Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч,………..2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч граждански състав, в публично заседание на
дванадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
При секретаря Дарина Петрова, като
изслуша докладваното от председателя в.гр.д.№70/2019г. на Окръжен съд - Ловеч и
за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №217 от 04.12.2018г.
постановено по гр.д.№580 по описа за 2016г. на РС – Тетевен е отхвърлен
предявения от В.П.И., ЕГН ********** *** против В.Н.Х., ЕГН ********** ***; С. Л.Х., ЕГН ********** ***; Д.Л.Х., ЕГН **********
*** , ж.к.***; Р.М.Н., ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.108 от ЗС
да се признае за установено, че е
собственик на имот, представляващ нива №001834, с площ от 0,890 дка, V
категория в землището на с.Б., м.„Г.”, общ. Я., при граници и съседи: имоти с №00503;
№001962; №001677; №001676, като ответниците бъдат осъдени да отстъпят
собствеността и предадат владението на ищеца върху 28,64 кв., попадащи в
североизточната част на имота, като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е и
предявения от В.П.И., ЕГН ********** *** против В.Н.Х., ЕГН ********** ***; С. Л.Х., ЕГН ********** ***; Д.Л.Х., ЕГН **********
*** , ж.к.***; Р.М.Н., ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.108 от ЗС
да се признае за установено, че е
собственик на имот, представляващ нива №001963, с площ от 0,664 дка, V
категория в землището на с.Б., м.„Г.”, общ. Я., при граници и съседи: имоти с №001962;
№00503; №001911; №001682; №001677, като ответниците бъдат осъдени да отстъпят
собствеността и предадат владението на ищеца върху 36,15 кв., попадащи в южната
част на имота, като неоснователен и недоказан. Осъдил на основание чл.78, ал.3
от ГПК В.П.И., ЕГН ********** да заплати на В.Н.Х., ЕГН ********** направените
по делото разноски в размер на 760.00 лева. Осъдил на основание чл.78, ал.3 от ГПК В.П.И., ЕГН ********** да заплати на В.Н.Х., ЕГН **********, С.Л.Х., ЕГН **********
и Д.Л.Х., ЕГН **********, Р.М.Н., ЕГН ********** направените по делото разноски
в размер на сумата от 1 500.00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение на основание чл.7 ал.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и сумата от 700.00 лева
адвокатско възнаграждение на основание
чл.7, ал.8 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Въззивна
жалба против така постановеното решение е подадена от В.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв.С.С. ***, в която сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Моли същото да
бъде отменено изцяло и се постанови решение по съществото на спора, като се
уважат предявените искове, както и да му се присъдят направените разноски за
двете инстанции.
Във въззивната жалба са изложени
следните съображения:
Твърди, че съдът неправилно е
приложил материалния закон и превратно и изопачено е тълкувал събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Сочи, че по делото е представена цялата
документация, въз основа на която процесните имоти са били определени от Комисията
по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ с решение от 02.12.2008г., като земи по чл.19 ал.1 от
ЗСПЗЗ. Съдът е приел за достоверно това протоколното решение, с което процесните
имоти са определени като общински по реда на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. На стр.3 от
мотивите на решението съдът категорично определя имотите именно като такива по
чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. Протоколното решение на комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ
не е оспорено от ответниците. То е постановено при спазване на определения от
закона ред и е доказателство, че процесните имоти са земи по чл.19, ал.1 от
ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят счита, че изводът
на съда за липса на доказателства за факта, че процесните имоти са подлежали на
възстановяване е необоснован и в противоречие с представените по делото
доказателства. За да стигне до извода, че имотите не са такива по чл.19, ал.1
от ЗСПЗЗ, съдът превратно и изопачено е тълкувал гореизброените доказателства.
Приел, че самото обявяване на процесните имоти за земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ
не е достатъчно, доколкото не е доказано, че те са включвани в ТКЗС, ДЗС и
аналогични образования.
Жалбоподателят сочи, че от назначената
съдебно-техническата експертиза и от свидетелските показания се установява, че
процесните земи действително са имали и имат земеделски характер, че са
принадлежали на лица, различни от наследодателите на ответниците, и за които лица
няма преки доказателства по делото да са си ги възстановили по реда на ЗСПЗЗ. Твърди,
че има косвени доказателства съдържащи се в документацията, въз основа на която
е установено, че процесните имоти са такива по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. Позовава
се на Примерния устав на ТКЗС и впоследствие на АПК относно нормативно
определени размерите на земеделски имоти, които е позволено да се притежават от
гражданите на Р България, като всички останали земеделски имоти извън тях се
считат включени в ТКЗС, ДЗС и другите селскостопански организации. По делото е
установено, че процесните имоти са изключени от регулация през 1967г., така че
след тази година е било невъзможно да се владеят като дворни места, включени в
регулационния план.
От събраните по делото
доказателства безспорно е установено, че спорните имоти са земеделски по своя
характер, подлежали са на възстановяване, но поради това, че не са заявени, по
силата на закона са станали общинска собственост. Противно на направените от
първоинстанционния съд изводи,
жалбоподателят счита, че представените по делото актовете за общинска
собственост за процесните имоти, установяват действителните права на
собственост на Община Я..
Според съда, тъй като тези имоти
били земеделски, но не попадали в хипотезата на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ могли да
се придобиват по давностно владение. В жалбата се акцентира на факта, че
имотите, които ответниците са считали, че са земеделски в местността „Г.” в
землището на с.Б. и са съседни на процесните имоти, ответниците са си ги
заявили и съответно са им възстановени по предвидения в ЗСПЗЗ ред и в
очертаните в КВС граници, което е видно и от представения по делото нотариален
акт.
В жалбата се твърди, че по делото
безспорно е установено на кого са принадлежали тези земеделски имоти към
момента на образуване на ТКЗС - те са били собственост на трети лица, различни
от наследодателите на ответниците и намиращи се в непосредствена близост до
дворното им място, които факти изцяло изключват обосноваването на анимуса на
владението на ответниците, за да се приеме, че те могат да придобият по
давностно владение общински земеделски имот. Съдът не е обсъждал владението на
ответниците като придобивен способ. Той е приел, че ищеца не доказва правото на
собственост на праводателя си - Община Я., поради което предявените искове са
неоснователни и недоказани, поради което ги е отхвърлил.
Въззивникът излага още, че
процесните два имота са закупени от него в резултат на законно спазената
процедура и проведени търгове с тайно наддаване, като Община Я. представлявана
от Кмета е сключила с него Договор за продажба на общински имот №07-87/01.07.2015г.
за имот №1834 и Договор за продажба на общински имот №07-88/01.07.2015г. за
имот №1963. Тези договори, ведно с цитираните в тях решения на Общински съвет -
гр. Я. са титул за собственост на ищеца за всеки един от описаните имоти.
Основните доказателства за собствеността на Община Я. върху процесните имоти се
съдържат в приложенията към писмо изх.№01-810/28.04.2017г. на Кмета на Община Я.,
изпратено до съда във връзка с писмо №1244/30.03.2017г. в изпълнение на
определение на съда от 28.03.2017 година.
От доказателствата по тези
преписки се установява, че процесните имоти са били частна общинска собственост
- по точно земя по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. Имоти с №1834 и №1963 в землището на
с.Б., са именно такива имоти - останали незаявени след възстановяване на
собствеността върху земеделските имоти в землището на селото. Отразени са като
такива в протоколно решение от 02.12.2008г. на Комисията по чл.19, ал.2 от
ЗСПЗЗ, което решение е взето при условията на чл.45в, ал.5, ал.6 и ал.7 от
ППЗСПЗЗ.
Въз основа на това решение са
съставени актове за общинска собственост - съответно за имот №1834 е съставен
АОС №1644/24.03.2014г., а за имот №1963 е съставен АОС №1874/17.11.2014 година.
С тези общински имоти Община Я. се е разпоредила при спазване на НРПУРОИ. Взети
са решения от Общински съвет - Я. за провеждане от Кмета на Общината на
публичен търг с тайно наддаване - това са решение №360/25.11.2014г. и решение
№372/22.12.2014 година. Търгът е осъществен при спазване на предвидените
правила в цитираната наредба и на годно правно основание ищецът е придобил
собствеността върху имотите – покупко-продажба, оформена в цитираните договори,
които безспорно установяват и доказват правото на собственост на ищеца върху
имотите, предмет на ревандикация. Установени са и другите предпоставки за
уважаването на ревандикационния иск - имотите се владеят от ответниците, и то
без основание.
Въззивникът моли да се отмени
изцяло обжалваното решение и да се постанови друго по съществото на спора, като
се уважат предявените искове, ведно с всички законни последици и да се присъдят
направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
В срока
по чл.276, ал.1 от ГПК от В.Н.Х., ЕГН **********, С.Л.Х.,
ЕГН ********** и Д.Л.Х., ЕГН **********, Р.М.Н., ЕГН **********, чрез адв.С.И.
и В.П.- САК, със съдебен адрес:*** е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който считат същата за неоснователна, поради което молят да бъде оставена без
уважение, да се потвърди решението на РС
– Тетевен и да им бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски.
Въззиваемите сочат, че още с
отговора на исковата молба са оспорили като недействителни сделките, въз основа
на които ищецът твърди да е придобил процесните имоти, както и правото на
собственост на праводателя на ищеца, а именно Община Я.. Направили са
възражение, че след като Община Я. не е сооственик на процесните имоти, то няма
как да прехвърли правото си на собственост върху ищеца. Правилно решаващият
състав е приел, че с оглед на вида на иска , с който е сезиран, изцяло в тежест
на ищеца е да проведе пълно и главно доказване, чрез което да установи не само
своите вещни права, но и тези на своя праводател - Община Я.. В този смисъл е и
константната съдебна практика на ВКС.
Правилно е прието, че в хода на
съдебното производство ищецът не е провел доказване на обстоятелството, дали
процесните имоти са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях
земеделски организации, съответно дали са подлежали на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ. Установяването на това обстоятелство е от съществено значение с оглед
статута на процесните имоти, съответно приложението на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Във фонда по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ се включват само онези земеделски земи, които
са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за
възстановяване в предвидените от закона срокове. Сочат за невярно твърдението
във въззивната жалба, че съгласно примерния устав на ТКЗС и впоследствие на
АПК, всички земеделски имоти извън нормативно определените размери, за които е
позволено да се притежават от гражданите, автоматично се считат за включени в
ТКЗС и други селскостопански
организации. Съгласно чл.8 от примерния устав на ТКЗС от 1958г. и чл.9 от
примерния устав на ТКЗС от 1968г. в блоковете на ТКЗС се включват само следните
земеделски земи: внесената от член-кооператорите тяхна земя, земята на
членовете на техните семейства, земята която те стопанисват с други
сънаследници или съсобственици, земята която Държавата е предоставила на ТКЗС
за ползване и земята която е била изключена от строителната част на населените
места и включена в блокове на ТКЗС по установения за това ред. В производството
пред първата инстанция от ищеца не са представени каквито и да било
доказателства, от които да се установява, че процесните имоти са внесени от
техните бивши собственици в ТКЗС или са били собственост на лица, които са били
член-кооператори в ТКЗС. По делото няма данни процесните два имота да са
предоставени от Държавата на ТКЗС, както и че след изключването им от строителните
граници на с.Б. са включени в блокове на ТКЗС по установения за това ред. От
събраните по делото доказателства, включително от изслушаните свидетелски
показания несъмнено е установено, че процесните два имота никога не са били
включвани в ТКЗС, а частите от тях владени от ответниците са останали за лично
ползване и след създаването на ТКЗС в с.Б.. Съдът правилно е приел, че в хода
на съдебното производство не е установено процесните имоти да са имали статут
на земеделски земи подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Този му извод
не се основава на „превратно и изопачено” тълкуване на събраните по делото
доказателства, а на липса на доказателства, които да установят посочения статут
на земеделските земи.
