№ 34775
гр. София, 21.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110105463 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Е. Д. М. осъдителен иск срещу СГС за
сумата в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от бавене на висящо пред СГС съдебно производство, от което са му нанесени вреди,
чрез нарушаване на правните му очаквания.
Съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради следните съображения:
Гражданите и ЮЛ могат да предявят иск по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ за отговорност за
дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок по приключени производства само когато е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на ЗСВ, по която няма
постигнато споразумение, на осн. чл.8, ал. 2 от ЗОДОВ. Проведено производството по глава
III "а" от ЗСВ, по което няма постигнато споразумение и е изчерпана по смисъла на чл.8,
ал.2 от ЗОДОВ с постановяване на актове от Министъра на правосъдието или оправомощено
от него лице, има характер на процедура по извънсъдебно уреждане на гражданскоправен
спор и е положителна проц. предпоставка за предявяване на иск по реда на ЗОДОВ. В
случая това условие не е налице. Отделно не е налице приключило съд. производство пред
СГС. С предявяването на настоящия иск ищецът не преследва легитимен интерес и
действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.57, ал.1 от Конституцията,
чл.17 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи/ по
аналогия от чл. 35, т.3, б.“а“от конвенцията. Съгласно чл.35, § 3 (а) - Условия за допустимост
от Европейската конвенция за правата на човека съдът обявява за недопустима всяка
индивидуална жалба, подадена на основание чл.34, когато счете, че жалбата представлява
злоупотреба с правото на жалба. Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл.35, § 3 (а) се
разбира като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за
които то е създадено, каквото е налице в случая. Съотв. всяко поведение на жалбоподател,
което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от
Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на
1
производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба./ в този смисъл
Mirolubovs and Others v.Latvia/. Жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато
отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до съда, подобни на жалба,
подадена по- рано и вече обявена за недопустима./ в т.см. M. v. the United Kingdom и Philis v.
Greece, и двете Решения на Комисията/. Не може да бъде ангажимент на съда да разглежда
поредица от необосновани и дразнещи оплаквания или други явно неправомерни действия
на жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават неоправдана
работа на съда, несъвместима с реалните му функции в съответствие с Конвенцията ./ в този
смисъл Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy;
SimitziPapachristou and Others v. Greece/. На 11.04.2024г. е приета Директива (ЕС) 2024/1069
на Европейския парламент и на Съвета. Същата има за цел да предостави защита на
физическите и юридическите лица, ангажирани в публично участие спрямо съдебни
производства, с които се злоупотребява било то чрез съдебни тактики, предприети от ищеца
и използвани недобросъвестно, като тактики, отнасящи се до избора на юрисдикция,
предявяване на един или повече изцяло или частично неоснователни иска или на
прекомерни искове, използване на тактики за забавяне на производството или искания за
прекратяване на делото на късен етап от производството, започване на множество съдебни
дела по сходни въпроси и причиняване на непропорционални разноски за ответника по
производството. Директивата се прилага само относно граждански и търговски дела с
трансгранично значение установява минимални правила, като по този начин дава
възможност на държавите членки да приемат или запазят разпоредби, които са по-
благоприятни за лицата, ангажирани в публично участие, включително национални
разпоредби, с които се установяват по-ефективни процесуални гаранции. Принципно
предявяването на един иск за цели различни от разрешаването на гражданскоправен спор със
сила на пресъдено нещо следва да бъде третирано като недобросъвестно упражняване на
правото на иск. Макар и с тесен предметен обхват Директива (ЕС) 2024/1069 на ЕП и на
Съвета предлага следните индикации за производства, с които се злоупотребява: а)
непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на иска или на част от него, вкл.
прекомерната стойност на спора; б) наличието на множество производства, започнати от
ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси; в) сплашване, тормоз или
заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на
производството, както и сходно поведение на ищеца по сходни или паралелни дела; г)
недобросъвестното използване на процесуални тактики, като напр. забавяне на
производството, търсене на юрисдикция чрез злоупотреба или измама или недобросъвестно
прекратяване на делата на по- късен етап от производството. Неизчерпателно посочените
индикации са установени и в националната съдебна практика. Например в Разпореждане
№321/04.12.2018г. по ч.гр.д. №3772/2018г. на ВКС, IV Г.О., е посочено, че многократното
сезиране на съда с едни и същи жалба, когато те са процесуално недопустими не води до
упражняване на предоставените от законодателя процесуални права в съответствие със
закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение. В практиката си ВКС
нееднократно /напр. в Определения №761/30Л1Л2г. по ч.т.д. №497/12г. на ВКС, на I т.о. и
2
Определение №376/10.05Л0г. по ч.т.д. №350/10г. на ВКС, I т.о./ е посочвал, че
последователно създаваната верига от частни жалби, съставлява злоупотреба с право по
смисъла на чл.3 от ГПК. Нормите се създават при презумпцията, че адресатите им са
добросъвестни. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната
да подава неограничен във времето брой нередовни или недопустими жалби. Когато
превратно се упражняват права, увреденият може да иска и следва да получи
преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в Решение .
№257/14.07.2011г. по гр.д. №1149/09г. на ВКС, на IV г.о., превратното упражняване на
субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от
защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на
правото се извършва, увреденият може да иска съотв. или обезщетение, или
преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът има задължението да
поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо
изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл, съдът е длъжен да вземе мерки да
организира адекватно своевременното разглеждане на делото, в разумен срок, вкл. да
преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право. В процесният случай
следва да се посочи, че ищецът е един от т.нар. „масови ищци“, който със завеждането на
съдебни искове не преследва разрешаване на гражданскоправен спор. Към настоящият
момент (13.08.2025г.) ищецът има заведени общо 1162 бр. (след служебна справка в ЕИСС
- 1,082 бр. към 13.08.2025г.; 80бр. по АСУД) дела само пред Софийския районен съд със
сочени различни ответници (Прокуратурата, СГС, САС, ВКС, АССГ, ВАС, ГРБОП, ГДНИ и
др.), по повече от 99% от делата са с един и същ предмет - иска се обезщетение за
неимуществени вреди поради осъждане по непредявено обвинение (или косвено свързани с
това твърдения като: непроизнасяне по молба за възобновяване; незаконно предпазени от
наказателна отговорност други лица, спрямо които не били повдигнати обвинения,
незаконно задържане, защото бил осъден по непредявени обвинения и др.), претърпени в
различни периоди на увреждане. Съдът приема, че е налице очевидна злоупотреба с право,
доколкото генерирането на огромен брой дела с едно и също твърдение не преследва цел за
търсена на защита, а е израз на кверулантно поведение, търсещо защита на очевидно
неоснователни претенции. По същество ищецът отказва да се съобрази със СПН на вляза в
сила присъда, с която е осъден на наказание лишаване от свобода за тежко умишлено
престъпление и чрез завеждането на множество сходни съдебни производства не само не
съобразява поведението си с влезлия в сила съдебен акт, но и постоянно възобновява
правния спор. Допълнително, тъй като ищецът е завел огромен брой гражданскоправни
производства насочени срещу органи на съдебната власт и с оглед изявяваното от него
желание за лично участие в откритите съдебни заседания, поради постоянното му
конвоиране до съдебните сгради реално се стига до неизпълнение на определения му режим
на изтърпяване на наложено наказание. Това положение е недопустимо и противоречи на
всякакви процесуални правила.
Така мотивиран и на основание чл.130 от ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 26758/31.01.2023 г., назована "жалба", подадена от Е. Д.
М. срещу Софийски градски съд, като недопустима.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4