Присъда по дело №3545/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 133
Дата: 18 септември 2023 г. (в сила от 29 септември 2023 г.)
Съдия: Доротея Кехайова
Дело: 20231100203545
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 133
гр. София, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Доротея Кехайова
СъдебниМиглена Ив. Колева Кърдалева

заседатели:Цеца Янк. Маринова
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
и прокурора В. Ив. А.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Наказателно дело от общ
характер № 20231100203545 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. М. К., роден на ******* в гр. София,
българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан, вдовец,
пенсионер, с постоянен адрес в гр. София, бул. „*******, ЕГН **********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 10.12.2021 г., около 09:30 часа, в град Нови
Искър, по пътно платно на ул. „Искърско дефиле“, с посока на движение от
ул. „Китка“ към ул. „Детелина“, в близост до спирка на масов градски
транспорт № 0956 „Община Нови Искър“, на пешеходна пътека, означена с
пътен знак Д-17 от ППЗДвП и маркировка М8.1 от ППЗДвП, при поставен
пътен знак В26 (30 км/ч) от ППЗДвП, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Шкода”, модел „Фабия” с peг. № *******,
нарушил правилата за движението по пътищата, визирани в: чл. 21, ал.1 от
ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
km/h ...“; чл. 21, ал. 2 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак“ и чл. 119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към
1
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен
да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“ като не избрал скорост на
движение на управлявания от него автомобил до 30 км/ч., а управлявал
автомобила със скорост от 50 км/ч., не пропуснал пресичащ по прилежащата
пешеходна пътека в посока отдясно наляво спрямо посоката на движение на
автомобила пешеходец В.Д.Г., ЕГН **********, ударил го отляво на тялото с
предната лява зона на автомобила и по непредпазливост причинил смъртта на
Г., като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.
343, ал. 3, пр. последно, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от
НК, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „б“, вр. ал.
1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 2, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл.
58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му НАЛАГА НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за СРОК от 4 /четири/ ГОДИНИ, което намалява с 1/3 на 2
/две/ ГОДИНИ и 8 /осем/ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
определеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години и
осем месеца с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 3, вр., ал. 1, вр. чл. 49, ал. 2 от
НК, НАЛАГА на М. М. К. наказание „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА на осн. чл.189, ал.3 от НПК подс. М. М. К. (с установена
самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата и по сметка на СДВР
направените по делото разноски за експертизи в размер на 1765,50 (хиляда
седемстотин шестдесет и пет лева и петдесет стотинки) лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 190, ал.2 от НПК подс. М. М. К. (с установена
самоличност) ДА ЗАПЛАТИ и държавна такса в размер на по 5.00 (пет)
лева при служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист по сметка на
СГС.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес
пред Софийския апелативен съд по реда на Глава XXI от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 3545 по описа на СГС, НО, 9 състав за 2023 г.
Софийската градска прокуратура (СГП) е повдигнала обвинение против М. М. К. за
това, че на 10.12.2021 г., около 09:30 часа, в град Нови Искър, по пътно платно на ул.
„Искърско дефиле“, с посока на движение от ул. „Китка“ към ул. „Детелина“, в близост до
спирка на масов градски транспорт № 0956 „Община Нови Искър“, на пешеходна пътека,
означена с пътен знак Д-17 от ППЗДвП и маркировка М 8.1 от ППЗДвП, при поставен пътен
знак В 26 (30 км/ч) от ППЗДвП, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № *******, нарушил правилата за
движението по пътищата, визирани в:
- чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h…“;
- чл. 21, ал. 2 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“;
- чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не
избрал скорост на движение на управлявания от него автомобил до 30 км/ч, а управлявал
автомобила със скорост от 50 км/ч, не пропуснал пресичащ по прилежащата пешеходна
пътека в посока отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец
В.Д.Г. с ЕГН **********, ударил го отляво на тялото с предната лява зона на автомобила и
по непредпазливост причинил смъртта на Г., като деянието е извършено на пешеходна
пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „б“, вр. с ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК.
В хода на проведеното разпоредително заседание, съдът се е произнесъл по
депозирана писмена молба от наследниците на починалото лице – М. И. Г. и Д. В. Ш.,
съответно съпруга и дъщеря на починалия В.Д.Г., и на основание чл. 76 от НПК ги е
конституирал в качеството на частни обвинители. Същите се представляват от
упълномощени повереници – адв. П. С., САК и адв. Т. П., САК.
