Р Е Ш
Е Н И Е
№……………………… 2021 година,
гр. ВАРНА
В И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Варна, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 01.12.2021 г. при участието на секретаря Камелия
Александрова изслуша докладваното от
председателя административно дело № 784/2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка чл.
68, ал. 1 от Закон за защита от дискриминация /ЗЗДискр./
Образувано е по жалба на инж. П.К.Н.- кмет на Община Бяла, срещу Решение №276 от 02.03.2021 г. на Комисия за защита от
дискриминация, в частта, в която Комисията е установила, че при осъществяване
на своята дейност към посочения в решението период Кмета на Община Бяла
поддържа архитектурна сграда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до
обект: Дирекция социално подпомагане /ДСП/ - Долни Чифлик, ИРМ Бяла, находящ се
на адрес: **, което на основание чл. 5 връзка чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се смята за
дискриминация по признак увреждане и представлява нарушение на закона.
С жалбата се
релевират доводи за незаконосъобразност на решението, тъй като е
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Твърди се,
че е извършено нарушение, водещо до недопустимост на решението на КЗД, тъй като
производството е започнало без конституиране на Кмета на Община Бяла. Излагат
се доводи, че Комисията е приела, че кмета на общината в лично качество е
допуснал нарушението и му е наложила имуществена санкция, като по този начин е
постановила недопустимо решение. Сочи, че недвижимият имот, е предоставен с
договор за безвъзмездно ползване на Дирекция социално подпомагане – Долни
Чифлик и забраната по чл. 5 от ЗЗДискр. не може да бъде оправдана с аргумент за
собствеността върху сградата. Излагат се твърдения, че адресата на задължението
за изграждане на достъпна среда са всички собственици, наематели и ползватели,
които осъществяват експлоатация на обществени обекти и сочат, че Агенцията за
социално подпомагане се явява адресат на задължението за изграждане на достъпна
архитектурна среда, като това че не е собственик на сградата не я освобождава
от задължението. Жалбоподателят счита, че дадените задължителни предписания са
незаконосъобразни, тъй като не са конкретизирани и не става ясно какво следва
да се извърши. Сочи се, че предписанията не съответстват на установените факти
и на материалния закон, поради което счита, че решението е издадено в нарушение
на материалния закон. С оглед на горното, моли обжалваното решение да се
отмени, в
частта, в която Комисията е установила, че при осъществяване на своята дейност
към посочения в решението период Кмета на Община Бяла поддържа архитектурна
сграда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до обект: Дирекция
социално подпомагане /ДСП/ - Долни Чифлик, ИРМ Бяла, находящ се на адрес: **,
което на основание чл. 5 връзка чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се смята за дискриминация
по признак увреждане и представлява нарушение на закона. Отправят искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
С уточняваща молба от 23.04.2021г.,
депозирана чрез процесуален представител, жалбоподателят сочи, че към момента
на проверката същият не е бил избран за кмет и за да се ангажира отговорността
му следва кметът Ненов да е отговорен пряко и непосредствено за установената
дискриминация, какъвто не е настоящият случа, като се излагат подробни
съображения в тази насока. Сочи се, че са неправилни възраженията на АСП, че
имотът е общински и следва той да е адресат на задължението. Излагат твърдения,
че не е осъществен специалният състав на пряката дискриминация по чл. 37 от
ЗЗДискр., тъй като хората с увреждания получават дължимия достъп до публични
услуги.
В съдебно заседание поддържа жалбата, моли актът да
бъде отменен. Счита, че производството е недопустимо, предвид факта, че е
образувано срещу ненадлежна страна.
Ответната страна – Комисията за защита от дискриминация гр. София , в становище, депозирано на 23.09.2021г. оспорва жалбата,
счита
я за неоснователна, моли съда да я
отхвърли. Счита, че с оспореното решение
е направен правилен и обоснован извод, базиращ се на установени факти и
обстоятелства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
условия е на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Съдът като
съобрази доводите на страните с доказателствата по делото и с относимите правни
норми прие следното:
Жалбата е
депозирана от активно легитимирана страна в рамките на законоустановения срок,
поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по
случая са следните:
Предмет на проверка в настоящото
производство е Решение №276 от 02.03.2021 г. на
Комисия за защита от дискриминация, в частта, в която Комисията е установила,
че при осъществяване на своята дейност към посочения в решението период Кмета
на Община Бяла поддържа архитектурна сграда, която затруднява достъпа на лица с
увреждания до обект: Дирекция социално подпомагане /ДСП/ - Долни Чифлик, ИРМ
Бяла, находящ се на адрес: **, което на основание чл. 5 връзка чл. 4, ал. 1
ЗЗДискр. се смята за дискриминация по признак увреждане и представлява
нарушение на закона.
На 19.09.2018 г. е извършена проверка от
регионален представител на КЗД на състоянието на архитектурната достъпност, в
присъствието на Г.И.Т. и е констатирано, че за обект – Дирекция Социално
подпомагане, находяща се на адрес гр. Бяла, ***, липсва изградена достъпна
архитектурна среда за лица с двигателни увреждания. Съставен е Констативен
протокол с вх. № 12-11-2395/21.09.2018 г. по описа на КЗД.
С Доклад №12-11-1684/09.05.2019г. до
членовете на Комисията за защита от дискриминация, Председателят на КЗД е
изразил становище, че отразеното в констативен протокол съдържа данни за
осъществено нарушение по смисъла на чл. 5, предложение последно от ЗЗДискр. във
връзка с §. 1, т. 7 и 8 от ДР на ЗЗДискр. и е направил предложение да бъде
образувано производство за защита от дискриминация по реда на Глава четвърта,
Раздел първи от ЗЗДискр., в което да се установи налице ли е нарушение на чл.
5, предложение последно по признак „увреждане“ във връзка с § 1, т. 7 и т. 8 от
ДР на ЗЗДискр., да се постанови преустановяване на нарушението до установяване
на положение на равно третиране, както и да се наложат предвидените в закона санкции
и/или принудителни административни мерки.
С Протокол №11/17.07.2019г. от заседание
на Комисията за защита от дискриминация, е взето решение същата да се
самосезира и да образува производство по Доклад №12-11-2395/21.09.2018г.,
изготвен във връзка с кампания „Достъпна България“.
Преписка № 763/2019г. е образувана с
Разпореждане №1570/09.10.2019г. на Председателя на КЗД и разпределена е за
разглеждане от AD HOC
заседателен състав, съгласно Заповед № 108/31.07.2019г.
Във връзка с уведомление за образуваната
преписка от Агенция Социално подпомогне е изпратено становище, с приложени
доказателства, като се излагат твърдения, че надлежна страна в производството е
Кмета на Община Бяла, упражняващ правата на собственик върху процесната сграда.
Във връзка с уведомление за образуваната
преписка е постъпило становище и от кмета на Община Бяла, в което се сочи, че
въпросното помещение е отдадено за безвъзмездно ползвана на Дирекция Социално
подпомагане – Долни Чифлик, за което се представят доказателства.
В хода на
административното производство е установено, че по силата договор за наем
№ФС01-0434/23.04.2020г., Община Бяла е предоставила възмездно за срок от 5
години на Агенция Социално подпомагане помещения с площ 28 кв. м.,
представляващи самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07598.303.1001.7.,
находящ се на трети етаж в административна сграда. По делото не е спорно, че
помещението е общинска собственост.
В съответствие с
изискванията на чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр. е изготвен доклад-заключение от докладчика по
преписка № 763/2019 г.
Представена е
писмена защита №11-00-44/11.02.2021г. от Агенция Социално подпомагане, с която
поддържа изразеното становище за липса на законови правомощия за изграждане на
съоръжения за достъпна среда в сградата.
На 11.02.2021 г. AD HOC състав на КЗД
провежда открито заседание по разглеждане на преписка № 763 по описа КЗД за
2019 г. и в резултат КЗД се произнася с Решение № 276/02.03.2021 г., което е
обжалвано в законоустановения срок от кмета на Община Бяла пред Административен
съд гр. Варна.