Правилно съдът е приел, че след
като не е доказано и установено по делото, че процесните имоти са подлежали на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, то същите не са и земеделски земи по чл.19, ал.1
от ЗСПЗЗ, следователно не са станали общинска собственост. Представената от
ОСЗГ преписка не съдържа в себе си данни, че процесните два имота подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В посочената преписка се съдържат единствено
изброяване и опис на земеделски имоти. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от
ЗСПЗЗ общинска собственост по силата на посочената разпоредба стават само онези
земеделски земи, които са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а за
процесните два имота не са събрани доказателства, че са именно такива
земеделски земи. Ето защо съдът правилно е приложил материалния закон, като при
това е съобразил константната съдебна практика на ВКС по този въпрос и се е
позовал на конкретни съдебни решения постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Не е вярно, че търговете с тайно
наддаване за процесните два имота са проведи при спазване на законовата
процедура. Считат, че в хода на съдебното производство успешно са провели
доказване на направеното с отговора на исковата молба възражение за нищожност
на тези два договора, поради противоречието им със закона и определените с него
ред и условия за разпореждане с имоти по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, уредени
съответно в ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и другите приложими нормативни актове. Договорите за
продажба на тези два имота са сключени при съществени нарушения на закона и
Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество на Община Я.. Осъществена е процедура за продажба чрез търг с тайно
наддаване по чл.86, ал.2, т.2 от същата Наредба, без да са налице
предпоставките за това. Съгласно чл. 80 във вр. с чл.86, ал.1 от Наредбата,
публично оповестен търг се провежда само при условие, че са допуснати до
участие в търга най-малко двама кандидати. В процесния случай, в търговете е
допуснат до участие само ищеца. Освен това проведените търгове не са били
разгласени при условията и по реда на цитираната Наредба.
По отношение на поземлен имот с
идентификатор №001834 няма взето решение от компетентния за това орган -
Общински съвет Я. за извършване на продажбата му. Предмет на проведения търг е
бил поземлен имот с № 001843, а не така посочения в исковата молба ПИ с
№001834. В хода на съдебното производство са събрани безспорни доказателства за
това. Издадените впоследствие Заповеди на Кмета на Община Я., включително
Заповед № 307/06.12.2016г., както и взетото след издаването на тази Заповед
решение на Общински съвет Я. за „поправяне” на допусната очевидна фактическа
грешка в Заповед №506/29.05.2015г. са недвусмислено потвърждение и
доказателство, че предмет на търга е бил друг имот, а не този, за който е
сключен договора за продажба. Посочените актове, както на Кмета на Общината,
така и на Общински съвет са постановени след приключване на административното
производство по осъществяване на търга и са в противоречие със ЗОбС и ЗМСМА.
Като такива, същите са нищожни и не са произвели правни последици. С посочените
актове не се следва целта на закона за отстраняване на техническа грешка във
вече постановен и влязъл в сила административен акт. В действителност се цели
подмяна на недвижимия имот - общинска собственост, предмет на осъществената
тръжна процедура. Допуснатите нарушения са съществени до степен да водят до
нищожност на посочените актове. В този смисъл е и Определение №5203/
23.04.2018г. постановено по адм.д.№312/2018г. по описа на ВАС, 3-то отделение.
След като не е налице валидно взето решение от Общински съвет Я. за
разпореждане с процесния поземлен имот №001834, то следователно липсва съгласие
на продавача за извършване на продажбата. Ето защо процесния договор за
продажба на поземлен имот с №001834 е нищожен и поради липса на съгласие. В
оспорения като неистински документ - Договор за продажба на общински имот
№07-87/ 01.07.2015г. е извършена и поправка на ръка по отношение на номера на
поземления имот, предмет на договора. Въпреки направеното от ответниците искане
за представяне на оригинала на този договор, същия не е представен от ищеца,
нито последният ангажира доказателства за истинността му. Молят да се прогласи Договора
за продажба на общински имот №07-87/01.07.2015г., като неистински документ.
По отношение на поземлен имот с
идентификатор №001963, въззиваемите считат, че също са налице много нарушения
на административната процедура по продажбата му чрез търг с явно наддаване.
Освен това този поземлен имот не съществува във вида, в който е продаден. Това
се установя от приетото второ допълнително заключение на инж.Костадин
Костадинов и приложената към него комбинирана скица - 3. От тази скица е видно,
че през поземлен имот №001963 минава път, който е реализиран и на място. Считат,
че недопустимо е прехвърлено правото на собственост върху поземлен имот, който
в по-голямата си част е зает от път - елемент от действащата улично дворищна
регулация на с.Б..
Въззиваемите твърдят, че в хода
на административното производство по осъществяване на публично оповестените
търгове с тайно наддаване е установено, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до нищожност на Заповеди с №506 и №507/ 29.05.2015г.,
издадени от Кмета на Община Я.. Процесуалните нарушения са изключително
съществени до степен, че неизвършването им би могло да доведе до промяна в
крайния административен акт и до настъпване на други правни последици.
