РЕШЕНИЕ
№ 621
гр. гр. Хасково, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20225640100573 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от „ЗСАТ“ ЕООД с правно основание чл.
232, ал. 2, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД срещу „Декор Груп 05“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 01.04.2018 г. между него като намодател и
ответника като наемател бил сключен договор за наем, по силата на който му
предоставил недвижим имот, предсталвяващ административно-промишлена
сграда с площ около 662 кв.м., находящ се в гр. **************, за срок от
три години считано от датата на сключване, при наемна цена в размер на 1
200 лева с ДДС на месец. Съобразно условията на чл.1.2. от договора за наем,
след изтичане на тригодишния срок на договора, същият се подновявал
автоматично за следващата година. Между страните липсвал подписан
приемо-предавателен протокол за предаване държането на наетия имот, но
въпреки това той бил предаден на ответника от 01.04.2018 г., от която дата до
1
момента имотът се ползвал от него, което се доказвало от сравнително
редовните плащания на наемната цена в началото на срока на договора, както
и разменената между страните имейл кореспонденция. Предвид настъпили
затруднения за ответника да заплаща наемната цена и започнали забавяния на
плащанията, считано от 01.10.2019 г. месечната наемна цена била намалена от
1200 лв. с ДДС на 720 лв. с ДДС, за което липсвало допълнително
споразумение към договора за наем в писмена форма, но ищецът признавал
този факт и претендирал месечните наемни цени в намаления размер. Сочи се
още, че въпреки всички направени от него отстъпки, наемните цени по
договора за периода от 01.08.2020 г. до 31.03.2022 г. останали неплатени,
поради което към 15.03.2022 г. ответникът имал задължения към него,
включващи вземанията за наемна цена за периода от 01.08.2020 г. до
31.03.2022 г. в общ размер на 14 400 лева, вземане за законна лихва за забава
от датата следваща падежа на съответната месечна наемна цена – от
04.08.2020 г. до 15.03.2022 г. в размер на 1 196,80 лева и законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. С допълнителни молби ищецът зявява, че получил плащания от
ответника на обща стойност 10 080 лева, както и че на 17.04.2022 г. отправил
уведомление за разваляне на договора за наем поради неговото неизпълнение
и намалил размера на претенцията си за наемната цена за м. март 2022 г., като
я претендирал само за периода от 01.03.2022 г. до 17.03.2022 г. в размер на
394,84 лева. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с
което да се осъди ответникът да заплати на ищеца гореописаните суми, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и направените разноски
по делото.
В с.з. ищецът, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител - адвокат В. К. от САК, поддържа единствено иска за главница
и то в размер на 5 552,94 лева, ведно със законната лихва върху нея от
14.07.2022 г., а в молба от 31.10.2022 г. признава частично плащане на тази
сума в размер на 2 000 лева. Претендират се и сторените разноски в
производството, за които е представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
2
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 01.04.2018 г. в гр. София страните са сключили Договор за наем,
който е представен по делото и от него е видно, че има описаното в исковата
молба и посочено по-горе съдържание, поради което не следва да се излага
отново текстуално съдържанието му, като при необходимост техните клаузи
ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи,
основани на тях.
По делото е представен заверен препис от електронна кореспонденция
между страните във връзка с процесния договор за наем.
От представените от ищеца документи от електронно банкиране се
установява, че в периода от 31.03.2022 (т.е. след датата на подаване на
исковата молба в съда – 15.03.2022 г.) до 17.10.2022 г. ответникът е превел по
банковата му сметка сума в общ размер от 12 080 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение
искове с правно основание чл. 232, ал. 2. предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са
процесуално допустими.
Разгледани по същество, главният иск е частично основателен, а
акцесорният – неоснователен, като съображенията за това са следните:
По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че между страните е съществувало валидно наемно
правоотношение. Техните права и задължения са подробно уредени в приетия
Договор за наем от 01.04.2018 г., който е подписан от тях и не е оспорен нито
относно автентичността му или пък от гледна точка на верността му. На
следващо място, не са спорни обстоятелствата и че наетият обект е бил
предаден от ищеца на ответника, който го е ползвал съобразно неговото
предназначение през релевантния период, но не е заплатил цялата уговорена
наемна цена. Безспорно е и че изискуемостта на задължението за
заплащането на процесния наем е настъпила, тъй като същото е уговорено
като срочно – между 1 и 3 число за всеки месец, както и че то не е изпълнено
точно, доколкото ответникът е заплатил част от дължимите суми и то със
3
закъснение, видно от представените от ищеца документи от електронно
банкиране. Така, в хода на процеса ответникът е погасил част от исковата
главница и изцяло претендираната лихва за забава. При това положение и
съобразявайки чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът счита, че предявеният иск по чл. 232,
ал. 2, предл. 1 ЗЗД следва да бъде уважен частично - за сумата от 3 699,48
лева, а този по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - да бъде отхвърлен, поради извършеното
плащане.
Въпреки този изход на делото ищецът има право на своевременно
претенцираните от него разноски, тъй като с поведението си ответникът е дал
повод за завеждането му, погасявайки част от задълженията си едва след
подаването на исковата молба, поради което и не може да бъде освободен от
отговорността за тях. Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на
същия следва да се присъдят такива в размер общо 1 624 лева, съобразно
ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по
чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Декор Груп 05“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Хасково, ул. „Враца“ № 6, на основание чл. 232, ал. 2,
предл. 1 ЗЗД, да заплати на „ЗСАТ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Средец“, ул. „Ф. М. Достоевски" № 4,
съдебен адрес: гр. ********************************** – чрез адв. В. Л. К.
от САК, сумата от 3 699,48 лева с ДДС, представляваща неплатена наемна
цена за периода от м.10.2021 г. до 17.03.2022 г. по сключения между тях
Договор за наем от 01.04.2018 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 18.10.2022 г. до окончателното й изплащане, като иска с правно
основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за разликата над нея до пълния
предявен размер от 14 440,00 лева и за периода от м.08.2020 г. до м.09.2021
г., както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законна
лихва за забава в размер на 1 196,80 лева за периода от 04.08.2020 г. до
15.03.2022 г., ОТХВЪРЛЯ.
4
ОСЪЖДА „Декор Груп 05“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Хасково, ул. „Враца“ № 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
да заплати на „ЗСАТ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Средец“, ул. „Ф. М. Достоевски" № 4, съдебен
адрес: гр. ******************************* – чрез адв. В. Л. К. от САК,
сумата от 1 624,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
5