По правото:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл. 47 от ЗЗДискр., в съответствие със законовите изисквания относно
формата и съдържанието му, съгласно разпоредбите на чл. 65, т. 5
и чл. 66 от ЗЗДискр във връзка с чл. 59, ал. 2 АПК. Резултатът от производството пред КЗДискр. е писмено, обективирано.
Изложени са фактическите и правни основания за издаването на акта, поради което
формата му позволява ефективна съдебна проверка на материалната му
законосъобразност. При издаването на решението са спазени специалните
административнопроизводствени правила, установени в чл. 50 - чл. 70 от ЗЗДискр.
При проведеното
проучване и при събиране на необходимите и относими доказателства органът е
извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая
факти в съответствие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК.
При извършената съдебна проверка съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон.
Разпоредба на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. забранява всяка пряка или
непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено
състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен
договор, по който Република България е страна. Съгласно ал. 2 на същата норма,
пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
В разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е дефинирано
понятието "неблагоприятно третиране", а именно - всеки акт,
действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на
едно лице спрямо друго, въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да
поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1 в особено
неблагоприятно положение в сравнение с други лица, т. е., което пряко или
непряко засяга права или законни интереси. От анализа на цитираните норми
следва извода, че за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр.
е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на
приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна
страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг
лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр.
С разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр.,
в производство за защита от дискриминация, е създадено специално правило, при
което, ако административният орган приеме, че има достатъчно факти, от които
може да се направи извод, че е налице дискриминация, доказателствената тежест
се размества и в тежест на ответника е да докаже, че не е нарушил правото на
равно третиране.
Съгласно
действащият към момента на установеното нарушен Закон за хората с увреждания /ЗХУ/ (Обн., ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм. и
доп., бр. 24 от 22.03.2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) се регламентира
създаването на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания,
социалната им интеграция и упражняването на правата им, интегрирането им в
работната среда, подкрепата на тях и техните семейства. Според чл. 5 от Закона за хората с увреждания, областите на подкрепа за хората с увреждания са:
здравеопазване, образование; заетост; жилищно осигуряване; достъпна среда в
урбанизираните територии и обществените сгради; транспорт; култура, спорт;
личен живот; обществен и политически живот; правосъдие; други области, като
съгласно разпоредбата на ал. 2 средствата за оказване на подкрепа за хората с
увреждания с цел социално приобщаване включват: медицинска, професионална,
социална, трудова и психологическа рехабилитация; образование и професионално
обучение; услуги, подпомагащи трудовата реализация; достъпност и разумни
улеснения; социални услуги; финансова подкрепа; достъпна информация; достъп до
правосъдие и правна защита; осигуряване на лична мобилност с максимална степен
на независимост; лична помощ; универсален дизайн; други средства. Тези лица с
увреждания се нуждаят от по-специална социална грижа и интеграцията им е
немислима без осигуряване на архитектурна
достъпност до сградите за обществено ползване, за да могат да използват
свободно услугите на различни институции, като всички останали граждани без
увреждания.
Изискването за достъпност на архитектурната
среда е въведено с чл. 9 от Конвенцията за
правата на хората с увреждания (ратифицирана със закон на 26.01.2012 г., ДВ,
бр. 12/10.02.2012 г.), съгласно който държавите, ратифицирали конвенцията, са
длъжни да предприемат мерки, които да идентифицират и премахват всякакви пречки
и прегради пред достъпността по отношение на: а) сгради,
пътища, транспортни и всякакви други открити и закрити съоръжения, включително
училища, жилищни постройки, здравни заведения и работни места; б)
информационни, комуникационни и други услуги, включително информационни системи
и услуги за спешна помощ. Нормата на чл. 4 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак
"увреждане". Разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр. определя като дискриминация изграждането и поддържането на архитектурна среда,
която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места.
