Решение по дело №3170/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 440
Дата: 11 юли 2024 г. (в сила от 26 юли 2024 г.)
Съдия: Костадинка Костадинова
Дело: 20241100203170
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 440
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 27 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Костадинка Костадинова
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
в присъствието на прокурора Ю. Х.
като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Частно наказателно
дело № 20241100203170 по описа за 2024 година
въз основа на доказателствата по делото и на основание чл. 12 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода
или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС)
РЕШИ:
ПРИЕМА за изпълнение присъда на Окръжен съд – Бамберг, Германия постановена на
27.10.2023г., . влязла в сила на 04.11.2023г. реф. № 46 KLs 750 Js 709/22, с която българският
гражданин Н. Н. А. роден на ****г. в гр. София, ЕГН ********** е ПРИЗНАТ за виновен
за извършени от него в периода от м. април 2020г. до м. юли 2021г. престъпления по
чл.263,ал.1, ал.3, изр.1, изр. 2, №1, ал.5; 25, ал.2; 53 от Наказателния кодекс на
ФРГермания, за които е осъден на общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4
години и 4 месеца, съответстващи на престъпления по чл. 321, ал.2 и чл.209 от НК на
Република България, като наказанието, което следва да изтърпи в Република България е 4
/четири/ години и 4/ четири/ месеца „лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален „ОБЩ“ режим за
изтърпяване на така наложеното наказание "лишаване от свобода".
На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ПРИСПАДА при изпълнението на
наказанието „задържането под стража“ по ЕЗА на територията на РБ – общо 84 дни,
временен арест в Германия – 1 ден, предварителното задържане в Германия - 247 дни; и
изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ в Германия, считано от
04.11.2023г. до фактическото привеждане на лицето в Затвора –гр. София, Република
България.
На основание чл. 59, ал.1, т.2 от НК ПРИСПАДА при изпълнението на наказанието и
времето през което Н. Н. А. е бил с МНО „домашен арест“ в РБ по издадената от ФР
1
Германия Европейска заповед за арест, а именно от 27.10.2022г. до 30.01.2023г.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок от днес пред
Апелативен съд – гр. София.
След влизане в сила на решението незабавно да се изпратят преписи от същото на СГП,
ВКП и на Министерство на правосъдието и на компетентния орган на издаващата държава.
Да се уведоми за решението и Н. Н. А. чрез Главна прокуратура Бамберг.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви
по НЧД №3170/2024г. по описа на СГС, НО, 27 с-в

Производството е по реда на чл. 12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
съдебни актове за налагане на наказание „лишаване от свобода“ или на мерки, включващи
„лишаване от свобода“ (ЗПИИСАННЛСМВЛС).
Същото е образувано във връзка с изпратено от страна на съдебните органи на ФР
Германия – Главна прокуратура – Бамберг, Удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
относно решаване на въпросите, свързани с приемането и изпълнението на присъда на
Окръжен съд – Бамберг, Германия постановена на 27.10.2023г., влязла в сила на 04.11.2023г.
реф. № 46 KLs 750 Js 709/22, по отношение на бълг. гражданин Н. Н. А. роден на ****г. в
гр. София, ЕГН **********.
В откритото съдебно заседание проведено на 11.07.2024г. прокурорът, излага
доводи, че са налице условията за признаване и изпълнение на присъдата постановена в
държавата членка спрямо А.. Намира, че престъпленията, за които А. е осъден, съответстват
на престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2 от НК и по чл. 211, вр. 209, ал. 2, вр. ал. 2 НК,
и наложеното му наказание „лишаване от свобода“ не надвишава пределите по тези текстове
от НК на РБ.
От общия срок на наказанието предлага да бъде приспаднат срока на вече
изтърпяното наказание в издаващата държава, както и времето през което лицето е било с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по екстрадиционното производство, така
както е приспаднато с влязлата в сила присъда. Намира, че наказанието следва да бъде
изтърпяно при общ режим. Счита ,че не са налице предпоставки за зачитане и приспадане на
времето ,през което лицето е било с МНО „ домашен арест“ в РБ по производството по ЕЗА.
Осъденият Н. Н. А. не се намира на българска територия, същият е уведомен за
датата и часа на съдебното заседание чрез Главна прокуратура - Бамберг, ФРГ,. съгласно л.
235 и л. 241 от нчд.
Упълномощеният му защитник – адв. Н., моли за постановяване на решение, с
което присъдата да бъде призната и приета за изпълнение, като предлага да бъде определен
първоначален „общ“ режим“ за изтърпяването й в затворническо общежитие от открит тип,
съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС по постоянен адрес на осъденото лице,
който е в гр. София. Предлага да се приспаднат 12 дни „Задържане под стража“, в
съотношение съгласно присъдата 1:2, а именно 24 дни „Лишаване от свобода“; 30 дни
„Задържане под стража“ в съотношение съгласно присъдата 1:2, които се равняват на 60
дни. Времето с МНО „Домашен арест“ в екстрадиционното производство, а именно от
27.10.2022 г. до 30.01.2023 г. предлага на основание чл. 59, ал.1,т.2 от НК също да бъде
зачетено.
