Р Е Ш Е Н И Е
№………./……………..
2019 г.
Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар Цветелина Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия
Пенева
въззивно гражданско дело № 1334 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Настоящото производство е въззивно
и е образувано по жалба на Г.С.С. срещу
решение № 1927 от 08.05.2019 г., поправено с решение № 2720 от 17.06.2019 г.,
постановени по гр.д.№ 16184 по описа за 2018 г. на Районен съд – ****,
четиридесет и седми състав, с което се дава разрешение, заместващо съгласието на бащата Г.С.С., за пътуването на детето ****.,
придружавано от неговата майка М. А.Н., до Р.Ф.три пъти годишно за по 20 дни за срок от пет години, на основание член 127а, алинея 2 от Семейния кодекс /СК/.
Във въззивната жалба се
излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението. Сочи се, че
неправилно съдът е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че е
налице интерес на детето да пътува до ****, за да има връзка и със семейството
на майка си, като е пренебрегнал доказания факт, че майката има намерение да
изведе детето от страната и да не се завръща. В тази връзка се излага, че
майката е с психиатрично заболяване, учи детето само на руски език, не му
разрешава да се вижда със своята баба по бащина линия, удряла е деца в детския
център, където е работела.
Поради това се иска решението
да бъде отменено и молбата да бъде отхвърлена.
Във въззивната жалба са
направени доказателствени искания за назначаването на допълнително
психолого-психиатрична експертиза, която да отговори на въпроса дали
психическото състояние на М. не поставя в опасност детето, какво е състоянието
й, има ли лабилна психика, както и за допускане до разпит на един свидетел при
режим на водене, който да отговори каква майка е била М. ***, грижила ли се е
за детето, идвали ли са нейни руски роднини в дома му в **** и за колко време,
какво е било тяхното поведение и как се е отразило психически на съпругата му.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани
в жалбата, и прецени събраните по делото доказателства на основание член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищцата М.А.Н.
твърди, че с ответника Г.С.С. сключили граждански брак на 26.07.201З г., като
от брака имат родено едно дете – ****., родено на 16 февруари 2016 г. Излага,
че е обсъждала с ответника желанието си да пътува с К.до родната си страна, за
да запознае детето с преките му роднини, но не е успяла да го убеди, че това е в интерес на
детето. На 20.03.2018 г. с писмена
молба, изпратена по телепоща, отново поискала от ответника доброволно да
съдейства за издаване на документи за пътуване на детето извън ****. Счита, че
единствената причина бащата да отказва е знанието, че по този начин я наранява.
Посочва, че е гражданка на **** и роднините ѝ живеят в **** - в град П.и
град Е.. Поддържа, че в интерес на детето да пътува извън ****, да се запознае
с роднини, с езика и културата на държавата, в която живеят неговите роднини по
майчина линия. Ищцата излага, че в нейното семейство е прието да се поддържа
общуването с близки и далечни роднини и би искала синът ѝ да има връзки и
отношения с тях. Твърди, че нейните родители са пенсионери, живеят в
апартаменти с топла и студена вода, ток и парно и имат всичко необходимо да
посрещнат К.на гости. В кварталите, където живеят близките ѝ, има детски
площадки, магазини, спирки на транспорта. П.и Е. са градове с население повече
от един милион всеки и в тях има циркове, зоопаркове, куклени театри, детски
балет, аквапарк. Счита, че изложеното налага даване на разрешение за напускане
на страната от малолетно дете без ограничение в броя пътуванията в период до
навършване на пълнолетие. Посочва, че не е възможно да планира кога ще има
отпуск и колко семейни събития ще се случат в една година, а провеждането на
процедурата по член 127а, алинея 2 от СК за всеки конкретен случай нарушава
права на детето и го лишава от възможността да пътува в чужбина с цел среща с
роднини. Заявява, че в Р.Ф.няма размирици, военни действия, епидемии. ****
прилага само светско законодателство, като **** и **** са членки на Хагската
конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане
на деца и има действащ договор между НРБ и СССР за правна помощ по граждански,
семейни и наказателни дела.