В производството пред съда подсъдимият К. е депозирал искане делото да се разгледа
по реда, предвиден в гл. XXVII от НПК, като на основание чл. 371, т. 2 от НПК е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил
съгласие да не се събират доказателства за същите факти. Подсъдимият е заявил, че е наясно
с правата си, както и с последиците на самопризнанието, предвидени в чл. 372, ал. 1 и чл.
373, ал. 2 от НПК.
Съдът, при наличието на направеното от подсъдимото лице самопризнание на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, депозирано по реда на чл.
371, т. 2 от НПК, след като е установил, че самопризнанието на подсъдимия кореспондира
на събраните в досъдебното производство доказателства, с определение, постановено по
реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, е обявил, че ще ползва направеното самопризнание, без да
събира доказателства за тези факти.
В хода на съдебните предния, представителят на Софийска градска прокуратура
поддържа обвинението спрямо подс. М. К. за престъплението, за което е ангажирана
наказателната му отговорност чрез внесения в съда обвинителен акт. Намира, че
самопризнанието на подсъдимото лице се подкрепя от всички събрани в хода на
разследването доказателства. Счита, че времето, мястото и механизмът на осъществяване на
инкриминираното деяние, както и авторството на същото са непротиворечиво изяснени. В
подкрепа на обвинението счита, че са показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели очевидци А.Н. и И.П., които се подкрепят от писмените
доказателства и доказателствени средства, както и от заключенията на назначените и
1
изготвени по делото експертизи. Намира за несъмнено установено обстоятелството, че
подсъдимият е управлявал процесния автомобил с превишена скорост от 50 км/ч, както и че
деянието се явява извършено на пешеходна пътека. Ангажира доводи, че от субективна
страна подс. К. е действал при форма на вината „непредпазливост“. При определяне на
следващото се на подсъдимото лице наказание, предлага на съда да бъдат съобразени, като
смекчаващи отговорността му обстоятелства, чистото му съдебно минало, съдействащото му
поведение, обстоятелството, че подсъдимият е останал на мястото на престъплението и е
изявил желание да окаже помощ на пострадалия, както и липсата на допуснати нарушения
на правилата за движение по пътищата, въпреки че подсъдимият е водач с дългогодишен
стаж. С посочените аргументи, прокурорът предлага на подс. К. да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ в минималния предвиден в закона размер, а именно – за срок от три
години, който на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде редуциран с 1/3, изпълнението на
което да бъде отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години.
Предлага на съда да му бъде наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от три години, като обръща внимание и на възрастта на подсъдимия.
Единият от упълномощените повереници на частните обвинители – адв. П. също
поддържа внесеното обвинение и счита за установена фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Счита, че от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, и експертни заключения по несъмнен начин се установяват всички
елементи от престъпления състав и вината на подсъдимия. Моли подсъдимия да бъде
признат за виновен като му бъде наложено справедливо наказание.
Другият от упълномощените повереници на частните обвинители – адв. С., не излага
нови аргументи, а се солидаризира с казаното от своя колега.
Конституираната в процесуалното качество на частен обвинител Д. В. Ш., не
ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по
делото. По отношение на следващото се на подсъдимия наказание предоставя определянето
му по преценка на съда.
Частният обвинител М. И. Г. – редовно уведомена, не се явява, за да заяви личното си
становище пред съда.
Защитникът на подс. К. в лицето на адв. Л. също приема, че обвинението е доказано.
Претендира при определяне на наказанието да се съобрази, че подсъдимият е неосъждан, не
му е отнемано СУМПС, имал е желание да окаже помощ на пострадалия, не е
възпрепятствал или затруднил наказателното производството, при което предлага на
подсъдимия да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ при по-благоприятната
разпоредба по реда на чл. 2, ал. 2 от НК, в минималния, предвиден в закона размер, с
приложение на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК.
В правото си на лична защита подсъдимият М. К. се присъединява към изнесеното от
защитника му. Изразява съжаление за случилото се и поднася съболезнования на близките
на пострадалия.
В предоставената му последна дума, подсъдимият К. изразява съгласие с всичко
изложено в пледоариите на страните.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по
чл. 372, ал. 4 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на фактите,
както и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
настоящият състав, на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установени следните
2
обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт от фактическа
страна, относими към повдигнатото обвинение:
Подсъдимият М. М. К. е роден на **** г., в гр. София, българин, български
гражданин, с висше образование, неосъждан, вдовец, пенсионер, с постоянен адрес в гр.
София, бул. ****, ЕГН **********.