Съдът като взе предвид становището на страните и всички събрани по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Осъденият Н. Н. А. е роден на ****г. в гр. София, ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес в гр. София, ж.к. ******* (л.76), неосъждан до момента.
Осъденият не се намира на българска територия, тъй като търпи наказанието
„лишаване от свобода“ в затвор във ФРГ.
От изпратеното удостоверение по чл. 3 на л. 9-22 от нчд и присъдата –л.95-130 от нчд ,
е видно, че Н. Н. А. с Присъда на Окръжен съд – Бамберг, Германия постановена на
27.10.2023г., влязла в сила на 04.11.2023г. реф. № 46 KLs 750 Js 709/22, е признат за виновен
за извършени от него в периода от м. април 2020г. до м. юли 2021г. престъпления по
чл.263,ал.1, ал.3, изр.1, изр. 2, №1, ал.5; 25, ал.2; 53 от Наказателния кодекс на ФР Германия
1
, за които е осъден на общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 4 месеца.
А. е участвал лично в наказателното производство по горепосоченото дело, тъй като
е предаден от РБ на ФРГ във връзка с издадена Европейска заповед за арест за провеждане
на наказателно производство.
Съобразявайки обстоятелствата, посочени в Удостоверението по чл. 3 от Закона,
както и извършения превод на присъдата на български език, и представените данни за
разпоредбите на чл.263,ал.1, ал.3, изр.1, изр. 2, №1, ал.5; 25, ал.2; 53 от Наказателния кодекс
на ФР Германия, съдът констатира, че деянията за които българският гражданин е осъден на
територията на ФРГ се явяват и престъпления по българския НК, в частност такива по чл.
321, ал.2 и чл.209 от НК на Република България, като следва да бъде посочено, че в случая
условието за наличие на двойна наказуемост не е необходимо, тъй като е налице хипотезата
на чл. 8, ал. 2, т. 1,т.11 и т.20 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, а именно „участие в организирана
престъпна група“ от страна на българския гражданин, „престъпления свързани с компютри“
и „мошеничество“, каквото отразяване изрично е направено и в представеното по делото
удостоверение.
Горните факти мотивират съда да приеме, че дадената от съдебните органи на ФРГ
квалификация на престъплението, съответства на състава на престъпление по чл. 321,ал.2 и
чл. 209 от НК. Предвиденото и за двете посочени наказание е от 1 до 6 години „лишаване от
свобода“, поради което и не се налага редуцирането му по реда на чл. 13, ал.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
От изпратените материали е видно, че наказанието „лишаване от свобода“, съгласно
правото на издаваща държава ще бъде изтърпяно към 06.04.2027г.
От удостоверението по чл. 3 - л. 20 от нчд и приложен протокол за изслушването на
лицето л.34-37 от нчд е видно, че осъденото лице е съгласно да изтърпи наказанието си в РБ
, тъй като семейство му е в РБ и в Германия е екстрадиран само поради престъплението. А.
не се е отказал от принципа на особеността.
Германските съдебни власти са получили и писмени уверения от ГДИН –л.173 от
нчд, че в случай,че постоянния адрес на лицето е на територията на гр. София, то той ще
бъде настанен в Затвора – София, и са предоставили информация за условията в същия. В
удостоверението, на л. 20 е обърнато внимание на това обстоятелство.
От служебно изисканата справка за съдимост е видно, че А. е неосъждан, като в
справката за сведения за осъждане в чужбина, фигурира тук обсъжданата присъда на
Окръжен съд –Бамберг – л. 205-206 от нчд.:
От справка от СГП – л.143 от нчд е видно, че срещу А. няма данни за неприключили
наказателни производства.
От справка от НСлС на л. 142 от нчд е видно, че срещу А. няма данни за неприключили
наказателни производства.
От изпратената информация от Окръжна прокуратура – гр. Стара Загора – л.230, л. 233
от нчд е видно, че лицето е било задържано в РБ от 16.10.2022г. до 27.10.2022г. във връзка с
ЕЗА издадена от германските съдебни власти.
От 27.10.2022г. до 30.01.2023г. е бил с МНО „Домашен арест“ по същото производство
по ЕЗА.
И от 30.01.2023г. е бил с МНО „ Задържане по стража“ до фактическото му предаване на
ФРГ Германия.
Съгласно влязлата в сила присъда и постъпилия отговор на л. 265 от Главна
прокуратура – Бамберг е видно, че е било зачетено задържането на лицето на територията на
РБ по производството по ЕЗА, при това в съотношение 1:2, по съображения изложени в
присъдата –л. 127 от нчд, т.е. един ден задържане в РБ по ЕЗА се равнявана на 2 дни
2
принудително задържане или общо зачетени в това съотношение 84 дни.
Зачетени и приспаднати са :1 ден временен арест в Германия; предварително задържане
в Германия – 247 дни. В удостоверението е посочена в дни и изтърпяната част от
наказанието до датата на издаването му, с начало 04.11.2023г.
Съгласно информацията от Главна прокуратура – Бамберг -л. 265 от нчд, германският
съд се въздържа да зачита домашния арест в България. Това било в съответствие с
обичайната практика в Германия. Съдилищата там обикновено не категоризират
обикновените ограничения на свободата, които съответното лице трябва да изтърпи под
надзор в собствения си дом, като лишаване от свобода, равностойно на лишаване от свобода.
Съгласно отговор от Главна прокуратура Бамберг –л. 235 от нчд, германското право не
предвижда никакво приспадане от продължителността на наказанието за всяка работа,
извършена в затвора по време на лишаването от свобода / чл. 18,ал.2 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС/.
В настоящото производство, съгласно разпоредбата чл.12, ал.7 от ЗПИИСАННЛСМВЛС,
Съдът обсъжда налице ли са условията за: признаване и изпълнение по чл. 8; отлагане на
признаването по чл. 14; отказ от признаване и изпълнение по чл. 15; частично признаване и
изпълнение по чл. 16. Съгласно чл.12, ал.9 съдът приспада изцяло срока на изтърпяната част
от наказанието и временното задържане от общия срок на наложеното наказание лишаване
от свобода.
Съдът, счита че не са налице основание за отлагане на признаването по смисъла на чл.
14 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, или за частично признаване и изпълнение по смисъла на чл.16
от същия закон.
Съдът, счита че не са налице основание за отказ за признаване на решението, предвидени
в чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Предоставеното удостоверение е пълно и съответства на съдебния акт. Не се нарушава
принципа ne bis in idem.
Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност
съгласно българското законодателство.
Осъденият не се намира на българска територия, но от друга страна изрично е пожелал
да изтърпи наказанието „ЛОС“, наложено му от чужд съд в РБ.
Осъденото лице не се ползва с имунитет по българското законодателство;
Съдебният акт не е постановен спрямо лице, което поради възрастта си съгласно
българското законодателство не може да бъде наказателноотговорно за деянията, във връзка
с които е постановен актът;
Осъденият е участвал в наказателното дело, по което е бил признат за виновен и е
осъден на „ЛОС“;
В настоящия случай изпълнението на наказанието от 4 години и 4 месеца „ЛОС“ е
започнало във ФРГ, като не се касае за остатък по-малък от 6 месеца.
Наложеното наказание не включва принудителни медицински мерки или мерки,
включващи лишаване от свобода, които независимо от чл. 13, ал. 2 не могат да бъдат
изпълнени от Република България в съответствие с българското законодателство.
Съдът, счита, че не е налице и относителното основание за отказ по чл. 15, т.12
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
С оглед изложеното съдът прие за изпълнение присъда на Окръжен съд – Бамберг,
Германия постановена на 27.10.2023г., влязла в сила на 04.11.2023г. реф. № 46 KLs 750 Js
709/22, с която Н. Н. А. е признат за виновен за извършени от него в периода от м. април
2020г. до м. юли 2021г. престъпления по чл.263,ал.1, ал.3, изр.1, изр. 2, №1, ал.5; 25, ал.2;
3
53 от Наказателния кодекс на ФРГермания, за които е осъден на общо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 4 месеца, съответстващи на престъпления по
чл. 321, ал.2 и чл.209 от НК на Република България, като наказанието, което следва да
изтърпи в Република България е 4 /четири/ години и 4/ четири/ месеца „лишаване от
свобода“.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, Съдът определи първоначален „ОБЩ“
режим за изтърпяване на така наложеното наказание "лишаване от свобода".
Съдът на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС приспада при изпълнението
на наказанието „задържането под стража“ по ЕЗА на територията на РБ – общо 84 дни,
временен арест в Германия – 1 ден, предварителното задържане в Германия - 247 дни; и
изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ в Германия, считано от 04.11.2023г.
до фактическото привеждане на лицето в Затвора –гр. София, Република България.
Съдът прие, че времето от 27.10.2022г. до 30.01.2023г., през което А. е бил с МНО
„домашен арест“ в РБ в същинското производство по ЕЗА, издадена от германските съдебни
власти, с цел наказателно преследване следва да бъде приспаднато на основание чл. 59, ал.1,
т.2 от НК, в съотношението посочено в закона.
Този въпрос не е изрично решен с присъдата на Окръжен съд –Бамберг, и липсват
пречки за процедиране по реда на чл. 59 ,ал.1, т.2 от НК, тъй като лицето фактически е било
ограничено от мярката „ДА“ в придвижването си, предвид същността й посочена в чл.
62,ал.1 от НПК.
Така мотивиран съдът постанови решението си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4
Съобщи за изтекли лични данни