№ 2874
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Соня Найденова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513662 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 02.06.2021 г. по гр. д. № 72621/2019 г. на СРС, 178 състав, е уважен
предявеният от И. К., роден на **** г., гражданин на Р.Г. срещу „ПФК ЦСКА“ АД (н.),
положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124 ГПК вр. чл. 357 КТ за
установяване наличието на трудово правоотношение между страните за периода 01.08.2012
г. – 09.05.2013 г. и е отхвърлил предявените от ищеца осъдителни искове по чл. 128, ал. 2 КТ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 310000 лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода 01.08.2012 г. – 09.05.2013 г. и на сумата от 87942,90 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 09.05.2013 г. –
11.12.2019 г. Съобразно изхода от спора съдът е разпределил разноските в производството.
С въззивна жалба от 07.07.2021 г. И. К. обжалва решението, в отхвърлителната му
част, като незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, между страните възникнало
валидно трудово правоотношение, въз основа на сключен на 03.08.2012 г. договор, в който
били посочени периодът на действието му и размерът на дължимото възнаграждение.
Ищецът имал правен интерес от предявяване на установителен иск за наличието на такова
правоотношение, а ответникът не бил изплатил дължимото по него възнаграждение, което
обстоятелство било доказано по делото. Изводът на съда за погасяване по давност на
вземанията на ищеца бил неправилен, тъй като вземанията били предявени своевременно в
производството по несъстоятелност на ответника, открито през 2015 г., а съгласно чл. 685а
ТЗ с предявяване на вземането в това производство давността за него се прекъсвала и
спирала да тече докато трае то. В рамките несъстоятелността вземането на въззивника било
включено в допълнителния списък №3 на неприетите вземания, публикуван в ТР едва на
10.08.2020 г. Поддържа, че установителният иск пред СРС бил предявен по-рано – на
12.12.2019 г. и съгласно чл. 685а ТЗ давността следвало да бъде прекъсната и на това
основание. Съгласно чл. 637, ал. 6 ТЗ нямало пречка искове за парични вземания по трудови
1
спорове да се предявяват и след откриване на несъстоятелността. Предвид трудовоправния
характер на вземането същото е следвало да бъде вписано служебно от синдика и той да се
произнесе по него своевременно. Вместо това синдикът се е произнесъл по него едва на
10.08.2020 г., поради което от тази дата за въззивника следвало да тече срок за
самостоятелно предявяване на вземането. Моли съда да отмени решението и да уважи
изцяло претенциите. Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1
ГПК.
С разпореждане от 15.11.2021 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като е констатирал, че не са заявени други доказателствени искания от
страните.
Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка с твърдените пороци на
обжалваното решение, наред със събраните по делото доказателства и на основание чл. 12
ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и следва да се
разгледа по същество.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК съдът намира решението за валидно, в
обжалваната част и допустимо. Относно правилността му съдът е ограничен от пределите на
жалбата, по аргумент от чл. 269 изр. 2 ГПК.
Приетите доказателства по делото пред първата съдебна инстанция удостоверяват
установената от същата фактическа обстановка.
За да отхвърли предявения осъдителен иск районният съд е приел за установено, че за
процесния период между страните било налице валидно трудово правоотношение, като
ищецът е полагал труд като футболист при ответника, а последният не е изпълнил
задължението си да му заплати уговореното трудово възнаграждение, което за процесния
период възлизало общо на 124568,22 лв. По възражението на ответника за погасяване на
вземането по давност, съдът е съобразил, че давността за трудови възнаграждения е три
годишна, а спрямо ответника с решение от 02.10.2015 г. е открито производство по
несъстоятелност. Предвид характера на вземането на ищеца същото е следвало да бъде
служебно прието от синдика в списъка на приетите вземания по чл. 687 ТЗ, което обаче не е
било сторено. Ищецът обаче също не е подал възражение срещу списъка на служебно
приетите вземания от 21.01.2016 г. и не е предявил иск за установяване на вземането си по
чл. 694, ал. 1 ТЗ. Ищецът не било подал и възражение срещу обявения на 10.08.2020 г.
списък на неприетите вземания, в което фигурирало и неговото вземане. Преди тази дата
процесното вземане не било посочено в нито един от публикуваните по партидата ответника
в ТР списъци на приетите или неприетите вземания. По тази причина в случая се касаело и
за бездействие на ищеца да предяви вземането си, което е довело до погасяване на същото
по давност. Този извод не можел да се промени от обстоятелството, че ищецът е бил
поканен за първото общо събрание на кредиторите, което само предхождало процедурата по
предявяване на вземанията, тяхното приемане или не от синдика и одобряването им от съда.
Поради неоснователността на главния осъдителен иск неоснователна се явявала и
акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД.
По отношение правилността на решението във връзка с наведените във въззивната
жалба оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи,
основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведения с въззивната жалба довод за неправилност на
2
решението, въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност
започналите дела по трудови спорове за парични вземания не се спират, а съгласно чл. 637,
ал. 6, т. 2 ТЗ е допустимо да се образуват дела по трудови спорове и след откриване на
производството по несъстоятелност. Работникът разполага с възможност да предяви иск за
паричното си вземане от трудово правоотношение преди или след откриване на
производството по несъстоятелност на дружеството работодател и този иск е винаги
допустим. Влязлото в сила положително за работника решение по трудовия спор следва да
бъде съобразено от синдика при изготвяне на списъка на приетите вземания и от съда по
несъстоятелността при одобряване на списъка.
Същевременно, работникът има право да предяви вземането си и в производството по
несъстоятелност (чл. 685, ал.1 ТЗ), но дори и да не стори това, вземането му, произтичащо
от трудово правоотношение следва да бъде вписано служебно от синдика в списъка на
приетите вземания – чл. 687, ал. 1 ТЗ. Вземането се смята за прието, когато е включено в
одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания – чл. 693, ал.1 ТЗ, а
определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания се обявява в
търговския регистър – чл. 692, ал. 5 ТЗ.
След обявяване на списъка на приетите вземания от съда по несъстоятелността,
когато срещу вземането не е направено възражение в срока по чл. 690, ал.1 ТЗ, както и
когато е направено възражение, но в седмичния срок по чл. 694, ал.1 ТЗ след обявяване на
списъка не е предявен иск за установяване несъществуването му, спорът относно вземането
на работника от трудово правоотношение са счита разрешен със сила на пресъдено нещо,
което представлява пречка за съществуването на правото му на иск пред гражданския съд.
Правните последици на предявяването на вземането в производството по
несъстоятелност или предявяването на иск за неговото събиране, са идентични, съгласно чл.
658а ТЗ и чл. 166, б. „б“ ЗЗД.
В случая вземането на въззивника е следвало да бъде включено служебно в списъка
по чл. 687, ал. 1 ТЗ, което не е било извършено от синдика. Това бездействие на органа по
несъстоятелността обаче не е представлявало пречка работникът сам да сезира синдика или
да предяви вземането си в рамките на производството по несъстоятелност, за да може
същото да бъде прието и давността за него да бъде прекъсната на основание чл. 685а ТЗ. В
същото време, съгласно изложеното по-горе, И. К. е имал възможност да предяви пред
гражданския съд иск за вземането си преди изтичане на давността за него, което е можело да
бъде сторено и преди откриване на производството по несъстоятелност спрямо
работодателя му. По делото не са представени доказателства тези две възможности да са
реализирани преди 25.06.2016 г., когато е изтекла давността за вземането му с най-късно
настъпила изискуемост, поради което изводът на районния съд за погасяване на вземанията
по давност се явява правилен и обоснован.
Поради съвпадане на крайните изводи на първата и на въззивната инстанция
решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно.
Право на разноски за въззивната инстанция при този изход на спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, има въззиваемият, който обаче не е обективирал подобно искане.
По изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.06.2021 г. по гр. д. № 72621/2019 г. на СРС, 178
състав.
3
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ по реда и условията на чл. 280 ал.
1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4