О К Р Ъ Ж Е Н   С Ъ Д  –  Х А С К О В О

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 912/11.ХI.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                         Председател : Деляна Пейкова

                                                 Членове :1. Георги Гочев

                                                       2.Милуш Цветанов

 

Производството е по реда на Глава ХХІ, чл.274 от ГПК

 

Обжалвания акт

 

    С определение №1368/08.VIII.2019 г. Районен съд-Хасково прекра тява производството по гражданско дело №606/2019 г. поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.I от ГПК.

 

Обстоятелства по обжалването

 

    Недоволни от постановения съдебен акт са останали К.Ч.,турски гр.№33898914814 и С.А.М.,ЕГН:**** 018540,които намират същия за неправилен,като искат отмяната му.

    Предмет на предявения иск били общо осем земеделски имота,за които ответницата Р* А.С. са снабдила с документи за собственост на основание наследство и давностно владение.Съдът незаконосъобразно извел,че било недопустимо отричането правото на собственост на ответницата към датата на снабдяването с констативния нотариален акт м.юни 2016 г..В случая предявен бил установителен отрицателен иск с правно основание чл.124 ал.I от ГПК,а не иска по чл.108 от ЗС съединен с този по чл.537 ал.II от ГПК,които изисквали оспорване верността на констативните нотариални актове към момента на съставянето им по отношение на настъпилите факти по придобивна давност и наследяване.В случая дали е изтекла придобивна давност от десет години към месец юни 2016 г.

    В случая нотариален акт №24 т.II рег.№3275,дело №208/2016 г. на нотариус рег.№79 Вл* С* съдържал неверни обстоятелства оспорени с исковата молба.Ответницата Р.С. не притежавала собствеността върху посочените там вещи в цялост ,а само на една десета от тях.Същата никога не била упражнявала владение,годно да се превърне в оригинерен способ за придобиване,никога не била отблъснала владението на другите съсобственици-наследници на баща й.Като продала на Н* И* всички поземлени имоти,ответницата се разпоредила всъщност само със своите права от една десета идеални части.,поради което и купувачът по нотариален акт 89/17.VI.2016 г. не е могъл да придобие останалите девет десети идеални части,поради което била налице съсобственост с ищците.

    Тези обстоятелства обосновавали правния интерес на ищците от водене на отрицателния установителен иск по чл.124 ал.I от ГПК-че същата не е собственик по наследство и давностно владение на частта от процесните имоти над една десета идеална частта.

    Предявения иск бил допустим,тъй-като диспозитивното начало давал възможност на ищците сами да определят търсената защита.В случая това ищците сторили чрез отрицателен установителен иск за да отрекат със сила на пресъдено нещо правото на собственост на Рейме С. върху –9/10 идеални части от въпросните имоти.В случая правата на ищците били обусловени от този иск за да предявят иск проти правоприемника Н* И*,на когото ответницата продала въпросните имоти.По този начин щели да постигнат и правопредпазващото действие на силата на пресъдено нещо.Чрез отрицателния иск ищецът щял зда придобие права,като отрече правата на ответника.

    Ответната страна по делото Р.А.С. ЕГН:**********,*** в представения отговор на частната жалба намира същата неоснователна,а постановеното прекратително определение за правилно,като се иска потвърждаването му.

    Изложените изводи на първата инстанция относно липсата правен интерес от водене на предявения иск били законосъобразни и обосновани,в унисон с трайно установената и последователна практика на ВКС.В настоящия случай ищците искали установяване липсата на едно право към минал момент,за което липсвал правен интерес от търсената защита,тъй-като получателят-купувач по сделката следвало да е субекта,легитимиран като собственик,който смущава правата им,а не прехвърлителя. Към датата на предявяване на настоящата претенция против Р.С. въпросните земеделски земи били собственост на трето лице,каквито били и твърденията в самата искова молба.Подобни искове за установяване права на собственост към минал момент били допустими само в ограничен кръг случаи-напр.чл.13 ал.VIII от ЗВСВГЗГФ,чл.14 ал.IV от ЗСПЗЗ,чл.32 ал.I т.2 от ЗТСУ/отм./,сред които не попадал настоящия случай.

 

Правни съображения

 

Жалбоподателите са активно легитимирани надлежни страна да предявят  настоящата частна въззивна жалба,тъй-като са носители на субективното процесуално право,предвид разпоредените негативни за правни им сфера последици с атакуваното определение на Районен съд-Хасково-прекратяване на образуваното по тяхна искова молба гражданско производство.

Постановеното определение на РС-Хасково е правилно и законосъобразно.

Предявеният отрицателен установителен иск от страна на ищците спрямо ответницата касае отричане на нейни права към 2016 г. спрямо земеделски имоти,афиширани с обсъдения констативен нотариален акт въз основа придобивна давност и наследяване.Обосноваването на исковата молба обхваща и соченото обстоятелство,че през 2016 г. ответницата Р* А.С. е продала процесните земи на третото за процеса лице Недред Инан.Следователно към момента на предявяване на отрицателния установителен иск носител на спорните права е Н* И*,а не Р* С..Интерес от установяване на права за минал момент е възможен само при изрично законово уреждане,примерно в хипотезите на чл.14 ал.IV от ЗСПЗЗ или чл.13 ал.VIII от ЗВСВГЗГФ. Настоящия случай обаче не се обхваща от подобни законови разпоредби. Поради това отрицателния установителен иск е допустим след обоснован интерес само за права,спорни с ответника към момента на предявяване на исковата молба. По твърдения на самите ищци ответницата Р* С. към настоящия момент не е носител на права на собственост върху спорните имоти,а такъв е приобритателя на земите Н* И** по силата на конкретно описана покупко-продажба.Следователно Р* С. няма права,които ищците да отричат чрез иска по чл.124 ал.I от ГПК,в тази насока няма и формиран спор.Сега ищците не притежават оспорено от ответницата право,същите не се и позовават на фактическо състояние.Ищците нямат и възможността да придобият права,ако отрекат тези на Р* С.,именно поради това,че същата вече не притежава такива по отношение на посочените земеделски имоти.По самите обвързващи предмета на делото твърдения на ищците в исковата молба може би има спор относно правата по отношение на въпросните имоти,но той сочи третото лице приобритател по договора от 2016 г. Поради това и правилно първата инстанция е прекратила производството,тъй-като ищците в така предявения установителен иск дори и не твърдят обстоятелства,които да извличат законният им правен интерес.Именно последния е и границата и мерилото за допустимостта на всеки предявен иск пред съда,поради което е винаги абсолютна процесуално предпоставка.В случая същата не е налице.Не е изведена и надлежна пасивна легитимация на сочената ответна страна.

Подобно сезиране на съда не може да доведе до образуване на надлежно производство,а при образувано такова-същото е невъзможно да продължи законосъборазното си съществуване.Ето защо РС-Хасково е постановил единствено възможния резултат-да прекрати производството

Водим от горното и на основание на основание чл.271 вр. с чл.278 и чл.274 ал.II от ГПК Окръжен съд-Хасково

 

О П Р Е Д Е Л И

 

    ПОТВЪРЖДАВА определение №1368/08.VIII.2019 г. на Районен съд-Хасково,с което прекратява производството по гражданско дело №606/2019 г. по описа на този съд.

    ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Пловдив в седмичен срок от съобщаването му. 

 

 

 

    Председател :

 

 

 

 

 

    Членове   :    1.                                  2.