Фактически е осъществено въвеждане в заблуждение на евентуалните участници в
търговете относно това, кои са имотите предмет на публичните търгове. От
приетото заключение на инж. Костадинов с вх.№ 3234/ 2017г. изрично е посочено,
че имоти с №001834 и №001843 се намират в един масив, на около
С отговора се твърди още, че в
хода на съдебното производство успешно е проведено доказване на направеното от
ответниците възражение за придобиване чрез давностно владение, осъществявано
повече от петдесет години на 28.64/890 идеални части от ПИ №001834 и 36.15/664
идеални части от ПИ №001963. От изслушаните по делото четири заключения се
установява, че част от имот №001834 с площ от около 29 кв.м. и част от имот №001963
с площ от около 36 кв.м, попадат в място заградено и ползвано от ответниците. И
двете вещи лица са категорични, че на терена съществува ограда между спорните
имоти - телена, прозирна на колове. Оградата е видимо стара и няма белези да е
местена или ремонтирана. По самата ограда има дървета и храсти. Безпротиворечиво
се установява и от двете групи свидетели /тези на ищеца и тези на ответниците/
, че заграденото от ответниците и техните праводатели място се владее от тях
явно и необезпокоявано в продължение на повече от петдесет години без
прекъсване, които показания се потвърждават изцяло от констатациите на вещите
лица по приетите по делото четири броя заключения. Не е спорно между страните,
че процесните имоти се намират в непосредствено съседство и граничат с имотите,
в които живеят ищецът и ответниците. Поради това е несъмнено, че ответниците от
много дълги години са манифестирали явно и недвусмислено владението си върху
спорните части от имотите. По делото не са събрани данни владението на
ответниците да е обезпокоявано или прекъсвано, в който и да е момент. Ето защо
е налице основание да се приеме, че спорните части от имотите са придобити от
ответниците чрез давностно владение.
В
съдебно заседание от въззивника се явява лично и с адв.С., която поддържа
жалбата, като заявява, че основния им довод е свързан с начина по който Районен съд – Тетевен е приложил нормата на
чл.19 от ЗСПЗЗ, в тази част счита изложените мотиви за вътрешно противоречиви, като поддържа и
останалите изложени във въззивната жалба оплаквания. Моли и за разноските при
уважаване на въззивната жалба.
Въззиваемите
В.Н.Х. и С.Л.Х. се явяват лично. Д.Л.Х. и Р.М. Николова редовно призовани не се
явяват. За С.Л.Х. и Д.Л.Х. се явява адв.С.И.
– САК, която е преупълномощена от адв. В.П.да представлява В.Н.Х. и Р.М. Николова, която моли
обжалваното решение да бъде потвърдено при подробно изложените в писмените
бележки съображения. Моли за разноските в настоящата инстанция.
Съдът,
като взе предвид оплакванията в жалбата, становището на страните, събраните по
гр.д.№580/2016г. на Районен съд - Тетевен доказателства и тези пред настоящата
инстанция, приема за установено
следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок и е допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Ищецът
В.П.И., ЕГН **********
*** е предявил иск против В.Н.Х., ЕГН ********** ***; С. Л.Х., ЕГН ********** ***; Д.Л.Х., ЕГН **********
*** , ж.к.***; Р.М.Н., ЕГН ********** ***, с правно основание чл.108 от ЗС
да се признае за установено, че е
собственик на имот, представляващ нива №001834, с площ от 0.890 дка, V
категория в землището на с.Б., м.„Г.”, общ. Я., при граници и съседи: имоти с №00503;
№001962; №001677; №001676, като ответниците бъдат осъдени да отстъпят
собствеността и предадат владението на ищеца върху 28.64 кв., попадащи в
североизточната част на имота, както и иск с правно основание чл.108 от ЗС да
се признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на имот,
представляващ нива №001963, с площ от 0.664 дка, V категория в землището на с.Б.,
м.„Г.”, общ. Я., при граници и съседи: имоти с №001962; №00503; №001911; №001682;
№001677, като ответниците бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат
владението на ищеца върху 36.15 кв., попадащи в южната част на имота.
Ищецът основава
исковата си претенция на Договор №07-87/01.07.2015г. и Договор №07-88/01.07.2015г.,
които в качеството на купувач сключил с Община Я. – в качеството на продавач. Сочи,
че след като станал собственик на
имотите ангажирал лицензиран инженер-геодезист, който да трасира границите, тъй
като имал намерение да огради имотите. При трасиране на границите се
установило, че част от имотите са заети от ответниците, което е видно от
приложената геодезическа снимка, която отразява местонахождението на оградите,
като ответниците са заели от имот с идентификатор №001834 - 28.64 кв.м. и от имот
с идентификатор №001963 – 36.15 кв.м.
Ищецът твърди, че
процесните два имота са земеделски по своя характер и те не са били заявени за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, поради които по силата на разпоредбите на
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ са станали общинска собственост. Сочи, че по тази причина не е
възможно с оглед разпоредбата на §1 от ПРЗ на ЗИДЗС те да са придобити по
давностно владение от ответниците. С нотариална покана с рег.№448, том 1, акт
14 от 23.02.2016г. на Нотариус Ивайло И. *** действие РС - Тетевен поканил В.Н.Х.
да освободи имотите, но вместо това ответниците премахнали поставените от
геодезиста колчета, с които били очертавани верните граници.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговори от Р.М.Н. и писмен отговор от В.Н.Х., С.Л.Х.
и Д.Л.Х., с които оспорват изцяло предявения иск. Възразяват, че ищецът не е
собственик на имот с идентификатор №001834 и на имот с идентификатор №001963 -
ищецът не е придобил правото на собственост, тъй като Договор
№07-87/01.07.2015г. и Договор №07-88/01.07.2015г. са нищожни – постановени са
в противоречие на закона и определените с него ред и условия за разпореждане с
имоти по реда на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. Твърдят, че договорите са сключени при
съществени нарушения на Наредбата за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество на Община Я., като за имот с №001834 нямало
взето решение за извършване на продажбата му, а предмет на търга бил имот
001843. Сочат, че търговете са проведени при съществени процесуалните нарушения,
които са довели до нищожност на Заповед №506/29.05.2015г. и Заповед 507 /29.05.2015г.издадени от кмета на Община Я..
Ответниците молят съдът да осъществи косвен съдебен контрол на двете заповеди
на Кмета на община Я.. Оспорват като неистински договор за продажба на общински
имот №07-87/01.07.2015г., в който е извършена поправка на ръка относно номера
на поземленият имот и молят да се открие производство по оспорване на договора.
