Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1627 / 17.4.2019г.,
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖСДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
33–ти граждански състав, в открито съдебно заседание,
проведено на 22.03.2019г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2475
по описа за 2018 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба
на „В.Е.В.“
ЕАД, с правно основание чл.422 ГПК, за приемане установено, че ответника И.Д. Г*** А ЕГН: **********, Адрес: ***, ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за
услуга по партида 18147, за имот, находящ се
гр.Варна, ж.к. ***, бл. ***, вх.8,
ап.46, сумата в общ
размер 733.14 лева /седемстотин тридесет и три лева и четиринадесет
стотинки/, от които:
- главница 246.21 лева, за периода от
м. 11.2014 г. до м. 05.2015 г. вкл., и лихва 63.15 лева, за забава за
периода от 01.01.2015 г. до 30.10.2017 г.,
- главница 129.56 лева, за периода от
м. 11.2015 г. до м. 04.2016 г. вкл., и лихва 21.31 лева, за забава за
периода от 01.01.2016 г. до 30.10.2017 г.,
- главница 259.58 лева, за периода от
м. 11.2016 г. до м. 09.2017 г. вкл., и лихва 13.33 лева, за забава
за периода от 01.01.2017 г. до 30.10.2017
г.,
ведно със законната лихва върху всяка от претендираните
главници, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда –
17.11.2017г. до окончателно погасяване на задължението, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№**г. по описа на ВРС, 48-ми състав.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът дължи на ищеца
заплащане на дължими суми за потребена и незаплатена
топлинна енергия, както и такси за услуга по партида 18147 за топлофициран имот, находящ се в
гр. Варна, ж.к. ***, бл.***, вх.8, ап.46 и неплащането на начислените и дължими
суми във връзка с тази доставка от И.Д. Т***а, в качеството й на потребител на
топлинна енергия.
Видно от заявеното в заповедното производство, претендираните вземания са за - главница 246.21 лева за
периода от м. 11.2014 г. до м. 05.2015 г. вкл. и лихва 63.15 лева за забава за
периода от 01.01.2015 г. до 30.10.2017 г., главница
129.56 лева за периода от м. 11.2015 г. до м. 04.2016 г. вкл. и лихва 21.31
лева за забава за периода от 01.01.2016 г. до
30.10.2017 г., главница 259.58 лева за периода от м. 11.2016 г. до м. 09.2017
г. вкл. и лихва 13.33 лева за забава за периода от 01.01.2017
г. до 30.10.2017 г.
Между страните по делото е налице валидно облигационно
правоотношение. Ответникът по делото е потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, an. 1 ЗЕ, в качеството
му на собственик на топлоснабдявания имот през процесният период.
Ответникът се легитимира като собственик на топлофицираният имот с нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот, вписан под акт № 80, том 17, вх. per.
№ 6960 от 03.04.2013 г. на СВ - Варна, като видно от справки в СВ - Варна по
ЕГН на И.Д.Г. няма вписана последваща разпоредителна
сделка с имота.
Сградата е присъединена към топлопреносната
мрежа, топлофицирана е и не е прекъсван достъпа и доставката
на топлинна енергия за нея. Присъединяването на Етажната собственост на адрес:
гр. Варна, ж.к. ***, бл.***, вх.8 към топлопреносната
мрежа на "Топлофикация-Варна" ЕАД е извършено през 1994г. Съгласно
нормативната уредба продажбата на топлинна енергия на потребители за битови
нужди, включително за общите части в сграда - етажна собственост, се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Законът регламентира влизането
в сила на общите условия в едномесечен срок от публикуването им, без писмено
приемане от потребителите. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, те влизат
в сила за заварените потребители (какъвто е конкретният случай) на топлинна
енергия в едномесечен срок от публикуването им. От 13.01.2008 г. и до настоящия
момент са в сила и действат в отношенията между страните Общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация - Варна" ЕАД
на потребители за битови нужди, публикувани във в-к „Черно море" на 13
декември 2007 г., приложени като доказателство по делото и одобрени с Решение
на Оу -062/19.17.2007 г. на ДКЕВР.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ предвижда също, че
потребителите в сграда етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура,
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за процесната сума и е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК. В законоустановения срок длъжникът
е възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви
настоящия иск.