В сградата, в която се помещава Дирекция
Социално подпомагане – Долни Чифлик, е общинска собственост и съществува
задължение за осигуряване на достъпна
среда, вкл. за лица със затруднена
подвижност.
Съгласно дефиницията, дадена в §1, т.2 от § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 4/2009 г. /отм./"Достъпна
среда“ е среда в
урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена
подвижност, със или без увреждания, може да ползва свободно и самостоятелно.
Неосигуряването на такава среда е въведено от закона като отделна,
самостоятелна форма на дискриминация, при която не се изисква съпоставяне с
други лица в сходно положение.
Предвид казаното не е необходимо да се
установява, че при предоставяне на обществени услуги в Дирекция Социално
подпомагане – Долни Чифлик конкретно лице с увреждания е било третирано
по-неблагоприятно от друго лице, което не притежава този защитен признак. Това
е така, защото липсата на достъпна среда, лишавайки хората с увреждания от
възможността да участват самостоятелно и пълноценно в обществения живот, сама
по себе си представлява неравноправно третиране и не е необходимо това да се
установява с конкретни житейски примери.
Предвид горното и с оглед факта, че
предоставените помещения с обща площ от 28 кв.м. са публична общинска
собственост, съгласно Акт за публична общинска собственост /л. 21 от адм.
преписка/, съдът намира, че именно Кметът на Община Бяла е субект на задължението
за осигуряване на достъпна архитектурна среда. Ирелевантно за настоящия спор е
обстоятелството кое е физическото лице, заемащо тази длъжност, поради което
наведените в тази връзка доводи от жалбоподателя са неоснователни.
Изцяло неоснователно се явява и възражението на кмета на Община Бяла, че не
е адресат на задължението за осигуряване на достъпна архитектурна среда, тъй
като сградата е предоставена за
безвъзмездно управление на Агенция Социално подпомагане.
Качеството на субект по чл. 5 от ЗЗДискр.
произтича от обстоятелството, че сградата, в която е помещава ДСП – Долни
чифлик в публична общинска собственост. Като не е осигурил и не поддържа
достъпна среда на сграда -публична общинска собственост кметът на общината е
допуснал нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр, във връзка със защитен признак
„увреждане“ по реда на чл. 4, ал. 1 от същия закон.
Предоставянето на същата за безвъзмездно ползване на Агенция Социално подпомагане не води до
отпадане на задължението на кмета на Община Бяла като собственик да изгражда и
поддържа достъпна архитектурна среда, поради което счита за неоснователни доводите му, че това
задължение следва да бъде изцяло в тежест на ползвателя на сградата.
Видно от Протокол №27/22.04.2021г. на
Общински съвет, Рамков договор за СМР от 10.05.2021г., заявка за оферта от
20.05.2021г., оферта, възлагателно писмо, протокол 4 акт. Обр. 19, фактура и
платежно нареждане е предприето извършването
на текущ ремонт на подход към Дирекция Социални грижи, находяща се на адрес:
гр. **. Тези документи безспорно удостоверяват липсата на изградена и
поддържана достъпна архитектурна среда към
момента на проверката и на постановяване на административния акт.
Решението е издадено от компетентен орган,
в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и при правилно приложение на материалния закон и неговата цел.
Жалбата
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода от
спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК,
вр. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата от 100. 00 /сто/ лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2
предложение второ от АПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на инж. П.К.Н.- кмет на Община Бяла, срещу Решение №276 от 02.03.2021 г. на Комисия за защита от
дискриминация, в частта, в която Комисията е установила, че при осъществяване
на своята дейност към посочения в решението период Кмета на Община Бяла
поддържа архитектурна сграда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до
обект: Дирекция социално подпомагане /ДСП/ - Долни Чифлик, ИРМ Бяла, находящ се
на адрес: **, което на основание чл. 5 връзка чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се смята за
дискриминация по признак увреждане и представлява нарушение на закона.
ОСЪЖДА Община Бяла
да заплати
на Комисия за защита от дискриминация с адрес: ** юрисконсултско възнаграждение
в размер от 100. 00/сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:
Г.Стоянова