РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Пловдив, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215000600420 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 21 НПК.
С присъда № 260023/03.06.2021 г. по НОХД № 623/2019 г. Хасковският
окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. Д. А. Х. /***/, за НЕВИНЕН в това на
23.05.2018 г. през ГКПП „*“, общ. *, обл. *, като извършител, в съучастие с
неустановени по делото лица – като подбудители и помагачи, без надлежно
разрешително да е пренесъл през границата на страната от Република * в
Република * с товарен автомобил марка „*“ с регистрационен номер * и
прикачено към него полуремарке с регистрационен номер *, високорисково
наркотично вещество – хероин с общо нетно тегло 187,485 килограма на
стойност 13 410 025 лева, от които 79,807 килограма със съдържание на
активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 36,6 % /тегловни
1
процента/ на стойност 5 187 455 лева, 34,766 килограма със съдържание на
активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 43,9 % /тегловни
процента/ на стойност 2 259 790 лева, 48,940 килограма със съдържание на
активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 47,6 % /тегловни
процента/ на стойност 4 404 600 лева, 19,998 килограма със съдържание на
активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 44,5 % /тегловни
процента/ на стойност 1 299 870 лева и 3,974 килограма със съдържание на
активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 41,9 % /тегловни
процента/ на стойност 258 310 лева, като предметът на контрабандата да е в
особено големи размери и случаят да е особено тежък, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по предявеното му обвинение в
извършване на престъпление по чл. 242, ал. 4 предл. 1-во, вр. ал. 2 предл. 1-
во, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Съдът се е произнесъл по приложените по делото веществени
доказателства и направените разноски
Недоволна от така постановената присъда е останала Окръжна
прокуратура гр. Хасково, която я протестира с искане тя да бъде отменена и
подсъдимият да бъде осъден по първоначално повдигнатото обвинение.
Прокурорът поддържа протеста.
Защитата счита, че присъдата на Хасковския окръжен съд следва да бъде
потвърдена.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в протеста, намира и приема за установено
следното:
ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови атакуваната присъда, Хасковският окръжен съд е приел
за безспорно установено от фактическа страна, че подс. Д.Х. е * гражданин.
По професия е шофьор на товарен автомобил. През 2011 г. се е пенсионирал.
След това продължил да работи като международен шофьор в „*“, със
седалище *, с предмет на дейност транспортни, спедиторски и превозни
услуги.
За работата си във фирмата подсъдимият получавал заплата от 1400 *
лири. За всеки курс му се полагали и командировъчни, изплащани в евро.
Собственик на дружеството бил Д. А.. Във фирмата работели също така св. Е.
2
Г. и св. Ф. А., както и лицето А. Х..
Първият от тях обработвал поръчките от клиентите и организирал
превозите, св. Ф. А. отговарял за ремонтното и сервизно обслужване на
товарните автомобили, а А. Х. с износа – стоки, които трябвало да се
натоварят в * в Република * за друга държава, което включвало и оформянето
на митническите документи.
След получаване на поръчка от клиент и информация къде точно се
намира стоката, се определял шофьор, който е свободен, за да поеме курса.
Свидетелите Е. Г. и Ф. А. го насочвали към конкретното място, за да я
натовари. В склада на фирмата в * не се извършвало товарене на стоки, само
по изключение се практикувало донатоварване. Ако имало нужда да се
донатовари транзитна стока, това се извършвало само в присъствието на
митничар, който свалял временната пломба и поставял нова.
След натоварването на стоката шофьорът получавал информация само
към коя държава е насочен превоза, а когато същият наближавал съответната
държава, от офиса на фирмата му съобщавали точния адрес на доставка.
Всеки един от товарните автомобили на фирмата разполагал с монтиран GPS,
посредством който се следяло движението на камионите.
Подсъдимият Д.Х. се завърнал от последния си курс от * на 13.05.2018
г. вечерта. Тъй като превозваната от него стока била „групажна“, на
14.05.2018 г. я разтоварил на съответните адреси, оставил товарната
композиция в гаража на дружеството и се прибрал у дома, за да почива.
В началото на месец май 2018 г. в офиса на фирмата постъпила поръчка
за превоз на обмитена транзитна стока. По първоначални данни се намирала в
склада на митническа служба * в гр. *. Поръчката била поета А. Х., който
впоследствие уведомил св. Ф. А. и двамата се заели с организацията на
транспорта.
Възложител на поръчката била фирмата „*“, с която „*“ имала трайни
търговски отношения от дълги години. Предмет на поръчката били 19 палета,
съдържащи 950 хартиени торби с керамичен прах – лепило за полагане на
плочки с произход *. Фирмата „*“ само възложила извършването на превоза,
но не била собственик на стоката. Производител на керамичния прах по
документи било лицето М. М., а като износител/изпращач фигурирало лицето
С. Г., * гражданин с адрес в квартал *, *.
3
Като получател била посочена фирма в * – I*, с адрес „*“ № 15, 1745, *,
*. По митнически документи за отправно митническо учреждение е посочена
Митница *, а за получаващо – Митница * в *. В международната
товарителница CMR изпращачът и получателят съответствали на данните,
получени първоначално при поръчката.
Свидетелят А. Й. работел като шофьор на товарен автомобил в същата
фирма-превозвач, както и подсъдимият Д.Х. – „*“.
На 15.05.2018 г. на св. А. Й. се обадил А. Х., който му казал, че от склад
* - Митница * има за товарене транзитна стока и тъй като е свободен трябва
да отиде да я натовари. Пристигайки пред митническия склад, около 09,00
часа, св. А. Й. отишъл до охраната на входа и попитал кога ще може да
натовари стоката, но там му указали да паркира и да изчака момента, в който
стоката ще е готова и когато ще го пропуснат на територията на митническия
склад, понеже имало пропускателен режим. През същия ден св. А. Й. три
пъти ходил до охраната да провери дали стоката е готова за товарене. Към
16,30 часа се обадил във фирмата и им казал, че си тръгва, тъй като работното
време на митническия склад било до 18,00 часа. Оставил камиона отпред и се
прибрал у дома с автобус. На следващия ден – 16.05.2018 г., около 08,30 часа,
отишъл отново до митническия склад, многократно разговарял с охраната, но
му обяснявали, че ще трябва да чака, тъй като не са готови митническите
документи. Към 15,30 часа на св. А. Й. се обадил А. Х., който му казал, че го
пренасочват за друг товар към склад в азиатската част на *.
На 17.05.2018 г. св. Ф. А. разбрал, че междувременно подс. Д.Х. се е
завърнал от поредния си курс от *, свободен е и го изпратил да поеме
товаренето на стоката от митническия склад „*“ в *. Подсъдимият отишъл до
склада, управлявал камион с рег. № * и прикачено към него полуремарке, рег.
№ *. Стоката, която трябвало да натовари представлявала 19 палета с
хартиени торби, съдържащи керамичен прах - лепило за полагане на плочки.
Складът представлявал охраняема зона. Според утвърдената процедура
охраната придружавала камиона, шофьорът отварял задните врати на камиона
или брезентовото покривало отстрани. Товаренето на стоката се извършвало
само от служители на склада.
След като се уверил, че стоката е натоварена, полуремаркето е
пломбирано и получил необходимите митнически документи, Д.Х. потеглил в
4
17,37 часа на 17.05.2018 г. Междувременно св. Ф. А. разбрал, че има друга
стока за товарене, която се намирала в Митницата в * и се обадил на
подсъдимия. Разбрали се стоката да се натовари на 18.05.2018 г., като
междувременно товарната композиция се остави в сервиза, в който обслужват
камионите на фирмата /“*“/, находящ се на около 35-40 км от склада на „*“,
тъй като същият трябвало да бъде обслужен, чрез смяна на масла и филтри.
Тъй като пристигнал след края на работния ден, към 19,30 часа, вече нямало
време да се извърши смяната на маслото, подсъдимият оставил цялата
товарна композиция в сервиза за през нощта.
На 18.05.2018 г. сутринта, около 09.30 часа, подсъдимият отишъл до
сервиза, където влекачът вече бил обслужен, и потеглил за гаража на фирмата
„*“, където в полуремаркето били донатоварени три палета със заготовки за
картонени кутии за пица с възложител на поръчката „*“ и адрес за доставка в
*. Уговорената цена за този превоз била 400 евро. За този вид стока в
митническите документи е посочено, че отправно митническо учреждение е
Митница „*“ и получаващо митническо учреждение *, район*, *. Пломбата на
полуремаркето била скъсана и след донатоварването на стоката отново била
поставена такава от митнически служител.
На същата дата, 18.05.2018 г., следобед, подсъдимият потеглил с
товарната композиция „*“ с рег. № * и прикачено към него полуремарке „*“ с
рег. № * и пристигнал в митническия склад „*“, който също бил под контрола
на Митница „*“, *. Там натоварил трета стока – един палет с еротични
принадлежности и играчки за възрастни, с възложител фирма* и адрес за
доставка в *, с цена за превоза 650 евро.
За този вид стока в митническите документи се сочело, че отправно
митническо учреждение е Митница „*“ и получаващо митническо
учреждение *, район*, *. Преди да натовари заготовките за картонени кутии и
*-артикулите отново се наложило да бъде премахната временната пломба,
след което започнало товаренето на всяка една стока. При товаренето на
последната стока (*-артикули) един от служителите на митницата казал на
подсъдимия, че лепилото на прах било с произход *. Когато товаренето
приключило, се сложила нова пломба на товарната композиция и се
поставило ново пломбажно въже. Митническите служители поставили на
камиона проследяващо GPS – устройство, каквото поставяли на всички
5
товарни автомобили, извършващи международни превози като изискване от
страна на *та държава. Проследяващото устройство се сваляло и предавало на
ГКПП *. Товаренето приключило около 17,00 часа на 18.05.2018 г.