Подсъдимият М. М. К. имал издадено свидетелство за управление на моторно
превозно средство № *********, категория В, валидно до 07.02.2030 г. На 10.12.2021 г.,
около 09:30 часа подсъдимият М. М. К. управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с регистрационен номер ******* в гр. Нови
Искър по ул. „Искърско дефиле“ с посока на движение от ул. „Китка“ към ул. „Детелина“
със скорост от 50 км/ч. в района на ул. „Искърско дефиле“ в близост до спирка на масов
градски транспорт № 0956 „Община Нови Искър“ на пътното платно била налична
пешеходна пътека означена с пътен знак Д-17 от ППЗДвП и маркировка М 8.1 от ППЗДвП,
като скоростта на движение била ограничена до 30км/ч с поставен пътен знак В 26 от
ППЗДвП.
В същото време и на същото място пешеходецът В.Д.Г. достигнал до пешеходна
пътека, намираща се на ул. „Искърско дефиле“ в близост до спирка на масов градски
транспорт № 0956 „Община Нови Искър“ и предприел пресичане на улицата в очертанията
на гореописаната пешеходна пътека с нормален ход, движейки се отдясно наляво спрямо
посоката на движение на лекия автомобил, управляван от подс. К.. В този момент лекият
автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с регистрационен номер ******* с водач
подсъдимият М. М. К. отстоял на разстояние около 19 метра от мястото, където се намирал
пешеходецът В.Д.Г.. Движейки се със скорост от 50 км/ч подсъдимият М. К., която скорост
била по-висока от разрешената с пътен знак В 26 – 30 км/ч – не могъл да реагира
своевременно и при възникналата необходимост да спре, вследствие на което не пропуснал
пресичащия по прилежащата пешеходна пътека в посока отдясно наляво спрямо посоката
на движение на автомобила пешеходец В.Д.Г. с ЕГН ********** и го ударил отляво на
тялото с предната лява зона на автомобила. По време на удара пешеходецът В.Д.Г. се
намирал на пешеходната пътека, описана по-горе, на 3,5 до 4,0 м вляво от десния край на
платното за движение на ул. „Искърско дефиле“, считано в посока на движение на
автомобила от ул. „Китка“ към ул. „Детелина“. От удара тялото на В.Д.Г. се качило на
предния капак и достигнало челното стъкло, което от удара се счупило, след което тялото на
В.Д.Г. било отхвърлено, като паднало на пътното платно на около 18,15 метра от мястото на
удара.
По този начин подс. К. нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в km/h…“, чл. 21, ал. 2 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак“, чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“.
Веднага след настъпилото пътно-транспортно произшествие подс. М. М. К. отбил
управлявания от него автомобил в дясно на пътното платно на ул. „Искърско дефиле“ и
отишъл да види какво се е случило и да окаже помощ на пострадалия В.Д.Г..
В това време покрай местопроизшествието преминали св. А.И.Н. с управлявания от
нея лек автомобил „Хонда Джаз“ с регистрационен номер **** и св. И.С.П. с управлявания
от него лек автомобил „БМВ“ с регистрационен номер ****. Св. Н. и св. П. забелязали
настъпилия инцидент и подали сигнал на телефон 112. На място пристигнал екип на ЦСМП,
който констатирал настъпилата смърт на В.Д.Г. вследствие на тежките травматични
увреждания, получени при пътнотранспортно произшествие.
3
Видно от заключението на изготвената по делото комплексна медицинска и
автотехническа експертиза в резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие
В.Д.Г. е получил тежка съчетана черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна, гръдна и коремна
травма. Причината за смъртта на В.Д.Г. е гореописаната съчетана травма, като е налице
пряка причинно-следствена връзка между установените травматични увреждания и
настъпилата смърт.
Видно от изготвената по делото комплексна медицинска и автотехническа експертиза
мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие се намирало на обозначена
пешеходна пътека на платното за движение в гр. Нови Искър, на ул. „Искърско дефиле“ с
посока на движение от ул. „Китка“ към ул. „Детелина“, в близост до спирка на масов
градски транспорт № 0956 „Община Нови Искър“. Подсъдимият М. М. К. не избрал скорост
на движение на управлявания от него автомобил до 30 км/ч, а управлявал автомобила със
скорост от 50 км/ч, не пропуснал пресичащия по прилежащата пешеходна пътека в посока
отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец В.Д.Г., вследствие
на което реализирал пътно-транспортното произшествие, ударил Г. с автомобила си, като
му причинил тежка съчетана травма, довела до смъртта на Г.. Причина за настъпване на
произшествието се явявало субективното поведение на подсъдимия, който приближавайки
пешеходна пътека се е движел със скорост по-висока от разрешената с пътен знак В 26
30км/ч, което не му е позволило при възникналата необходимост да спре.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на фактите по
обвинителния акт от подсъдимия, подкрепено изцяло от събраните в досъдебното
производство доказателства, закрепени в гласните, писмени и веществени доказателствени
средства, писмени доказателства и способи на доказване, проверени от съда при
постановяване на определението му по чл. 372, ал. 4 от НПК, а именно : гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите А.И.Н. (л. 64 – л. 67 от ДП), Д. В. Ш.