В срока по
чл.131 от ГПК, е постъпил отговор, подписан лично от ответницата, с който се изразява становище за
неоснователност на исковата претенция. С отговора се оспорва изложеното в исковата
молба, като се отрича от ответницата да е в договорни отношения с ищцовото дружество и да
потребява топлинна енергия, поради което
същата оспорва да има задължение за заплащане на топлинна енергия, след като в
имота няма радиатори и монтирани измервателни уреди. Възразява и оспорва
обстоятелството, и показанията за съществува партида 18147. Твърди, че не е клиент на ищцовото дружество
и няма никакви договорни отношения с тях, както и в апартамента няма
отоплителни тела радиатори, и няма съставен протокол за монтаж на контролно
измервателни уреди. Няма представени конкретни данни за измерена и индивидуално
потребена топлоенергия за апартамент №46,
нито как е изчислена претендираната от ищеца сума,
като се заявява и оспорване на тази сума. Настоява се, че след като нняма радиатори и не се ползва топлоенергия, няма основание
за претендиране на процесните суми за някаква
доставена услуга. Оспорва се протокол от ОС на ЕС. Прави се възражение за
погасяване по давност на част от вземанията, респективно извършени плащания.
От
страна на упълномощения процесуален представител на ответницата адв.Смолецов, с молба от
30.01.2019г., подадена преди даване ход на делото в първо с.з., е оспорено
верността на съдържанието в „СПРАВКА
МЕСЕЧНИ ДАННИ ЗА АБОНАТНА СТАНЦИЯ за ж.к."***", блок ***, вх.8" гр.Варна, „СПРАВКА ПАРТИДА МЕСЕЧНО
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" за АПАРТАМЕНТ № 46, „МЕСЕЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" за сграда *** / 8, „ ЕЖЕМЕСЕЧНА
СПРАВКА" гр.Варна за температурата, от 09.01.2018г., както и на всички представени по делото ФАКТУРИ с номера: №********** / 28.11.2014г.,
№********** / 30.12.2014г., №********** /
30.01.2015г., №**********
/ 27.02.2015г., №********** /
31.03.2015г.,
№********** / 30.04.2015г., №********** /
29.05.2015г.,
№********** / 30.11.2015г., №********** /
30.12.2015г., №**********
/ 29.01.2016г., №********** /
29.02.2016г.,
№********** / 31.03.2016г., №100264**45 / 28.04.2016г.,
№********** / 30.11.2016г., №********** / 30.12.2016г., №**********
/ 31.01.2017г., №********** /
28.02.2017г., №10028728** /
31.03.2017г., №**********
/ 06.04.2017г., №10029268** / 28.04.2017г., №********** / 31.05.2017г., №********** / 30.06.2017г., №10029894** / 31.07.2017г.,
№********** / 31.08.2017г., №********** /
29.09.2017г.
Преди с.з. по даване ход по
същество, с писмена молба от 22.03.2019г., ищецът, чрез процесуалният си
представител адв.Андон Бюкюджян,
ВАК, отправя искане за уважаване на исковата претенция, съобразно петитума на същата, като основателна и доказана, съответно
за присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представен списък по
чл.80 ГПК.
В с.з. по същество, ответницата
не се явява лично, но чрез процесуалният си представител адв.Константин
Смолецов, изразява становище, съгласно което настоява
за отхвърляне на исковата претенция, като неизяснена и недоказана. В писмени
бележки по делото в подкрепа на така отправеното искане, се излагат
аргументите, посочени в отговора и в молба от 30.01.2019г. за оспорване верността на
съдържанието на визираните по-горе в настоящото изложение месечни справки и
фактури.
Съдът, след като прецени доводите на страните,
доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК, приема за установени
следните обстоятелства:
От приложеното ч.гр.д.№ 17596 /2017г. по описа на
Районен съд-Варна, 48-ми състав, се установява издаването на заповед
за изпълнение№9534/21.11.2017г. в полза на „В.Е.В. ”
ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление:***, срещу И.Д.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** Константин и Елена № **, вх. 2, ет. 2,
ап. 20,
за
следните суми: сумата от 246,21 лв. (двеста четиридесет и шест лева
и двадесет и една стотинки) - главница за периода от месец 11.2014г. до
месец 05.2015г. включително, представляваща дължима сума за потребена
и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуги по партида 18147 за
имот, находящ се в гр. Варна, жк
***¸бл. ***, вх. 8, ап. 46, сумата от 63,15 лв. (шестдесет и три лева и петнадесет стотинки), представляваща
лихва за забава за периода от 01.01.2015г. до
30.10.2017г., сумата от 129,56 лв. (сто
двадесет и девет лева и петдесет и шест стотинки) - главница за периода от месец 11.2015г. до месец 04.2016г.,
представляваща дължима сума за потребена и
незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуги по партида 18147 за имот,
находящ се в гр. Варна, жк ***¸бл.
***, вх. 8, ап. 46, сумата от 21,31 лв.
(двадесет и един лева и тридесте и една стотинки),
представляваща лихва за забава за
периода от 01.01.2016г. до 30.10.2017г., сумата от 259,58 лв. (двеста петдесет и девет лева и
петдесет и осем стотинки) - главница
за периода от месец 11.2016г. до месец
09.2017г., представляваща дължима сума за потребена и
незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуги по партида 18147 за имот,
находящ се в гр. Варна, жк ***¸бл.
