Мотиви към Решение №
632, постановено по НАХД № 2053/2016 година по описа на Районен съд - гр.Бургас
Производството в БРС е образувано по предложение на
БРП за освобождаване на Т.А.А. с ЕГН
********** *** от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК за извършено престъпление по чл.191 ал.1 от НК, за това че като пълнолетно лице, за периода от месец
март 2015 г. до 11.08.2015 г. в град С., на ул. „П.” № ..., без
да е сключило граждански брак, заживял съпружески с лице от женски пол ненавършило 16-годишна възраст – В. А. К. с ЕГН **********.
Нарушителят А. редовно призован, не се яви в
съдебно заседание. За него се явява служебният му защитник адв. П. *** надлежно призован.
Не се ангажират нови доказателства.
За БРП, редовно призована се явява прокурорът Х. К.
Предложението на БРП е с правно основание чл.375 от НПК.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателствата и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за
установена следната фактическа обстановка:
През месец март на 2015 година обвиняемият Т.А.А. с ЕГН ********** се запознал
със свидетелката В. А. К. с ЕГН ********** докато бил
на гости на баба си в град С. Между двамата възникнала и се развила любовна
връзка, вследствие на която те решили да заживеят заедно в град С. при
родителите на Т.А. Последният още при вземането на
това решение е знаел, че свидетелката В. К. не е
навършила 16 годишна възраст и е малка, поради което водил разговори с
родителите на В. и със своите родители. Той получил разрешение от тях да живеят
заедно, но при
условие да не създават деца, поради ниската възраст на В.
През месец март на 2015 г. свидетелката В. А. К. и обвиняемият Т.А.А. заживели
заедно в дома на родителите му на адрес в град С., ул.”Пеликан”
№ ..., без да са сключили граждански брак. Към този момент свидетелката
В. К. била непълнолетна -на 14 години и десет месеца,
а обвиняемият А. бил пълнолетен на 21 годни. Двамата живеели в отделна стая
като самостоятелно семейство.
На 17.07.2015 г. свидетелката К. Т. Й. –социален работник към Д”СП”–гр.Бургас, ИРМ–гр.Средец посетила къщата на родителите на В. К. При това
посещение свидетелката Й. установила, че св.К. не е при родителите си и тъй като била непълнолетна попитала
майка й – свидетелката Л. А. къде е дъщеря й. Тя й отговорила, че е на гости
при баба си в град С., без да посочва адреса на местоживеене. Поради това на
29.07.2015 г. свидетелката Л. А. разбрала, че търсят дъщеря й и се свързала по
телефона с нея. От своя страна свидетелката В. А. К. казала за това и на
обвиняемия Т.А.,*** при родителите й.
Веднага след това на 10.08.2015 г. свидетелката В.
К. отишла при свидетелката Й., като
й казала, че е заживяла съпружески без брак в град С. с обвиняемия А.. На
11.08.2015 г. било снето и сведение от К. в полицията
в гр.С.
Изложената
фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства–гласни и писмени показанията на свидетелите, удостоверения, писма
и свидетелство за съдимост на А. и др.
Тази фактическа обстановка не се оборва и съдът я
приема за установено по несъмнен начин. В хода
на досъдебното производство обвиняемият се признава за виновен.
От обективна
и от субективна страна нарушителят Т.А.А. с ЕГН ********** *** е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на престъплението по чл.191 ал.1 от НК,
за това че като пълнолетно лице, за периода от месец март 2015 г. до 11.08.2015
г. в град С. на ул.”П.” № ... без да е сключило
граждански брак, заживял съпружески с лице от женски пол ненавършило
16 годишна възраст – В. А. К. с ЕГН **********.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Налице са в кумулативна даденост
изискванията на чл.78а ал.1 от
НК (ДВ бр.бр.26 от 2010 г. в
сила от 06.04.2010 г.)
1.За деянието е предвидено
наказанието лишаване от свобода до две години или с пробация.
2.Деянието е при форма на
вината умисъл.
3. От деянието няма нанесени имуществени щети.
4.Деецът е пълнолетно лице.
5.Видно от приложеното свидетелство
за съдимост (лист № 32 от ДП), нарушителят към момента на извършването на
деянието, предмет на настоящото дело, не е бил осъждан и не е бил освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Съдът като взе предвид личността на дееца, намира,
че следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание “ГЛОБА”, които съгласно чл.78А
ал.1 от НК (редакцията от ДВ бр.26,от 2010
г.), следва да бъде в размер определен към минимума, а именно от по 1000 (хиляда
) лева, което минималното предвидено в закона наказание. Размерът на това административно наказание е
съобразен с финансовото състояние на обвиняемия и неговото семейно положение.
Съдът е на мнение, че така определеното наказание
се явява съответно на обществената опасност на деянието и дееца и ще изпълни
целите на закона визирани в чл.12 от ЗАНН от НК.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд обяви
решението си пред страните като им указа възможността да го обжалват или
протестират в 15 дневен срок, считано от датата на обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Райна Жекова