Твърдят, че праводателят на ищеца не е бил собственик на поземлените имоти,
поради които сключените между ищеца и Общината договори не са могли да породят
вещноправни последици. Оспорват Акт №1644/24.03.2014г. за частна общинска
собственост и Акт №1874/17.11.2014г. за частна общинска собственост, по отношение на тяхното съдържание. Възразяват,
че не е вярно твърдението на ищеца, че част от процесните имоти са заети от
тях.
Сочат, че са
собственици на имот в землището на с. Б. №001962 в м.„Г.” с площ от 0.847 дка,
пета категория, при граници и съседи:
№001963 – нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; №001677 - нива на насл. на Н. Д. Н., №001834 - нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; №000503 - жилищна
територия на с. Б., която собственост са придобили въз основа на Решение №154 от
21.02.2007г. на ОСЗГ - Община Я. за възстановяване правото на собственост на
земи в съществуващи стари реални граници. Твърдят, че осъществяват владение
върху този имот повече от 50 години.
При условията на
евентуалност правят възражение за придобиване по давност на 28.64 от 890 идеални
части от ПИ №001834 и на 36.15 от 664 идеални части от ПИ №001963, тъй като
върху посочените части осъществявала владение заедно с другите собственици
повече от 50 години.
Оспорват
нотариалната покана от 23.02.2016г. в частта й относно удостоверяване на
връчване на екземпляр от нея на В.Н.Х.. Молят да се открие производство по
оспорване на истинността на посоченото удостоверяване, доколкото същото има
характер на официален документ.
Оспорват скица №К02309/03.2014г.
и скица №Ф01948/21.07.2015г. отнасящи
се за имот №001834 и
скица №Ф01950/21.07.2015г. отнасяща
се за имот №001963, като твърдят, че същите представляват частни документи и не
установяват по надлежен ред застъпването на имотите.
Молят предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Окръжен съд – Ловеч
като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, по реда на въззивната проверка, приема за установено следното:
Районен съд –
Тетевен е сезиран със субективно съединени претенции с правно основание чл.108
от ЗС, като ищецът следва да установи, че е собственик на процесните части от имоти,
които се владеят от ответниците без основание. Предмет на спора е земеделска
земя, правото на собственост върху която е придобито въз основа на договори за
продажба на общински имоти. За да се уважи искът по чл.108 от ЗС следва да се
докаже наличието на следните предпоставки – че ищецът е титуляр на правото на
собственост върху спорната вещ/и, че ответниците владеят или държат вещта при
липсата на вещноправно или облигаторно основание за това.
За да постанови
обжалваното решение Районен съд – Тетевен е приел, че между ищецът и Община Я.
в качеството им на купувач и продавач не е настъпил вещнопрехвърлителния ефект
на сделката, при което ищецът не е придобил правото на собственост.
По делото не се
спори, че за имот с идентификатор №001834 и за имот с идентификатор №001963 в
законоустановения срок не е подавано заявление за земеделска реституция, като същите са били
актувани с Акт №1644/24.03.2014г. за частна общинска собственост и Акт
№1874/17.11.2014г. за частна общинска собственост на Община Я. с посочено
основание „Заповед по чл.45в/7/ от ППЗСПЗЗ №РД-08-120/05.12.2008г.” като
имотите са включени в картата на възстановената собственост с начин на трайно
ползване „нива”. С Протоколно решение от 02.12.2008г. на заседание на Комисията
по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, като в
приложението имотите са описани под №; площ, дка; начин на трайно ползване; ВГ,
ССРГ, двор. С Решение №360 от 25.11.2014г. на Общински съвет – Я. се дава
съгласие да бъдат извършени разпоредителни сделки – продажби на недвижими имоти
/земеделска земя/ - частна общинска собственост чрез публичен търг, чрез тайно
наддаване, сред които са имоти ПИ №001843 и ПИ №001963. Именно за тези имоти с
Решение №372 от 22.12.2014г. Общински съвет – Я. е приел справедлива пазарна
стойност, издадена е Заповед №418/04.05.2015г. с която е назначена Комисия,
която да разработи условията и критериите за провеждане на публичния търг с
тайно наддаване, в тази връзка е съставен Протокол №08-70/08.05.2015г., с който
комисията е разработила условията за участие в публичния търг, съставен е
Протокол №08-84/29.05.2015г., в който е отразено провеждането на публичния търг,
както и че до участие е допуснат единствено ищеца В. П.И., тъй като другото
лице подало предложение – П.Н.В.не е подало всички документи посочени в т.Е от
Решение №435/08.05.2015г. на Кмета на общината. Издадена е Заповед №506/29.05.2015г., с която на
основание чл.44, ал.1, т.1, ал.2 от ЗМСМА, чл.92 от НРПУРОИ и във връзка с
Протокол №08-84/29.05.2015г. на комисия назначена със Заповед №488/27.05.2015г.
е определила В.П.И. за спечелил публичния търг с тайно наддаване за продажба на
имот – частна общинска собственост на Поземлен имот №001843, както и Заповед
№507/29.05.2015г., с която на основание чл.44, ал.1, т.1, ал.2 от ЗМСМА, чл.92
от НРПУРОИ и във връзка с Протокол №08-84/29.05.2015г. на комисия назначена със
Заповед №488/27.05.2015г. е определила В.П.И. за спечелил публичния търг с
тайно наддаване за продажба на имот – частна общинска собственост на Поземлен
имот №001963.
Ищецът основава
своята ревандикационна претенция на: Договор за продажба на общински имот
№07-87/01.07.2015г. сключен на основание чл.34, ал.7 от ЗОС, чл.94, ал.1 от НРПУРОИ, Решение №372/22.12.204г. на ОбС – Я.,
по силата на който му е продаден „следния недвижим имот – частна общинска
собственост – Поземлен имот №001834 /като последните две цифри са изписани на
ръка/ - представляващ нива с площ от
0.890 дка – V категория в землището на с.Б., местност „Г.”, актуван АОС №1644/24.03.2014г.”
