№ 464
гр. Пловдив, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20235001000648 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №315 от 13.07.2023 г.,постановено по т.д.№144/2023 г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XIII-ти състав,са отхвърлени предявените
от „П.“ ЕООД, ЕИК *** против „Г.т.П.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК ***
искове за установяване на нищожност на вписани обстоятелства с пореден
номер в Търговския регистър *** по партида на несъстоятелното дружество, а
именно вписано увеличение на капитала на ответника с непарична вноска от
друг акционер - „Т.“ АД, представляващо „ Изискуеми месечни лизингови
вноски за 2007 г. и 2008 г. по договори за финансов и оперативен лизинг
между „Т.“ АД и „Г.т.П.“ АД от 19.10.2007 г.; от 28.12.2007 г., от 18.02.2008 г.
и от 15.05.2008 г. и договори за оперативен лизинг между „Т.“ АД и „Г.т.П.“
АД от 20.11.2007 г. на стойност 2 141 859 лв.“,в условията на евентуалност -
за установяване на недопустимост на вписването, в условията на
евентуалност - за установяване на несъществуване на вписаното
обстоятелство.
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от “П.”ЕООД-
гр.П.,с ЕИК ***,чрез управителя на дружеството Г.Я.С..В същата е изложено
становището,че при постановяване на обжалваното решение съдът е допуснал
съществени нарушения на материалния закон и нарушения на процесуалните
правила,водещи до постановяване на неправилно и необосновано
1
решение.Жалбоподателят твърди,че съдът не се е произнесъл по
възражението му относно липсата на договори за лизинг,които да докажат
съществуване на “апортираното” вземане.Според него,вносителят на апорта
следва да се легитимира като носител на правото,което прехвърля и за целта е
необходимо да се посочи основанието,въз основа на което притежава
правата,които прехвърля.Противното означава,според жалбоподателя,
недействителност на непаричната вноска поради невъзможен
предмет.Поддържа и аргумента,че в обявения в търговския регистър
устав,процесната непарична вноска не е описана,което означавало,че не е
направена надлежно.Заявява,че дори да бъдат отхвърлени всичките му
доводи относно липсата на лизингови правоотношения между вносителя и
ответното дружество,то базирайки се на ТР №1/2002 г. по тълк. дело №1/2002
г. на ОСГК на ВКС твърди,че поради липса на дружествен договор с описание
на непаричната вноска и на увеличението на капитала,вписването е
недопустимо.Конкретизира в тази връзка,че в електронния вариант на
Търговския регистър капитала на ответното дружество е обявен в размер на 2
343 702 лв.,но същевременно в устава,обявен по партидата на дружеството в
раздела “Актуален учредителен акт”,бил вписан размер на капитала от 201
843 лева и в него не била описана непаричната вноска.Твърди в тази
насока,че първоинстанционният съд не е обсъдил този изключително
съществен факт,доказващ липсата на увеличение на капитала.Допълва
позицията си и с довода,че заключението на тройната експертиза за оценка на
апортна вноска не може да замести липсата в дружествения договор на
задължителните реквизити,посочени в чл.72,ал.1 ТЗ.
Освен горното,жалбоподателят твърди още,че съдът не е извършил
констатация за липсата на описаните в жалбата договори за финансов и
оперативен лизинг,сключени между “Т.”АД и “Г.т.П.”АД и този факт не бил
обсъден изобщо в обжалваното решение.Смята,че в случая отрицателния
факт на липсата може да се констатира при служебна справка в търговския
регистър.Заявява,също така,че съдът не е направил справка в ТР и относно
твърдяната от ищеца /настоящ жалбоподател/ липса на описание на
непаричната вноска в устава на дружеството,а по аргумент на чл.23,ал.6 от
ЗТРРЮЛНЦ съдът няма право да изисква доказването на
обстоятелства,вписани в ТРРЮЛНЦ,и представянето на актове,обявени в
търговския регистър.Позовава се и на твърдението,че е превратно
тълкуването от първоинстанционния съд на посочената законова
разпоредба.Съдът,според него,е трябвало да направи процесуално усилие и да
извърши справка в ТР за твърдяната от ищеца липса на документи и за
липсата на вписване на апортната вноска в актуалния учредителен акт.Моли
настоящият съд да извърши съответната справка в ТР по партидата на
ответника и да се убеди,че липсват два законово необходими
документа,доказващи материално-правните предпоставки за вписване на
увеличението на капитала на ответника с непарична
вноска.Неправилно,според жалбоподателя,е и тълкуването от
първоинстанционния съд,на исковата претенция.В тази връзка посочва,че
ищецът не е искал от съда да установява нищожност на сключени между
2
трети страни договори,а се е позовал на нищожност на тези договори с оглед
разпределяне на доказателствената тежест,като тези договори на били
представени от ответника и според ищеца-жалбоподател същите липсват,а
ако са налични,то те противоречат на актуалния тогава Закон за обществените
поръчки.Ако били представени,съдът можел да направи преценка за тяхната
валидност и доказателствена сила.И на база горните доводи,дружеството-
жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното първоинстанционно
решение и да се уважи исковата молба,като се постанови ново решение,с
което да бъде обявено на основание чл.29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ вписване с
пореден номер в Търговския регистър *** за нищожно или недопустимо,или
пък да се обяви несъществуването на вписаното обстоятелство.На основание
чл.30 от ЗТРРЮЛНЦ моли да бъде задължен Търговския регистър да заличи
обстоятелството,вписани под горния номер.Алтернативно /както е посочено в
жалбата/,жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение и да бъде
върнато делото на първоинстанционния съд с указания за ново произнасяне
за уважаване на исковата претенция на ищеца.