***, вх. 8, ап. 46, сумата от 13,33 лв.
(тринадесет лева и тридесет и три стотинки), представляваща лихва за
забава за периода от 01.01.2017г. до 30.10.2017г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2017 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане, сумата от 25 лв. (двадесет и пет
лева) – държавна такса, както и сумата от 300.00 лв. (триста лева) - адвокатско
възнаграждение.
Вземането, според отразеното в заповедта произтича от следните
обстоятелства: дължима сума за потребена
и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуги по партида 18147 за
имот, находящ се в гр. Варна, жк
***¸бл. ***, вх. 8, ап. 46.
В първо с.з.,
проведено на 25.01.2019г. са приети като доказателства по делото представени с
исковата молба следните писмени документи: Пусков фиш за сключване на договор
за доставка; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под
акт № 80, том 17, вх. per. № 6960 от
03.04.2013 г. на СВ - Варна; схема № 8621/27.03.2013 г. на СГКК-Варна, Справка
по лице от СВ - Варна по ЕГН на ответника; Цена на топлинната енергия без ДДС
за битови, бюджетни и стопански клиенти; Справка за температурите; Справка
месечни данни на абонатна станция; Справка партида месечно разпределение;
Месечно разпределение за месец 01.2017г.; Фактура № **********/31.01.2017г.
В с.з., проведено на 22.03.2019г., са приети като
доказателства по делото и представени от ищцовата
страна с допълнителна молба от 01.02.2019г. писмени документи, както следва:
заявление за откриване на партида с вх.№ 147/16.05.2014 г., ведно с нотариален
акт №1**, том І, рег.№ **, дело № ** г., схема № 8621/27.03.2013 г. изд.от
СГКК-Варна, ежемесечна справка за температурите от 17.10.2018 г., справка за
цените на топлинна енергия от 04.07.2018 г.
В с.з., проведено на 22.03.2019г., са приети като
доказателства по делото и представени от ответната страна писмени документи,
както следва: нот.акт № 1***.1995 г. за ап.50, нот.акт № ***2004 г. за ап.49, нот.акт
№ ***2006 г. за ап.48, фактура № **********/29.01.2016 г.
По делото като писмени доказателства са приети и
представените такива с подаденото заявление по чл.410 ГПК в заповедното
производство, посредством приобщаване на материалите по служебно изисканото ч.гр.д.№**г. по описа на ВРС, 48-ми състав, както следва:
справка извлечение от сметка 411 „Клиенти“, ОУ за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Топлофикация Варна ЕАД на потребители в гр.Варна, публикувани във вестник „Черно море“ на 13.12.2007г.
По делото, по искане
на ищцовата страна са приети СТЕ на в.лице инж.Н. А***н
А./л.83/ и ССчЕ на в.лице Е.Т./л.91/.
При установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от нормите на чл. 79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Искът
е допустим, доколкото е предявен по реда
на чл. 415
от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение. По същество е неоснователна
и недоказана по следните съображения :
По предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка
с чл.79, ал.1 от ЗЗД, за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за
продажба на топлинна енергия, в тежест на ищеца
е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата,
по силата на което е престирал
и за ответницата е възникнало задължението за плащане на
уговорената цена. Ищецът следва да докаже,
че ответницата е ползвала топлинна енергия в качеството си на собственик
или ползвател на топлоснабденото жилище.
По допустимостта
на иска:
На 17.11.2017 година,
пред Районен съд гр.Варна, е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от „В.Е.В.“ЕАД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу И. Д*** Г. ЕГН **********, с адрес: *** Константин и Елена №**, вх. 2, ет. 2,
ап. 20.
На 21.11.2017 година,
в закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 17596 /2017 година, по описа на Районен
съд Варна, съдът е разгледал подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, и като е преценил, че са налице
предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411 от ГПК е
разпоредил длъжникът да заплати посочените суми на заявителя, като е издал
Заповед № 51418 от 21.11.2017г. по посоченото дело.
Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника на 15.01.2018г.
На същата дата
15.01.2018г., с вх.№ 2966, е депозирано
Възражение от М***, на основание чл.414 ГПК.
На 18.01.2018г.,
съдът е разпоредил, съгласно изискването на чл.415 ГПК, да се връчи съобщение
на заявителя, за възможността му да довнесе допълнителна държавна такса и да
предяви иск за установяване съществуване на вземането си.
Съобщението до
заявителя е изпратено и същото е получено от него, на 23.01.2018г.
На 19.02.2018г., е
подадена искова молба, депозирана в Районен съд Варна, с вх.№ 11957 от 19.02.2018г., с която е
предявен специалния установителен иск по чл.422 ГПК.
От посочването на
тези дати се налагат следните изводи: 1. Издадена е заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК; 2. Постъпило
е в срок възражение от длъжника, 3.