и Договор за продажба на общински имот №07-88/01.07.2015г. сключен на основание
чл.34, ал.7 от ЗОС, чл.94, ал.1 от
НРПУРОИ, Решение №372/22.12.204г. на ОбС – Я., по силата на който му е
продаден „следния недвижим имот – частна общинска собственост – Поземлен имот
№001963 - представляващ нива с площ от
0.664 дка – V категория в землището на с.Б., местност „Г.”, актуван АОС №1874/11.07.2014г.”.
Със Заповед
№227/06.03.2017г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед
№418/04.05.2015г. на Кмета на Община Я., като в позиция 1 в заповедта вместо
„Поземлен имот №001843” да се чете: „Поземлен имот №001834”. Посочено е че
заповедта е неразделна част от Заповед №418/04.05.2015г. на Кмета на Община Я.,
която остава непроменена в останалата част. По делото се съдържат данни, че
така издадената заповед е обжалвана по
административен ред, но до датата, на която делото е обявено за решаване няма
влязъл в сила съдебен акт постановен в административното производство.
Ответниците
основават своето право на собственост на Решение №154 от 21.02.2007г. на ОСЗГ -
Община Я. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи стари
реални граници, с което им е възстановен
имот в землището на с. Б. №001962 в м.„Г.” с площ от 0.847 дка, пета категория,
при граници и съседи: №001963 – нива на
земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; №001677 -
нива на насл. на Н.Д.Н., №001834 - нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; №000503 -
жилищна територия на с. Б.. Твърдят, че осъществяват владение
върху този имот повече от 50 години.
За изясняване на
спора от фактическа страна, както и с оглед необходимостта от специални знания
съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. В първоначално изготвеното
заключение вещото лице Костадин Костадинов е установил: По КВС изградената от
ответниците ограда, която огражда имот №001962 навлиза в имот №001834 с 29 кв.м
и в имот №001963 с 36 кв.м.; В Договор
за продажба на общински имот №07-87/01.07.2015г. границите на имот №0018134 са
вярно описани – съответстват на
границите по КВС, както и на тези описани в АОС №1644/24.03.2014г.; Процесните
имоти са извън регулацията на с.Б. и не са нанесени, като действащия
кадастрален и регулационен на селото е от 1976г.; съгласно КВС имот №0011834 и
имот №001843 са в един масив, но са на разстояние около
Експерта, като се е
запознал с относимите към спора документи в ОСЗ, офис Я. не е констатирал въз
основа на какви данни е извършено заснемането на ПИ №001834 и ПИ №001963 в КВС
на с.Б.. Към заключението вещото лице е
приложил комбинирана скица, на която са отразени границите и площта на процесните
имоти по КВС, както и съществуваща на место ограда ограждаща ПИ №001862. При
изслушване в съдебно заседание вещото лице пояснява, извършеното от него
трасиране съвпада с извършено преди това, като имота на ответниците е ограден
от север и от юг със стара ограда, като по самата ограда има дървета и храсти.
Заявява, че няма картен материал за да отговори по-конкретно на поставените
въпроси. Въпреки изискването на чл.45в от ППЗСПЗЗ, вещото лице не е установило КВС
за с.Б. да е изработена въз основа на предоставена налична информация от
регистрите и всички останали данни за поземлените имоти.
На вещото лице са
поставени допълнителни въпроси свързани с извадката от регулационния план на с.Б.
от 1921 година.След като се запознал с този план, експерта е отговорил, че
процесните огради /от север и от юг на имот №001862/ не съвпадат с нито една
имотна граница по стария план от 1921г., тъй като конфигурацията на имотите в масив 1 по КВС на с.Б. са
правоъгълни и не съвпадат с конфигурацията на имотите по стария план от 1921г.,
които са с неправилна форма. Вещото лице е посочило в районна на процесните
имоти по КВС кои имоти по стария план се намират.
С последващо
допълнително заключение вещото лице, след като се е запознало с приложения по
делото Протокол от 17.08.1938г. за оценка на придаваеми места по регулация по
плана от 1921г. за квартал 29 и 43 сочи от кои имоти каква част се отчуждава,
като спорната част от имот с площ от 36 кв.м е намерил, че попада в имот
пл.№772 – парцел ХVІІІ, в кв.43, а спорната част от имот с площ от 29 кв.м
попада в имот пл.№775 – парцел ХХІІ, в кв.43. Експерта е отговорил, че
предвижданото отчуждаване с регулационния план от 1921г. е възможно да не е
реализирано, тъй като с регулационния
план от 1967г. тези имоти остават извън
регулация.
Дадените от вещото
лице Костадинов отговори не са възприети /по-скоро е заявено, че се внася
съмнение доколко са обективно дадени/, поради което съдът е назначил като вещо
лица Минко Червенков, които отговори не
се различават съществено от тези дадени
от вещото лице Костадинов, с допълнението се сочи, че в имота намиращ се
северно от процесния /има предвид №001962/ е реализиран път който съществува и
към момента.
По делото са
допуснати и разпитани свидетели, от показанията на които се установява, че
имота на ответниците е ограден от двете страни /от север и от юг/, като
свидетелят Ц.Ц.знае, че по времето на ТКЗС имота е бил ограден, тъй като 1961 –
1962 -
Пред въззивната
инстанция страните не са правили искания за събиране на нови доказателства.