Ответникът по въззивната жалба “Г.т.П.”АД-в несъстоятелност-гр.П.,с
ЕИК***,не е подал писмен отговор на въззивната жалба в законния срок.От
същия,чрез синдика му Н. М.,е депозирано писмено становище с вх.№9601 от
04.12.2023 г.,в което е изложена позицията,че обжалваното решение е
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.Бил
нарушен основния принцип на “служебното начало”,регламентиран в чл.7 от
ГПК и се поддържа в тази връзка,че съдът е следвало служебно да привлече
третото заинтересовано лице “Т.”АД /н/ с ЕИК ***,чрез синдика му Е.П.,тъй
като при евентуално уважаване на процесния иск би се засегнал
патримониума на посоченото дружество,неучастващо понастоящем в
конкретния исков процес,а това би нарушило основното му право на защита
съгласно чл.122,ал.1 от Конституцията на Република България.В
обобщение,ответникът по въззивната жалба,чрез синдика Н. М.,моли да се
отмени обжалваното решение и да бъде върнато делото на ОС-Пловдив за
ново произнасяне с даване на указания за ангажиране на третото лице “Т.”АД
/н/.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от
лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно
решение и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по
чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и
преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че
същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен
съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в
изискуемата от чл.235,ал.4 от ГПК писмена форма,решението е
3
подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива
на решението кореспондира изцяло с мотивите му.А извършвайки проверка
по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното
решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално
допустимо и че съдът се е произнесъл по исковете,с които е сезиран по
конкретното дело,а самите тези искове също счита за допустими.
Синдикът на ответното дружество “Г.т.П.”АД /н/-Н. М. е изложил в
отговора си на исковата молба,че първоинстанционното решение е
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила,тъй като в
настоящия процес не участва и неминуемо следва да бъде привлечено за
участие в делото дружеството “Т.”АД /н/,понеже евентуалното уважаване на
исковете би засегнало патримониума на това дружество.Синдикът смята,че
окръжният съд е следвало служебно да привлече посоченото дружество за
участие в настоящия исков процес и като не го е сторил е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила,респ. на регламентирания в
чл.7 от ГПК принцип на “служебното начало”.Доколкото описаното
възражение на синдика има отношение към допустимостта на обжалваното
решение,за наличието на която въззивният съд и служебно е длъжен да
следи,следва да бъде даден отговор на това възражение.А то,според
настоящия състав,е неоснователно,тъй като процесните искове са с правно
основание чл.29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ,а такива искове се предявяват само
срещу търговеца,по чиято партида в търговския регистър са извършени
вписванията,сочени от ищеца като порочни,респ. са вписани обстоятелства,за
които се твърди от ищеца,че са несъществуващи.В случая с процесните
искове се атакува именно вписване,отразено /според твърденията на ищеца/
по партидата на ответника “Г.т.П.”АД /н/,поради което исковете правилно са
насочени срещу този ответник и няма основание от участието на “Т.”АД /н/ в
настоящия процес предвид предмета на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският
апелативен съд приема следното:
По първоинстанционното т.д.№144/2023 г. по описа на ОС-
Пловдив,ТО,XIII-ти състав,са предявени при условията на евентуалност
искове по чл.29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ от ищеца-настоящ жалбоподател
“П.”ЕООД с ЕИК *** против “Г.т.П.”АД-в несъстоятелност,с ЕИК ***,като е
поискано установяване на нищожност на вписани обстоятелства с пореден
номер в Търговския регистър *** по партида на несъстоятелното дружество,а
в условията на евентуалност - недопустимост на вписването и отново в
условията на евентуалност - несъществуване на вписаното обстоятелство.
Ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на исковете с
качеството си на акционер в ответното дружество,твърдейки,че е придобил 66
608 броя акции от капитала на същото дружество,като заедно с това е
изложил и становището си,че процесните искове,основани на горната
разпоредба,не попадат в забранителната норма на чл.637 от ТЗ в настоящия
4
случай.
По съществото на спора ищецът е изложил твърдения в исковата
молба и в молба-уточнение с вх.№9519 от 23.03.2023 г.,както следва:
Твърди,че с вписване пореден номер от Търговския регистър *** е
вписано увеличение на капитала на ответника с непарична вноска,направена
от акционера “Т.”АД с ЕИК ***,представляващо “Изискуеми месечни
лизингови вноски за 2007 г. и 2008 г. по договори за финансов и оперативен
лизинг между “Т.”АД и “Г.т.П.”АД от 19.10.2007 г.,от 28.12.2007 г.,от
18.02.2008 г. и от 15.05.2008 г. и договор за оперативен лизинг между “Т.”АД
и “Г.т.П.”АД от 20.11.2007 г.Стойност:2 141 859 лв.”.Ищецът посочва,че
назначените от Търговския регистър 3 вещи лица са дали на основание
чл.72,ал.2 от ТЗ своето заключение за оценка на вземането,като в оценката са
описали следните договори:договори за оперативен лизинг от 19.10.2007 г. и
от 20.11.2007 г.,както и договори за финансов лизинг от 28.12.2007 г.,от
18.02.2008 г. и от 15.05.2008 г.Ищецът твърди,че при заявяване на вписването
в ТР тези договори не са представени,нито са приложени към заключението
на вещите лица и посочва,че допреди да се извърши непаричната вноска
акционера “Т.”АД е имал 65 % от капитала на ответника,а след вписване на
непаричната вноска неговия дял е нараснал на 97,15 %,а през 2009 г. друг
акционер в ответника е била Община П.,която е имала първоначално 35 % от
капитала,а след вписване на непаричната вноска дела й е паднал на 2,84 %.
Според ищеца,вписването с пореден номер в ТР *** е нищожно поради
нищожност на правното основание на вземанията,формиращи непаричната
вноска.В тази връзка поддържа,че договорите за лизинг,на които са основани
вземанията по апортната вноска,са противоречащи на материалния закон и
като такива са нищожни,съответно не са породили валидни правни
последици.По-конкретно счита,че тези договори са нищожни на основание
чл.120а,ал.2 от Закона за обществените поръчки в редакцията от 2004
г.,действала към онзи момент,тъй като са били сключени без провеждане на
процедура по обществена поръчка.Излага и друг довод за нищожност на
атакуваното вписване,а именно-осъществен чрез това вписване опит за скрита
приватизация, изразяваща се в намаляване на дела в капитала на ответното
дружество на акционера Община П. в полза на частния акционер “Т.”АД,при
заобикаляне на ЗПСК,без ответното дружество да е обявено за приватизация
и без да е била проведена процедура,в която да получат възможност за
участие неограничен кръг субекти,при равни условия.
При условие на евентуалност,дружеството-ищец /настоящ
жалбоподател/,се е позовал на недопустимост на вписването,обосновавайки
недопустимостта с твърдението,че при заявяване на вписването в Търговския
регистър процесните договори за лизинг не са представени,нито са
приложени към заключението на вещите лица,с оглед на което липсват
документи,доказващи материалното право на вземане от ответното
дружество,което да бъде вписано като “непарична вноска в капитала”.И
отново в условията на евентуалност ищецът твърди несъществуване на
вписаното обстоятелство поради несъществуване на вземанията,които са
оценявани за извършване на непарична вноска в капитала на
5
ответника,предвид изначалната нищожност на договорите за лизинг и
невъзможността на тяхно основание да се формира парично вземане,което да
бъде внесено в капитала на ответника по реда на чл.72 и сл. от ТЗ.