В срока по
член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Г.С.С.,
в който се излагат подробни съображения за неоснователност на иска. Ответникът
не оспорва, че с ищцата са сключили граждански брак на 26.07.2013 г., от който
на 16.02.2016 г. се родил синът им К.. Твърди, че след раждането на детето у
съпругата ми се развило шизотипно разстройство на личността, като в това си
състояние тя не уважава закона, моралните норми и човешките чувства. Излага, че
на 15.11.2016 г., благодарение на брака си с него тя получила разрешение за
постоянно пребиваване в ********. Скоро след това - на 07.02.2017 г. - тя
подала в полицията неоснователен сигнал за домашно насилие срещу него и
напуснала дома им, като пет месеца живяла в неизвестност заедно с детето. След
тези пет месеца ответникът разбрал, че се е установила във ****. Посочва, че
съпругата му се самоопределя като единствен родител и взема сама всички решения
относно детето, а него напълно е лишила от права като баща. Пояснява, че синът
му се учи само на руски език и руска култура, облича се и се възпитава като
руснак. Твърди, че съпругата му отказва преглед при психиатър и обвинява него
за кризата в семейството. Посочва, че той и до днес се отнася с уважение и
любов към нея, всеки месец ѝ изпраща пари и няколко пъти в месеца пътува
от С.до ****, за да бъде с детето, като всеки път носи храна, книги, играчки,
дрехи и всичко необходимо. Излага, че съпругата му израснала в трудна семейна
среда. Когато била на една година, майка ѝ напуснала баща ѝ и
отишла да живее в друг град, лишавайки го 14 години от всякакъв достъп до
дъщеря му. След развода започнала безразборни връзки с мъже, а детето често
ставало свидетел на жестоки побоища и пиянски скандали. Бащата също имал
няколко връзки и различни деца от тях. Ищцата била в трудни отношения с
родителите си, като малка е бягала от вкъщи, непрекъснато сменя местоживеенето
си и до днес. Посочва, че детето им живее в несигурност, а той – в постоянен
страх за здравето и живота му. Заявява, че тъща му живяла няколко месеца във ****,
но категорично отблъснала всякакви опити от негова страна за подобряване на
положението в семейството. На 11.08.2018 г. със съпругата му имали скандал
относно пътуването на детето в ****, което го принудило, въпреки ограничените
му финансови средства, да покани баща ѝ в ****. Той пристигнал скоро след
това, а тя го изгонила. Изразява категоричното си несъгласие синът му К.да
напуска ********, защото има голяма вероятност да не се върне. Счита, че това е
опит за окончателно и безвъзвратно отнемане на детето от него, като в **** го
очаква лоша семейна среда и недобронамерени хора. Заявява, че детето страда от
липсата на здраво семейство, често боледува, има силни алергии към храни и е
твърде малък за далечни пътувания. Счита, че липсата на баща води до тежки
нарушения в развитието на детето, като бащата е много по-важен за него от
вторите му и трети братовчеди в ****. По отношение на дядото и бабата от ****
посочва, че са идвали в **** и детето ги познава.
Не се спори
между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че страните
са сключили граждански брак на 26.07.2013 г., че двамата са родители на детето ****.,
роден на *** г., както и, че от 2017 г. Н. *** бащата – в С..
От приетите
по делото писмени доказателства /разрешение за пребиваване, удостоверение от
МВР - Дирекция „Миграция“ и копие от паспорт/ се установява, че ищцата М.А.Н. е
гражданка на Р.Ф., като същата има статут на постоянно пребиваващ в ********
чужденец.
Към
доказателствата по делото е приобщено и писмо, изпратено чрез телепоща, с което
ищцата е отправила покана към ответника за даване на разрешение за пътуване на
общото им дете до Р.Ф.. Същото е получено от Г.С. на 21.03.2018 г.
От
представените и приети по делото медицински документи се установява, че детето К.има
алергия към определени храни и медикаменти.
По делото
са ангажирани специални знания в областта на психиатрията и психологията чрез
назначена пред първата инстанция комплексна експертиза, заключението по която е,
че М.Н. е психично здрава, липсват данни за прекарани психични заболявания,
злоупотреба или зависимост към психоактивни вещества и алкохол; ищцата обаче е
с повишена емоционалност, тревожност и несигурност, което може да е изводимо от
актуалната ѝ житейска ситуация; психичното й състояние не носи риск за
детето.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се констатира следното:
свидетелката И.В.Б.посочва, че пред нея М.Н. е споделяла желанието си да се
върне в ****, с майка си и с другите деца в центъра К.говорел на руски; свидетелката
М.П.– К.твърди,
че М.Н. ѝ е казала, че има психично разстройство, което било установено
след проведена конферентна връзка с руски психолог; другите две свидетелки
- И.П.и А.Ш.–
Г.– обясняват, че детето говори и на двата езика /руски и български/, знаят, че
семейството на Н. живее в ****, като М. се чува с майка си ежедневно.