Подсъдимият уведомил св. Ф. А., че оставя товарната композиция в района на
Митницата и се прибира вкъщи, за да направи задължителната си почивка.
На 21.05.2018 година, в 03,59 ч., подс. Д.Х. потеглил от Митница „*“
към *-българската граница с натоварената стока. Около 20,00 часа пристигнал
на ГКПП *, където влекачът бил приведен в покой до 06,20 часа на 22.05.2018
г.
Междувременно св. А. Й., който отпътувал също на 21.05. следобед,
пристигнал на паркинга на ГКПП *. Преди отпътуване двамата шофьори се
засекли в офиса на фирмата „ *“ и в проведения между тях разговор изяснили,
че ще пътуват към * по едно и също време. Свидетелят А. Й. не знаел, че
подс. Д.Х. превозва товара, който той самият преди това трябвало да вземе от
склада на митническата служба *. Разбрал за това едва по-късно, когато
двамата пристигнали последователно на митническия пункт *, където се
наложило да изчакат митническата проверка.
Управляваната от св. А. Й. товарна композиция преминала без забавяне
митническа проверка, но при въвеждане на данните на влекача марка „*“,
управляван от подс. Д.Х., и полуремарке „*“, *митнически служители
установили, че по сигнал от *полицейски власти превозните средства са
индикирани за подробна проверка. Този сигнал бил отправен до всички
държави, през които следвало да пътува транспортната композиция от * в
Република * до *и бил провокиран от неколкократни полицейски акции в *.
При тях на пристанището в гр. * са откривани контейнери с големи
количества хероин, и установеното съвпадение на изпращач –*, на получател
– * фирма „*“ и на товара – торби с лепило за керамични плочки.
Подсъдимият Д.Х. бил отклонен за щателна митническа проверка.
Извършена е такава с рентген и кучета. Камионът бил разтоварен и взети
проби от отделни части от него и проверени на специален апарат, като не
било установено нарушение. Проверката на товара продължила от 15:09 ч. до
19:50 ч. на 22.05.2018 г. Свидетелят А. Й. възприел разговор между подс. Д.Х.
и представител на фирмата работодател. Подсъдимият на висок тон питал
какво има в товара и защо са тези проверки, след което двамата останали на
6
*я пункт да пренощуват. На следващия ден – 23.05.2018 г. рано сутринта, св.
А. Й. преминал *-* граница. След като на ГКПП „*“ му била извършена
проверка с рентген на товара и на митническите документи и не било
установено нищо подозрително нито в съпровождащите митнически
документи, нито при проверката на превозваните стоки, същият решил да
изчака подсъдимия, когото видял, че отново отклоняват за проверка.
Свидетелката К. Н. заемала длъжността „старши митнически
инспектор“ в Агенция Митници на Митнически пункт „*“. На 22.05. срещу
23.05.2018 г. била нощна смяна. Смяната се изпълнявала на трасе „Входящи
товарни автомобили“ в сектора за претегляне на товарните автомобили,
извършване на първоначален документооборот и въвеждане на данни в
модула „пътни такси и разрешителни режими“.
В 06,30 ч. до кабината се приближили двамата гранични полицаи, които
водели със себе си подс. Д.Х.. Обяснили на свидетелката, че искат
извършване на проверка на товарната композиция, тъй като имало подаден
сигнал. Съгласно установената митническа процедура св. К. Н. първо
извършила документна проверка на три броя транзитни декларации,
представени й от подсъдимия, но не намерила нищо съмнително в
документите. Докато ги преглеждала, забелязала, че подсъдимият изглеждал
уморен. Когато започнала да въвежда данните в модул „Пътни такси и
разрешителни режими“, на екрана се визуализирал сигнал за рисков профил,
съгласно който трябвало веднага да бъдат уведомени служители от отдел
„Борба с наркотрафика“.
Тя веднага се свързала със св. М. Б., митнически инспектор от същия
отдел за борба с наркотрафика. Предала му принтирания сигнал и
документите на камиона. Свидетелят се обърнал към подсъдимия и му
обяснил, че ще трябва да се извърши допълнителен контрол. Попитал
подсъдимия дали има нещо друго за деклариране, освен описаните в
транзитната декларация стоки, но подсъдимият отговорил отрицателно.
Първоначално се извършила проверка от св. В. К.. Чрез рентген, свидетелят
установил, че товарът е с много висока плътност, което затруднявало
сканирането му. Това наложило извършването на физическа проверка. По
време на сканирането с рентген св. В. К. се усъмнил за наличие на други
предмети на конкретно място в товарния отсек, но когато се извършила
7
проверка на това място, се оказало, че няма нищо подозрително.
Подсъдимият откарал камиона в съседното хале, където се пристъпило
към физическа проверка на товара. Полуремаркето, в което се намирал
товарът, било пломбирано от *те митнически власти, с ненарушена цялост на
пломбажното въже. Българските митнически служители разкъсали пломбата,
отворили задните врати на товарното помещение и установили два товарни
палета – единият съдържал търговски стоки, представляващи секс играчки, а
другият - картонени заготовки. Митническите служители отворили лявата
част на брезентовото платнище на камиона и установили 19 палета, както
били описани в транзитната декларация, които по документи трябвало да
съдържат прахообразно лепило за плочки и още 2 палета отново с картонени
заготовки за кашони.
Отварянето първо на вратите отзад на полуремаркето, се наложило,
понеже конструкцията му не позволявала да се отвори брезента отстрани, без
да се отворят първо задните врати. За целта първо трябвало да се разкъса
пломбата, да се отворят задните врати и след това брезента отляво или
отдясно. Пломбажното въже обхождало целия брезент по протежението му, а
дръжките, с които се затваряли задните врати, били самозаключващи се, като
през тях преминавало пломбажното въже и там била поставена пломбата, за
да не могат да се отворят вратите на полуремаркето.
Отваряйки брезента, служителите установили 19 палета с торби с
лепило за плочки с надписи “*”, обвити със стреч-фолио. Свидетелят М. Б. се
обадил на колегата си С. С., за да доведе служебно зачислено митническо
куче, обучено да открива наркотични вещества. На проверката присъствал и
св. Д. Т.. Митническото куче реагирало веднага на първите два палета, които
били в началото на товарното помещение и след това на предпоследните
палети. Митничарите решили да свалят с помощта на мотокар един от
палетите, който бил огледан от св. М. Б. и останалите проверяващи.
Установили, че палетът е обвит в прозрачно полиетиленово стреч–фолио,
което било със запазена цялост. Торбите с лепилото за плочки били фабрично
запечатани и с ненарушена цялост. Свидетелят С. С. взел метален шиш с
отвори на върха и нарези по дължината, какъвто обичайно се използвал при
пробиване на насипни материали за установяване на съдържанието им.
Направил няколко произволни „пробождания“ с шиша на торбите с теракол.
8
От една от торбите се показало не само бялото вещество, представляващо
лепило за плочки, но и кафяво прахообразно вещество. М. Б. и С. С.
разкъсали торбата с лепило и видели, че в нея има допълнително поставен
полиетиленов плик със същото кафяво прахообразно вещество. Извикали
началника на отдел „Борба с наркотрафика“ към пункта – св. Н. Д., който
пристигнал и извършил полеви наркотест за наличие на наркотични вещества,
който реагирал положително на хероин. Разпечатали се всички торби с
лепило и били открити общо 95 броя пликове със същото кафяво
прахообразно вещество. Извършило се претегляне на място с електронна
везна, която показала количество от 191.220 кг.
Междувременно при започването на проверката с рентген, а
впоследствие и на физическата проверка, св. Й., чийто товар вече бил
проверен, видял, че подсъдимият е отклонен в гаража за физически контрол.
Решил да му занесе храна, но още на входа на гаража бил върнат от
митнически служител. Свидетелят обяснил, че двамата с подсъдимия работят
в една и съща фирма, колеги са и просто му е донесъл малко закуска да се
подкрепи, но въпреки това митническият служител му обяснил, че не може да
влезе и трябва да си върви. Видял, че служители на митницата сваляли палети
от полуремаркето с мотокар. Успял да подаде храната за подсъдимия, тъй
като знаел, че има диабет, и се отдалечил. Сторило му се, че подсъдимият е
„притеснен и паникьосан“, но въпреки това трябвало да се отдалечи и не
могъл да говори с него. Когато били оформени митническите документи, Й.
решил да тръгне на път, тъй като разбрал, че подсъдимият ще се забави много
и няма смисъл да го изчаква.
Той узнал за проблема в товара на подсъдимия, едва когато пристигнал
в гр. *, където също трябвало да премине митническа проверка и се наложило
да се обади на фирмата *. На митницата в * бил спрян и извикан за разпит от
митнически инспектор, тъй като била получена информация, че същият е
служител в същата * фирма – превозвач. Именно по време на разпита св. А. Й.
разбрал за немерения наркотик в товара на подсъдимия.
По време на пътуването и докато контактувал с подсъдимия, св. А. Й.
ползвал две сим-карти – едната * с номер *, а другата * с номер *. Практиката
във фирмата била шофьорите да разполагат с няколко сим-карти и да
изключват *та и ползват друга карта, разходите по която се покривали
9
частично от работодателя.
Свидетелят В. Г. работел като товарач на МП „*“ към процесната дата и
бил извикан, за да участва в разтоварването на камиона. Станал поемно лице
при съставянето на протокола за оглед (л. 32, т. 1 ДП) и протокола за
претърсване и изземване (л. 1, т. 2 ДП), като подписал и двата протокола.
Свидетелят Н. С. също работел като товарач на МП „*“ и бил извикан,
за да участва в разтоварването на камиона. Участвал като поемно лице при
съставянето на протокола за оглед (л. 36, т. 1 ДП) и протокола за претърсване
и изземване (л. 6, т. 2 ДП), като подписал и двата протокола. Свидетелят
отбелязва в разпита си, че не успял да прочете докрай протокола за оглед.
Свидетелките М. В. и Г. К. работели като хигиенисти на МП „*“.
Участвали като поемни лица при съставянето на протокол за оглед на
наркотични вещества (л. 14, т. 2 ДП), като подписали протокола.
При същия оглед на наркотични вещества участвал и свидетелят Х. Х.
на длъжност „младши експерт“ при ГПУ – *, изготвил фотоалбума към
протокола за оглед. При изготвянето на снимковия материал присъствал и на
преброяването на всички пликове с наркотично вещество, общо 95 броя, като
забелязал, че всички те били маркирани с различни цветове и именно въз
основа на цветните обозначения били разпределени в 5 отделни групи. След
изготвянето на снимковия материал, били взети представителни проби от
всяка група, а след приключване на процедурата същите били запечатани.
Свидетелката М. Д. и св. А. Р., участвали като поемни лица при огледа
на двата мобилни телефона с марка Iphone и марка *, извършен от
полицейския служител Е. Д. на 12.06.2018 г. в сградата на РУ – *. Подписали
протоколите за оглед (л. 69 – 74, т. 2 ДП), без възражения.
Съгласно заключението на съдебна физико-химична експертиза,
изготвена от вещото лице Ц. Т. /т.2, л.29 ДП/, е извършено специализирано
изследване на физико-химичния състав на съдържанието на веществото,
намиращо се в откритите пликове в товара на камиона. Вещото лице е
анализирало представителни проби, запечатани и разделени в пет отделни
групи обекти. Приложен е визуален метод за изследване под микроскоп,
както и чрез капкови качествени реакции и посредством тънкослойно и газова
хроматография. За група 1 е установено, че съдържа хероин с активен
наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 36.6 % (представителна
10
проба за цялото количество иззето вещество с общо нето тегло 79 807 грама);
за група 2 – съдържа хероин с активен наркотичнодействащ компонент
диацетилморфин 43.9 % (представителна проба за цялото количество иззето
вещество с общо нето тегло 34 766 грама); за група 3 – съдържа хероин с
активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 47.6 %
(представителна проба за цялото количество иззето вещество с общо нето
тегло 48 940 грама); за група 4 – съдържа хероин с активен
наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 44.5 % (представителна
проба за цялото количество иззето вещество с общо нето тегло 19 998 грама);
за група 5 – съдържа хероин с активен наркотичнодействащ компонент
диацетилморфин 41.9 % (представителна проба за цялото количество иззето
вещество с общо нето тегло 3974 грама). Общото нето тегло на цялата иззета
пратка е 187 385 грама. След собствено изчисляване на количествата,
посочени в експертизата, съдът констатира, че е допусната аритметична
грешка от 1 единица – точното количество е 187 485 грама. Вещото лице е
посочило, че хероинът се намира в Списък 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“. Хероинът представлява
наркотично средство, няма легална употреба, пазар и производство и е под
контрол съгласно Единната конвенция на ООН за психотропните вещества,
ратифицирана от България, както и съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите.
Въз основа на резултатите от физико-химичната експертиза е
установена и паричната равностойност на хероина.
Стойността на наркотичното вещество е изчислена съгласно
Постановление № 23 от 29.01.1998 г. на МС за определяне на цените на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като предмета на
деянието попада в две отделни групи – първата група за съдържание на
активно вещество от 31 % до 45 % с цена от 65 000 лв. за 1 кг и втората група
за съдържание на активно вещество от 46 % до 60 % с цена от 90 000 лв. за 1
кг. Така за количеството от 79.807 кг със съдържание на активен компонент
диацетилморфин 36.6 % стойността е 5 187 455 лв.; за количеството от 34.766
кг със съдържание на активен компонент диацетилморфин 43.9 % стойността
11
е 2 259 790 лв.; за количеството от 48.490 кг със съдържание на активен
компонент диацетилморфин 47.6 % стойността е 4 404 600 лв.; за
количеството от 19.998 кг със съдържание на активен компонент
диацетилморфин 44.5 % стойността е 1 299 870 лв.; и за количеството от 3.974
кг с активен компонент диацетилморфин 41.9 % стойността е 258 310 лв. При
сумиране на всички посочени стойности общата стойността на предмета на
престъплението е в размер на 13 410 025 лв., с което превишава 190 пъти
сумата на 140 минимални работни заплати към момента на деянието с размер
от 510 лв., поради което правната квалификация на деянието отговаря на
съставомерния признак „в особено големи размери“.
Съгласно заключението на комплексна съдебно-автотехническа и
оценителна експертиза, изготвена от вещите лица Г. М. и Н .А. /т.3 л.2 ДП/, е
извършен оглед на товарния автомобил влекач, марка „*“ с рег. № * и анализ
на записа от тахографския апарат за периода от 01.04.2018 г. до 24.05.2018 г.
и дигиталната карта на водача. Посочено е, че в тахографа са заложени
всички основни европейски езици, като автоматично се променя езика според
поставената в него дигитална карта – например, при поставяне на * карта се
преминава на * език. Тахографът имал заложени функции да информира
водача за оставащото му работно време и всички необходими почивки
съгласно изискванията на Регламент № 561 на ЕС. Процедурата по използване
на тахографа била следната – преди потегляне водачът задължително
трябвало да постави картата си в първото гнездо и в началото на работния ден
да въведе отправния пункт, от който потегля, а в края на работния ден –
държавата, в която спира. В конкретния случай подсъдимият Х. не спазвал
стриктно това задължение и въвеждал само началната държава, при това не
всеки ден. От анализа на рапортите по тахографа можело да се направи извод,
че той обикновено задавал като начална държава тази, в която спирал. На
тази основа, както и от невъвеждането на информация за дейностите на
водача и отчетените грешки в рапортите на тахографа, вещите лица са
направили извод, че подсъдимият очевидно не е имал достатъчно умения за
работа с подобен дигитален апарат.
Въпреки това, от анализа на рапортите за разглеждания период от
01.04.2018 г. до 24.05.2018 г., вещите лица приемат, че в тахографа се е
намирала единствено дигиталната карта на подсъдимия, която била извадена
12
само в периода от 08:57 ч. по UTC на 14.05.2018 г. до 07:47 ч. по UTC на
17.05.2018 г., но през същото това време тахографът не е отчел движение на
влекача. За този период картата не е била поставяна във второ гнездо на
апарата. В с.з. вещите лица посочват, че посоченото в експертизата време е
UTC, което съвпадало с Гринуич. Тъй като към месец май 2018 г. у нас е
действало лятното часово време, следвало да се добавят още 3 часа, за да се
премине към българското часово време.
По отношение на средната пазарна стойност на превозните средства към
23.05.2018 г. вещите лица посочват стойност от 58 200 лв. без ДДС за
товарния автомобил – влекач марка „*“ и 55 400 лв. без ДДС за
полуремаркето марка „*“, или общо за цялата товарна композиция 113 600 лв.
без ДДС.
По приетото по делото заключение на видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза, изготвена от вещото лице К. Ц. /т.2 л.90 ДП/, е
извършено изследване на видеофайлове, извлечени от флаш-памет,
представена от защитата, и на копия от протоколи за оглед на видеозаписи от
09.10.2018 г. и 23.05.2018 г. Видеозаписите са от камери на митническа
служба *. Вещото лице описва обектите на записа. Описва товарния
автомобил на паркинга на митническата служба. След отваряне на вратите в
задната част на полуремаркето се наблюдавали в товарната му част три
палета, като на всеки от тях били наредени пакети по пет във височина с
форма на паралелепипед, основен бял до светлосив цвят, жълти странични
елементи, общо опаковани с прозрачен материал. На някои от пакетите се
забелязвал надпис с вид „*“. Водачът на автомобила не се наблюдавал. От
видеозаписите били извлечени снимкови файлове на товарния автомобил с
прикаченото полуремарке – влекач с надпис „*“ с видими основен бял цвят на
кабината и тъмносива решетка, черни елементи пред и над предните колела, и
полуремарке с видим основен сив цвят и с надписи *. Наблюдавали се
регистрационните табели – на влекача * и на полуремаркето*. След отваряне
на вратите в задната част на полуремаркето се наблюдавали в товарната му
част неопределен брой палети със същите признаци – с форма на
паралелепипед, основен бял до светлосив цвят с жълти странични елементи и
черни елементи по горната част.
От видеозапис от вътрешността на складовото помещение на
13
митническата служба се наблюдавали мотокари, пренасящи палети с пакети и
поставящи ги в товарната част на товарен автомобил с прикачено
полуремарке. При прегледа на записите са установявали палети със същите
признаци - с форма на паралелепипед, основен бял до светлосив цвят, тъмни и
жълти елементи в горната част и общо опаковани с прозрачен материал. В
част от записите се наблюдава и лице, приличащо на подсъдимия. Вещото
лице е извършило идентификационна експертиза на записите и при сравнение
на външността на образа с този на подсъдимия от предоставени за целите на
експертизата снимки се установява съвпадението на общо физически и
анатомични признаци, които са устойчиво и достоверно проявени. Не се
установяват различаващи се признаци и такива с висока
видеоидентификационна стойност. Вещото лице е направило извод, че
вероятно е записан подс. Д.Х..
