Решение по дело №1184/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 285
Дата: 13 юли 2021 г.
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20212230101184
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. Сливен , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230101184 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от
ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 чрез адв. Мариан Гочев от САК, с която е
предявен регресен осъдителен иск от застраховател срешу застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” за заплащане на изплатено от
застрахователя на увреденото лице застрахователно обезщетение с правно
основание чл. 500 КЗ и обективно кумулативно съединен акцесорен иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва.
Ищецът твърди, че на 15.06.2016 г. ответникът Т. П. М., ЕГН:
********** от гр. ***** бил реализирал ПТП в гр. Сливен на бул. „Банско
шосе” срещу „Домейн Бояр“, като видно от съставения протокол за ПТП
същият бил предизвикал ПТП поради виновното си и неправомерно
поведение, тъй като управлявайки товарен автомобил Ф., модел „Т.“ с ДКН №
***** управлявайки автомобила с несъобразена скорост с пътните условия
предизвиква ПТП с движещия се пред него л.а. „О”, марка А с ДКН № ****
управлявано от Ф. АС. В., като били причинени имуществени вреди на
поседния автомобил. Товарния автомобил Ф., модел „Т.“ с ДКН № ***** бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна
полица № BG/02/115003008783 при ищцовото дружество, която била валидна
към момента на застрахователното събитие. В ищцовото дружество била
заведена щета № *** и било изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 1329,30 лв. на собственика на увреденото в резултат на ПТП МПС на
19.04.2017 г. Ищецът бил уведомил ответника, че следва да му заплати
изплатеното от него застрахователно обезщетение на увреденото лице, но
същият не бил платил. Видно било от протокола за ПТП № **** г., че
1
ответникът бил управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма от 0,66 промила.
Моли съдът да осъди ответника на основание чл. 500 КЗ да му заплати
сумата от 1354,30 лв., съставляваща изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение от 1329,30 лв. и ликвидационни разноски в размер на 25 лв.
ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното плащане, както и сторените деловодни разноски.
На основание чл. 86 ЗЗД претендира мораторна лихва в размер на
497,33 лв. за периода от 04.06.2017 г. /30 дни от датата, на която е изпратена
регресната покана/ до датата на предявяване на иска-15.01.2021 г.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна е постъпил.
Ответникът заявява, че признава предявените срещу него искове и е съгласен
на съдебна спогодба.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от
представител по закон или пълномощие. В становището си депозирано на
09.07.2021 година, пълномощника на ищцовото дружество моли съдът да
постанови решение по реда на чл. 237 от ГПК при признаване на предявените
искове.
Ответникът, редовно призован не се явява.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В отговорът си на исковата
молба,ответникъте направил изрично изявление за признание на иска. С оглед
представените, писмени доказателства от ищеца по делото, искът се явява
основателен, което не се оспорва от страните. Ищецът успя да установи,
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между него и ответника към датата на настъпване
на ПТП, настъпване на ПТП поради виновно и противоправно поведение на
ответника, причинна връзка между настъпилите имуществени вреди и
виновното и неправомерно поведение на ответника, както и вида и размера на
причинените имуществени вреди, изплатеното застрахователно обезщетение
в претендирания размер на водача на увредения автомобил, както и размера
на дължимата мораторна лихва. Ищецът доказа, че ответникът е управлявал
процесното МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма от 0,66 промила.
2
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявеният иск по чл. 500 от КЗ и
обективно кумулативно съединен акцесорен иск с правно основание чл. 86 за
заплащане на мораторна лихва за основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
Като прецени, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК и
не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, съдът прие, че срещу
ответника следва да се постанови решение при признание на иск, с което
предявеният искследва да се уважи изцяло, като признае за установено, по
отношение на отчетника, че същият следва да заплати сумата в общ размер от
1354,30 лв., съставляваща изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение и ликвидационни, ведно със законната лихва върху нея от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, както и сторените
деловодни разноски, както и на основание чл. 86 ЗЗД следва да заплати
сумата от 497,33 лв. представляваща мораторна лихва начислена за периода
от 04.06.2017 г. /30 дни от датата, на която е изпратена регресната покана/ до
датата на предявяване на иска-15.01.2021 г.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 500 КЗ по
отношение на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, че Т. П. М., ЕГН:
********** от гр. ***** дължи сумата от 1354,30 лв., съставляваща
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение от 1329,30 лв. и
ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв., ведно със законната лихва
върху нея от датата на завеждане на исковата молба – 15.01.2021 година, до
окончателното плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 86 ЗЗД по
отношение на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, че Т. П. М., ЕГН:
********** от гр. ***** дължи мораторна лихва в размер на 497,33 лева, за
периода от 04.06.2017 г. /30 дни от датата, на която е изпратена регресната
покана/ до датата на предявяване на иска-15.01.2021 година.
ОСЪЖДА Т. П. М., ЕГН: ********** от гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на
3
ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 сумата от 174,07 лева, представляваща
сторените по делото разноски.
Решението е постановено при признание на исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред СлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4