№ 1316
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20211110212478 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на петнадесети декември през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
и при участието на секретаря Й.Д., като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 12478 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
1
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 42-0001970/29.07.2021 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ (РД „АА“) – София, с което на Б. Д. М. с ЕГН ********** на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 24а, ал. 2, т. 1 от ЗАвП, вр. чл. 21, ал. 1, т. 3, предл. 2 от
Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от
министъра на транспорта.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Жалбоподателят оспорва фактическите констатации и
правните изводи на административнонаказващия орган (АНО), като счита, че
не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, тъй
като не е осъществявал обществен превоз на пътници. С оглед на това се иска
отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят се
явява лично и поддържа жалбата със същите съображения и искания.
Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се
явява и не изпраща представител, като в съпроводителното писмо към
административнонаказателната преписка предлага атакуваното НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 05.02.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 288072 за това, че на същата дата,
около 22:25 часа в гр. София, по ул. „Осми декември“, пред „Диагностично
консултативен център - 5 София“ ЕООД, с посока на движение от ул.
„Академик Стефан Младенов“, управлява лек автомобил марка „Форд“,
модел „Мондео“ с рег. № С *** РК, от категория М1, като извършва
таксиметров превоз на двама пътници – К.Р.М. и К.Б.Н., по маршрут от
Националния дворец на културата до ж. к. „Студентски град“, срещу
заплащане на цена 8,80 лева, заплатена в момента на приключване на превоза,
с автомобил, който не отговаря на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5
от ЗАвП и за него няма издадено удостоверение за техническа изправност с
допълнителен преглед за таксиметров превоз за пътници и не е вписано в
регистъра по чл. 12, ал. 4 от ЗАвП. С действията си лицето е нарушило чл.
24а, ал. 2, т. 1 от ЗАвП, вр. чл. 21, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Наредба № 34 от 1999
г. за таксиметров превоз на пътници.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
2
нарушението и правната му квалификация и на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП на Б. Д. М. е наложена „глоба“ в размер на 2000
лева.
От показанията на свидетеля И. И. Т. (актосъставител) се установява, че
на посочените в НП време и място, жалбоподателят е управлявал лек
автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с рег. № С *** РК, като извършвал
таксиметров превоз на двама пътници, по определен маршрут и срещу
заплащане, с автомобил, за който няма издадено удостоверение за техническа
изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз за пътници. Съдът
намира, че показанията на свидетеля Т. са обективни, последователни,
непротИ.речиви и подкрепени от писмените доказателства по делото, поради
което ги кредитира като достоверни.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа
на приложените по делото акт за установяване на административно
нарушение, издаденото въз основа на него наказателно постановление, от
свидетелските показания, както и от останалите писмени доказателства.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
наказателното постановление са издадени в рамките на сроковете предвидени
в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че на посочените в НП време и място жалбоподателят е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна нарушение на чл. 24а, ал. 2, т. 1 от
ЗАвП, вр. чл. 21, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Наредба № 34 от 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници. Жалбоподателят, в качеството на водач на
моторно превозно средство, е извършвал обществен превоз, в частност
таксиметров превоз на пътници, управлявайки горепосочения лек автомобил,
който не е отговарял на изискванията на чл. 21, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Наредба
№ 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, тъй като за него не е имало
издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за
таксиметров превоз за пътници.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е
осъществявал обществен превоз, в частност таксиметров превоз на пътници.
Легалната дефиниция за таксиметров превоз на пътници се съдържа в чл. 2 от
Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници и гласи, че това е
обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем
места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут и/или
крайна точка на превоза. В случая жалбоподателят М. е извършил превоз на
двама пътници до определена от тях крайна точка, срещу заплащане и с лек
автомобил от категория М1, като предоставената от М. услуга несъмнено
3
представлява обществен превоз и попада в обхвата на дефиницията за
таксиметров превоз на пътници. Извършвайки таксиметров превоз на
пътници, жалбоподателят е бил длъжен да управлява автомобил, отговарящ
на изискванията по чл. 24а, ал. 2, т. 1 от ЗАвП, вр. чл. 21, ал. 1, т. 3, предл. 2
от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, а именно за
него да има издадено удостоверение за техническа изправност с
допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници, което да е вписано
в регистъра по чл. 12, ал. 4 от ЗАвП. При това положение,
административнонаказващият орган законосъобразно е ангажирал
отговорността на жалбоподателя именно по посочения законов текст.
Нарушението е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк
умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че извършва обществен превоз на
пътници до определена крайна точка срещу заплащане, както и че
осъществява таксиметрова дейност с горепосочения автомобил, за който няма
издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за
таксиметров превоз на пътници, което сочи, че М. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и е искал неговото извършване. С
оглед на това, че нарушението е „формално” („на просто извършване”) не е
необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца, относно
общественоопасните му последици.
При реализацията на административнонаказателната отговорност, АНО
е наложил предвиденото в санкционната част на нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвП административно наказание, което е с абсолютно определен размер и
не може да бъде намалявано от настоящата инстанция.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (по делото
не са установени нито многобройни, нито е налице изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, които да сочат на нетипично ниска
обществена опасност на нарушителя), както и от другите смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-
ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения,
т.е. не е налице маловажен случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление е правилно – законосъобразно и обосновано, и като такова
следва да бъде потвърдено.
От страна на АНО не са били извършвани разноски за процесуално
представителство, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0001970 от
29.07.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – София, с което на Б. Д. М. с ЕГН ********** на основание
чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на
чл. 24а, ал. 2, т. 1 от ЗАвП, вр. чл. 21, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Наредба № 34 от
1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5