Ответникът “Г.т.П.”АД-в несъстоятелност,е депозирал в срока по
чл.367,ал.1 от ГПК отговор на исковата молба,чрез синдика Н. М..В него е
изразено становище,че исковете са допустими,но по отношение на
основателността им синдикът не може да изложи становище,тъй като не е
получил никакви документи от представляващия дружеството при
встъпването на синдика в длъжност и в частност не е получавал,нито е
установил наличието на процесните договори за лизинг.
По първоинстанционното дело е депозиран и отговор на дружеството-
ответник чрез изпълнителния директор с прекратени правомощия Д. К.,който
също не оспорва допустимостта на исковете,но не взема становище по
основателността им.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за
допустими,но по същество за неоснователни предявените искове по чл.29 от
ЗТРРЮЛНЦ и като такива ги е отхвърлил.
Въззивният съд също приема за допустими процесните
искове,предявени при условие на евентуалност и основани на разпоредбата на
чл.29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ.Същата разпоредба дава право на всяко лице,което
има правен интерес,да предяви иск за установяване на нищожност или
недопустимост на вписването,както и за несъществуване на вписано
обстоятелство.А както се приема трайно в практиката на ВКС,преценката за
наличие на правен интерес е винаги конкретно и е обусловена от твърденията
за засегнати съществуващи реални права на ищеца и вида на търсената
защита и заедно с това-от възможността като последица при успешно
провеждане на иска,да се постигне целеното изменение на съществуващото
правно положение на ищеца.В случая ищецът “П.”ЕООД сочи,че след
проведена приватизационна процедура е закупило 66 608 броя акции от
капитала на ответното дружество “Г.т.П.”АД и при подаване на исковата
молба е акционер в същото дружество,като за придобиването на това качество
представя доказателства-сключен между него и Община П. договор за
продажба на акции от капитала на “Г.т.П.”АД-в несъстоятелност №22 ДГ-
1164 от 20.12.2022 г. и временно удостоверение №1/15.05.2007 г. с джиро от
15.12.2022 г.Въз основа на тези доказателства се налага извод,че към момента
на подаване на процесната искова молба,т.е. към датата 13.03.2023 г.,ищецът
има качеството на акционер в ответното дружество.Същевременно ищецът
атакува като порочно вписване в ТР по партидата на ответника,респ. атакува
като несъществуващо вписано по тази партида обстоятелство-увеличение
капитала на ответното дружество чрез описаната в исковата молба апортна
вноска,което е извършено преди ищецът да придобие качеството на
акционер.От тази гледна точка той не би могъл с иск по чл.74 от ТЗ да
атакува решенията на ОСА на ответното дружество,въз основа на които е
вписано увеличението на капитала,тъй като към момента на приемането им
същият не е бил акционер в дружеството-ответник.Той обаче има правен
интерес да предяви искове за установяване порочност на същото вписване на
6
някое от предвидените в чл.29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ основания,доколкото с
оглед на вече придобитото качество на акционер в ответното
дружество,евентуалното уважаване на някой от основаните на тази
разпоредба искове и предвидената в чл.30 от ЗТРРЮЛНЦ последица от
уважаването на такъв иск-заличаване на порочното вписване /респ. на
вписаното несъществуващо обстоятелство/,ще рефлектират върху неговата
правна сфера именно поради качеството му на акционер в ответното
дружество.По тези съображения въззивният съд намира за допустими и
подлежащи на разглеждане по същество процесните искове.
По същество на първо място подлежи на преценка основателността на
предявения главен иск с правна квалификация чл.29,ал.1,предл. първо от
ЗТРРЮЛНЦ-установяване нищожност на вписването с пореден номер в ТР
***,с което е вписано увеличение на капитала на ответника с непарична
вноска от акционера “Т.”АД,представляващо “Изискуеми месечни лизингови
вноски за 2007 г. и 2008 г. по договори за финансов и оперативен лизинг
между “Т.”АД и “Г.т.П.”АД от 19.10.2007 г.,от 28.12.2007 г.,от 18.02.2008 г. и
от 15.05.2008 г. и договор за оперативен лизинг между “Т.”АД и “Г.т.П.”АД
от 20.11.2007 г.Стойност:2 141 859 лв.”.Това вписване,под посочения по-горе
номер,действително е извършено,както настоящият съд констатира при
осъществената от него служебна проверка по партидата на ответното
дружество,като няма последващи вписвания за увеличение капитала на
ответното дружество след това вписване.
С Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002 г.,постановено по тълк.д.
№1/2002 г. на ОСГК на ВКС,са дадени задължителни указания,които
настоящият съдебен състав трябва да съобрази при определяне на това какво
представлява “нищожност на вписването” по смисъла на чл.29,ал.1,предл.
първо от ЗТРРЮЛНЦ.В тази връзка в мотивите на т.3-та от тълкувателното
решение са дадени разяснения,че е нищожно вписването на неподлежащо на
вписване обстоятелство,както и допускане на вписване със съдебно
решение,което не отговаря на изискванията за валидност,като такива са
случаите,когато решението не е постановено от надлежен съдебен състав или
е постановено извън пределите на правораздавателната власт на
съда.Отнесено към действащата правна уредба в ЗТРРЮЛНЦ,последното
означава,че ще е нищожно вписването,допуснато с порочен акт на
длъжностното лице по регистрация към АВ или когато то е действало извън
пределите на своята компетентност.Но,както правилно е констатирано и в
обжалваното решение на ОС-Пловдив,такива обстоятелства в случая нито се
твърдят,нито се установяват по делото.Ищецът не обосновава твърдяната
нищожност на вписването с аргументи,че самото вписано обстоятелство не
подлежи на вписване в търговския регистър,нито се позовава на това,че
вписването е допуснато с порочен акт на длъжностното лице по регистрация
или пък че длъжностното лице е извършило вписването извън пределите на
своята компетентност.Ищецът твърди,че вписването на увеличение на
капитала на ответника с описаната по-горе непарична вноска е нищожно
поради нищожност на договорите за лизинг,представляващи основанието на
апортираните вземания.Въпросът обаче за действителността на същите
7
договори не може да бъде разрешаван инцидентно в настоящия процес по
предявените искове с правно основание чл.29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ,а и
поначало нищожността на договорите не би съставлява основание за
нищожност на вписването по смисъла на разясненията,дадени в горното
тълкувателно решение.По тези съображения главния иск по чл.29,ал.1,предл.
първо от ЗТРРЮЛНЦ е неоснователен и правилно е отхвърлен като такъв с
обжалваното първоинстанционно решение,поради което решението в тази му
част следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на разгледания главен иск,се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на евентуално предявения иск по
чл.29,ал.1,предл. второ от ЗТРРЮЛНЦ,с който ищецът иска съдът да признае
за установено,че е недопустимо описаното по-горе вписване.Преценката по
основателността и на този иск следва да се извърши при съобразяване на
разясненията,дадени в т.3 от ТР №1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на
ВКС,отнасящи се до това кое вписване е недопустимо.В този контекст е
прието в тълкувателното решение,че е недопустимо това вписване,което е
постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице
или вписване,което е извършено от длъжностното лице по регистрация,без да
е било сезирано.И в този случай,по повод на предявения иск за
недопустимост на вписването,такива обстоятелства не се твърдят от
ищеца,нито се установяват.В исковата молба недопустимостта на вписването
е обоснована с твърдението,че при заявяване на вписването в Търговския
регистър процесните договори за лизинг не са били представени,нито са били
приложени към заключението на вещите лица,с оглед на което липсват
документи,доказващи валидно сключена сделка,респ. вземане по нея,което да
бъде апортирано в капитала на ответника.Тези твърдения за неприлагане на
договорите към заявлението,респ. към заключението на вещите лица,дори и
да бъдат приети за установени,не биха обосновали извод за недопустимост на
вписването по смисъла,разяснен в т.3 от горното ТР.От изложеното се налага
извода за неоснователност и на евентуалния иск по чл.29,ал.1,предл. второ от
ЗТРРЮЛНЦ,поради което и този иск правилно е отхвърлен от ОС-Пловдив с
обжалваното решение,съответно на което решението следва да се потвърди
като правилно и в тази му част.
Във въззивната жалба като довод за недопустимост на вписването се
сочи и обстоятелството,че в обявения по партидата на ответника устав не са
описани горната непарична вноска и увеличението на капитала,като в същия
устав фигурира предходния размер на капитала на дружеството-201 843
лв.Това обаче са нови фактически обстоятелства,които жалбоподателят сочи
във връзка с единия от предявените от него искове.Те не подлежат на
съобразяване и преценка по същество,тъй като не са заявени
своевременно,т.е. в исковата молба,респ. в депозираната по
първоинстанционното дело молба-уточнение.С оглед на това и липсата на
коментар по тези обстоятелства в обжалваното първоинстанционно решение
не съставлява причина за неправилност,респ. необоснованост на решението.