Със заключение на съдебно – техническа експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т. /т.4 л.4 ДП/, е извършено изследване на мобилните апарати,
ползвани от подсъдимия и намиращи се у него към момента на извършване на
проверката в МП „*“ – 1) мобилен телефон * с IMEI * с поставена в него сим-
карта *, със сериен номер № * и карта-памет San Disk 1.0 GB micro SD; 2)
мобилен телефон * с IMEI: * с поставена в него една сим-карта с пин-код *.
При първоначалното включване на мобилния телефон * и въвеждането
на пин-*ещото лице установило, че съществуват записи в регистъра на
разговорите и за да получи необходимата информация в електронен вид, се
наложило да свърже мобилния телефон посредством кабел към компютър.
Компютърът разпознал мобилния телефон, но веднага след свързването
автоматично мобилният телефон се рестартирал и се изтрила наличната
информация, след което се заключил и започнал постоянно да се рестартира.
На екрана на телефона се появил знака на Android и отдолу Erasing
(Изтриване). В експертизата вещото лице изказва предположение, че
дистанционно (отдалечено) и умишлено била изтрита съществуващата
информация в телефона през Google профила, меню „Сигурност“, което се
използвало при загубено или откраднато мобилно устройство с цел защита на
личните данни. След като информацията се изтрила, вещото лице извадило
сим-картата* с пин-код * и я поставил в друг мобилен апарат, свалил в
електронен вид наличните контакти и с помощта на карточетящо устройство
свалил информацията от карта – памет SanDisk 1.0 micro SD. Също така
14
вещото лице установило, че през апарата е протичала интернет – активност,
като преди нулиране и изтриването на информацията все пак успял да
констатира, че е използвана програмата WhatsApp.
По отношение на мобилния апарат IPhone вещото лице извършило
същата процедура – свързало апарата посредством кабел с компютър.
Появила се информация за вътрешната памет – имало запаметени снимки и
видео, съобщения, контакти, хронология на разговорите, бележки,
напомняния, интернет адреси, гласови бележки, подробно описани в
приложения към експертизата.
На мобилния апарат * с IMEI * е извършена съдебна компютърно-
техническа експертиза и от вещото лице инж. Н.Х. /т.4, л.112 ДП/, който е
анализирал данните от телефона при изключено автономно захранване и в
лабораторна тестова компютърна система със свързано защитено захранване
тип UPS. Целта на проверката е информацията за неправомерна манипулация,
чрез специализирани програмни ресурси. В процеса на изследване се
установило, че постоянната памет на телефона е техническа неизправна,
което възпрепятствало цялостното изследване. Поради тази причина не
можело да се отговори и на въпроса дали е протичала интернет – активност
през апарата. Вещото лице е извлякло контакти, регистър на повиквания,
текстови съобщения, подробно описани в експертизата. Посочено е, че
телефонният номер на поставената сим-карта е *.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът е приел за безспорно
установена, след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства - свидетелски показания, обяснения на подсъдимия в по-
голямата им част, заключения на назначени експертизи, протоколи за
проведени огледи, претърсвания и изземвания, приобщени писмени
доказателства и веществени доказателства.
В допълнението към протеста /л.23 ВНОХД/ се поддържа довод, че
първоинстанционният съд е направил неправилен извод, че обвинението по
отношение на подс. Д.Х. е недоказано. Твърди се, че са игнорирани редица
безспорно установени факти, в противоречие със събраните по делото
доказателства, изопачени са част от тях в приетата фактическа обстановка,
15
интерпретирани са неправилно някои от заключенията на вещите лица.
Преди да обсъди по пунктове конкретните възражения на
прокуратурата, съдът счита, че е необходимо да се посочи, какво е прието в
обстоятелствената част на обвинителния акт, относно съпричастността на
подсъдимия към деянието, предмет на обвинението. Това е рамката,
определяща и предмета на доказване в съдебната фаза на процеса.
В обвинителния акт /л.5 НОХД/ е прието, че в 95 от 950-те торби с
надпис „*“, наред с керамичния прах, имало поставени 95 пакета – по около 2
килограма всеки, съдържащи хероин, с общо нетно тегло 187.485 килограма.
Тъй както превозът им следвало да бъде извършен стриктно, това било
сведено до знанието на обвиняемия, от неустановени лица, действащи като
подбудители и помагачи, сред които и такива от фирмата му работодател.
Според прокуратурата, въпреки рисковете подсъдимият не се
противопоставил да изпълни курса, мотивиран от очакваното допълнително
възнаграждение. По повод планирания наркотрафик през *-* граница към *
той провел интензивна комуникация, посредством телефонния си апарат *,
още от деня на натоварване стоката от склада в * на 17.05.2018 г.
Подсъдимият Д.Х. поел ангажимента да транспортира ценния товар, до * на
адрес, неустановен по делото, като при разтоварването му, трябвало да
получи 1600 евро на ръка.
Това са фактите, посочени в обвинителния акт, които конкретно
очертават престъпната дейност на подсъдимия и най-вече, въз основа на
които се извлича, според обвинението, умисълът за осъществяване на
престъплението.
Пловдивският апелативен съд счита, че прецизността при анализа на
гласните доказателства, изисква да се отбележи, че свидетелите, разпитани по
време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, могат да се
разделят на четири групи:
Първата група свидетели са служителите в сектор Криминална полиция
в РУ – * - св. Г. Х. /л.141 НОХД/, св. Т. Д. /л. 143 НОХД/, св. И. И. /л.144
гърба НОХД/. И тримата по идентичен начин споделят, как им се обадил
началникът на управлението и те тръгнали към ГКПП.
16
Според показанията на св. Г. Х. /л.142 гърба абз.4 НОХД/, когато
пристигнали подсъдимият бил задържан с поставени белезници и тримата
провели с него беседа. В идентична насока са и думите на св. И. И., който
изрично подчертал, че в стаичката за беседа нямало белезници, но веднага
след това уточнил как лицето било с поставени белезници още в гаража „за
наша сигурност“ /л.145 ред 3 НОХД/. От своя страна св. Т. Д. също е
потвърдил начинът, по който се е провела беседата с водача на товарния
автомобил Д.Х..
Изводът, който може да бъде направен от показанията на тези свидетели
е, че тримата, като служители в полицията, са провели оперативна беседа с
подсъдимия. По време на тази беседа той фактически е бил задържан.
Свидетелите преразказват споделеното от него по време на оперативната
беседа и на практика по този начин се прави опит да се заобиколят
изискванията, регламентирани в НПК, относно процесуалната форма на
разпит на въпросното лице в качеството му на обвиняем по-късно.
Провежданите „беседи“ с подсъдимия веднага след задържането му и
преди да има все още каквото и да е било процесуално качество, по
същността си не са нищо друго освен предварително снети обяснения от
задържаното лице, по отношение на което има данни и съмнение за
съпричастността му към извършеното престъпление, с цел получаване на
информация, въз основа на която да се дадат насоки за бъдещото разследване.
Тези действия се извършват от лица, които не са разследващи органи по
смисъла на НПК, а са полицейски служители. Поради това те нямат никакво
процесуално качество в досъдебната фаза на процеса, а проведените от тях
разговори с подсъдимия не са доказателствено средство /Р-486-2015-I н.о./.
В конкретния случай не се касае за факти и обстоятелства, които лично
са възприети от полицейските служители, а за снети обяснения, извън
предвидения процесуален ред, които след това са преразказани от
свидетелите по време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
Поради това и Пловдивският апелативен съд намира, че показанията на
тези трима свидетели неправилно са били анализирани от Хасковския
окръжен съд. Настоящата инстанция не обсъжда и не изгражда своите изводи
въз основа показанията на св. Г. Х., св. Т. Д., св. И. И., тъй като същите следва
да бъда изключени от доказателствената съвкупност по делото.
17
Втората група свидетели са митническите служители, работили на
ГКПП по време на извършване на проверката на преминаващия през
контролния пункт товарен автомобил, управляван от подсъдимия: св. К. Н.
/л.129 НОХД/, М. Б. /л.130 НОХД/, св. В. К. /л.132 гърба НОХД/, Н. Д. /л.133
НОХД/, водачът на служебното куче – св. С. С. /л. 134 НОХД/, св. Д. Н. /л. 136
НОХД/ и техническия помощник – св. Д. Д..
От показанията на тези свидетели по безспорен начин са изяснени
обстоятелствата по преминаване на товарната композиция, управлявана от
подсъдимия, възникналата необходимост от извършване на щателна
митническа проверка и откриване предмета на контрабандата.
От показанията на св. К. Н. се установява, че при обработката на
документите на автомобила се активирал профил, изискващ да потърси
служител на отдела за „Борба с наркотрафика“. След това случаят бил поет от
колегата й – св. М. Б.. Той отвел подсъдимия с автомобила на рентгенов
контрол. Колегата му – св. В. К., извършил сканиране и поставил отметка в
товарния отсек на композицията, но на посоченото място по-късно не било
открито нищо. Свидетелят обаче е категоричен, че при извършената проверка
товарният автомобил бил пломбиран с ненарушена цялост на пломбажното
въже. Пломбата била закъсана именно при започване на физическата
проверка. Едва след отваряне на вратите и идването на св. С. С., по реакциите
на обученото куче, стигнали до извода, че най-вероятно в товара е укрит
наркотик.
От показанията на св. М. Б. се установява и нещо много съществено.
След започване разтоварването на палетите е констатиратно, че няма
нарушаване на фолиото, с които са били опаковани палетите, липсвало е
нарушаване целостта на пакетите. Торбите с лепилото са били фабрично
запечатани и е нямало следи от разопаковане при извършване на проверката
от *те власти. Едва, когато с метален шиш проболи един от чувалите, излязло
кафяво прахообразно вещество, което при извършения наркополеви тест,
реагирало на хероин.
Също от думите на св. М. Б. се установява, че именно проверяващите са
премахнали поставената митническа пломба и отворили задните врати и след
това отгърнали лявата тента на товарното помещение на полуремаркето.
