Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
гр. Велико
Търново, 20.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на двадесет
и първи февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА ЕВТИМ БАНЕВ
При
секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора Светлана Иванова, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10014/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от Ю.З.Ю. в качеството му на едноличен търговец с фирма „ЮЗЮ – Ю.Ю.“ с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Асен
Разцветников” № 6, ет. 4, срещу Решение № 553 от 09.12.2019 г. по НАХД № 1895/
2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е
потвърдено Наказателно постановление № 397644-F424634/
15.01.2019 г., издадено от началника на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико
Търново в ЦУ НАП, с което на ЕТ „ЮЗЮ – Ю.Ю.“ – гр. В. Търново, за неизпълнение
на задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр. с
чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на
основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, е наложено наказание „имуществена
санкция” в размер на 500,00 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания
за неправилност на решението на ВТРС, поради постановяването му в нарушение на
закона и при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че решението е
постановено при неизяснена фактическа обстановка, без да бъде разпитан
актосъставиителят Я.Д.Б., в противоречие със събраните в производството пред
въззивната инстанция доказателства. По същество се твърдят допуснати формални и
процесуални нарушения при издаването на потвърденото от въззивната инстанция НП
– непосочване дата и място на нарушението, неясно описание на същото,
неправилна правна квалификация на деянието, некоректно посочване на правното
основание измежду няколко възможни по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Поддържа се и
приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, обратно на извършената от
въззивната инстанция преценка От настоящата инстанция се иска да отмени
решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като отмени
наказателното постановление, издадено от директора на ТД на НАП Велико Търново.
В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си по делото ***П., поддържа
жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и допълнителни
аргументи, развити в хода на устните състезания. Претендира присъждане на
разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът Национална агенция за
приходите – гр. София, чрез пълномощника си по делото ***К., оспорва
касационната жалба като неоснователна. В съдебно заседание развива доводи за
правилност на оспорваното решение. По същество намира за безспорно доказано
извършването на санкционираното деяние, счита че в производството пред
въззивната инстанция не са допуснати нарушения на процесуални правила, а съдът
правилно е преценил липсата на основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Моли
касационната жалба да бъде отхвърлена, претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава становище за неоснователност на жалбата. Счита, че
обжалваното решение на РС – В. Търново е правилно, постановено при изяснена
фактическа обстановка и в съответствие със закона. Намира нарушението за
доказано от съдържащите са в делото документи, а твърденията за неправилна
правна квалификация на деянието – за лишени от основание. По тези съображения
предлага решението да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212, чл. 213 и чл. 215 от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в
настоящото производство, а по същество е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, районният
съд е възприел следната фактическа обстановка:
На 09.10.2018 г., в 14:13 часа от
служители на дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, е извършена проверка в
търговски обект – снек-бар „Сезони“, находящ се в гр. В. Търново, ул. „Елин
Пелин“ № 39, стопанисван от ЕТ „ЮЗЮ – Ю.Ю.“. При проверката е било установено,
че дневният оборот от монтирано, регистрирано и въведено в експлоатация,
свързано дистанционно с НАП фискално устройство модел „Tremol ZM- KL“, с № ZK044789 и ФП № 50050514, съгласно дневен
финансов „Z“ отчет № 014198/
09.10.2018 г. от ФП е в размер на 0,00 лева. Същевременно е установена
фактическа наличност в касата на обекта е в размер на 82,68 лв., за което е
изготвен опис на паричните средства от Ю.З.Ю. - управител на проверявания
обект. От проверяващите е установено, че фискалното устройство притежава
функциите „служебно въведени“ и „служебно извадени“ суми и че промяната в
касовата наличност в размер на 82,68 лв., представлява въвеждане на пари в
касата, неотразено чрез фискалното устройство в момента на извършването и с
точност до минута. При така установеното от проверяващите е било преценено, че
ЕТ „ЮЗЮ – Ю.Ю.“ не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да
отбележи всяка промяна на касова наличност /начална сума, въвеждане и извеждане
на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми, като установеното нарушение не води до неотразяване
на приходи. От участвал в проверката инспектор по приходите в НАП е съставен
АУАН № F 424634/ 16.10.2018 г., за нарушение разпоредбите на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. Актът е връчен на
едноличния търговец на датата на съставянето, като в него не са вписани възражения.