И на следващо място,предвид неоснователността на горния евентуален
иск,на разглеждане подлежи и иска по чл.29,ал.1,предложение трето от
8
ЗТРРЮЛНЦ,също предявен при условие на евентуалност,с което ищецът се
позовава на несъществуване на вписаното обстоятелство.В горното
тълкувателно решение са разгледани две хипотези на несъществуващо
обстоятелство-липсващо /невзето/ решение на орган на дружеството,за което
е допуснато вписване в търговския регистър и вписване на
обстоятелство,което е съществувало,но по-късно по исков ред е установена
нищожността му.В първия случай е налице неистинско удостоверяване,тъй
като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на
регистърното решение.В случая ищецът твърди /в молба-уточнение с вх.
№9519 от 23.03.2023 г.,депозирана по първоинстанционното дело в
изпълнение на дадени от съда указания за отстраняване на недостатъци по
исковата молба/,че вписаното увеличение на капитала е несъществуващо
обстоятелство поради несъществуване на вземанията,които са оценявани за
извършване на непарична вноска в капитала на ответника,тъй като
нищожността на договорите за лизинг,указани като основания на
вземанията,е изначална и на тяхно основание не може да се формира парично
вземане,което да бъде внесено в капитала на ответника по реда на чл.72 и сл.
от ТЗ.Тези твърдения не покриват нито една от описаните по-горе хипотези на
“несъществуващо обстоятелство”,дадени в коментираното тълкувателно
решение.Не се твърди и съответно не се установява увеличението на капитала
да е вписано на база липсващо /невзето/ решение на орган на ответното
дружество,по-специално на база невзето решение на общото събрание на
акционерите на ответното дружество за увеличаване капитала на последното с
апортираните от акционера “Т.”АД вземания,като напротив,със самата искова
молба се представя заверено копие от протокол от извънредно заседание на
същото общо събрание,проведено на 23.12.2008 г.,на което заседание са взети
решения за това увеличаване на капитала.Не се установява и наличието на
хипотеза,при която по исков ред да е призната за установена нищожността на
вписаното обстоятелство.Предвид това се налага крайния извод за
неоснователността и на евентуалния иск по чл.29,ал.1предложения трето от
ЗТРРЮЛНЦ,с оглед на което първоинстанционното решение е правилно и в
частта,с която този иск е отхвърлен като неоснователен.
В депозираната пред въззивната инстанция писмена защита,
дружеството-жалбоподател е изложило аргумента,че е обосновал твърдението
си за нищожност на вписването с обстоятелството,че длъжностното лице по
регистрация се е произнесло извън своята компетентност,като е вписало в ТР
обстоятелство извън пределите на своята компетентност.Този довод на
жалбоподателя обаче не съответства на действителното фактическо
положение по делото.В исковата молба,а и в посочената по-горе уточняваща
молба не се съдържа подобно твърдение и сочената от ищеца нищожност на
вписването не е обосновавана с твърдение за произнасяне на длъжностното
лице по регистрация извън неговата компетентност.Такова твърдение се
въвежда едва в посочената писмена защита и понеже възможността за
заявяването му е преклудирана,същото изобщо не подлежи на преценка по
същество с настоящото решение.Що се касае до изложения в тази защита
аргумент,че е следвало по делото да участва и дружеството “Т.”АД с ЕИК
9
***,то по повод заявеното от синдика на “Г.т.П.”АД /н/ подобно такова
твърдение въззивният съд изложи по-горе мотиви,приемайки,че с оглед
предмета им,процесните искове се предявяват само срещу дружеството,по
чиято партида в търговския регистър са отразени атакуваните като порочни
вписвания,поради което горното дружество,дори и да е акционер в ответното
дружество и да е страна по апортната сделка,не следва да участва като страна
в настоящия исков процес.
Като краен резултат,предвид всички изложени по-горе
съображения,въззивният съд счита процесната въззивна жалба за
неоснователна,а обжалваното с нея решение на ОС-Пловдив намира за
правилно и като такова същото следва да бъде потвърдено изцяло.
По въпроса за съдебните разноски въззивният съд няма да се произнася
с настоящото решение,тъй като и двете страни не са направили искания за
присъждането на такива разноски.
Мотивиран от горното Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №315 от 13.07.2023 г.,постановено по
т.д.№144/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XIII-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10