Определение по дело №1837/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2931
Дата: 7 октомври 2019 г.
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20193100501837
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............../ 07.10.2019г.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в закрито заседание, проведено на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:       

                                                

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Н. Шакирова

въззивно гражданско дело 1837 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на С.Д.С. срещу Решение № 164 от 17.06.2019г. по гр.д. № 1104/2016г. по описа на ПРС, II-ри състав, с което на основание чл. 34 от ЗС е отхвърлен предявения от въззивника срещу П.Д.Л. с ЕГН ********** и В.Т.Л. с ЕГН ********** иск за допускане и извършване на съдебна делба на недвижим имот, находящ се в с. Неофит Рилски, общ. Ветрино, обл. Варна, представляващ част от ПИ пл. № 75 в кв. 3 по КП на селото, с площ от 3.100 кв.м., включващ по РП на селото, одобрен със Заповед № 3223 от 01.08.1969г. следните урегулирани имоти: УПИ № VII - 74, 75 с площ от 390 кв.м. и при граници: улица, УПИ VIII-75 и УПИ VI-74; УПИ № VIII - 75 с площ от 800 кв.м. и при граници: улица, УПИ № IX – 75, ПИ 73, УПИ № VII - 74, 75; УПИ № IX - 75 с площ от 1050 кв.м. и при граници: улица от две страни, УПИ VIII – 75 и ПИ 73 по скица № 329/21.12.2016г. издадена от Община Ветрино, ведно с построените в тях жилищна сграда, второстепенна постройка  и навес.

 

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, противоречие на трайната съдебна практика, както и постановяване при нарушение на процесуални норми. Между страните е налице съсобственост при равни квоти. Договорът за покупко продажба е нищожен поради накърняване на добрите нрави, доколкото към момента на упълномощителната сделка на 29.05.2012г. Дойчо Атанасов се е намирал в тежко здравословно състояние – страдал е от кахексия /измършавяване/; метастази последен стадий; тумор най-голям; ацидоза, както и съпътстващи заболявания и др. Съгласно заключението на СМЕ към този момент бащата на страните е бил в крайно тежко, безпомощно състояние. След прекаран инцидент през 1957г. и до смъртта си Дойчо Атанасов е бил сляп, а изискването на чл. 189 от ГПК не е спазено. От показанията на свидетелката Атанаска Тодорова следва вероятно, но не и сигурно прочитане на текста на пълномощно, а при нотариално удостоверяване на подпис и съдържание на частен документ, нотариусът няма вменено задължение да прочете документа. Показанията на свидетелката Павлинка Тодорова противоречат на всички доказателства по делото и не следва да се кредитират въобще. Ето защо прехвърлителният договор е сключен при накърняване на принципите на справедливост и на добросъвестност, с цел несправедливо облагодетелстване, възползвайки се от здравословния статус на лицето. Наред с това, с договора е нищожен поради липса на насрещна престация, евентуално е нарушено изискването за еквивалентност на престациите. По делото липсва твърдение за плащане на цената, а в тази част НА има характер на частен свидетелстващ документ. Всички тези доводи са останали необсъдени в обжалваното решение. По делото не е установено на следващо място, че към момента на упълномощаването Дойчо Атанасов е знаел и разбирал извършения акт. Последния е нищожен и поради неспазена форма по чл. 189, ал. 2 от ГПК. Упълномощителят не е изявил воля пълномощникът да се разпорежда с парцел VIII-75 и изградената в него къща. Противоречащ на закона и на съдебната практика е извода на ПРС, че правото не е придобито в режим на СИО. Гражданският брак между родителите на страните е сключен на 17.02.1954г., факт приет за безспорен по делото. Имотът е придобит по време на брака им през 2001г. и съгласно приложимия закон – в режим на СИО. Възражението за придобиване на имота е процесуално недопустимо като преклудирано, евентуално недоказано по основание. Моли в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното такова да се отмени и се постанови друго, с което се допусне делба на имота при равни квоти между страните, евентуално при посочените квоти.

 

В отговор на жалбата П. и В. Лазарови оспорват доводите в нея. Излагат други, с които обосновават правилност и законосъобразност на решението, което молят да се потвърди. 

 

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2019г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

 

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                 

                                                                                           2.