(л. 68 от ДП), М. И. Г. (л. 70 от ДП), И.С.П. (л. 72- л. 73 от ДП), Б.А.Б. (л. 74 – л. 75 от ДП);
писмени доказателства и доказателствени средства – констативен протокол (л. 36-л. 38 от
ДП), протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и фотоалбум към него (л. 39-
л. 45 от ДП), фиш за спешна медицинска помощ (л. 47 от ДП), протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества (л. 48 от ДП), препис-
извлечение от акт за смърт (л. 127 от ДП), удостоверение за наследници (л. 128 от ДП),
справка картон на водача и справка за съдимост; способи на доказване – експертните
заключения на съдебно-медицинска експертиза на труп № 1138/2021 г. (л. 80 -л. 86 от ДП),
съдебно-химическа експертиза № А-1028/2021 г. (л. 90 от ДП), съдебно-химическа
експертиза № Т-1028/2021 г. (л. 91-л. 92 от ДП), автотехническа експертиза (л. 97- л. 100 от
ДП), комплексна медицинска и автотехническа експертиза (л. 102 – л. 117 от ДП).
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът приема изложената фактическа обстановка
– такава, каквато тя е посочена в обвинителния акт, за точно отражение на действително
случилото се по отношение на събитията на престъплението, извършено от подсъдимия. В
основата на този си извод, съдът постави направеното самопризнание от страна на
подсъдимия К. и подкрепящите го доказателствени материали, събирани и проверявани на
фазата на досъдебното производство. В настоящия случай липсват гласни, писмени и
веществени доказателства, които да обективират каквото и да било противоречие с
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, поради което не се налага
и подробно обсъждане на доказателства по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, вр. чл. 374 от НПК.
Противоречия в източниците относно обстоятелството, че подсъдимият К. е
управлявал МПС лек автомобил лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. номер
4
******* в описаното от обвинението време и място, не съществуват.
Данните за участъка от пътя, в който е извършено ПТП и по- конкретно, че ПТП е
станало на пешеходната пътека, се установяват от протокола за оглед на
местопроизшествието, приложената скица и фотоалбум, както и заключението на КМАвТЕ.
Фактите и обстоятелствата досежно местонахождението на пострадалия Г. спрямо лекия
автомобил към момента на удара се извличат по косвен начин, с оглед местоположението на
тялото му след удара, данни за което се съдържат в показанията на свидетелите А. Н., И. П.
и Б.Б., които са напълно еднопосочни и безпротиворечиви. Съдът изцяло възприе като
истинни и достоверни показанията на посочените свидетели, тъй като те са подробни и
последователни, не съдържат противоречия и са еднопосочни с останалите доказателства по
делото, макар и да не установяват факти и обстоятелства, касаещи механизма на процесното
пътно-транспортно произшествие. Описаното от свидетелите относно времето и мястото на
случилото се пътно-транспортно произшествие, пътната обстановка в района на
местопроизшествието, разположението на ППС след реализираното ПТП,
местоположението на тялото на пострадалия и неговото състояние, кореспондира по
несъмнен и категоричен начин с отразеното в протокола за оглед на местопроизшествието и
приложените към него скица и фотоалбум, поради което съдът счита, че носят обективна и
достоверна информация. По изложените съображения, съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите А. Н., И. П. и Б.Б., които съвпадат и с направеното от подсъдимия
признание на фактите, описани в обвинителния акт.
Съдът кредитира с доверие показанията на св. М. Г. и св. Д. Ш. (съответно съпруга и
дъщеря на починалия В. Г.), които освен информация за начинът, по който са узнали за
инцидента, сочат единствено факти, свързани със здравословното състояние на починалия
Г.. Поради изложеното и доколкото св. Г. и св. Ш. не са очевидци на факти, свързани с
инцидента, съдът прие, че познанията на тези свидетелки без да внасят противоречие в
доказателствения материал, не допринасят съществено за разкриване не обективната истина.
Относими към предмета на доказване, допринасящи за изясняване на фактическата
обстановка и съответстващи на направеното от подсъдимия К. признание са и наличните по
делото писмени доказателства и доказателствени средства, изброени по-горе. При
служебната проверка на изброените доказателства, съдът не откри да са допуснати
съществени процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават
изключването им от доказателствения материал по делото. Освен това, те съответстват
изцяло на изготвените експертизи и на направеното от подсъдимия самопризнание и служат
за тяхна утвърждаваща доказателствена проверка.