С оглед на така
очертаната фактическа обстановка съдът прави
следните правни
изводи:
Настоящата инстанция не споделя становището на
въззивника, че останалите земеделски земи, които са извън нормативно
определените размери съгласно Примерния устав на ТКЗС и по-късно - на АПК се
считат включени ТКЗС, ДЗС и другите селскостопански организации и съответно, че
след като са изключени от регулация през 1967 година е било невъзможно да се
владеят като дворни места. Има случаи, при които части от едно населено место,
застроени с жилищни или селскостопански сгради или ползвани като дворни места,
остават извън регулационния план или биват изключени от него по силата на ПМС
№216/1961г., могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок
на ТКЗС, да не бъдат причислени към ДПФ, както и да не бъдат отнети юридически
и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места със запазване
собствеността върху тях в реални граници в зависимост дали са били членове на
ТКЗС или не. Такива земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, по отношение
на тях не се прилага чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, нито чл.19 от ЗСПЗЗ. За тях не
съществува забраната по чл.86 от ЗС за придобиване по давност, вкл. и в
редакцията преди изменението с ДВ,
бр.31/90г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно
земеползване и не са одържавени. Собствените им са ги ползвали в размер на
определената за лично ползване площ съгласно чл.5 от Примерния устав на ТКЗС. В
тази насока практиката на съдилищата е еднопосочна, като в този смисъл са:
Решение №145 от 16.11.2016г. по гр.д. №2412/2016г., І г.о, Решение №100 от
23.07.2010г. по гр.д.№34236/2008г., ІV г.о., Р №249 от 4.07.2011г. по
гр.д.№621/2010г., І г.о., както и Определение №156 от 1.04.2019г. на ВКС по
гр.д.№315382018г., І г.о., ГК.
Настоящата инстанция приема, че въз основа на
събраните по делото гласни
доказателства, ответниците успешно са провели доказването на факта, че след
образуване на ТКЗС през времето 1961 – 1963г., както имота който е ползвал
свекъра на В., така и съседните имоти са си запазили селищния характер, били са
заградени и не са влизали в блокове на
ТКЗС.
С оглед липсата на данни, вещото лице не е
могло категорично да посочи дали предвижданото с регулационния план от 1921
година отчуждаване е било реализирано, но от приложените към заключенията комбинирани скици е видно, че по
стария план от 1921г. конфигурацията на имотите са с неправилна форма и не
съвпадат с тези в масив 1 по КВС на с.Б.. ПИ №001962 е с правоъгълна форма. При
депозиране на първоначално изготвеното заключение в съдебно заседание проведено
20.06.2017г., вещото лице е категорично, че на место е установил съществуването
на стари огради, като по самата ограда има дървета и храсти. Свидетелите Г.Г. и
С.Д. от деца си спомнят, че мястото на свекъра на В. е било заградено или преди
повече от 50 години.
При тези доказателства не е установено по
категоричен начин, че праводателят на ищеца – Община Я. е била собственик на
процесните имоти, поради което сключените с ищеца Договор за продажба на общински
имот №07-87/01.07.2015г. и Договор за продажба на общински имот
№07-88/01.07.2015г. не са произвели вещноправни последици.
Настоящата инстанция не приема за основателен
довода на въззивника, че с Решение №154 от 21.02.2007г. на ОСЗГ – гр.Я. се оборва твърдението на
другата страна, че имотите в м.Г. са представлявали земеделска земя. Различни
са хипотезите, при които някои земи са запазили селищния си характер.
По отношение на
процесната част от 29 кв.м. от ПИ №001962, която навлиза в ПИ с №001834 ищецът
се позовава на Договор за продажба на общински имот №07-87/01.07.2015г., но по
отношение на това доказателство е открито производство по оспорване истинността
на същия с оглед нанесената на ръка поправка на последните две цифри „34”, като
съдът е задължил страната да представи договора в оригинал, което не е сторено,
при което е оборена неговата доказателствена сила по аргумент на противното
съгласно чл.179, ал.1 от ГПК.
В случая не се касае
само до поправка на явна фактическа грешка в Заповед №418/04.05.2015г. на Кмета
на Община Я.. Всички материали свързани с провеждане на процедурата по
обявяване и провеждане на публичния търг с тайно наддаване, е осъществена като
в Решение №360 от 25.11.2014г. на Общински съвет – Я. е дадено съгласие да
бъдат извършени разпоредителни сделки – продажби на недвижими имоти /земеделска
земя/ - частна общинска собственост чрез публичен търг, чрез тайно наддаване,
сред които са имоти ПИ №001843 и ПИ №001963; За тези имоти с Решение №372 от
22.12.2014г. Общински съвет – Я. е приел справедлива пазарна стойност; издадена
е Заповед №418/04.05.2015г. с която е назначена Комисия, която да разработи
условията и критериите за провеждане на публичния търг с тайно наддаване, в
тази връзка е съставен Протокол №08-70/08.05.2015г., която е разработила
условията за участие в публичния търг, съставен е Протокол №08-84/29.05.2015г.,
в който е отразено провеждането на публичния търг, с който до участие е
допуснат единствено ищеца В. П.И.; Издадена е
Заповед №506/29.05.2015г., с която на основание чл.44, ал.1, т.1, ал.2
от ЗМСМА, чл.92 от НРПУРОИ и във връзка с Протокол №08-84/29.05.2015г. на
комисия назначена със Заповед №488/27.05.2015г. е определила В.П.И. за спечелил
публичния търг с тайно наддаване за продажба на имот – частна общинска
собственост на Поземлен имот №001843.
Именно по отношение
на Заповед №506/29.05.2015г. и Заповед №507/29.05.2015г. ищците са
направили искане да се осъществи косвен съдебен контрол. Разпоредбата на чл.17,
ал.2 от ГПК предвижда, че съдът се произнася инцидентно по валидността на
административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол, а по тяхната
законосъобразност – когато се противопоставят на страна по делото, която не е
била участник в административното производство по издаването и обжалването му.