Уведомен е заявителя, и 4. Ищецът е
спазил едномесечния преклузивен срок, за предявяване установителния си иск, поради което съда намира иска за
допустим.
Предмет на делото е
специален установителен иск за признаване
съществуване на вземането към един минал момент, след успешно проведено
заповедно производство, по което е направено възражение от страна на длъжника в
заповедното производство – чл.422 ГПК.
В настоящия случай от
фактическите твърдения в исковата молба, настоящия съд приема, че е сезиран с
иск, произтичащ от възникнало между страните правоотношение, основано на пряко
приложение на Общите условия на топлопреносното
предприятие спрямо потребителите на топлоенергия – арг.от
чл.153 от ЗЕ, поради което определя правната квалификация като такава по чл.422 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД вр.чл.153,
ал.6 от ЗЕ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, при което след
като ищеца установи доставянето на ТЕ в процесния
имот, собственост на ответника, последния следва да докаже заплащането на
същата по цени, определени от дружеството.
Ответницата оспорва твърдението,
че е в договорни отношения с ищцовото дружество,
както и оспорва в процесния период от м.11.2014г. до
м.09.2017г. да й е била доставяна, съответно да е ползвала топлинна енергия,
доставяна от ищцовото дружество в имота, находящ се в гр.Варна, ж.к. ***, бл.***, вх.8,
ап.46, по партида
18147, като твърди, че в този имот няма отоплителни тела –
радиатори, няма съставен протокол за монтаг на
контролно-измервателни уреди. Оспорва данните за отчетени количества на ТЕ да са
установени с монтирано в този имот индивидуално средство за техническо
измерване. Оспорва наличието на конкретно средство за измерване, което да е
монтирано на определена дата, от квалифицирани лица и да представлява годно
средство за измерване на доставяна ТЕ.
Оспорва ищецът да има ликвидно и изискуемо парично вземане, което
съответно да е породило и правото да получи и законна лихва върху него.
Възразява за погасяване на вземането по давност.
Съгласно въведеното с
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, законово правило, собственикът или титулярът на вещното право на ползване в имот, под режима
на етажна собственост, по презумпция на закона се смята за клиент на топлинна
енергия, а по силата на ал.6 от същата разпоредба, клиентите, прекратили
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават по презумпция
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно
договорното правоотношение по продажба на топлоенергия за битови нужди в имот в
сграда – етажна собственост има за страни топлопреносното
предприятие от една страна и собственикът или титулярът
на вещното право на ползване на имота от друга страна.
В настоящия случай,
ответницата, видно от представен от ищцовата страна
във вид на заверен препис нотариален
акт №1**, том І, рег.№ **, дело №**г., на нотариус П**, с р-н. на действие
района на Варненски районен съд,
ответницата е придобила собствеността върху целия процесен имот,
посредством покупко-продажба, и с оглед цитираните по-горе законови разпоредби,
съдът приема, че същата се явява клиент на топлинна енергия, респективно
отговаря за задълженията за доставената и незаплатена в имота топлинна енергия
след смъртта на своята майка.
В заключението на вещото лице инж. Н.А.А., което съдът кредитира като компетентно и обективно
дадено, позовавайки се на приложените към ч. гр. д.№ ** г. извлечения по сметка
411„клиенти" за И.Д. Т***а, с адрес: ***,
съдебният експерт сочи, че за периода м.11.2014г. до м.1Х.2017г. ползваната
топлинна енергия за процесния период е както следва:
м. ноември 2014г.-топлоенергия 0.1869 МВтч.
м. декември 2014г.-
топлоенергия 0.2926 МВтч.
м. януари 2015г.-
топлоенергия 0.2855 МВтч.
м. февруари 2015г.-
топлоенергия 0.2877 МВтч.
м. март 2015г.- топлоенергия 0.2670 МВтч.
м. април 2015г.- топлоенергия 0.1479 МВтч.
м. май 2015г.- 0.9893 МВтч
топлоенергия за БГВ.
м.. ноември 2015г.- топлоенергия 0.00696 МВтч.
м.. декември 2015г.- топлоенергия 0.1991 МВтч.
м.. януари 2016г.- топлоенергия 0.3495 МВтч.
м.. февруари 2016г.- топлоенергия 0.2169 МВтч.
м.. март 2016г.- 0.2843 МВтч.
м. април 2016г.- 0.0697 МВтч.
м.. ноември 2016г.- топлоенергия 0.1924 МВтч.
м.. декември 2016г.- топлоенергия 0.3361 МВтч
м.. януари 2017г.- топлоенергия 0.4876 МВтч. +
0.0500 МВтч
за БГВ.
м.. февруари 2017г.- топлоенергия 0.3975 МВтч. +
0.0500 МВтч
за БГВ.
м . март 2017г.- топлоенергия 0.3732 МВтч + 0.0677 МВтч
за БГВ.