От събраните пред въззивната
инстанция писмени доказателства се установява, че М.А.Н. и ****. са напуснали
пределите на ******** през ГКПП – Аерогара Бургас на 03.06.2019 г. в 16,56 часа
и до 06.10.2019 г. няма данни за влизане на територията на ****.
Съдебната практика
по споровете по член 127а от СК е последователна, че с оглед спазването правата на детето излизането
извън пределите на страната е в негов интерес. Даването на разрешение е в
унисон с гарантираното в член 35, алинея 1 от Конституцията на ******** право на свободно придвижване,
установено и в редица международни актове, които след ратификацията и
обнародването им представляват част от вътрешното законодателство на ****.
Съгласно тълкувателно
решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС, постановено по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСГК,
съдът може да разреши по реда на член 127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на
единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до
определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем.
Интересът на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, точка 5 от
ДР на ЗЗДт, които по същината си отразяват елементите, подлежащи на преценка
при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени в
Конвенцията за правата на детето, а именно: възгледите на детето, идентичността
на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията,
грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на
детето на здравеопазване, право на детето на образование. Решението на съда
трябва да вземе предвид в конкретната фактическа обстановка по случая кои
елементи имат отношение към оценката на най-добрия интерес на детето и да се
определи тежестта на всеки един от тях спрямо останалите, като е възможно не
всички елементи да имат отношение към всеки индивидуален случай, а различните елементи
могат да се разглеждат по различни начини в различните случаи и да имат
различна важност в цялостната оценка. Съдебното решение следва изрично да
посочва всички фактически обстоятелства относно детето, елементите, които са
счетени за имащи отношение към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието
на елементите в конкретния случай и как те са претеглени, за да се определи
най-добрия интерес на детето. При тази преценка освен положението на
конкретното дете се съобразява и дали твърдението за неговия най-добър интерес
от страна на родителите не се основава на собствените им интереси в споровете,
свързани с грижите за детето.
С оглед
събраните по делото доказателства съдът няма основание
да се съмнява в психическата
пригодност на майката, но с оглед установеното пред въззивната инстанция
напускане на страната и незавръщането след предварителното изпълнение на
решението на първата инстанция, намира че тя е взела решения, които не са в
интерес на детето. В този смисъл настоящият съдебен състав констатира, че опасенията
на противната страна, изразени още в
отговора на исковата молба, че детето няма да бъде върнато в **** са се оказали основателни.
Тези обстоятелства обаче следва да бъдат
съобразени при решаване на въпроса за предоставяне упражняването на
родителските права и режима на лични отношения, но не са относими към настоящия
спор. Въззивникът би могъл да реализира правата си по реда и при условията на Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца, а не чрез отхвърляне на иска с правно
основание член 127а от СК.
В конкретният
случай, както бе отбелязано по-горе, е необходимо да се прецени интересът на
детето, както и правата на родителите, като се постигне необходимия баланс
между тях. Правото на личен и семеен живот, с което
разполага всеки от родителите във връзката със собственото си дете, няма как да
бъде упражнено в равна степен в ситуация на съществуващо между тях разногласие
във връзка с упражняване на родителски права. В хипотеза като настоящата
неизбежно се стига до ограничаване на правото на едната страна, като в случая
ограничението е с цел защита на правата и свободите на детето. Изводът за
пропорционалността на намесата съдът
следва да съобрази с със значимостта на интереса на
детето - правото
му на свободно придвижване, правото да пътува и опознава различни светове и култури,
правото да общува с роднините си от
семейството на майката, които живеят в друга държава. Контакт с членовете на
разширеното семейство от най-ранна детска възраст несъмнено би благоприятствал
за хармоничното развитие на детето и за изграждането му като личност.
Поради изложените съображения, настоящия състав на въззивният съд намира, че на
детето следва да бъде осигурена възможност да пътува със своята майка до всички
държави от Европа, включително Т.и **** за срок от пет години, считано от
влизане в сила на решението. За да се гарантира в най-голяма степен
изпълнението на решението и за да не се допуска злоупотреба с предоставеното
право, детето следва да пътува единствено придружено от своята майка.
С оглед идентичните крайни изводи, до които
достигна въззивния съд, то решението на първоинстанционния такъв следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1927 от 08.05.2019 г., поправено с решение № 2720
от 17.06.2019 г., постановени по гр.д.№ 16184 по описа за 2018 г. на Районен
съд – Варна, четиридесет и седми състав.
Решението не подлежи
на обжалване на основание член 280, алинея
3, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.