Производството по възстановяване на собствеността върху земеделските земи е
уредено в ЗСПЗЗ като административно. В това производство не се разрешават
спорове за материално право. В случая Заповед №506/29.05.2015г. и Заповед
№507/29.05.2015г. са издадени в административно производство свързано с разпоредбите
на чл.19 от ЗСПЗЗ. В производството ответниците не са били страна и на тях
издадените административни актове са непротивопоставими, поради което е
допустимо съдът да упражни косвен съдебен контрол.
Видно от Протокол
№08-84/29.05.2015г. публичния търг е проведен, както и че до участие е допуснат
единствено ищеца В. П.И., тъй като другото лице подало предложение – П.Н.В.не е
подало всички документи посочени в т.Е от Решение №435/08.05.2015г. на Кмета на
общината. Търгът може да се проведе само при допуснати до участие най-малко на
две лица, съгласно чл.80 във връзка с чл.86, ал.1 от Наредбата за реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Я..
Относно имот №001834 евентуалните участници не биха могли да бъдат информирани
кой имот е предмет на публичния търг или имаме административна процедура при
неспазени законови разпоредби.
По отношение на
процесната част от 36 кв.м. от ПИ №001962, която навлиза в имот №001963
основателно с отговора на въззивната жалба се повдига въпросът за незаконосъобразността
на разпоредителната сделка за ПИ № 001963 въз основа на Решение №360 от
25.11.2014г. на ОбС – гр.Я. относно даденото съгласие за продажба на този имот,
тъй като безспорно от приложените към заключенията на вещото лице комбинирани
скици и изявленията му в съдебно заседание на 12.01.2018г., както и от
заключението на вещото лице М.Ч.се установява, че върху част от този имот
попада новопроектирана улица, която е реализирана и съществува и към момента или в случая е предвидено изграждането на транспортно
съоръжение за общо ползване, при което е недопустимо прехвърлянето правото на
собственост по смисъла на чл.2, т.4 от ЗСПЗЗ.
При така допуснатите
нарушения настоящата инстанция счита, че Заповед №506/29.05.2015г. и Заповед
№507/29.05.2015г. не са валидно издадени.
Създадените Акт
№1644/24.03.2014г. за частна общинска собственост и Акт №1874/17.11.2014г. за
частна общинска собственост на Община Я., с посочено основание „Заповед по
чл.45в/7/ от ППЗСПЗЗ №РД-08-120/05.12.2008г.” не налагат извода, че имотът е
общински, тъй като нямат вещно-прехвърлително действие – имотите не са имали
характер на земеделски земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. Ищецът не е доказал, нито
е ангажирал доказателства, нито е поискал конституирането на Община Я. като
трето лице, за установяване на предпоставките на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Относно легитимиращия
ефект на актовете за общинска частна
собственост въззивникът се позовава на Заповед по чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ
№РД-08-120 от 05.12.2008г., но с тази заповед е одобрено Протоколно решение от 02.12.2008г., с което са
определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, съгласно Приложение №1, но в
Приложение №1 не са описани границите на
имотите съгласно забележката в това решение – чл.19, ал.4(отм.) ЗСПЗЗ изрично
предвижда, че имотите се индивидуализират по граници. При тези данни съдът не
може да приеме за установени посочените в актовете за частна общинска
собственост факти.
При направеното от
ответниците оспорване на ревандикационната претенция, в тежест на ищците е да проведат пълно и главно доказване, въз
основа на което да установят наличието на трите кумулативно изискуеми
предпоставки: че са носители на правото на собственост върху спорния имот към
момента на предявяване на иска; че този имот се владее от ответника и че
владението не се основава на годно правно основание.
По отношение
наличието на първата предпоставка ищците са основавали своето право на
собственост на Договор за продажба на общински имот №07-87/01.07.2015г. сключен
на основание чл.34, ал.7 от ЗОС, чл.94, ал.1 от
НРПУРОИ, Решение №372/22.12.204г. на ОбС – Я. и Договор за продажба на
общински имот №07-88/01.07.2015г. сключен на основание чл.34, ал.7 от ЗОС,
чл.94, ал.1 от НРПУРОИ, Решение
№372/22.12.204г. на ОбС – Я., но при изложените съображения не може да бъде
прието, че договорите са сключени при законосъобразно проведено административно
производство.
Ищецът не е провел
пълно и главно доказване и за наличието на втората предпоставка, че имот
№001962 се владее от ответниците без основание
- същите се легитимират с надлежно Решение №154 от 21.02.2007г. на ОСЗГ
– гр.Я., ведно с приложена Скица Ф00743/21.02.2007 година, като в хода на
производството ищецът не е оспорвал
площта и границите на този имот.
При гореизложеното
настоящата инстанция споделя изводите, които е направил Районен съд - Тетевен,
че в случая не са налице предпоставките за уважаване на ревандикационната
претенция, при което следва обжалваното решение да бъде потвърдено.
При този изход на
спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите направените
по делото разноски за тази инстанция. С оглед на направеното възражение за прекомерност,
на основание чл.7, ал.5 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство и защита на въззиваемите В.Н.Х. и Р.М.Н. на основание чл.78, ал.3 от ГПК В.П.И. следва
да заплати 600.00 лева и на въззиваемите С.Л.Х. и Д.Л.Х. на основание чл.78, ал.3 от ГПК В.П.И. следва
да заплати 600.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №217 от 04.12.2018г. постановено по гр.д.№580 по
описа за 2016г. на Районен съд – Тетевен.
ОСЪЖДА В.П.И., ЕГН ********** *** да
заплати на В.Н.Х.,
ЕГН ********** *** и Р.М.Н., ЕГН ********** *** направените за въззивна
инстанция разноски в размер на 600.00 /шестстотин/ лева.
ОСЪЖДА В.П.И., ЕГН ********** *** да
заплати на С. Л.Х., ЕГН ********** *** и Д.Л.Х., ЕГН **********
***, ж.к.*** направените за въззивна инстанция разноски в размер на 600.00
/шестстотин/ лева.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.