м. април 2017г.- топлоенергия (0.1714МВтч.+0.0560) +(0.0759 +0.0200) МВтч за БГВ.
м. май 2017г.- 0.0783 МВтч
топлоенергия за БГВ.
м. юни 2017г.- 0.0687 МВтч топлоенергия за БГВ.
м. юли 2017г.- 0.1161 МВтч
топлоенергия за БГВ.
м. август 2017г.- 0.1206 МВтч топлоенергия за БГВ.
м. септември 2017г.- 0.1150 МВтч топлоенергия за БГВ.
По данни на търговецът за дялово разпределение- „Техем
сървисис" ЕООД, предоставени от„ Еолия Енержи Варна" ЕАД на
електронен носител на вещото лице, се
сочи от експерта, че ползваната топлинна енергия за процесния
период е както следва:
м.
ноември 2014г.-топлоенергия 0.1869 МВтч.
м
декември 2014г.- топлоенергия 0.2926 МВтч
м. януари 2015г.-
топлоенергия 0.2855 МВтч.
м.
февруари 2015г.- топлоенергия 0.2877 МВтч.
м. март 2015г.-
топлоенергия 0.2670 МВтч.
м. април
2015г.- топлоенергия 0.1479 МВтч.
м. май
2015г.- 0.9893 МВтч
топлоенергия за БГВ.
м..
ноември 2015г.- топлоенергия 0.00696 МВтч.
м..
декември 2015г.- топлоенергия 0.1991 МВтч.
м..
януари 2016г.- топлоенергия 0.3495 МВтч.
м .
февруари 2016г.- топлоенергия 0.2169 МВтч.
м.. март
2016г.- 0.2843 МВтч.
м. април 2016г.- 0.0697 МВтч.
м..
ноември 2016г.- топлоенергия 0.1924 МВтч.
м..
декември 2016г.- топлоенергия 0.3361 МВтч.
м..
януари 2017г.- топлоенергия 0.4876 МВтч. + 0.0500 МВтч за БГВ.
м..
февруари 2017г.- топлоенергия 0.3975 МВтч. + 0.0500 МВтч за БГВ.
м .
март 2017г.- топлоенергия 0.3732 МВтч. + 0.0677 МВтч за БГВ.
м. април
2017г.- топлоенергия (0.1714МВтч.+0.0560) +(0.0759 +0.0200) МВтч заБГВ.
м. май
2017г.- 0.0783 МВтч
топлоенергия за БГВ.
м. юни
2017г.- 0.0687 МВтч
топлоенергия за БГВ.
м. юли 2017г.- 0.1161 МВтч топлоенергия за БГВ.
м. август 2017г.- 0.1206 МВтч топлоенергия за БГВ.
м. септември 2017г.- 0.1150 МВтч топлоенергия за БГВ.
От гореизложеното
се заключава от експерта, че няма разлики между отчетена и начислена
топлоенергия за процесния имот.
Отново, позовавайки
се на данните от приложените към ч.гр.д.№**г. извлечения по сметка
411„клиенти", както и на данните
на търговеца за дялово разпределение- „Техем сървисис" ЕООД, вещото лице заключава, че дължимите суми за процесния период, в това число за отопление на имота, за
отопление на общите части, за сградна инсталация и за
битово- горещо водоснабдяване, са правилно начислени.
Сочи се от вещото лице, че дяловото разпределение в Етажната собственост между етажните собственици
жк.„*** " бл.***, вход 8 и за апарт.46, е правилно извършвано
от търговеца за дялово разпределение- „Техем сървисис"ЕООД на база топлоразпределители.
За изготвянето на експертизата, освен посоченото вещото лице се позовава
и на представени от ищецът „Веолия Енержи Варна"ЕАД на електронен носител месечни
разпределения на бл.***, вход 8 в жк.„***" за процесния
период, по един брой от всеки отоплителен сезон: м. януари за 2015г., 2016г. и 2017г., както следва:
№1-
Месечно разпределение за вход 8, на бл.***, жк „***", гр. Варна за отоплителен сезон 2014г.-
2015г.(м. I. 2015г.);
№2
- Месечно разпределение за вход 8, на бл.***, жк
„***", гр. Варна за отоплителен сезон 2015г.-2016г.(м. I. 2016г.);
№3
Месечно разпределение за вход 8, на бл.***, жк „***", гр. Варна за отоплителен сезон
2016г.-2017г.(м.1. 2017г.).
С оглед посочените от вещото лице по приетата СТЕ данни, ползваните специални познания на вещото лице и писмени документи, съдът приема, че по делото се явява безспорно установено обстоятелството досежно ползването в процесния период от м.11.2014г. до м.09.2017г., съответно доставянето на топлинна енергия от ищцовото дружество в имота, находящ се в гр.Варна, ж.к. ***, бл.***, вх.8, ап.46, по партида 18147, в размерите и в обема, посочен от вещото лице инж.Н.А..