В писмени възражения, подадени по реда на 44, ал. 1 от ЗАНН е посочено, същият
е поискал производството да бъде прекратено поради това, че нарушението
представлява маловажен случай. Въз основа на констатациите в АУАН и с
отбелязване, че възраженията са приети за неоснователни, от Ж.Ив.Ад.- началник
на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП – гр. София, е
издадено НП № 397644-F424634/
15.01.2019 г., с което за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на ЕТ „ЮЗЮ – Ю.Ю.“ –
гр. В. Търново е наложена посочената по-горе имуществена санкция. Наказателното
постановление е връчено на санкционираното лице на 23.10.2019 г. и е обжалвано
пред ВТРС в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка
районният съд е установил въз основа на писмените доказателства, съдържащи се в
преписката по издаването на обжалваното пред него наказателно постановление и
показанията на свидетеля Хр.Ив.Д.. В производството пред районния съд соченият
за нарушител едноличен търговец не е оспорил фактическите констатации в АУАН,
развил е доводи за формална и процесуална незаконосъобразност на АУАН и НП,
идентични с тези изложени пред настоящата инстанция, като освен това е
поддържал и доводите си от административната фаза на производството, относно
прилагането разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и несъответствие на предвидената в
закона имуществена санкция с принципа за пропорционалност като основен принцип
на правото на ЕС. Районният съд е намерил тези оплаквания за неоснователни,
предвид наличните в преписката писмени доказателства и изслушаните свидетелски
показания. Въз основа на така изяснените обстоятелства и след
извършване на проверка по отношение формалната законосъобразност на АУАН и НП,
решаващият състав е формирал краен извод за неоснователност на разглежданата от
него жалба. Съдът е приел, че деянието извършено от данъчния
субект осъществява от обективна страна признаците на административно нарушение
по съответната хипотеза на ЗДДС и като такова е наказуемо по административен ред. Формирал е извод за
законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП,
съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания, и правилност
на дадената от административно-наказващия орган квалификация на извършеното
нарушение. Въззивният съд е преценил като правилен и размера на наложената
санкция, определен като минималния такъв измежду предвидените в
чл. 185, ал. 1, вр. с ал. 2 от ЗДДС, както и че липсват
на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, за което е изложил нарочни мотиви.
Постановеното от Великотърновския
районен съд потвърдително решение е правилно. Касационната жалба, с
оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.
Неоснователни
са направените оплаквания за наличието на отменителното основание по чл. 348,
ал. 1, т. 2 от НПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила. Решаващият
състав на РС – Велико Търново е формирал изводите си въз основа на изяснената
от него фактическа обстановка, след като е обсъдил обстоятелствата по делото,
установяващи се от събраните гласни и писмени доказателства, както и наведените
от жалбоподателя в него производство доводи и възражения. Действително в хода
на съдебното следствие не е извършен разпит на актосъставителя, но в случая е
била налице обективна пречка за това – продължителен отпуск на същия поради
временна неработоспособност, а липсата на тези показания не е довела до
ограничаване на процесуални права на нарушителя или до пропуски при изясняване
на делото от фактическа страна. Районният съд не е нарушил
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства и е попълнил делото с
такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти. Делото
пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието
на първата инстанция е съставен протокол. Не се установява при постановяването
на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.
Както правилно е преценил ВТРС, актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени
от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността им,
определена с чл. 193, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, и Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/
17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП /т. 1.3. и т. 2.1. от
заповедта/. Обратно на поддържаното пред районния съд и в касационната жалба, АУАН
и НП отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в
разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, вкл. са
посочени точната дата на нарушението /която в случая съвпада с датата на
проверката/, и мястото на извършването му, обратно на твърдяното в касационната
жалба. Не е налице сочената от касатора неяснота относно фактическия състав на
установеното нарушение, което е достатъчно точно и ясно описано както в АУАН,
така и в наказателното постановление. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, извън случаите на продажби/сторно операции всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във
и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“
или „служебно изведени“ суми. В случая при проверката е установена по безспорен
начин разлика между разчетената касова наличност по документи и фактическата
наличност в размер на 82,68 лв., съгласно обясненията на едноличния търговец –
въведена в касата сума в началото на работния ден. Доказателства в тази насока
са изготвеният протокол за проверка от 09.10.2018 г. приложените към него
разпечатка от контролна лента и справка за установена фактическа наличност в касата, и
свидетелските показания на участвалата в проверката Хр.Д.. Въпросната
сума не е отразена чрез ФУ в обекта като „служебно въведена“, в нарушение на
цитираното по-горе изискване на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, независимо,
че наличното в обекта ФУ е притежавало такава функция. Така отразената в акта
фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото
наказателно постановление.
Неоснователни са оплакванията на
касатора за неправилна правна квалификация на нарушението, извършена от АНО.