18
Свидетелят категорично заявил, че самото ремарке е така конструирано, че не
е възможно да се извърши проверка, без първо да се отворят задните врати, а
директно да се отвие брезентът, за да се отворят вратите е необходимо да се
разкъса пломбата. Пломбажното въже обхожда целия брезент и не може да се
проникне в товарното отделение, без да се отворят вратите. Митническият
служител възприел, че по време на проверката шофьорът бил абсолютно
спокоен /л.131 абз.1 НОХД/, може би малко изморен, понеже на *та митница
също са му правили няколко часова проверка. Това поведение на подс. Д.Х.
продължило до момента, в който било открито наркотичното вещество.
Тогава водачът останал изненадан и учуден от откритото наркотично
вещество в товара. Свидетелят М. Б. освен това споделил пред
първоинстанционния съд, че в началото на проверката на него не му правило
впечатление в кои чували може да има втори пакет. Едва след втория или
третия час той започнал да усеща, че в някои от чувалите, където има втори
пакет са малко по-деформирани и издути.
В идентична насока са думите на св. В. К., като единственият нюанс е,
че според него там, където е поставил отметката е открито наркотичното
вещество, но това узнал по-късно, понеже междувременно смяната му
приключила.
От своя страна св. Н. Д. потвърдил след направения наркотест за
наличието на хероин в товара. Този свидетел заявил, че видял няколко торби
с нарушено стреч-фолио, но това вероятно било поради извършената
проверка на *та страна.
Обстоятелството, че в началото на проверката подсъдимият бил спокоен
се потвърждава и от показанията на св. С. С., което кореспондира с казаното
от св. М. Б..
Поради изложеното по-горе съдът счита, че от показанията на
посочените свидетели са установени обстоятелствата по извършване
проверката на товарния автомобил, управляван от подсъдимия, а така също
състоянието на пломбата и пломбажното въже. Установява се начинът, по
който е била опакована превозваната стока и конкретно торбите с лепило, в
който е било укрито наркотичното вещество и поведението на водача на
автомобила преди и по време на проверката, а така също и реакцията му след
като митническите служители са открили вторите пакети в превозвания товар.
19
Показанията на тази група свидетели кореспондира с протокола за оглед
на местопроизшествие /л.32 т.1 ДП/, протокол за претърсване и изземване /л.1
т.2 ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /л.14 т.2 ДП/,
протокол за оглед на веществени доказателства /л.34 т.2 ДП/, протокол за
оглед на веществени доказателства /л.37 т.2 ДП/, протокол за оглед на
веществени доказателства /л.45 т.2 ДП/.
Те съответстват на показанията на третата група свидетели – св. В. Г.
/л.137 НОХД/, св. Н. С. /л. 138 ДП/, св. М. В. /л.139 гърба НОХД/ и св. Г. К.
/л.140 НОХД/, които са участвали като поемни лица при извършване на
описаните по-горе действия по разследване.
Основните доводи, които са направени в протеста и се поддържат пред
настоящата инстанция са досежно показанията на четвъртата група
свидетели, които работят във фирмата превозвач и дейността им е свързана с
обработването на заявки от клиенти за извършваните от тях транспортни
услуги и организиране на транспорта до крайния получател. Това са: св. А. Й.
/л.257 гърба НОХД/, св. Е. Г. /л.403 НОХД/ и св. Ф. А. /л.407 НОХД/.
Показанията на тази група свидетели са анализирани прецизно в
мотивите към атакуваната присъда. От тях се установява каква е била
организацията по приемането на поръчките за транспортиране на стока,
определяне на шофьора, който да осъществи курса по съответната
дестинация, дейността, свързана с товаро-разтоварните работи, обслужването
на автомобилите и проследяването им по пътя вкл. и за конкретния курс,
възложен на подс. Д.Х..
Свидетелят Е. Г. е заявил, че въпросната стока, в която е открито
наркотичното вещество не е натоварена в техния склад, понеже е обмитена
транзитна стока. Натоварена е в митнически склад в *. Този свидетел изрично
е пояснил, че при донатоварване на стока, както е процедирано в случая, това
се осъществява в присъствието на митничар, който разкъсва поставената
пломба, извършва се допълнителното натоварване и се поставя нова пломба.
Свидетелят уточнил, че от фирмата му не са контактували с фирмата
производител респ. изпращача на стоката, а с друга фирма - * /*/, както е
отразено при превода в протокола/. С нея, обаче, те са имали дългогодишни
търговски отношения и е било вън от всякакво съмнение за възникване от
евентуален проблем при транспортиране на стоката през граница.
20
Свидетелят много подробно е описал особените изисквания при
товарене на транзитна стока, а именно, че то се извършва от служители на
съответния склад. Водачът на автомобила е имал възможност да се намира
близо до транспортното средство. Наред с това е пояснил, че след
натоварване на стоката от фирмата се обаждат на съответния шофьор. Първо
го уведомяват за коя държава ще трябва да пътува. След като достигне до нея
му се съобщава на кой адрес точно трябва да достави товара. По идентичен
начин се е процедирало и по отношение транспорта на стоката, която е
трябвало да бъде превозена от подс. Д.Х..
От показанията на св. Е. Г. и св. А. Й. по безспорен начин се установява,
че при постъпилата заявка за извършване на транспорта, първоначално
изобщо не се е предвиждало именно подс. Д.Х. да превози стоката. Най-
напред за натоварването й към митническия склад * е насочен неговия колега
– св. А. Й.. Оформянето на митническите документи се забавило с два дни.
Тогава той бил изпратен да натовари друга стока. А едва след като
приключили митническите формалности в склада * за процесните торби с
лепило и станало възможно натоварването им, натам бил насочен оказалият
се свободен подс. Д.Х..
В тази насока са и показанията на св. Ф. А., който заявява, че към
мястото на товарене се насочва шофьорът, който е най-близо в момента. Той
потвърдил, че насочил най-напред св. А. Й., именно защото неговата кола
била най-близо до митническия склад. Поради забавяне, се наложило той да
бъде пренасочен за друга дестинация. След това бил определен подсъдимият,
понеже св. Ф. А. установил, че той се завърнал от друг курс. Освен това
подчертал, че водачите на автомобили получават митническите документи за
превозвания товар от съответното митническо учреждение. След това във
фирмата - превозвач се получавали по електронна поща документите и от тях
се научава крайната точка на доставка и получателят. В настоящия случай
фирмата „*“ предварително не е разполагала с митническите документи, а
имала единствено информация от кой митнически склад следва да се
натовари стоката.
В допълнението към протеста е направен довод, че в показанията на
тримата свидетели имало противоречие, относно това в кой момент се
научавал адресът на получателя.
21
От една страна в думите на св. Е. Г. се съдържат твърдения, според
които конкретния адрес на разтоварване на процесната стока им бил известен
предварително. Това се налагало, за да може да се направят изчисления за
стойността на превоза. В същото време, според думите на св. Ф. А., по
принцип, след като се осъществят митническите формалности и камионът
излезе от митницата, тогава от друг свой колега получавал информация за коя
държава трябва да пътува товарът и на какъв конкретен адрес трябва да се
достави. От своя страна св. А. Й., потвърдил казаното от св. Ф. А., че след
натоварване на стоката от митническия склад шофьорът получава ТИР-
карнет, ЧМР и фактура, където е посочен адресът на доставка.
В тази насока е основателно твърдението на защитата, направено във
възражението по протеста, че св. Е. Г. не се е занимавал конкретно със
стоката, натоварена в автомобила на подс. Д.Х.. Свидетелят споделил каква
била организацията на работа във фирмата и изрично е подчертал, че с товара
се е занимавал св. Ф. А.. Последният от своя страна също е потвърдил, че
адресът на разтоварване се научавал след приключване на митническите
формалности, но е споделил, че така се постъпва „по принцип“. В същото
време обаче св. Е. Г. заявил пред съда, че е напълно възможно на шофьорите
първоначално да се съобщи към коя държава ще пътуват, а впоследствие да
им се съобщи точният адрес на доставка. В същата насока са и думите на св.
Ф. А., според които имал в практиката си случаи, в които в документите да е
посочен един адрес, а после възложителят да даде друг адрес на доставка.
Обстоятелството в кой момент подс. Д.Х. е узнал адресът, на който
следва да достави палетите с лепило с нищо не води до извод, че той е знаел
за скритите във фабрично затворените торби пакети с високорисково
наркотично вещество.
По отношение на тяхното товарене именно от страна на защитата са
предоставени /т.2 л.75 ДП/ и приети записи от охранителните камери в
митническия склад *.
За съдържанието на тези записи е изготвен протокол за оглед на
веществени доказателства. Освен това е назначена и изслушана
видеотехническа експертиза /т.2 л.90 ДП/, а по време на въззивното съдебно
следствие те бяха възпроизведени /л.70 ВНОХД/. Съдържанието на
видеозаписите изцяло съвпада с отразеното в протокола за оглед на
22
веществени доказателства и констатациите на компетентното вещо лице. То
изрично е посочило в своето заключение, че не са открити следи от
модификация и монтаж.
На кадрите е заснет товарния автомобил с регистрационен номер на
ремаркето *, който на 15.05.2018 г. в 17:43:18 ч. подхожда с маневра на заден
ход към рампата на склада. Вижда се мотокарът, който разтоварва палетите и
ги поставя на съответния стелаж. Очевидно е разминаването в часовете на
камерите, тази която заснема рампата и тази, която дава общ изглед на
помещението за разтоварване.
На видеозаписите се вижда, че товарният автомобил, управляван от
подсъдимия, се приближава към рампата на 17.05.2018 г. в 16:34:13, като
окончателното паркиране е в 16:37:07 /съдът приема за ориентир времето на
тази камера/.