За пълнота на изложението, съдебният
състав намира за необходимо да отбележи, че направените оспорвания относно верността
на съдържанието на цитираните по-горе месечно разпределение за сграда *** / 8, справки
за месечно разпределение, за месечни данни за абонатна станция, за ежемесечна
справка за температурата и фактури с посочени номера, които ищецът не твърди да
са представени от него по делото, съответно и не са приемани към доказателствения материал по делото, съдът преценявайки, че
са направени след срока за отговор по чл.131 ГПК, т.е. извън преклузивния срок, предвиден в чл.133 от ГПК, намира, че
правото на ответницата да се позовава на подобни възражения, е недопустимо,
с оглед установената в посочената разпоредба на ГПК преклузия.
Затова и изложените в тази
насока аргументи, се явяват ирелевантни при решаване
на спора, поради което и не следва да бъдат обсъждани.
На
същото основание, като преклудирани се явяват и оспорванията на процесуалният представител на ответницата
по отношение на обема на определената кубатура на сградата и на процесния апартамент, като представените във връзка с това писмени документи, както следва: нот.акт № 180, том ХХ, дело №6377/23.06.1995 г. за ап.50, нот.акт № ***2004 г. за ап.49, нот.акт
№ ***2006 г. за ап.48, касаещи покупката на недвижими имоти, различни от процесния имот, се явяват неотносими
към предмета на спора, поради което и не следва да бъдат обсъждани и
анализирани по делото.
На
основание чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, ответницата, като собственик на имот в сграда
етажна собственост, присъединен към абонатна станция, остава клиент на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата, поради което и дължи
заплащането на съответната й част, определена съобразно правилата на Методиката
към Наредбата за топлоснабдяването. Това задължение е
уредено в закона и в Общите условия, поради което и отделен или индивидуален
договор за ползване на топлинна енергия от сградната
инсталация не е условие за възникването му.
От значение за пораждане на задължението за плащане
на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, е само качеството на собственик или ползвател
на имот в сграда, етажна собственост, присъединена към абонатна станция.
В
заключение, представено от вещото лице Е.Й.Т., което съдът кредитира като
компетентно и обективно дадено, същото въз основа на доказателствените материали, приложени към делото и след проверка във „В.е.В." ЕАД на всички издадени фактури
за процесният период, както и на плащанията по тях,
сочи, че съобразно данните от представената СТЕ и от топлинният счетоводител, при
цени съобразени с КЕВР, задължението за потребителя на топлоенергия, за
апартамент № 46, вх. 8, бл. *** в ж.к."***" и титуляр И.Д. Т***а, с
партиден № 18147, по издадените фактури от „В.е.В." ЕАД, които не са
заплатени, е както следва:
|
Ф №/дата |
Ст-т с вкл. ДДС |
Плащане |
Остатък |
Дата на падеж |
|
**********/28.11.14 |
16.85 |
|
16.85 |
31.12.2014 |
|
**********/30.12.14 |
32.92 |
|
32.92 |
31.01.2015 |
|
**********/30.01.15 |
32.26 |
|
32.26 |
28.02.2015 |
|
**********/27.02.15 |
32.53 |
|
32.53 |
31.03.2015 |
|
**********/31.03.15 |
35.89 |
|
35.89 |
30.04.2015 |
|
**********/30.04.15 |
12.46 |
|
12.46 |
31.05.2015 |
|
**********/29.05.15 |
83.30 |
|
83.30 |
30.06.2015 |
|
ОБЩО за
периода: |
246.21 |
|
246.21 |
|
|
**********/30.11.15 |
5.70 |
|
5.70 |
31.12.2015 |
|
**********/30.12.15 |
25.36 |
|
25.36 |
31.01.2016 |
|
**********/29.01.16 |
35.66 |
|
35.66 |
29.02.2016 |
|
**********/29.02.16 |
26.81 |
|
26.81 |
31.03.2016 |
|
**********/31.03.16 |
30.61 |
|
30.61 |
30.04.2016 |
|
100264**45/28.04.16 |
5.42 |
|
5.42 |
31.05.2016 |
|
ОБЩО за
периода: |
129.56 |
|
129.56 |
|
|
**********/30.11.16 |
14.75 |
|
14.75 |
31.12.2016 |
|
**********/30.12.16 |
33.08 |
|
33.08 |
31.01.2017 |
|
**********/31.01.17 |
54.23 |
|
54.23 |
31.03.2017 |
|
**********/28.02.17 |
41.63 |
|
41.63 |
31.03.2017 |
|
10028728**/31.03.17 |
41.12 |
|
41.12 |
30.04.2017 |
|
**********/06.04.17 |
5.82 |
|
5.82 |
31.05.2017 |
|
10029268**/28.04.17 |
23.26 |
|
23.26 |
31.05.2017 |
|
**********/31.05.17 |
7.36 |
|
7.36 |
30.06.2017 |
|
**********/30.06.17 |
6.32 |
|
6.32 |
31.07.2017 |
|
10029894**/31.07.17 |
10.55 |
|
10.55 |
31.08.2017 |
|
**********/31.08.17 |
10.92 |
|
10.92 |
30.09.2017 |
|
**********/29.09.17 |
10.54 |
|
10.54 |
|
|
ОБЩО за
периода: |
259.58 |
|
259.58 |
|
|
ОБЩО по
всички ф-ри |
635.35 |
0.00 |
635.35 |
|
Общата
стойност на всички неплатени фактури, според в.л.Е.Т., се равнява на 635,35лв.
Съобразно посочените падежи по фактурите, мораторните
лихви за забава до дата 30,10,2017г. (дата на лихви по искова молба) са както
следва:
|
Ф №/дата |
Остатък |
Дата
на падеж |
Период на
олихвяване |
Лихва в лв. |
|
**********/28.11.14 |
16.85 |
31.12.2014 |
01.01.15-30.10.17 |
4.81 |
|
**********/30.12.14 |
32.92 |
31.01.2015 |
01.02.15-30.10.17 |
9.19 |
|
**********/30.01.15 |
32.26 |
28.02.2015 |
01.03.15-30.10.17 |
8.73 |
|
**********/27.02.15 |
32.53 |
31.03.2015 |
01.04.15-30.10.17 |
8.54 |
|
**********/31.03.15 |
35.89 |
30.04.2015 |
01.05.15-30.10.17 |
9.12 |
|
**********/30.04.15 |
12.46 |
31.05.2015 |
01.06.15-30.10.17 |
3.06 |
|
**********/29.05.15 |
83.30 |
30.06.2015 |
01.07.15-30.10.17 |
19.76 |
|
**********/30.11.15 |
5.70 |
31.12.2015 |
01.01.16-30.10.17 |
1.06 |
|
**********/30.12.15 |
25.36 |
31.01.2016 |
01.02.16-30.10.17 |
4.5 |
|
**********/29.01.16 |
35.66 |
29.02.2016 |
01.03.16-30.10.17 |
6.03 |
|
**********/29.02.16 |
26.81 |
31.03.2016 |
01.04.16-30.10.17 |
4.31 |
|
**********/31.03.16 |
30.61 |
30.04.2016 |
01.05.16-30.10.17 |
4.66 |
|
100264**45/28.04.16 |
5.42 |
31.05.2016 |
01.06.16-30.10.17 |
0.78 |
|
**********/30.11.16 |
14.75 |
31.12.2016 |
01.01.17-30.10.17 |
1.24 |
|
**********/30.12.16 |
33.08 |
31.01.2017 |
01.02.17-30.10.17 |
2.5 |
|
**********/31.01.17 |
54.23 |
31.03.2017 |
01.04.17-30.10.17 |
3.21 |
|
**********/28.02.17 |
41.63 |
31.03.2017 |
01.04.17-30.10.17 |
2.46 |
|
10028728**/31.03.17 |
41.12 |
30.04.2017 |
01.05.17-30.10.17 |
2.09 |
|
**********/06.04.17 |
5.82 |
31.05.2017 |
01.06.17-30.10.17 |
0.25 |
|
10029268**/28.04.17 |
23.26 |
31.05.2017 |
01.06.17-30.10.17 |
0.98 |
|
**********/31.05.17 |
7.36 |
30.06.2017 |
01.07.17-30.10.17 |
0.25 |
|
**********/30.06.17 |
6.32 |
31.07.2017 |
01.08.17-30.10.17 |
0.16 |
|
10029894**/31.07.17 |
10.55 |
31.08.2017 |
01.09.17-30.10.17 |
0.18 |
|
**********/31.08.17 |
10.92 |
30.09.2017 |
01.10.17-30.10.17 |
0.09 |
|
**********/29.09.17 |
10.54 |
|
|
|
|
ОБЩО по всички
ф-ри |
635.35 |
|
|
97.96 |
Общата стойност на всички лихви за забава, се сочи
от ССчЕ, че се равнява на 97,96лв.
От
заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа и експертиза се
установява, че разпределението на топлоенергията е извършено правилно,
съобразно нормативните изисквания
От заключението на изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че съобразно утвърдените от КЕВР цени
на топлинната енергия, задължението на ответницата за процесния
период, възлиза в претендираните от ищцовото дружество с подадената искова молба размери.
С
оглед на това, следва да бъде прието, че задължението на ответницата за исковия
период е в установения от вещото лице Е.Т. по допуснатата ССчЕ, размер за главница от общо 635,35лв. и размер
на претендирани лихви – общо 97.79лв.