Нормата на чл. 118, ал. 4 е делегираща права на министъра на финансите за
нормативно уреждане издаването на фискални касови бележки от ФУ, и препращаща
към тази уредба, подробно регламентирана в Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Именно в този смисъл тя е употребена от актосътавителя и АНО, като чрез
посочване на конкретно нарушената норма на чл. 33, ал. 1 от наредбата, е
преодоляна евентуална неяснота относно правната квалификация и изпълнителния
състав на претендираното нарушение. Не е допусната твърдяната от касатора
непълнота или неточност, която да е ограничила правото му на защита в някоя
от фазите на административнонаказателното производство. По същество
извършеното деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна страна признаците
на административно нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, изразяващо се в
неизпълнение от касатора на задълженията, вменени му с чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Тъй като в случая от актосъставителя и АНО
е преценено, че нарушението не води до неотразяване на приходи, по отношение
на него е приложена административно-наказателната отговорност, установена в
изр. второ от санкционната разпоредба. Доколкото в конкретния случай
стопанисващият обекта е едноличен търговец, тази отговорност е безвиновна.
Наказващият орган е извършил правилна квалификация на деянието и е наложил
съответното за извършеното нарушение наказание, в минималния предвиден от
закона размер. В случая не е налице основание
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение е типично за вида
си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно
управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Подробни мотиви
за този извод са изложени от въззивната инстанция, те се споделят от
настоящия състав и не е нужно да бъдат преповтаряни. Неоснователни
са и последната група оплаквания на касатора - за несъответствие на размера
на предвидената в ЗДДС имуществена санкция с принципа за пропорционалност
като основен принцип на Общностното право. Съгласно чл. 273 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка
върху добавената стойност, държавите-членки могат да наложат други
задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране
на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане. Съгласно решение на
СЕС/СЕО от 09.02.2012 г. по дело С-210/10, т. 23, при липса на хармонизация
на ниво ЕС в областта на санкциите за неспазване на условията, предвидени в
законодателството им в тази връзка, държавите-членки са компетентни да
изберат санкции, които според тях са подходящи, но при спазване правото на ЕС и общите му принципи, в т.ч.
този на пропорционалността. Съгласно задължението си за лоялно сътрудничество
по чл. 4, ал. 3 от ДФЕС те следва да гарантират, че придават на санкцията
ефективен, пропорционален и възпиращ характер - решение на Съда от 07.10.2010
г. по дело С-383/09. Когато по правото на ЕС
няма по-точни правила за определяне на национални санкции, те не трябва да
нахвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните
от националното законодателство цели и когато има избор между няколко
подходящи мерки, винаги трябва да се прибегне към най-малко обвързващата и
причинените неудобства да не са несъразмерни на преследваните цели. Съобразно целите преследвани с регламентацията на чл. 118 от ЗДДС, за постигането на които са регламентирани правилата за отчитане
на приходите в Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а именно предотвратяване
избягването на данъчно облагане, налагането на спорната санкция за неотчитане
на суми въведени или изведени от касата, извън случаите на продажби/сторно
операции, не надхвърля границите на подходящото и необходимото, за да се
постигне преследваната от ЗДДС цел - контрол върху оборотите от продажби.
Такъв контрол би могъл ефективно да бъде постигнат единствено при строга
отчетност и на тези налични в касата на съответния обект средства, които не
постъпили/изведени в резултат на стопански операции. Показателен в тази
насока е и разглежданият случай, в който повече от 2 часа след началото на
работното време, при отчетени чрез ФУ нулев оборот и касова наличност, в
касата е установена значителна за конкретния обект фактическа касова
наличност, без да е безспорно доказан нейния произход. Не се установява
постижимостта на цитираната по-горе цел по друг, по-малко обременяващ начин,
вкл. чрез проверка на ФУ или по постъпилите в НАП данни, а характера на
задължението е такова, че неизпълнението му поражда риск от невъзможност да
се установят действителните приходи на субекта и съответстващите им данъчни
задължения, напр. чрез неотчитане чрез ФУ на извършени продажби.
Административнонаказателната /финансова/ санкция на установеното като
неправомерно поведение, е нормативно предвидена и наложена в минимален размер,
при което се явява съразмерна с тежестта на извършеното, ненадхвърляща
границите не необходимото за контрол върху отчетените в обекта приходи.
Същата не противоречи на принципа на пропорционалността, възприет в
Общностното право, а причинените от нея неудобства са относително лесно
предотвратими, чрез поддържане от данъчния субект на нормативно изискваната
отчетност. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил
решението си при правилно приложение на закона. При така изложеното, настоящият състав
преценява, че обжалваното решение на РС – Велико Търново не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН,
съдът Р
Е Ш И
: Оставя в сила Решение № 553 от
09.12.2019 г., постановено по НАХД № 1895 от 2019 г. по описа на Районен съд
– Велико Търново. Решението не подлежи на
обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.
|
|
|
|