Решение по дело №94/2021 на Окръжен съд - Добрич

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                         № 260111                      ,28.04.2021 година, град Добрич                                В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година

  В публичното заседание в следния състав :

 

                                       Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                           Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА                                                          ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

                                                                                                                   

при секретаря Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело №*4 по описа за 2021 година намира следното:

 

 

             Производството  е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 260867/18.01.2021 г. ( по регистратурата на ДРС) на ищеца „ АГРО  -ММ“ ЕООД, град Д.срещу Решение № 260362 от 21.12.2020 г. на Д.кия районен съд по гр.д.№ 1323/2020 г., отхвърлящо предявения от него иск за установяване несъществуването на парично вземане на ответника Н.М., като взискател по изпълнително дело № 69/2020 г.  по описа на ДСИ при ДРС, от разноски по изпълнението в размер от 384,40 лева .

Жалбата съдържа оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалвания акт и доводи, че осъденият за разноски ( с решение №*737 от 25.06.2019 г. по адм. д. № 217/2019 г. по описа на ВАС) ищец не е могъл да се освободи по реда на член 97,ал.1 от ЗЗД като остави дължимото по открита от него банкова сметка *** уредба – Наредба № 3 от 18.04.2018 г. на БНБ ; член 119,ал.4 от Закона за платежните системи и платежните услуги и Закона за мерките срещу изпирането на пари. Но сумата е изпратена с пощенски запис, взискателят е бил уведомен за това и не се явил да я получи. Недобросъвестността на взискателя изключва отговорността на въззивника – длъжник за разноските по образуваното впоследствие изпълнително дело . Иска се отмяна на решението, уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В отговор на ответника - Н.М.Г., ЕТ                           „ Н.М.“ жалбата се оспорва като неоснователна. Независимо от това, че първоинстанционният съд е обсъждал способ за изпълнение , различен от твърдения – изпращане на сумата с пощенски запис , решението не е неправилно с оглед и липсата на доказателства за връчване на покана / уведомление за пощенския запис на ответника и за негов отказ да получи сумата . Настоява се за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо.

         Искът на длъжника в изпълнителното производство е за оспорване на вземането на взискателя от разноски по изпълнението, определено в  получената от него на 15.06.2020 г. покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20203230400069  по описа на ДСИ при ДРС като                „ 24 лева -  разноски ; такса по член 53 от Тарифата за държавните такси по ГПК в размер от 110,40 лева, както и др. суми, дължими до този момент в общ размер от 250 лева “. Основание на иска са следните факти : възникване на паричното вземане за ответника в размер от 670 лева от разноски по влязлото в сила решение по административно дело № 219/ 2019 г. по описа на ВАС; внасяне на сумата за него от длъжника – ищец в пощенска станция с пощенски запис на дата 5.07.2019 г. , неявяване на кредитора  да я получи  до 25.07.2019 г.  и в подновения срок независимо от уведомяването му по телефон от пощенския служител за изпращача и размера на вложената сума и връщане на сумата по пощенския превод на длъжника ; извършено от длъжника плащане на сумата по сметка на ДСИ по образуваното година по – късно изпълнително дело в срока за доброволно изпълнение . Висящият отрицателен установителен иск е обезпечен с влязло в сила определение № 1486 от 24.06.2020 г. , поправено с друго № 1568 от 1.07.2020 г. чрез спиране на изпълнението относно разноските.

         Ответникът оспорва правното значение на предхождащия образуването на изпълнителното производство факт за предложено от ищеца изпълнение чрез изпращане на сумата с пощенски запис . Оспорва получаването на уведомление за него. Алтернативно поддържа довод, че то не съставлява точно изпълнение и не е погасило вземането. Притезанието е погасено след образуване на изпълнителното дело, за което ответникът упълномощил адвокат и внесъл такси .  

Когато длъжникът твърди злоупотреба  на взискателя с правото на принудително изпълнение, производно на което е правото на разноски, той  има право на иск за обезщетение за вредите от нея, в т.ч. за претърпяната загуба от събраните от имуществото му разноски по изпълнението. Искът е допустим при твърдение, че вредата е настъпила. Но ищецът не твърди, че в хода на принудителното изпълнение сумата за разноски е събрана чрез плащане от него или чрез приложен от ДСИ изпълнителен способ. Второто е изключено и заради наложената обезпечителна мярка „  спиране на изпълнението “ относно разноските . С иска се цели само отричане на  вземането на взискателя за разноски , така както е определено от ДСИ в поканата за доброволно изпълнение .

Въззивният съд намира, че въпросът за отговорността за разноски в изпълнителното производство се решава в същото производство : от съдебния изпълнител в поканата за доброволно изпълнение или във всеки акт, в който той определя размера на задължението на длъжника по разноските в изпълнението и от окръжния съд при обжалването на съответния акт от длъжника по реда на член 435,ал.2,т.7 от ГПК ,съгласно разясненията в т.2 от ТР № 3/2015 г. на ОСГТК. Съдебният контрол се извършва с оглед фактите по член 79,ал.1 и ал.2 от ГПК.

Въззивникът – длъжник  не е обжалвал произнасянето на държавния съдебен изпълнител по разноските, съдържащо се в поканата за доброволно изпълнение. Решението по гр.д.№ 510/2019 г. по описа на ДОС,  на което се позовава въззивникът във връзка с разрешаване на същия материалноправен въпрос , е постановено именно в производство по обжалване на постановлението за разноски. Но според въззивния съд пропускът да се обжалва акта по разноските не преклудира правото на иск за отговорност на взискателя по член 3 от ГПК.

При наличие на тези способи за защита на длъжника заявеният от него иск за оспорване на вземането на взискателя за разноски в изпълнението е недопустим. Първоинстанционният съд не е имал правомощието да го разгледа.  С оглед горното въззивният съд обезсилва обжалваното решението и прекратява производството на основание член 270,ал.3 от ГПК. Въззиваемият има право на разноски на основание член 78,ал.4 от ГПК. Направил е разноски само в първоинстанционното производство – в размер от 100 лева платено възнаграждение за адвокат ( съгласно договора на л.34 от делото на ДРС ),което е в минималния размер по член 7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. ( в ред. от Дв,бр.45 от 2020 г. ) и по възражението на противната страна за прекомерност не подлежи на намаляване .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

 

                                      Р    Е    Ш    И     :

ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО Решение № 260362 от 21.12.2020 г. на Д.кия районен съд по гр.д.№ 1323/2020 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по иска на „АГРО  -ММ“ ЕООД, град Д.,  ул. „ И.П.“ №*,ет.*, офис ** срещу  Н.М.Г., ЕТ                           „ Н.М.“***  за установяване несъществуването на парично вземане на ответника като взискател по изпълнително дело № 69/2020 г.  по описа на ДСИ при ДРС, от разноски по изпълнението в размер от 384,40 лева .

ОСЪЖДА  „АГРО  -ММ“ ЕООД, град Д.ул. „ И.П.“ №*,ет.*, офис ** да заплати на Н.М.Г., ЕТ                           „ Н.М.“***  разноски в размер от 100 (сто) лева на основание член 78,ал.4 от ГПК. 

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ на основание член 280,ал.3,т.1 от ГПК. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                            2.