След приключване на товаренето автомобилът е изтеглен напред,
водачът затваря вратите и камионът се отдалечава от рампата. Самият процес
на товарене е възпроизведен в записите от камерата, която се намира вътре в
склада. Установява се, че палетите са натоварени с мотокар, а водачът на
автомобила не се вижда в кадър.
При възпроизвеждането на видеозаписите в съдебното заседание пред
въззивния съд и конкретно на файл № 4 от приложената флаш-памет /т.2
л.103 ДП/ се установи, че подсъдимият получава документите, поглежда ги за
кратко, а в това време друго лице проверява затворените врати на
полуремаркето. След това товарната композиция потегля.
Следователно изводът, който може да се направи от този
доказателствен източник е, че въпросните палети с лепило, които са били
фабрично запечатани и обвити със стреч-фолио са разтоварени и натоварени,
без по някакъв начин лицата, които са извършвали тази дейност да имат досег
с тяхното съдържание, вкл. и подс. Д.Х..
Този извод се извлича и от отразеното в митническата декларация /т.5
л.26 ДП/, където в графата за поставени митнически пломби е отразено, че
първоначално на ремаркето е поставена пломба № *, която се отнася до
натоварения керамичен прах. Обстоятелство, извличащо се от съдържанието
на списъка на стоки транзит /т.5 л.29 ДП/. След това е поставена втора пломба
с № *, а след третото донатоварване е поставена пломба с № *, а цялата графа
23
е заверена с митническия печат на С. Й. № *.
Информацията, която се съдържа във въпросния видеозапис изцяло
кореспондира с думите и на св. А. Й., св. Е. Г. и св. Ф. А. относно начина на
товарене на стока в митнически склад и конкретното участие на водача в тази
дейност.
Анализирайки тези доказателствени източници, въззивният съд счита,
че именно чрез тях се изяснява начинът, по който са натоварени палените с
лепило. Това съответства и на обясненията на подс. Д.Х. /л.442 НОХД/,
където заявява, че на практика е присъствал при товаренето на стоката, но
това означава, че шофьорът стои отвън до камиона, а не вътре в склада. Точно
това е видно в анализираните видеозаписи. Това обяснява и нюансът в
позицията на подсъдимия, който първоначално е заявил пред органите на
досъдебното производство, че е взел камиона натоварен. По-късно е уточнил,
а това се установява и от посочените доказателства, че практиката е водачът
да стои близо до автомобила, а не следи процеса на товарене на стоката в
него. Поради това и възражението за противоречие в протеста в обясненията
на подсъдимия не може да бъде споделено.
Единственото ново фактическо положение, с оглед правомощията си,
регламентирани в чл. 316 НПК, което въззивната инстанция приема за
установено е, че именно при получаване на митническите и всички други
документи за превозване на стоката, след пломбирането на товарния
автомобил в митническия склад * подсъдимият е бил наясно за коя държава
ще пътува и в документите е вписан адресът, на който е необходимо да се
достави стоката. Това е и напълно логично, понеже при потегляне на такава
дълга дестинация водачът на автомобила следва да бъде наясно къде се
намира крайната точка на доставката. Това ново фактическо положение
съответства на приетото в обвинителния акт. В него е отразено, че според
прокуратурата, подсъдимият узнал произходът на стоката, че е транзитен
товар от *, и адресът на получателя, след натоварване на палетите с лепило.
Това прието ново фактическо положение с нищо не променя горните
изводи на съда. Обстоятелството, че още при получаване на документите
подс. Д.Х. се е запознал с тях, макар и бегло, както се вижда от видеозаписа,
бил е наясно с отправната страна и адресът на крайния получател, с нищо не
установява и не доказва приетата от прокуратурата фактическа обстановка, че
24
до него било сведена информация за действителното съдържание на товара и
той поел ангажимент „да транспортира ценния товар“ до *.
Впрочем, от показанията на св. Ф. А. се установява как в практиката си
имал случаи, в които в документите да е посочен един адрес, а после
възложителят да даде друг адрес на доставка. Изобщо напълно логично е след
като получи документите и узнае за коя държава и на какъв адрес ще се
достави товара, водачът да потегли на път. С оглед непрекъсната
комуникация, която той може да поддържа с диспечерите от фирмата си и
съвременната техника за достигане на адрес, няма никакъв проблем във всеки
един момент, след преминаване на митническите формалности в държавата на
получателя, конкретният адрес на доставката да бъде уточнен отново.
Отделно от това Хасковският окръжен съд е направил напълно обоснования
извод, според който по делото не са събрани доказателства, че
представителите на фирмата превозвач, още повече подс. Д.Х. да са знаели
или дори предполагали, че на адреса, посочен в митническите документи, не
съществува фирмата И. Б..
Доводът на прокуратурата e как умисълът на подсъдимия се
установявал и от обстоятелството, че той следвало да получи 1600 евро на
ръка. По отношение на това възражение в мотивите към атакуваната присъда
е направен прецизен анализ на характера на трите вида натоварени в
автомобила, управляван от подсъдимия, стоки. За натоварените три палета
картонени кутии, с тегло 1710 кг е договорена цена на транспорта 400 евро. За
палета със *-играчки с тегло 143 кг договорената цена на транспорта е 650
евро. По отношение на 19 палета с лепило, които съдържали общо 950 бр.
торби св. Е. Г. е споделил, че по принцип възложителят заплащал разходите
по целия транспорт. Имало практика да се заплаща и от получателя при
доставянето на стоката. В конкретния случай част от транспортните разходи
следвало да се поемат от получателя на товара, а друга част да се заплати от
фирмата възложител А. Н..
Действително веднага след това той заявил пред съда, че в случая
стоката, превозвана от подсъдимия възложена от А. Н. е заплатена от него и
всъщност доплащането от 1600 евро се отнасяло до *-играчките. По
отношение на това обстоятелство обаче свидетелят не е бил сигурен, понеже
дори не си спомнил имало ли е натоварена трета група стоки в ремаркето.
25
Поради това е и напълно обоснован изводът в мотивите към атакуваната
присъда, според който очевидно доплащането, за което подсъдимият получил
SMS на 21.05.2018 г., в размер на 1600 евро /т.2 л.73 ред предпоследен/ се
отнасяло да най-голямата като обем и тежина стока, натоварена в автомобила.
Това не противоречи и на практиката, утвърдена във фирмата, част от цената
на превоза да се заплаща на ръка от получателя на товара. В тази насока е и
напълно споделяем изводът в мотивите към атакуваната присъда, че не са
събрани никакви доказателства в подкрепа тезата на обвинението, че сумата
от 1600 евро била предназначена именно за издръжка на семейството на
подсъдимия.
Хасковският окръжен съд подробно е обсъдил и доводът, според който
Д. А. и А. Х. били наясно с реалния адрес за доставката на палетите с лепило,
който бил фиктивен и различен от този, който бил вписан в транспортните
документи. Както беше посочено по-горе, от показанията на св. Ф. А. се
установява как често се случвало в документите да е посочен един адрес, а
после възложителят да даде друг адрес на доставка.
Не може да се приеме за основателно възражението поддържано и по
време на въззивното заседание от прокуратурата, че след като на видеозаписа
се вижда как подс. Д.Х. получава превозните документи след натоварването
на палетите в митническия склад и ги поглежда, значи е бил наясно, че
адресът, посочен в тях е фиктивен. Обстоятелството, че на посочения адрес в
митническите документи имало необитаема сграда, намираща се в центъра на
гр. * е установено по линията на международното сътрудничество. По делото
няма представено доказателство, въз основа на което да се направи извод, че
на някой от служителите на фирмата - превозвач е бил предоставен реален
адрес на доставката, още повече той да е бил доведен до знанието на подс.
Д.Х..
В допълнението към протеста пред въззивната инстанция се поддържа
становището, според което знанието на подсъдимия, че превозва
високорисково наркотично вещество се потвърждавало от усилената
комуникация между него и колегата му – св. А. Й., до момента на проверката
на ГКПП „*“.
Действително в хода на досъдебното производство при извършения
оглед на телефоните, от които е разговарял е установен интензивен трафик на
26
входящи и изходящи обаждания. От това обаче не може да се направи извод
какво точно е било съдържанието на тези разговори. Тръгвайки на път и на
практика напълно случайно поемайки товара от 950 бр. палети с лепило,
който първоначално трябвало да бъде натоварен в камиона, управляван от св.
А. Й., подсъдимият срещнал колегата си в офиса на фирмата. Тогава в
разговора между тях споменал, че е натоварил и се готви да тръгва на път.
Едва по-късно двамата се срещнали отново на митническия пункт * и били
изпратени на проверка, чрез рентген. Подсъдимият бил върнат за втора
проверка още на територията на * в Република *. След като тя приключила
двамата направили почивка, а на сутринта тръгнали за България. Отново били
изпратени за проверка, този път от митническите служители на ГКПП *, а
след преминаване на рентгена, подсъдимият бил отклонен за извършване на *
в гаража. Свидетелят А. Й. изчакал колегата и понеже знаел, че има
здравословни проблеми му занесъл чай и закуска, но самият той не бил
допуснат да разговаря с него.
Изводът, който следва въз основа на тези безспорно установени факти е,
че напълно случайно подс. Д.Х. е бил определен от фирмата, в която работи,
да превози товарът, в който са открити торбите с наркотично вещество. Също
случайно той се е срещнал с колегата си – св. А. Й., най-напред в офиса на
фирмата, а след това на граничния пункт *. Телефонната комуникация както
между тях двамата, така и между подсъдимия и служителите на фирмата,
между подсъдимия и негови близки и познати, пряко ангажирани с
организирането на транспорта са нещо обичайно и нормално. В тази насока са
напълно обосновани изводите в мотивите към присъдата, че не може да се
приеме как интересът на св. А. Й. към съдбата на подсъдимия и резултата от
проверката на ГКПП „*“ е продиктуван от знанието за превозване на
високорисковото наркотично вещество.
Прецизността на анализа на показанията на св. А. Й. изисква да се
отбележи, че в показанията си пред съдебния състав /л.259 гърба НОХД/, след
прочитане на показанията му, дадени по време на досъдебното производство,
той потвърдил, че когато видял колегата си в гаража, забелязал, че същият е
притеснен, дори паникьосан. Важно е обаче да се отбележи, че според
свидетеля, това е станало, когато вече от товарния отсек са били свалени част
от паритетите. Тогава било открито наркотичното вещество и това е била
причината на свидетеля да не му бъде позволено да контактува с подсъдимия.
27
Изводът, който може да бъде направен от този факт е, че това е
нормална човешка реакция, поради обстоятелството, че именно в този момент
подс. Д.Х. е осъзнал сериозността на ситуацията.
Той се потвърждава и от спокойното му поведение преди това, което
обстоятелство се извлича от показанията на св. М. Б. /л.131 НОХД/. При
започване на проверката на митническия инспектор направило впечатление,
че подс. Д.Х. бил „абсолютно спокоен“. Дори споделил с проверяващия, че на
*та митница са го проверявали, нищо нередно не са открили и той е спокоен.
Няма противоречие в показанията на св. А. Й. и св. М. Б.. Това е така,
понеже митническият служител е възприел поведението на подсъдимия в
началото на проверката, преди да се открие наркотикът, а колегата му е видял
реакцията му след като това вече било установено.
Този извод се потвърждава и от думите на св. А. Й., споделени пред
органите на досъдебното производство в неговите показания, които са
приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК /т.1 л.186 ДП/. И пред
съдебния състав свидетелят е потвърдил, че по време на проверката в хангара
на митницата в *, минал да види до къде е стигнала проверката на колегата
му. Направило му впечатление, че в този момент подс. Д. разговарял с някого
от фирмата и го псувал много, както бил споменал в предишния разпит. В
показанията си дадени месец по-рано /т.1 л.176 ДП/, св. А. Й. заявил по повод
този разговор, че чул как колегата му питал: „Какво има в този камион? Ако
нещо ми се случи, ще ви убия“, по повод проверките, които му извършвали.
Показателни в тази насока са думите на този свидетел, че междувременно му
се обадил друг шофьор на фирмата на име Р., който минавал през * и на
ГКПП * и също бил подложен на обстойна проверка.
Установените факти, досежно поведението на подс. Д.Х., преди и след
проверката, разговорът, воден от него със служители на фирмата относно
проверките, също водят до извод, че той не е знаел, че в пакетите с лепило е
укрито наркотичното вещество, открито при проверката на ГКПП „*“.
Обсъждайки данните за комуникация по телефона и конкретно от
апарат * с IMEI * с поставена в него сим-карта *, следва да се посочи, че и в
първата инстанция, и в хода на въззивното съдебно следствие са изяснени
обстоятелствата относно загубата на информация в паметта му.
28
Пловдивският апелативен съд внимателно обсъди основният довод в
протеста и допълнението към него, че от тук може да се направи извод за
умисъла на подсъдимия, че в превозвания товар е укрит наркотик.
По време на съдебното следствие пред Хасковския окръжен съд са
изслушани заключенията на вещите лица В. Т., изготвил съдебно-
техническата експертиза и вещото лице Н.Х., изготвил съдебната компютърна
експертиза. Според експертите почти всичката налична информация в този
телефон е била изтрита. Доводът, който се развива от страна на обвинението
е, че по този начин се доказвало как трето лице, имащо достъп до парола,
профил и акаунт, от дистанция е заличило данните в апарата.
Според експерта В. Т., принципно такъв достъп е възможен,
посредством *, а и това е ноторно известен факт. Както правилно обаче е
отбелязал в мотивите към присъдата Окръжният съд, достъпът до телефона, а
така също и до други устройства, с които може да се направи връзка, чрез
интернет бил отнет от подсъдимия още по време на проверката, след като се е
установило, че в пакетите с лепило на прах е укрито наркотично вещество.
Следователно, единственият възможен и категоричен извод, който следва да
бъде направен е, че подсъдимият не може да бъде свързан по никакъв начин
със заличаване данните от мобилния телефон. Още повече, че не са налице и
никакви доказателства, че подс. Д.Х. е предоставил на трето лице подобни
данни, с които да се даде възможност то да предприеме съответните действия
по заличаване на наличната в телефона информация.
В мотивите към присъдата подробно са анализирани разясненията на
вещото лице Н.Х. за възможността информацията в мобилното устройство да
бъде „заличена“ или „изтрита“, но основната хипотеза, която е представил
пред съда е наличието на техническа неизправност на телефона.
С оглед обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата
по делото въззивната инстанция постави допълнителна задача на вещото лице
Н.Х. по искане на прокуратурата.
От представеното заключение /л.122 ВНОХД/ се установява, че
обстойното изследване на телефона е извършено в лаборатория, чрез
използване на специален стенд. След направения анализ е установено, че в
мобилния телефон има технически проблем от софтуерно естество. Започнал
е процес по автоматично обновяване на системното ядро на операционната
29
система, инсталирана на телефона „андроид“ с обновления, грижещи се за
повишаване сигурността на апарата. Този процес стартира автоматично с
посочената операционна система и изисква пълен заряд на батерията на
телефона. Обновяването е критично важно за операционната система, с цел
повишаване защитата на потребителските данни и функционалността на
цялото устройство.
Експертът изрично е подчертал, че съгласно остатъчните метаданни в
изследвания обект горепосоченият процес е бил стартиран и е прекъснат по
неописани причини. Обновяването е било недовършено, след като апаратът е
стартиран неуточнен брой пъти, което е предизвикало усложнение в цялата
система по стартирането му на системно ниво.
Допълнително в апарата е внедрена система по сигурност на
потребителските данни и защита от модифициране на операционната система,
наречена *, както и защита от внедряване на модифициран софтуер на
системно ниво. Внедрена е и защита от „рестартиране в режим заводски
настройки“ – FRP.
Всички горепосочени защити към периода на изготвяне на
заключението не отчитат каквато и да е намеса в устройството /външна –
дистанционна през безжична мрежа или интернет или директна, чрез
въвеждане на команди от свързана с него компютърна система. Настъпилите
проблеми от софтуерен характер със стартирането на обекта са причинени от
недовършен важен автоматичен ъпдейт – системно обновление от критична
важност и последващи фатални грешки в операционната система и
мениджмънта по нейното стартиране, осигурен от помощни системни
софтуерни ресурси. Поради настъпилата ситуация и невъзможността да
информира за настъпилите грешки и опитите за стартиране на апарата,
операционната система активира автоматично унищожаването на
потребителските данни. Това е предварително заложена процедура по защита
на информацията от неоторизиран достъп. Към настоящия момент апаратът е
в режим – въвеждане на използвания Google акаунт при първоначалната му
регистрация/стартиране.
По време на въззивното съдебно следствие беше възпроизведена цялата
налична информация в телефона, която е около 3% и експертът е успял да
възстанови. В нея не се установи нищо, което да е свързано, дори косвено, с
30
повдигнато обвинение и предмета по настоящото дело.
С оглед заключението на вещото лице, което много по-детайлно е
изследвало софтуерния проблем в процесния мобилен телефон, вкл. и е
извършен прецизен технически анализ в лаборатория с използването на
специален стенд, съдът намира за категорично опровергана тезата на
обвинението, че данните в телефона, който подсъдимият е използвал до
извършване на митническата проверка на ГКПП „*“, са заличени
целенасочено от трето лице, за да се прикрие знанието на подс. Д.Х. за това,
че в превозвания от него товар е укрито наркотично вещество.
Хасковският окръжен съд е дал убедителен отговор и на поддържаното
пред настоящата инстанция възражение от прокурора, според което поради
знанието за превозване на забранения товар е причина подсъдимият да
направи ненужна почивка на 19.05. и 20.05., за да може да отпътува на
21.05.2018 г.
В заключенията на вещите лица Г. М. и вещото лице Н. А. и
допълненията към нея е направен анализ на записа от тахографа на товарния
автомобил, управляван от подсъдимия, за времето от 01.04.2018 г. до
24.05.2018 г. Общият извод, който е направен е, че водачът не е спазвал
стриктно правилата за работа с апарата. Въвеждал е само началната държава,
от която потегля, без да отразява в него държавата, в която спира. Не са
спазвани и всички правила за почивки и управление на моторните превозни
средства, съгласно Регламент № 561 на ЕС. Установено е, че няма движение
на автомобила, без поставена карта в тахографа.
По отношение продължителната почивка на 19.05. и 20.05.2018 г. е
направен също обоснован извод, че фактът за отложеното тръгване на път от
подс. Д.Х. с нищо не води до извод, че е целял с това да управлява по-дълго
време в *, без продължителни почивки, в съответствие с регламента, понеже
превозвал наркотично вещество. Свидетелят А. Й. също е направил такава
почивка. Това е логично, понеже по този начин той е имал възможност да
управлява превозното средство шест, а не четири последователни дни.
В допълнителна съдебна-автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице Г. М. /т.2 л.135 ДП/, е извършен подробен анализ на данните от
тахографа във връзка с местонахождение, скорост, спиране, тръгване,
изминати километри и часовете на движение за дните 17.05.; 18.05.; 21.05.;
31
22.05. и 23.05.2018 г. и почивките на подсъдимия. В тази експертиза на
практика са дадени отговори на правни въпроси, свързани с регламентирането
на работното време, почивките и управлението на автомобила, съгласно
регламент № 561/2006 на Европейския парламент на Съвета. Становището на
вещото лице, че поведението на водача не показва нормално желание за по-
бързо пристигане до пункта на разтоварване, от една страна е чисто
субективен, а от друга - изобщо не е експертен въпрос. Поради това и
настоящата инстанция не го възприема.
Също не е доказана тезата на обвинението, че товарната композиция
била оставена не в сервиза, ползван от фирмата, а в друг неустановен сервиз
за редовно техническо обслужване. От показанията на св. Ф. А., дадени по
време на досъдебното производство, се установява, че на 17.05. срещу
18.05.2018 г. подсъдимият оставил товарния автомобил в сервиза, обслужващ
транспортната фирма. Пред първоинстанционния съд е разяснил, че това е
сервиз, намиращ се на двадесетина километра от фирмата и на него има
паркинг за ТИР-ове, който се нарича „*, а самият сервиз, в който е въпросният
паркинг и е извършено техническото обслужване на машината се нарича „*“.
Пловдивският апелативен съд също счита, че от доказателствената маса
е необходимо да се изключи заключението на т. нар. „съдебно-психологична
експертиза“, изготвена от вещите лица И. Б. и И. Р.. Правилен е изводът на
съда, че то не представлява нито доказателство, нито доказателствено
средство. На практика е направено полиграфско изследване, независимо как е
озаглавено. Същото не е експертно изследване и отдавна е изяснено, че то не
може да се ползва като доказателствен източник в процеса. Поради това и
резултатът от него, баз* на неясен и объркващ въпрос, е безпредметно да бъде
коментиран на апелативно ниво.
Въз основа на всички обсъдени по-горе доказателства, може да се
направи следното обобщение:
Насочването на подс. Д.Х. за товарене на 19 бр. палети, съдържащи
лепило на прах, в които при последващата проверка е открито наркотичното
вещество, е станало напълно случайно, след като преди това с този курс е
следвало да се заеме колегата му св. А. Й.. Поради забавянето при
оформянето на митническите документи, свидетелят е изпратен да вземе друг
товар, а след това на подсъдимия е възложен транспорта на палетите с лепило
32
до *.
От разтоварването на палетите с лепило в митническия склад, до
натоварването им в ремаркето на управлявания от подсъдимия автомобил,
той е нямал достъп да товара. Нещо повече, по време на товаренето изобщо
не се е намирал на рампата в склада, за да може да възприеме дори и
визуално стоката, която се товари с помощта на мотокар.
Торбите с лепила са опаковани фабрично, а освен това наредени в
палети били подсигурени и със стреч-фолио, за по-безопасното им
транспортиране.
Веднага след натоварването на стоката и изтеглянето на товарния
автомобил от рампата, подс. Д.Х. е получил документите за превоза, а
митнически служител пломбира вратите. Предвид на обстоятелството, че
палетите с лепило били транзитна стока, а целият товар в автомобила бил
групажен, понеже включвал още 3 палета картонени кутии и един палет със
секс-артикули, натоварването им се извършвало под митнически контрол с
последващо пломбиране на ремаркето.
Опаковането на товара и конкретно 19 бр. палети със съдържащите с в
тях 950 бр. торби с лепило по никакъв начин не давало възможност да се
установи, че вътре има укрити други пакети или се съдържа нещо различно от
указаното на фабрично опакованата торба. Дори при извършената * на
митническия пункт *, вкл. чрез използване на специално обучени кучета, от
страна на *те власти, не е открито нещо нередно в превозвания товар.
Преди започване на * на ГКПП „*“ не е установено нарушение на
пломбата, включително и целостта на пломбажното въже.
В началото на проверката подс. Д.Х. е бил видимо спокоен, но уморен.
Притеснението му е започнало едва, когато палетите с лепило са били
разтоварени и с помощна на обучено куче и специален шиш е установено, че
освен предварително посочения в превозните документи товар, вътре в
торбите има и наркотично вещество. Междувременно подсъдимият провел
разговор със служители на фирмата, в която работи и е изразил негодуването
си от проблемите, които има с превозвавания товар, предвид постоянните
проверки, на които бил подложен и от *, и от българска страна.
Загубата на данните в използвания до момента на проверката на ГКПП
33
„*“ телефон от подсъдимия не се дължи на външна намеса от трето лице, а на
проблеми от софтуерен характер. Поради непълно зареждане на батерията,
със стартирането на телефона, са причинени от недовършен важен
автоматичен ъпдейт фатални грешки в операционната система и
мениджмънта по нейното стартиране, осигурен от помощни системни
софтуерни ресурси.
Въз основа на всичко изложено по-горе и Пловдивският апелативен съд
приема, че по делото не е доказана тезата на прокуратурата, описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт, според който в 95 от 950-те
торби с надпис „*“, наред с керамичния прах, имало поставени 95 ПАКЕТА –
по около 2 килограма всеки, съдържащи хероин, с общо нетно тегло 187.485
килограма. Това да е било сведено до знанието на обвиняемия, от
неустановени лица. Въпреки рисковете подсъдимият да не се
противопоставил да изпълни курса, мотив* от очакваното допълнително
възнаграждение, като при разтоварването му, трябвало да получи 1600 евро
на ръка.
И настоящата инстанция приема, че по делото няма нито едно
доказателство, въз основа на което да се направи извод, че подсъдимият е
действал задружно с други, неустановени по делото лица, които да го
подбудят към извършване на контрабандата. Напълно правилен е изводът на
Хасковския окръжен съд, че въпреки усилията, положени по време на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, а такива бяха направени
и от въззивната инстанция, не се установи по никакъв начин „неустановени
по делото лица“ да са създали представа респ. знание у подсъдимия, че той
пренася високорисково наркотично вещество, укрито в товара, който
транспортира с управляваното от него превозно средство.
Следователно единственият възможен и категоричен извод, който може
да бъде направен е, че поради липсата на умисъл от страна подс. Д.Х.,
извършеното от него не е съставомерно, тъй като по никакъв начин не е
установено да е осъществил от субективна страна деянието, в което е
обвинен.
Не може да бъде споделен доводът в протеста, че начинът, по който са
проведени разпитите на свидетелите Е. Г. и Ф. А. и отразени в протокола от
съдебното заседание, водят до извод, че показанията им са противоречиви.
34
Първоинстанционният съд е провел обективно, пълно и безпристрастно
съдебно следствие. Показанията и на двамата свидетели, дадени пред
органите на досъдебното производство са приобщени по съответния
процесуален ред към доказателствата по делото. Съдът ги е подложил на
внимателна и задълбочена преценка, както поотделно, така и в съвкупност с
останалите доказателства. Въз основа на тях са направени напълно
законосъобразни изводи.
Отделно от това наказателното производство се е развило в един
публичен състезателен процес и на страните е дадена пълна възможност
активно да участват в него, включително и да задават въпроси, които биха
изяснили обективно, всестранно и пълно фактите по случая. В срока,
регламентиран в чл. 312 ал.1 НПК никоя от страните не е поискала поправка
на протокола, поради което и възражението за неточности в отразяването
разпитите на посочените свидетели не могат да бъдат приети за основателни.
Предвид на изложеното Пловдивският апелативен съд намира, че
законосъобразно първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подс. Д. А. Х. /***/,
за НЕВИНЕН в това на 23.05.2018 г. през ГКПП „*“, общ. *, обл. *, като
извършител, в съучастие с неустановени по делото лица – като подбудители и
помагачи, без надлежно разрешително да е пренесъл през границата на
страната от Република * в Република * в Република България с товарен
автомобил марка „*“ с регистрационен номер * и прикачено към него
полуремарке с регистрационен номер *, високорисково наркотично вещество
– хероин с общо нетно тегло 187,485 килограма на стойност 13 410 025 лева,
от които 79,807 килограма със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент диацетилморфин 36,6 % /тегловни процента/ на стойност
5 187 455 лева, 34,766 килограма със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 43,9% /тегловни процента/
на стойност 2 259 790 лева, 48,940 килограма със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 47,6% /тегловни процента/
на стойност 4 404 600 лева, 19,998 килограма със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 44,5% /тегловни процента/
на стойност 1 299 870 лева и 3,974 килограма със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 41,9 % /тегловни процента/
на стойност 258 310 лева, като предметът на контрабандата да е в особено
големи размери и случаят да е особено тежък, поради което и на основание
35
чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по предявеното му обвинение в извършване
на престъпление по чл. 242, ал. 4 предл. 1-во, вр. ал. 2 предл. 1-во, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Законосъобразно е процедирано с предмета на престъплението –
високорисковото вещество хероин и съответно представителните проби.
Напълно правилно е постановено и връщане на превозното средство -
товарен автомобил * с рег. № *, ведно с контактен ключ и свидетелство за
регистрация № *и полуремарке – *с рег. №*, ведно със свидетелство за
регистрация № * на собственика или на негов упълномощен представител. В
тази насока са изложени достатъчно и убедителни съображения, които
настоящата инстанция напълно споделя. Действително не са събрани
доказателства за съпричастността не само на подсъдимия, но и на нито един
служител на фирмата - превозвач към предмета на контрабандата, което да
налага отнемане на моторното превозно средство.
Направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на
861.04 лв. остават за сметка на Пловдивския апелативен съд.
С оглед на изложеното и тъй като не са налице основания за изменение
или отмяна на присъдата, на основание чл. 338 НПК, Пловдивският
апелативен съд и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260023/03.06.2021 г., постановена по
НОХД № 623/2019 г., по описа на Хасковския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Върховния
касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
36
2._______________________
37