случая бащата), паметта им
функционира селективно и усещанията и спомените им се променят с времето в зависимост
от афективната им връзка с насилника - в обяснителния модел за хронологичната
неподреденост на спомените при Ц., които касаят настоящето производство както и слабо
мотивирана с реални, конкретни, рационални и логични доводи амбивалентност в
отношението на детето към родителите му. До голяма степен показанията му са повлияни от
желанието му да прояви сътрудничество при достигане на цели при бащата, за да се доближи
до идеала му за син, да получи неговото одобрение и да се чувства значим в обкръжението
му.
По изричната разпоредба на чл. 13 ЗЗДН регламентираща допустимите доказателства в
производството, декларацията по чл. 9 ЗЗДН е доказателство за изложените в нея
обстоятелства и на основание чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита
само въз основа на приложената декларация, но само ако липсват други доказателства. При
5
наличие на други доказателства в обратен смисъл, декларацията сама по себе си не може да
послужи за целите на пълното и главно доказване на твърдените от молителката факти в
молбата за извършено домашно психическо насилие от майка му.
Анализирайки гласните доказателства, съдът приема, че на посочената дата - 01.08.2024 г.
няма данни ответника да се е обръщал директно към който и да е от молителите с конкретни
думи или целенасочено да ги е изричал към тях, които биха могли да се възприемат като
обида или заплаха или каквато и да е друга форма на насилие.
Обобщено, на база горното и изследвайки отношенията между страните, може да се
направи обоснован извод, че поведението на ответника, дори и да е създало негативни
емоции у непълнолетния молител, не може да се квалифицира като акт на домашно насилие.
Липсва легална дефиниция на понятието „психическо и емоционално насилие“, но като
такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно
въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го
принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актовете на такова могат да бъдат вербални,
отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация.
Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи
конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически
особености, и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
В този смисъл водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането
на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но също и
специфичните условия и начин на извършване, открояващи се с желание да се навреди на
пострадалия или поне с допускане на същото, при общата нагласа към противоправна
доминация над жертвата. Затова и съставомерно по реда на ЗЗНД ще е само такова
противоправно и обективно вредящо деяние, което има за цел да навреди на пострадалия
или вредата се допуска в съзнанието на дееца за приемлива. Действията на ответника в
посочения случай, на база, това което съдът приема за установено като действително
случило се, изключва квалифицирането му като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2
ЗЗДН.
Няма съмнение, че предвид изключително влошените и обтегнати отношения между
страните и установеният начин на протичане комуникацията помежду им, добрият тон и
разбирателството са изключени. Не всякога обаче тяхното нарушаване може да се
квалифицира и като акт на домашно насилие. Гражданският съд разглеждащ дела по ЗЗДН
обаче не е призван да дава морална оценка за личността и поведението по принцип, а да
установи дали има реално насилие, като противоправно, обективно вредящо деяние,
съзнавано целящо да увреди пострадалия. Ако се приеме различно разбиране, потенциално
би значело всеки родственик, позволил си или „изпуснал“ по-остра и/или неуважителна
реплика в ситуация на фрустрация, да би се оказал „домашен насилник“, което е изключено.
Не това е смисъла на ЗЗДН.
Социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица,
които действително се намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие, а
не да служи за уреждане на семейни спорове и да се ползва за цели извън разума и идеята на
6
законодателя. При това състояние на отношенията съдът приема, че изречените от
ответницата в посочения момент думи и поведението му не са били инспирирани от желание
да се навреди на по-малкия му брат, а още по-малко пък на втория молител, а е резултат от
обтягане на отношенията между родителите след развода, вина за което положение имат и
двете страни.
Затова и молбата е неоснователна.
По разноските: По делото са проведени 5 о.с.з. При този изход на делото и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с § 1 Заключителните разпоредби и чл.11, ал.3 от Закона за защита
срещу домашното насилие молителя И. Д. следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд – Червен бряг държавна такса в размер на 30.00 лв., хонорарът на вещите лица
по назначената и приета от съда СППЕ в размер на 951,66 лв., както и изплатените им пътни
и дневни в размер на 63,56 лв. /шестдесет и три лева и петдесет и шест стотинки/ и на
ответника направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 600.00 /шестстотин/ лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА на Ц. И. Д., с ЕГН ********** с адрес: гр. **** действащ лично и
със съгласието на И. Д. Д., с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. **** действащ лично за
себе си, и в качеството си на родител и законен представител на Ц. И. Д., роден на
13.05.2010 год., с ЕГН ********** против Д. И. Д., с ЕГН ********** от гр. **** за
издаване на заповед за защита от домашно насилие по ЗЗДН за осъществен случай на
домашно насилие на 01.08.2024 г. около 20:45 ч. в дома му, находящ се гр. **** за това, че
лично и с помощта на майка си М Ц.а е причинил физически и психически тормоз на Ц. И.
Д., с ЕГН ********** и И. Д. Д., с ЕГН **********, изразяващ се в нанесени удари по
главата и тялото и отправени заплахи, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН И. Д. Д., с ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр. Червен бряг, общ. **** да заплати по сметка на РС – Червен бряг държавна такса в
размер на 30.00 /тридесет/ лв., хонорарът на вещите лица по назначената и приета от съда
СППЕ в размер на 1015,22 лв. /хиляда и петнадесет лева и двадесет и две стоники/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК И. Д. Д., с ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр. Червен бряг, общ. **** да заплати на Д. И. Д., с ЕГН ********** от гр. **** направените
по делото разноски в размер на 600.00 /шестстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от постановяването му пред
Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
7