Заключенията на назначените и приети по делото съдебно-медицинска експертиза на
труп № 1138/2021 г., автотехническа експертиза и комплексна медицинска и автотехническа
експертиза, изготвени в хода на досъдебното производство, съдът възприе изцяло, като
прецени, че са обективни, компетентни, обосновани, пълни и ясни, и относими към
предмета на доказване по делото. Въз основа на същите, съдът установи получените при
произшествието телесни увреждания от пострадалия Г. и причината за смъртта на същия;
обстановката в района на произшествието; скоростта на движение на лекия автомобил,
управляван от подсъдимия К. непосредствено преди настъпване на произшествието с
пешеходеца; механизма на ПТП и причините за произшествието.
Настоящият съд приема за обективни и компетентни и заключенията на съдебно-
химическите експертизи, според които в проби кръв, взети от трупа на В. Г. не е доказано
наличието на етилов алкохол и на други летливи редуциращи вещества (метанол, ацетон),
както и не се доказва наличие на алкалоиди (синтетични и опиеви наркотични вещества),
барбитурати, бета-блокери, трициклични антидепресанти, фенотиазинови и
бензодиазепинови лекарствени средства. Съдът кредитира заключенията на експертизите,
като обосновани, изготвени от лица с нужните специални знания и отговарящи с
5
необходимата прецизност на поставените въпроси.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка по делото, съдът прецени, че с
действията си, подсъдимият М. М. К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК, като е нарушил разпоредбите на чл. 21, ал. 1, чл. 21, ал. 2 и чл. 119, ал. 1
от ЗДвП, в резултат на което и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца
В.Д.Г..
На първо място, качествата на подсъдимия М. К. като наказателноотговорно лице и
годен субект на посоченото престъпление в нито един момент не са били поставяни под
съмнение по делото. Няма данни за невменяемост, които да изключват наказателната му
отговорност, нито специфични законови изисквания за субекта на деянието по чл. 342, ал.1
от НК, на които подсъдимият да не отговаря.
От обективна страна, на 10.12.2021 г., около 09:30 часа, в гр. Нови Искър, по пътно
платно на ул. „Искърско дефиле“, с посока на движение от ул. „Китка“ към ул. „Детелина“,
в близост до спирка на масов градски транспорт № 0956 „Община Нови Искър“,
подсъдимият К. управлявал лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № *******
- моторно превозно средство по смисъла на §6,т.11 от ДР на ЗДвП.
Съдът, като съобрази изразеното в ППВС № 1/17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г.,
разбиране, прие, че управлението на МПС от неговия водач по смисъла на чл. 342, ал. 1, пр.
3 от НК включва всички действия или бездействия с приборите и механизмите на
превозното средство, независимо дали същото се намира в покой или в движение. В
настоящия случай подсъдимият К. е взаимодействал с уредите за управление на автомобила,
който се движил и е имал възможност да въздейства и съответно определя неговата посока и
скорост на движение.
На инкриминираната дата и място подсъдимият К. е управлявал МПС в нарушение на
разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Съгласно законовото предписание, при
избиране скоростта на движение водачът на пътно превозно средство е длъжен да не
надвишава определени стойности, посочени в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДП, а когато
пределната скорост е различна от изчерпателно изброените в този текст и е сигнализирана
със знак, водачът е длъжен да не надвишава скоростта, обозначена със знака (чл. 21, ал. 2
ЗДП). В случая, в пътния участък е имало знак В26 и отразена върху него пределно
допустима скорост за движение 30 км/ч. Подсъдимият К. е нарушил въведеното със знака
ограничение, като е шофирал със скорост от 50 км/ч. и не е могъл с тази скорост на
движение да спре преди мястото на удара. Това е така, защото при скорост на движение от
50 км/ч, опасната зона за спиране на автомобила на подсъдимия К. е 31 м., като в момента
на навлизане на пешеходеца на платното за движение, разстоянието между него и
автомобила е било 19 м., т.е. подсъдимият К. е могъл да възприеме пешеходеца, но не е
могъл да спре преди да достигне мястото на съприкосновение, защото опасната му зона за
спиране с тази скорост на движение е по-голяма от разстоянието, на което се е намирал
автомобила в този момент. Той е могъл да спре ако се е движел със скорост от 30 км/ч.,
която е била максимално позволената в случая. Точната скорост на управляваното от
подсъдимия МПС - 30 км/ч., съдът изведе от заключението на КМАвТЕ, от което се
установява и обективно наличните данни за възможността за предотвратяването на
инкриминирания удар, при управление с разрешената за скорост. Същевременно, от
събраните доказателства се установява и виновно извършеното нарушение на чл. 119, ал. 1
от НК: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по
6
нея пешеходци, като намали скоростта или спре”. Наличието на пешеходна пътека е било
сигнализирано с пътен знак Д-17 и пътна маркировка, с чието предписание подсъдимият
като правоспособен водач е бил наясно. Въпреки това, подсъдимият не е изпълнил
задължението си по закон и при приближаване на пешеходната пътека не е пропуснал
преминаващия по нея в посока отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила
пешеходец, като не е намалил скоростта си на движение и не е спрял. От доказателствата по
делото и в частност от заключението на КМАвТЕ е видно, че подсъдимият не е задействал
спирачната система по субективни причини, а не защото автомобилът е бил технически
неизправен или защото, поради препятствие на пътя или друго усложнение на пътната
обстановка, не е могъл да възприеме пресичащия пешеходец. Подсъдимият не се е
съобразил с тази опасност, не е взел своевременно мерки за предотвратяване на
произшествието още при възникване на опасността за движението и не е изпълнил
задължението си по чл. 119, ал. 1 ЗДвП да пропусне преминаващия на пешеходната пътека
пешеходец, като спре. Именно в нарушение на вменените му в цитираните разпоредби
задължения, подсъдимият К. е управлявал лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с
рег. № *******, със скорост от 50 км/ч., при разрешена за конкретния пътен участък 30
км/ч., без да съобрази, че приближава пешеходна пътека, при което за него като водач
възниква задължение да намали скоростта, за да може в случай на необходимост да спре,
като не е пропуснал преминаващия по пешеходната пътека.
В резултат на нарушенията на правилата за движение при управление на МПС,
подсъдимият К., с предната лява зона на лекия автомобил ударил пресичащия от дясно на
ляво, спрямо посоката му на движение, пешеходец, а като пряка и непосредствена
последица от това на В. Г. е била причинена тежка съчетана черепно-мозъчна, гръбначно-
мозъчна, гръдна и коремна травма, обусловила като краен резултат смъртта му.
Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между деянието на подсъдимия К.
и причинения вредоносен резултат, намираща израз в това, че поради неспазване на
разрешената скорост на движение, подсъдимият не е спрял на пешеходната пътека, в
резултат на което е последвал удар с преминаващия по пешеходната пътека участник в
движението, който е получил увреждания, намиращи се в пряка причинно следствена връзка
с настъпилата впоследствие смърт. С други думи ако беше изпълнил задълженията си,
визирани в чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП да се движи с по-ниска
скорост, а именно с предписаната от закона (30 км/ч) и да спре, приближавайки
пешеходната пътека след като по нея се е придвижвал пешеходец, то подсъдимият щеше да
пропусне пешеходеца да премине и нямаше да реализира ПТП с него.
От обективна страна е осъществен състава на престъплението по чл. 343, ал. 3,
предложение последно от НК, защото произшествието е настъпило на пешеходна пътека,
сигнализирана с пътна маркировка и знак със специално предназначение.
Съдът счита, че в конкретния случай изобщо не следва да обсъжда хипотезата на
случайно деяние, доколкото се касае за съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2
от НПК с признаване на всички факти, описани в обвинителния акт, които по начина, по
който са описани изключват дори да се допусне теоретично хипотезата на случайно деяние в
конкретния случай. Освен това и обективно на база събрания доказателствен материал и
заключението на КМАвТЕ такава хипотеза в случая е немислима, доколкото подсъдимият
обективно е могъл да избегне удара с пешеходеца, ако беше спазил законоустановеното си
задължение да намали скоростта си на движение в съответствие с предписаната от закона и
да спре при приближаване на пешеходна пътека. С други думи в случая не е налице нито
едно от условията, за да се приеме, че е налице случайно деяние, като и според трайно
установената съдебна практика, за да се обсъжда такова деяние, следва да са налице
кумулативно следните предпоставки: опасността за движението да се е появила неочаквано
за водача, без да са съществували обективни условия на конкретната пътна обстановка,
7
които да правят напълно възможно появата на едно внезапно препятствие; посоченото
препятствие да се е появило в опасната зона за спиране на МПС и невъзможността за
избягване на удар да не се дължи на предшестващо неправомерно поведение на водача на
МПС. В случая и с оглед съображенията, изложени по-горе не е налице нито един от тези
три елемента, тъй като пешеходецът съвсем не е бил непредвидима опасност за подсъдимия,
не се е появил в опасната му зона за спиране, а отвъд нея, като и в конкретния случай
невъзможността за избягване на удара се дължи именно на предшестващо неправомерно
поведение на подсъдимия като водач на МПС, който макар и да е бил длъжен и да е могъл
да предвиди опасността и обективно да я възприеме своевременно, не е сторил това и не е
предприел спиране.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост
по отношение на смъртта на пострадалия – подсъдимият К. не е предвиждал настъпването
на вредоносния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Подсъдимият е
съзнавал, че нарушава правилата на ЗДвП, движейки се с превишена скорост и неотдавайки
предимство на пресичащ по пешеходна пътека, пешеходец. Същият е притежавал представи,
че приближава пешеходна пътека, която е била обозначена с пътен знак и пътна маркировка
и че скоростта му на движение е по-висока от въведеното със знака ограничение от 30 км/ч.
Подсъдимият не е предвиждал настъпването на смъртта на В. Г. при управлението на
автомобила, но за него е съществувало задължение, а същият е и могъл, при ангажиране на
интелектуалните си възможности, да предвиди възможното настъпване на
общественоопасните последици от неизпълнението на правилата за движение по пътищата –
причиняването на смърт на друго лице и е могъл да съобрази поведението си по начин, че да
не допуска настъпването й.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
При определяне вида и размера на наказанието следва да се отчетат всички
обстоятелства, обуславящи наказателната отговорност на подсъдимия М. К.. На първо
място, съдът съобрази обстоятелството, че в случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 2, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, доколкото нормата на чл. 343, ал. 3, б. „б“ от
НК е претърпяла законодателно изменение с ДВ бр. 67 от 04.08.2023 г. Към момента на
деянието (10.12.2021г.) за извършеното от подсъдимият престъпление е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ от три до петнадесет години (съгласно разпоредбата на чл.
343, ал. 3, б. „б“ от НК в нейната редакция, обн. в ДВ, бр. 74 от 26.09.2015 г.). В този смисъл
с измененията на закона от 2023 г. са увеличени пределите на долната граница на
наказанието – от три на пет години. Следователно законът, който е действал към момента на
извършване на деянието, е най-благоприятен за подсъдимия. Ето защо и на основание чл. 2,
ал. 2, вр. с ал. 1 от НК наказанието на подсъдимия К. следва да бъде определено в
посочените рамки, с оглед задължението на съда да прилага онзи закон, който е бил в сила
по време на извършването му, а когато са последвали изменения – този, който е най-
благоприятен за дееца. Несъмнено в случая по-благоприятна е нормата на чл. 343, ал. 3, б.
„б“ от НК в редакцията, обн. в ДВ, бр. 74/26.09.2015 г., предвиждаща наказание от три до
петнадесет години „Лишаване от свобода“ и именно тя следва да бъде взета предвид при
определяне на следващото се на подсъдимия наказание.
С оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК наказанието следва да
бъде определено при условията на чл.58а от НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия К., съдът отчете като
смекчаващи отговорността му обстоятелства - необремененото съдебно минало на
подсъдимия, изразеното от него искрено разкаяние от стореното, както и поведението на
подсъдимия като водач на МПС, доколкото в практиката си на шофьор той има само едно
регистрирано нарушение на правилата по ЗДвП. Като отегчаващо такова съдът възприе
8
допуснатото тежко нарушение на повече от една разпоредби на ЗДвП.
В конкретния случай, съдът прецени, че не са налице предпоставките на чл.55 от НК,
доколкото макар и да са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, те не са нито
многобройни, нито изключителни такива. Същевременно съдът прие, че определяне на
наказание под установения в закона минимум в конкретния случай се явява неадекватно и
несъответно на извършеното от подсъдимия, поради което и в този смисъл, съдът счита, че
минимално предвиденото в закона наказание спрямо деянието на подсъдимия не е
несъразмерно тежко, тъй като се касае за причинена смърт на пешеходец на пешеходна
пътека, на което място пешеходците трябва да се чувстват най- сигурни и на което място
водачите на МПС следва да са изключително внимателни и съсредоточени - много повече от
всяко друго място на пътното платно. Същевременно подсъдимият е водач на МПС с
дългогодишен опит и следва да е напълно наясно с тези обстоятелства и поради това и
много по- стриктен в спазването на правилата.
Предвид това съдът индивидуализира наказанието „лишаване от свобода“ на
подсъдимия съгласно правилото визирано в чл.58а, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК, като намали
същото с 1/3, а не по реда на чл.58а, ал.4 от НК.
При преценка на относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите
отговорността на подсъдимия К. обстоятелства, съдът намери, че следва да определи
наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, над минималния, но
под средния предвиден в закона размер и счете за справедливо налагането на наказание 4
/четири/ години „лишаване от свобода“, като прие, че то изцяло съответства на степента на
обществена опасност на деянието и дееца, както и на целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК. С оглед процедурата, по която се разви производството в
съдебна фаза и предвид задължението на съда в този случай да редуцира така
индивидуализираното наказание „Лишаване от свобода“ с 1/3 по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК,
съдът наложи на подсъдимия К. наказание от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца „лишаване от
свобода“.
Съдът намери, че по отношение на подсъдимия К. са налице формалните
предпоставки за приложение на института на условното осъждане по смисъла на чл. 66 ал. 1
от НК, доколкото последният не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, наложеното му наказание е в рамките на лимитативно определения срок на
лишаване от свобода и за поправянето и превъзпитанието му не е наложително той да
изтърпи така наложеното наказание. Според съда в разглеждания случай обективно липсва
необходимост подсъдимият да се изолира от обществото, за да се въздейства положително
върху него. Видно от ангажираните по делото доказателства подсъдимият К. не е лице със
завишена степен на обществена опасност, като извършеното от него непредпазливо
престъпление освен, че се явява изолиран случай в живота му, е достатъчно тежко и за самия
него. Действително ръстът на престъпления по транспорта е висок, като нараства ежедневно,
но според съда решаващият критерий за отлагане изтърпяването на наказанието се обуславя
именно от обстоятелството дали е обществено оправдано и целесъобразно за
действителното поправяне на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, той реално
да го изтърпи. В конкретния случай видно от изразеното искрено съжаление пред
съда подсъдимият е осъзнал тежестта на последиците от стореното, към което има
действително критично отношение. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че
самият факт на обвинението, на водения наказателния процес, заедно с последващото му
осъждане и налагане на определено наказание, са от естество да окажат върху последния и
върху останалите членове на обществото достатъчно интензивно репресивно и
възпитателно-поправително въздействие. Следва да се посочи, че условното осъждане, от
своя страна, притежава и този специфичен предупредителен момент, доколкото запазва
възможността за привеждане в изпълнение на наказанието в случай, че осъденото лице в
9
изпитателния срок извърши ново престъпление – обстоятелство, което безспорно указва
върху него положително мотивационно въздействие.
Именно и с оглед на това съдът прие, че на подсъдимия следва да бъде определен
изпитателен срок от 4 /четири/ години, в рамките на който той от страх от възможността,
ако допусне ново нарушение с подобни последици и се стигне до опцията за ефективно
изтърпяване на вече наложеното му наказание „лишаване от свобода“, да се опита да бъде
по- внимателен водач на МПС. Още повече, че според съда за подсъдимия изтърпяването на
ефективно наказание „лишаване от свобода“ не би допринесло с нищо за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия К. в повече, отколкото ако на същия бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение бъде отложено за определен
изпитателен срок при това в почти максимален срок. За отговорна и съвестна личност,
наказание от 2 години и 8 месеца „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 4 години, би
изиграло изцяло ролята и би постигнало в пълна степен целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК особено и най- вече тези на индивидуалната превенция.
Предвид изложеното съдът отложи изпълнението на така наложеното на подсъдимия
К. наказание от 2 години и 8 месеца „лишаване от свобода“ по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за
срок от 4 /четири/ години, считано от влизане на настоящата присъда в сила.
Съдът прие, че за постигане на необходимото поправително и превантивно
въздействие върху подсъдимия на основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 49,
ал. 2 от НК следва да му бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 4 /четири/ години, считано от датата на влизане на присъдата
в сила. Този срок е съобразен освен с тежкия вредоносен резултат- загубата на човешки
живот, но и с тежестта на нарушението на правилата за движение и е достатъчен да
гарантира сигурността на останалите участници в движението. Именно такъв срок съдът
прецени за достатъчен подсъдимото лице да осъзнае не само законовата, а и житейски
обусловената необходимост от стриктно спазване на всички задължения на водача на
моторно – превозно средство при движението му по пътищата.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди
подсъдимия М. М. К. /със снета по делото самоличност/ да заплати в полза на Държавата и
по сметка на СДВР направените по делото разноски за експертизи в размер на 1765,50
(хиляда седемстотин шестдесет и пет лева и петдесет стотинки), както и на основание чл.
190 ал. 2 от НПК държавна такса в размер на по 5 лева за всеки служебно издаден
изпълнителен лист по сметка на СГС.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.



Съдия при СГС:
10
Съобщи за изтекли лични данни