Съгласно
договора за продажба на топлинна енергия, сключен между ищцовото
дружество и етажните собственици, купувачите са длъжни да заплащат месечните си
задължения в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение същите дължат
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Тъй като
ответницата в настоящото производство, не е изпълнила задължението си за
заплащане на топлинна енергия на падежа, тя дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
С
оглед горното, съдът приема, че ответницата по делото дължи на ищцовото дружество и претендираните
суми за мораторни лихви, в установените от ССчЕ размери, за процесните
периоди, визирани в исковата молба.
Ответницата
е направила и възражение по чл.120 от ЗЗД, за изтекла погасителна давност за всички задължения за главница и
лихви, за които е издадена заповедта за изпълнение, като се е позовала на
тригодишна давност така, както същата е предвидена в разпоредбата на чл.111, б.
“в” от ЗЗД.
По правопогасяващото
възражение на ответницата по чл. 111,б.”в” от ЗЗД, съдът приема следното: Задължението за заплащане на консумираната топлоенергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.
"в" от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения ( ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо
тези задължения се погасяват с тригодишна давност. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните
за главница), давността тече от деня на падежа. Следователно задълженията на
ответницата за заплащане на стойността на доставената топлоенергия, са
възникнали като срочни и посочената правна регламентация е относима
към тях. Тъй като не се спори, че искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК,
съобразно изричната разпоредба на чл. 422, ал.1 от ГПК, то искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - в случая от 17.11.2017г. В случая първото задължение, установено с първата фактура
№ **********/28.11.14, е с падеж от 31.12.2014г., при което съдът приема, че възражението по чл. 111, б.в“ от ЗЗД, се явява неоснователно.
При гореизложеното, съдът счита, че предявения установителен иск е основателен и като такъв подлежи изцяло на уважаване.
По
разноските:
И
двете страни са претендирали разноски.
По
разноските на страните, съдът съобрази, че ищецът е заявил разноски в настоящото исково производство с правно
основание чл.422 ГПК, в списък по чл.80 ГПК/л.115/, в размер общо на 875,00лв., съобразно представения списък по чл. 80
от ГПК, представляващи сбор от следните суми: за д.т.275.00лв., за адв.възнаграждение 300.00лв., за ССчЕ
150.00лв., за СТЕ 150.00лв.
В заповедното производство са присъдени разноски в общ размер на 325.00лв., явяващи се сбор от следните
суми: за д.т. 300,00лв., за адв.възнаграждение 25.00лв.
На
основание ТР № 4/2013г. на ОСГТК, т.12,
разноските се присъждат съобразно степента на уважаване на исковете. В случая,
исковата претенция е уважена изцяло.
Поради
изложеното, ищецът има право на претендираните разноски
в производството по чл.422 ГПК в пълния посочен по-горе размер от 875.00лв., и
в пълния посочен по-горе размер от 325.00лв., явяващ се сбор от направени
разноски в заповедното производство.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, в отношенията
между ищецът „В.Е.В.“ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, от една страна и ответника И.Д.Г. ЕГН **********, с адрес: *** Константин и Елена № **, вх. 2, ет. 2,
ап.20, от друга страна, че ОТВЕТНИКА
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в общ
размер 733.14 лева /седемстотин тридесет и три лева и четиринадесет
стотинки/, от които:
- главница 246.21 лева, за периода от
м. 11.2014 г. до м. 05.2015 г. вкл., и лихва 63.15 лева, за забава за
периода от 01.01.2015 г. до 30.10.2017 г.,
- главница 129.56 лева, за периода от
м. 11.2015 г. до м. 04.2016 г. вкл., и лихва 21.31 лева, за забава за
периода от 01.01.2016 г. до 30.10.2017 г.,
- главница 259.58 лева, за периода от
м. 11.2016 г. до м. 09.2017 г. вкл., и лихва 13.33 лева, за забава
за периода от 01.01.2017 г. до 30.10.2017
г.,
ведно със законната лихва върху всяка от претендираните
главници, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда –
17.11.2017г. до окончателно погасяване на задължението, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№**г. по описа на ВРС, 48-ми състав.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И.Д.Г.
ЕГН **********, с адрес: ***
Константин и Елена № **, вх. 2, ет. 2, ап.20, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „В.Е.В.“ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, от една страна, сумата
в общ размер на 875,00лв., представляваща сбор от сторени разноски в настоящото исково производство по чл.422 ГПК, както
следва: /за д.т.275.00лв., за адв.възнаграждение 300.00лв., за ССчЕ
150.00лв., за СТЕ 150.00лв./, както и сумата в общ размер на 325.00лв., представляваща сбор от сторени разноски по ч.гр.дело №**г. по
описа на ВРС, 48-ми състав, както следва: /за д.т. 300,00лв., за адв.възнаграждение
25.00лв./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на
съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение
да се връчи
на страните, заедно със съобщението
за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: