Номер 79623.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико ТърновоXVIII състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
Секретар:АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20204110101706 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ал. 1 вр. чл. 124 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че въз основа на влязло в
сила на 02.10.2009г. решение по гр.д. № 52/2009г. на РС -Лом спрямо него в полза на
ответника е издаден изпълнителен лист от 04.11.2009г. за сумата от 852, 21 лв. –
главница за консумирана и незаплатена ел. енергия за периода 01.12.2006г. –
22.11.2007г., ведно със законната лихва върху нея от 29.01.2009г. до окончателното й
изплащане, за сумата от 98, 83 лв. – законна лихва за забава за периода 21.01.2007г. –
17.03.2008г., както и за сумата от 329 лв. – съдебни разноски. Ищецът сочи, че за
принудителното събиране на присъдените суми ответникът е образувал изп. дело №
253/2019г. по описа на ЧСИ ***, като му е връчена покана за доброволно изпълнение
от 12.04.2019г. и му е наложен запор върху трудовото възнаграждение и банковите му
сметки. Ищецът смята, че не дължи процесната сума, тъй като е погасена по давност,
доколкото в периода 02.10.2009г. - 02.10.2014г. ответникът не е предприел действия за
принудително й събиране. Изтъква, че образуваното след този момент изп. дело пред
ЧСИ *** не може да прекъсне течението на погасителната давност, тъй като тя вече е
изтекла. Предвид на изложеното отправя искане до съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че не му дължи сумата от 852, 21 лв. – главница за
консумирана и незаплатена ел. енергия за периода 01.12.2006г. – 22.11.2007г, за която е
издаден изпълнителен лист 04.11.2009г. по гр.д. № 52/2009г. на РС - Лом, поради
изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като
1
неоснователен и недоказан. Извън неотносимите към спора твърдения за договорния
характер на процесното вземане и начина му на възникване, ответникът възразява
срещу релевираната от ищеца реплика за изсрочване по давност на съдебно
присъдените му суми. От една страна ответникът сочи, че в хода на изп. дело №
253/2019г. на ЧСИ *** са предприети изпълнителни действия /запор върху вземания на
длъжника/, които прекъсват давността, а от друга развива съображения, че изтичането
на давностния срок не погасява съдебно признатото му право, а единствено
възможността да бъде принудително изпълнено. По тези съображения моли за
отхвърляне на иска с присъждане на разноски в него полза.
Съдът, като е предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
С влязло в сила на 02.10.2009г. решение по в.гр.д. № 292/2009г. на Окръжен съд
– Монтана е отменено решение от 07.05.2009г. по гр.д. № 52/2009г. на РС – Лом и
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 852, 21 лв. – главница,
представляваща консумирана и незаплатена ел. енергия за периода 01.12.2006г. –
22.11.2007г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.01.2009г. до
окончателното й изплащане, сумата от 98, 83 лв. – лихва за забава за времето от
21.01.2007г. до 17.03.2008г., както и сумата от 329 лв. – разноски за двете инстанции.
За присъдените суми в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 04.11.2009г.
/лист 6/ и същият на 09.04.2019г. е подал молба до ЧСИ *** за образуване на
изпълнително производство въз основа на него. В качеството си на взискател
ответникът е възложил на съдебния изпълнител по образуваното пред него изп. дело №
253/2019г. извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. До ищеца е изпратена
покана за доброволно изпълнение, връчена му на 16.05.2019г. и е наложен запор върху
банковите му сметки и трудовото му възнаграждение със запорни съобщения изх. №
7851 и изх. № 7852, двете от 13.05.2019г. /лист 28 и 39 от изп. дело/.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ал. 1 вр. чл. 124 ГПК за
установяване недължимостта като погасено по давност на вземане за главница за
консумирана ел. енергия, признато с влязло в сила решение. Предоставената на
длъжника защита с разпоредбата на чл. 439 ГПК се реализира по исков ред и следва да
е основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
След като длъжникът оспорва кредиторът да притежава право на принудително
изпълнение срещу него, поради погасяване по давност на процесната сума, в тежест на
2
ответника е да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване на тази
давност. Съгласно чл. 116 б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение на вземането, а според чл. 117 ал. 1 ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нов давностен срок.
Съгласно задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.
дело № 2/2013г. ОСГТК давността за вземането се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ. Такива
изпълнителни действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. От друга страна се посочиха
действията, който не могат да се квалифицират като изпълнителни и които не
прекъсват давността - образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Отделно от това се прие, че в изпълнителното производство не
могат да се прилагат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими за
исковия процес, поради което ППВС № 3/1980г. се обяви за изгубило сила. Даде се
задължително за съдилищата разяснение, че в изпълнителния процес давността се
прекъсва с всяко насочване на взискателя към нов изпълнителен способ и че новата
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или
предприето последното валидно изпълнително действие. В тази връзка редовната
молба на взискателя за образуване на изпълнителното производство, в която се сочат
определени изпълнителни способи, включително и в хипотезата на възлагане по чл. 18
ЗЧСИ прекъсва давността и от този момент започва да тече нов давностен срок.
В случая давностния срок относно съдебното признатото вземане за главница
за консумирана ел. енергия в размер на 852, 21 лв. е започнал да тече от влизането в
сила на съдебния акт по в.гр.д. № 292/2009г. на Окръжен съд – Монтана /арг. чл. 117
ал. 1 вр. чл. 116 б. „б” ЗЗД/. В съответствие с чл. 117 ал. 2 ЗЗД погасителната давност е
с продължителност пет години, доколкото процесното вземане е установено с влязло в
сила решение и изтича на 02.10.2014г. В рамките на този петгодишен период
ответникът не доказа да е образувал изпълнително производство и да е предприел в
хода му изпълнителни действия, които да са прекъснали давността. Снабдяването с
3
изпълнителен лист на 04.11.2009г. не е действие по принудително изпълнение по
смисъла на чл. 116 б. „в” ЗЗД, а образуването на изп. дело № 253/2019г. по описа на
ЧСИ *** въз основа на него е факт настъпил след изтичане на погасителната давност.
В тази връзка наложените от съдебния изпълнител запори върху банковите сметки и
трудовото възнаграждение на ищеца не са годни да прекъснат давностния срок, както
смята ответника, тъй като същият вече е изтекъл към датата на предприемането им –
13.05.2019г. Ето защо възраженията му в тази насока са изцяло неоснователни.
Предвид на изложеното, след като ответникът не доказва в течение на
релевантния петгодишен срок /02.10.2009г. – 02.10.2014г./ да са настъпили
обстоятелства по смисъла на чл. 116 ЗЗД, водещи до прекъсване на давността,
процесното вземане се явява изсрочено по давност. Погасяването му по давност
лишава ответника от възможността да го събере принудително, поради което следва да
се признае, че то не се дължи от ищеца. В случая решението по делото ще формира
сила на присъдено именно върху това, че кредиторът не притежава право на
принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, поради изтичане на
давностния срок, но не и че ако последният плати след изтичането му ще е налице
плащане без основание или то ще е ненадлежно извършено /арг. чл. 118 ЗЗД/.
Развитите в тази връзка съображения от ответника не могат да обосноват извод за
неоснователност на предявения иск.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТРС намира, че предявения
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал.1 вр. чл. 124 ГПК за
недължимост на сумата от 852, 21 лв. – главница за консумирана и незаплатена ел.
енергия за периода 01.12.2006г. – 22.11.2007г, за която е издаден изпълнителен лист от
04.11.2009г. по гр.д. № 52/2009г. на РС - Лом, поради изтекла погасителна давност, се
явява основателен и следва да се уважи изцяло.
При този изход на делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 50 лв. за платена държавна такса. На основание чл. 38 ал. 2 вр. чл. 38 ал. 1 т.
2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца
възнаграждение в размер на 300 лв., съответстващ на минималния праг по чл. 7 ал. 2 т.
1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Основателността на това искане следва от факта, че съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 23.09.2020г., страните по него
са уговорили безвъзмездно осъществяване на процесуално представителство по
делото.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношение на страните, че Т. А. А. , ЕГН:
********** от гр. В. Търново, бул. „България” № 37, вх. Б, ет. 3, ап. 5 НЕ ДЪЛЖИ на
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. „БенчМарк Бизнес
Център”, на основание чл. 439 ал. 1 вр. чл. 124 ал. 1 ГПК, СУМАТА от 852, 21 лв.
/осемстотин петдесет и два лева и 21 стотинки/ – главница, представляваща
консумирана и незаплатена ел. енергия за периода 01.12.2006г. – 22.11.2007г., за която
сума е издаден изпълнителен лист от 04.11.2009г. по гр.д. № 52/2009г. на Районен съд -
Лом, поради изтекла погасителна давност на вземането.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. „БенчМарк Бизнес
Център” ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. А. , ЕГН: ********** от гр. В. Търново, бул.
„България” № 37, вх. Б, ет. 3, ап. 5 СУМАТА от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща
разноски за платена държавна такса за производството.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. „БенчМарк Бизнес
Център” ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско съдружие „Бул Лекс” с БУЛСТАТ *********,
представлявано от адвокат К. И. Б. , ЕГН: ********** СУМАТА от 300 лв. /триста
лева/ - адвокатско възнаграждение за исковото производство дължимо на основание чл.
38 ал. 1 т. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5