Решение по дело №141/2020 на Районен съд - Тетевен

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

  №

   

Град Тетевен, 28.08.2020 година

       

В     ИМЕТО НА   НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На  двадесет и шести август,

През две хиляди и двадесета  година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря:  КАТЯ ХРИСТОВА,

Като разгледа докладваното от Председателя Н.Ах.Дело № 141 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020  година и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН. 

            Обжалвано е Наказателно постановление  №  295р-6787/07.05.2020г на Директор на Областна дирекция на МВР-град Ловеч.

            Жалбодателят излага,че наказателното постановление е неправилно,противоречи на закона и е необосновано.В постановлението не се съдържат реквизитите по чл.57 от ЗАНН.Наказващият орган не е посочил точното място на извършване на нарушението,а адм.орган не е посочил доказателствата относно компетенстността си да издава наказателни постановления за нарушения по ЗЗ.Допуснато е нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,вменяваща задължение за посочване на доказателства,които потвърждават констатираното нарушение.Работи като куриер в „Е 2000“-АД-Пловдив,на 27.04.2020 година в посочения час имал доставка в офиса на ДЗИ и служителите в него могат да го потвърдят,че бил с поставени предпазни средства.При съставяне на акта и наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения-на чл.42 и чл.57,ал.1 от ЗАНН.

            В актовата преписка не са събрани достатъчно ддоказателства,че е нарушил задълженията си.Освен това в АУАН не му била дадена възможност да посочи има или не възражения.Наказващият орган дори формално не е посочил налице ли е маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.

            Моли да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление.В съдебно заседание жалбодателят поддържа жалбата си.

Ответникът по жалбата- Директорът на ОД МВР-Ловеч не се явява в съдебно заседание.В съпроводителното писмо до съда изразява становище за допустимост на жалбата-подадена в предвидения в чл.59,ал.2 от ЗАНН срок,но същата е неоснователна.Излага,че АУАН е издаден от компетентен орган,в рамките на предоставените му правомощия,както и наказателното постановление.Счита,че по безспорен начин е установено нарушението,самоличността на извършителя и неговата вина.Правото на защита на нарушителя не е нарушено.Наложената глоба е в минимален размер.Наказващият орган преди издаване на постановлението е обсъдил направеното от лицето възражение в АУАН.Моли да бъде оставена жалбата без уважение и се потвърди наказателното постановление.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

            Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.

            По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган.  

От писмените и гласни доказателства-показанията на  свидетелите Н.А.,Х.П.,Г.А.,К.К. и Й.Й.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 24.04.2020г жалбодателят,който работи като куриер в „Е2000“-АД-Пловдив,се намирал във връзка със службата си в град Тетевен,Лов.обл.Около 12.40 часа бил на открито обществено място в града,когато бил забелязан от свидетелят А.,според който  жалбодателят бил без поставена предпазна маска.Свидетелят се легитимирал,поискал му лична карта,която жалбодателят му предоставил,както и свидетелят поканил жалбодателя за съставяне на акт в полицейското управление.Актът е съставен на 27.04.2020г в сградата на РУП-Т от свидетеля А.,като на същата дата бил връчен на жалбодателя,който бил спрян от полицейски наряд-свидетелите К. и Й.,*** основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление,с което за нарушение на чл.209а,ал.1 от Закона за здравето/ЗЗдр./ и на основание същия на жалбодателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева.

            При така описаната фактическа обстановка,съдът приема следното от правна страна:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че във воденото административно наказателно производство е  допуснато съществено процесуално нарушение, които го опорочават и водят до отмяна на наказателното постановление, обект на проверка в настоящото дело.

Съдът намира, че съдържанието на наказателното постановление/НП/ не отговаря на всички изисквания на закона.В НП не са описани всички основни елементи от състава на нарушението, което е визирано в сочената за нарушена разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр. В текста на  НП  е налице процесуален пропуск , който с оглед обвинителната функция на този основен за административно наказателното производство документ е съществено,изразяващ се в следното: Не е посочено ,че Заповед РД  197/11.04.2020 г.т.9  на МЗ е с действие до 26.04.2020г. ,след като се сочи в наказателното постановление,че нарушението е извършено на 27.04.2020г., а тази заповед от своя страна е изменена със Заповед  РД -01.236 от 24.04.2020г. на МЗ,с която срокът на действие е удължен до 13.05.2020г. Съдържанието на Заповед РД  197/11.04.2020 г. т.1 гласи създавам т. 9  на МЗ гласи: "Всички лица , когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.), са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и др.). За целта на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване/в т.ч всички места , на които се предоставят обществени услуги/”.  В т. 2 от заповедта е указан нейния срок на действие ,а именно от 12.04.2020г. до 26.04.2020г. От своя страна в РД -01-236 от 24.04.2020г. на МЗ в т.1 е указано ,че в т.2 от Заповед РД  197/11.04.2020 г. думите „26.04.2020г.” се заменят с „13.05.2020г.”. Въпреки това в НП  изобщо не е цитирана актуалната към датата на изменението на  Заповед на МЗ с № РД-01-197/11.04.2020 г.  заповед № РД -01.236 от 24.04.2020г. на МЗ. На практика е налице неяснота и най-вече непълнота на обвинението повдигнато на жалбоподателя в издаденото Наказателно постановление. Същият е в обективна невъзможност да разбере срока на противоепидемична мярка,за да може да ангажира съответната си защита. Наред с това нито в АУАН, нито в НП не е цитиран чл. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., който създава правна основа изобщо за постановяване на всяка от посочените заповеди и който е единствено обнародван в ДВ. Тоест,нарушени са чл.42 ал.1 т. 5 от ЗАНН  и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН,както е посочил в жалбата си жалб. К.. Административно-наказателното производство е строго формално и нарушения от рода на процесното са съществени, като опорочават производството по налагане на административно наказание и водят до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Поради изложеното и само на това основание  наказателното постановление следва да бъде отменено, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

Налице е и друго съществено процесуално нарушение: От гласните доказателства,дадените обяснения в съдебно заседание от жалб.К. и отбелязването в съставения акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ се установява,че нарушението е било констатирано от свидетеля А. на дата 24.04.2020 година,а самият акт е бил съставен и връчен три дни по-късно-на 27.04.2020 година.В наказателното постановление обаче е посочена за дата на нарушението датата 27.04.2020г. Датата 27.04.2020г е тази,на която е било констатирано второ извършено от жалбодателя нарушение на разпоредбите на ЗЗдр.,когато същият се е явил пред полицейското управление в град Тетевен за предаване на пратка и за което нарушение му е бил съставен втори АУАН и издадено друго наказателно постановление,което също е било обект на съдебен контрол,осъществен от РС-Тетевен/факт,служебно известен на решаващия състав,съобщен и от жалбодателя и свидетелите по делото/.

Посоченото второ процесуално нарушение на разпоредбата на чл.57 от ЗАНН също е съществено и обуславящо самостоятелна отмяна на атакуваното наказателно постановление.

По изложените съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено,в който случай безпредметно се явява обсъждането на въпросите за материалната законосъобразност на НП и приложението на чл. 28 ал.1 б. „а“ ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление  №295р-6787/07.05.2020г.  на Директор на Областна дирекция на МВР-град Ловеч,издадено въз основа на АУАН с бл.№ 306186 от 27.04.2020г,с което за нарушение на чл.209а,ал.1 от Закона за здравето,на основание същия текст и чл.53,ал.1 от ЗАНН, на В.П. *** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00/триста/лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган, по компетентност.

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :