Р
Е Ш Е Н И Е № 1489
20.12.2018 г.,
гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІ-ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на
01.11.2018г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ
секретар: Т. ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
МИНЧО МИНЕВ
гр.
дело № 1570 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази
следното:
В исковата си молба К.С.К. твърди, че по силата на
трудов договор /№31/ 03.08.2015г./ работил като „шофьор товарен транспорт” във
„ВАМАНД”ЕООД Сливен. Със заповед на работодателя обаче /№35/ 28.12.2017г./
трудовото му правоотношение било прекратено, на осн.чл.190 ал.1, т.1 във вр. с
чл.187 т.1 от Кодекса на труда КТ/, а в нея било посочено, че се издава поради
допуснати от него системно и умишлено нарушаване на трудовата дисциплина и
неявяване на работното място в продължение на 5 работни дни. К. я намира
незаконосъобразна, на няколко основания: тъй като не са били налице
предпоставките на закона за издаването й, респ. защото той не е допуснал
нарушенията, послужили на работодателя му като основания за издаването й. Също
и защото при съставянето й са допуснати
нарушения, които я правят незаконосъобразна на процесуално основание:
разминаване, несъответствие между мотивите/изложените в заповедта факти и
посочените в нея законови текстове; непълнота на заповедта, в т.ч. липса на
мотиви в нея; незаконосъобразно проведена процедура, тъй като работодателя не
приел поисканите му и дадени от него писмени обяснения.
Поради това К.
предявява искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ, по които
претендира с решението си съда да признание за незаконосъобразна уволнителната
заповед; да го възстанови на заемната до уволнението длъжност и да му бъде
присъдено обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за оставането му без работа в
следствие прекратяването на трудовото му правоотношение- за 6 месеца и в размер
2 778лв.
Твърди също, че
при прекратяване на трудовото му правоотношение е останал неползван от него
платен годишен отпуск и поради това търси и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, в
размер на 425 лв.
Всяко от двете
парични вземания се претендира с обезщетение за забава- т.н. мораторна лихва,
считано от момента на съдебното им предявяване и до окончателното им изплащане.
Ответникът
депозира своевременно писмен отговор, с който оспорва предявените искове.
Излага конкретни съображения в тази връзка. Счита, че заповедта му съдържа
всички необходими реквизити и са изложени изложени в пълнота конкретни факти,
т.е. необходимата яснота по обстоятелствата, въз основа на които е издадена тя,
респ. нарушенията, допуснати от ищеца. Твърди също, че преди налагане на
дисциплинарното наказание е изискал, при спазване на чл. 193 от КТ, обяснения
от К. за допуснатите от него нарушения, но той отказал да получи искането на
работодателя.
В отговора си
ответника поддържа, че ищеца е допуснал описаните в заповедта нарушения, вкл.
отклонил се е от зададен му маршрут в Република Турция, при което камиона е
аварирал- обстоятелства, довели до извършването на парични разходи от
работодателя. Също, че в продължение на пет последователни дни не се е явявал
на работа, без да даде обяснения за това, а и на няколко пъти, на конкретно
посочени в заповедта дати, е изоставял повереното му превозно средство.
В съдебно
заседание ищеца лично, а и с пълномощник-адвокат, поддържа претенциите си.
Изменява оценяемите от тях по размер: обезщетението за оставането без работа
поради уволнението- на 1 301.48лв., а обезщетението за останал неползван платен
годишен отпуск- на 394.39лв.
Ответното
дружество поддържа, чрез пълномощник-адвокат, първоначално заетата от него
позиция- възраженията си против исковете.
Всяка от
страните търси разноски.
Съдът, след като обсъди всички събрани по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Безспорни са –
обявени за такива и в доклада на съда, обстоятелствата, че страните по делото
са били в трудово –правни отношения; също, че по силата на същите ищеца е
работил като „шофьор” на товарен камион, както и че те са прекратени със
заповед на работодателя. Впрочем, тези факти се установяват и от писмено
доказателствено средство- заповед № 35/ 28.12.2017г.
Видно от
последната, тя е издадена на осн.чл.190 ал.1, т.1 във вр. с чл.187 т.1 от КТ,
за налагане на дисциплинарно наказание на К. „уволнение”, защото- според
работодателя, той системно и умишлено е нарушавал трудовите си задължения, по
начина, подробно описан на стр.втора, както и защото в продължение на 5 работни
дни: периода 16.12.2017г.- 20.12.2017г., не се е явил на работа, без при това
да уведоми работодателя за отсъствието си.
Заедно с процесната
уволнителна заповед, като писмени доказателства съда прие и други от
приложенията на исковата молба- два пътни листа. Всеки от тях е издаден от В.
А. за К.К. като шофьор на камион ДАФ с рег. … и товарно ремарке с рег.№ …. и
всеки е подписан от механик А.. Първият е от 07.12.2017г., а втория- от
12.12.2017г.
От събраните
гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетели, осигурени от
ответника- А. А. А. и Д. Я. У., съда приема, че на 19.12.2017г. около обяд, те
са пристигнали в гр.Разград, квартал Гецово и след като са получили от К.К. или
пък взели от близък офис, ключовете от товарния камион, управляван от него - …,
са потеглили обратно за Сливен, заедно с моторното превозно средство. Съдът
приема, че то е било спряно в страни от пътя, в близост до намиращи се там
бензиностанция и барче. Също, че ищеца е бил на място и двамата свидетели се
срещнали и разговаряли с него. Неизяснено остана обстоятелството дали шофьора е
предал на свидетелите ключовете за камиона или пък те са ги взели от барчето,
където са били оставени /от шофьора/, тъй като двамата свидетели дадоха
различни показания за този факт.
От
свидетелските показания съда приема и че на К. е било връчено писмено искане от
ответника да даде обяснения за това, че не се е явил на работа.
Показанията, с
коментираното изключение, съда кредитира- като неоспорени от страните;
неопровергани от останалия доказателствен материал, а и защото свидетелите
установяват сходна фактическа обстановка.
От обясненията,
дадени от ищеца по реда на чл.176 и 177 от ГПК съда приема, че на 18.12.17г.
той е провел разговор по телефона с А. А. /първия от свидетелите/, който го е
уведомил, че на следващия ден трябва да го чака в кв.Гецово, за да му предаде
ключовете от камиона, който управлява /с цитирания по-горе ДК№/. Също, че
срещата се е състояла и след като свидетеля получил ключовете, потеглил с
камиона за Сливен. От отговорите съда установи и че в следващите дни- през
цялата работна седмица, К. не е осъществявал трудовите си задължения – не е
шофирал камион на ответното дружество.
При справка в
съдебно заседание с оригинала на трудовата му книжка съда установи, че от
28.03.2018г. ищеца е започнал като шофьор на автобус в търговското дружество
„Юнион Ивкони“.
От заключението
на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
обезщетението за оставането на ищеца без работа поради уволнението, е по
482.03лв., а в нетен размер- 289.22лв., за месец. Също, че е останал неползван
от него 20дни платен годишен отпуск, като обезщетението за това трябва да е
438.21лв., а в нетен размер- 394.39лв. Заключението, като обосновано и
неоспорено, съда кредитира.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предмет на
делото са искове с правно основание чл.344 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, а също и
иск с пр.осн.чл.224 ал.1 от същия нормативен акт.
Както съда
указа в доклада си, при първите два от тях тежестта на доказване е разместена,
което означава, че ответника- работодател трябва да докаже, че уволнението е
законосъобразно.
Доводите на
ищеца, при които иска процесната уволнителна заповед да бъде отменена, са както
за допуснати от работодателя му нарушения при издаването й, така и за
незаконосъобразност по същество. В случай, че съда установи пропуски от първата
група, заповедта се отменя на процесуално основание, без да е от значение дали
са се осъществили и материално-правните предпоставки за издаването й.
Първото оплакване
на К. е, че е налице противоречие в процесната заповед между посочените в нея
законови текстове за издаването й и описаните в мотивировъчната й част
обстоятелства, представляващи според работодателя нарушения, допуснати от
ищеца. То кореспондира, допълва се с второто оплакване- че в заповедта не са
посочени конкретни дати, на които К. не се е явявал на работа, както и кое
всъщност е работното му място.
Съдът не
споделя последните от тези доводи- защото в заповедта ясно и то съвсем, са посочени
отделните деяния /действия или бездействия/ на ищеца, които според работодателя
му представляват нарушения на трудовата дисциплина. Така също, посочени са и
конкретните дати на които са извършени. Например, на 07.12.2017г., изпълнявайки курс в Турция, се отклонил от маршрута си, в резултат на което
управлявания от него камион аварирал, а за ремонтирането му ответника направил
парични разходи. Също, на 16.12.
изоставил повереното му превозно средство, след като се завърнал от курс от
Белград. В продължение на 5 последователни работни дни –периода 16.12.- 20.12.2017г., не се явил на
работа.
Вярно е според
съда обаче, че тази фактическа обстановка-мотиви на работодателя, не
кореспондира с посочените от него законови текстове като основание за
издаването й. Така е, защото първата от цитираните в заповед №35 /в началната й
част, а и към края/ разпоредби е на чл.190 ал.1, т.1 от КТ, а той дава право на
работодателя да наложи на работника най-тежкото дисциплинарно наказание, за
следните нарушения на трудовата дисциплина: три закъснения или преждевременни
напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от
1 час. В случая такива факти не са посочени в заповедта, нито пък се твърдяха
или установиха в делото. Отделно от това, в закона е предвидена друга, нарочна
разпоредба, при която работодателя може да уволни работника ако последния
въобще не се явява, а не само закъснява, на работа- т.2 от ал.1 на чл.190. Така
също, втората от цитираните от работодателя в заповедта разпоредби е чл.187 т.1
от КТ, съгласно която нарушение на трудовата дисциплина представляват:
закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или
неуплътняване на работното време. Работодателят обаче не е посочил коя
конкретно от всяка от тези четири хипотези прилага, а с това е допуснато
противоречие и между самите правни основания, посочени в заповедта.
Коментираното
до тук е достатъчно за отменяването на заповедта на процесуално основание.
Друг довод за
това съда намира в основателното съображение на К. за допуснати от работодателя
нарушения в процедурата по издаването й. Той твърди, че ответника не е поискал
от него обяснения по твърдяните от работодателя му нарушения, допуснати от
него- от ищеца. Това искане е предвидено от законодателя по императивен начин-
като задължително изискване в процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание- чл.193 ал.1 от КТ. Тежестта да установи, че е спазена, е за
работодателя. Според съда, в случая „Ваманд”ЕООД не успя за проведе такова
доказване. Така е, защото от една страна ищеца изрично отрича да са му искани
обяснения, а от друга- ответника ангажира в тази връзка гласни доказателствени
средства, но те не са достатъчни да убедят съда в тезата му. От казаното от
двамата свидетели се установи, че единия от тях- А., е връчил на К., на
19.12.2017г., писмено искане от „Ваманд”ЕООД да даде обяснение за неявяването
му на работа, но от тях не става ясно за кой точно случай се отнасят те, вкл.
дали е за някои или пък за всички, описани в заповед № 35. Писменият текст на
искането /документа/ също не бе ангажиран от ответника като доказателство, а
това трябва да е възможно, след като
свидетелите заявиха, че писменото искане на работодателя е било в два
екземпляра. От друга страна, самия работодател признава в уволнителната заповед,
че К. се е върнал от курс от Белград на 16.12.2017г.- предпоследен абзац от
втората страница, а по свидетелски показания на 19.12. по искане на
работодателя той е предал ключовете от поверения му камион. Видно от календара
за 2017г., 17.12. е неделен ден, а до 19-ти, заедно с него са само два дни.
Т.е., не може да се приеме, че К. не се е явявал на работа в продължение на 5
работни дни- както се твърди в
заповедта, а дори не и на три- както се изисква от закона. Така също, в
заповедта е посочен периода 16.12.-20.12., като дни, в които ищеца не се явявал
на работа. Дните, отговарящи на датите 19-ти и 20-ти обаче не бива да се ценят
като такива, в които работника по своя воля не е изпълнявал трудовите си
задължения- именно защото работодателя е иззел от него ключовете от камиона, с
което го е поставил в невъзможност да престира работната си сила. Т.е.,
работника и по същество не е допуснал това нарушение на трудовата
дисциплина.
При посочените
по-горе съображения съда намира процесната заповед за незаконосъобразна на
процесуално основание, а това означава, че тя ще бъде отменена. Т.е, иска по
чл.344 ал.1, т.1 от КТ е основателен. Логична последица от това е уважаването и
на втория иск- той по необходимост следва неговата съдба - за възстановяването на ищеца на работа.
Също такава- логична,
последица е и преценката за основателност на иска по чл.344 ал.1, т.3 вр.
чл.225 ал.1 от КТ. Това обаче не е безусловно, а е свързано с доказване от
работника-ищец, че в резултат на уволнението е останал без работа. Според съда,
в случая такова доказване се проведе- от представената в съдебно заседание в
оригинал трудова книжка на К. съдията-докладчик установи, че след уволнението
му от „Юнион Ивкони“ той е започнал работа при друг работодател- считано от
28.03.2018г. За оставането без работа в промеждутъка между двамата момента
ищеца има право на обезщетение. То е точно за 3 месеца- каквато остана
претенцията на мъжа след изменението й по реда на чл.214 от ГПК. От
заключението на вещото лице се установи, че за месец обезщетението е 482.03лв.
в брутен размер, съотв. 289.22лв. в нетен размер. При изчисляване размера на
вземаното на това основание съда ползва първия от тях- защото съгл.чл.225 ал.1
от КТ, обезщетението за оставане без работа поради незаконосъобразно
прекратяване на трудово правоотношение е в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника за периода без работа. За три месеца се равнява на
1 446.09лв., но с оглед на диспозитивното начало в гражданския процес съда ще
уважи иска до претендирания размер – 1 301.48лв. Сумата ще бъде присъдена – тъй
като е поискано, а то- искането е основателно- защото исковата молба кани към
изпълнение, т.е. и поставя в забава, заедно със законната лихва, считано от
момента на депозиране на исковата молба пред съда и до окончателното й
изплащане.
За иска по
чл.224 ал.1 от КТ- установи се- от заключението на вещото лице, че при
прекратяване на трудовото правоотношение с К., с процесната уволнителна
заповед, е останал неползван от него платен годишен отпуск от 20дни,
обезщетението за което в нетен размер е 394.39лв., на колкото възлиза и
ищцовата претенция. Въпреки това съда ще я отхвърли- тъй като с признаването на
заповедта за незаконосъобразна, отменяването й и възстановяването на ищеца на
работа се приема, че трудовото правоотношение въобще не е било прекратявано/прекъсвано.
А по време на действащ трудов договор неползвания платен годишен отпуск не може
да се компенсира в пари- чл.178 от КТ.
По въпроса за
разноските- с оглед изхода на делото и двете страни имат право на такива- на
осн.ал.1, съотв. ал.3, на чл.78 от ГПК. Тези на ищеца се формират от
заплатеното от него на пълномощника му-адвокат, възнаграждение- 500лв., видно
от ДПЗС №3/ 25.10.2018г. /л.№ 36 от делото/. С оглед становището на съда по
исковете /един от четирите изцяло неоснователен/ му се следват разноски от
375лв.
Разноските на
ответника също са в размер на също 500лв.- адвокатско възнаграждение- по ДПЗС №
60021/ 21.02.2018г. /л.№ 30 от делото на РС-Разград/. Ето защо му се следват
разноски от 125лв.
Тъй като
исковете, предмет на настоящото дело, представляват трудов спор по смисъла на
чл.357 от КТ, то на осн.чл. 83 ал.1, т.1 от ГПК и чл.359 от КТ, ищеца е
освободен от заплащането на държавна такса за образуване на делото и от
разноски. Такива обаче да дължими и съда, в условията на чл.3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, определя такса от по
30лв. за всеки от двата неоценяеми иска /по чл.344 ал.1, т.1 и т.2 от КТ/, а за
иска по чл.344 ал.1, т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ- таксата е 4% от размера,
до който е уважен от съда- 52.06лв. С оглед изхода на делото и на осн.чл.78
ал.6 от ГПК тези суми трябва да се поставят в тежест на ответника. По същия
начин съда трябва да постъпи и с част от сумата, заплатена от бюджетните
средства на съда като възнаграждение за вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, в случая 90лв./ от възнаграждение 120лв./, тъй като тя е назначена
по искане на ищеца.
Водим от
изложеното, Сливенски районен съд
Р Е Ш
И:
УВАЖАВА предявения от К.С.К. с ЕГН: **********
и адрес *** против „ВАМАНД“ЕООД, с
ЕИК ********* и съдебен адреса*** иск
с пр. осн.чл.344 ал.1, т.1 от КТ и ОБЯВЯВА за незаконосъобразна заповед
№ 35/ 28.12.2017г. на управителя на
търговското дружество- В. А., с която на осн.чл.190 ал.1, т.1 във вр. с чл.187
т.1 от КТ трудовото правоотношение между
тях е прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. ОТМЕНЯ заповед
№ 35/ 28.12.2017г.
На
осн.чл.344 ал.1, т.2 от КТ ВЪЗСТАНОВЯВА К.С.К. с ЕГН: ********** на заеманата от него до уволнението
длъжност- „шофьор на товарен автомобил за международни превози“ във
„ВАМАНД“ЕООД с ЕИК *********.
ОСЪЖДА „ВАМАНД“ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на К.С.К. с ЕГН: **********,
на осн.чл.344 ал.1, т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ, обезщетение за оставането
му без работа- в продължение на три
месеца, в следствие незаконосъобразното му уволнение, извършено със заповед №
35/ 28.12.2017г. на управителя на
търговското дружество, в брутен размер 1
301.48лв. /хиляда триста и един лева и четиридесет и осем стотинки/, ведно
със законната лихва, считано от 01.02.2018г. и до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на К.С.К. с ЕГН: **********, да бъде осъдено „ВАМАНД“ЕООД, с
ЕИК ********* да му заплати на осн.чл.224 ал.1 от КТ обезщетение за останал
неползван платен годишен отпуск, в размер на 394.39лв.
ОСЪЖДА „ВАМАНД“ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК,
на К.С.К. с ЕГН: **********, направените
от последния разноски в това дело, съразмерно уважената част от исковете- 375лв.
/триста седемдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА К.С.К. с ЕГН: ********** да заплати на „ВАМАНД“ЕООД, с ЕИК
*********, на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, съразмерно отхвърлената част от исковете- 125лв.
/сто двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА „ВАМАНД“ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на осн.чл.78 ал.6 от ГПК във
вр. с чл.357 от КТ вр. с чл. 83 ал.1, т.1 от ГПК и чл.359 от КТ, на държавата,
в полза на Сливенски район съд, за
държавна такса за трите уважени в това производство иска, два от които
неоценяеми, сумата 112.06лв. /сто и дванадесет лева и шест стотинки/,
както и част от заплатеното от бюджетните средства възнаграждение на вещото
лице- 90лв. /деветдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване- може да се
обжалва пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде
в двуседмичен срок от връчването му на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: