Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София, 10.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на тринадесети октомври, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Евгения Гачева,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 15840 по описа на състава за 2014г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът И.П.П.,
претендира да установи съществуването на паричното вземане срещу двамата
ответници, за чието изпълнение вече била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 20.12.2012г. по
ч.гр.д. № 56871/2012г. съгласно описа на 70 състав при СРС. Според твърдението на
ищеца, вземането се основава на Договор за заем от 13.05.2008г., за който се
твърди да е сключен между ищеца и двамата ответници. По силата на договора,
ищецът предал на ответниците сумата от 33 280 лева, срещу поето от тях насрещно
задължение, да върнат сумата, в срок до
13.12.2008г. на равни части, уговорени в
договора. Изпълнението на задължението било обезпечено с договорна ипотека
върху недвижим имот. Ищецът твърди, че вземането е изискуемо и че не е било
изпълнено от ответниците, въпреки изрично отправените им нотариални покани,
връчени на 13.09.2011г. и на 14.09.2011г. поради което той подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение. Срещу издадената от Софийския районен съд и
спомената по- горе заповед за изпълнение било подадено възражение от двамата
ответници, което мотивирало правния интерес на ищеца да установи съществуването
на вземането си. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира да бъде
установено съществуването на вземането му, кореспондиращо на солидарно
задължение на ответниците - да му заплатят сумата от 33 280 лева, представляваща неизплатено парично задължение по Договор за заем
от 13.05.2008г. и за сумата от 9900 лева представляваща
неустойка, съгласно т.4 от договора за паричен заем. С оглед очаквания благоприятен изход от
процеса, ищецът претендира за осъждане на ответниците да му заплатят и
направените съдебни разноски.
Субективно
съединените искове са оспорени от ответниците М.К.М. и В. И. К., по
съображения, които са подробно изложени в подадения писмен отговор. Чрез отговора си, ответниците
оспорват твърдението, че е бил сключен процесния договор за заем с ищеца,
доколкото този договор е реален, а посочената в договора сума на главницата
фактически не била фактически дадена от заемодателя и получена от длъжниците.
Извършването на такова фактическо действие не било отразено писмено. Понеже
договорът за учредяване на ипотека имал акцесорно значение по отношение на
заемното правоотношение – то договорът за ипотека бил нищожен, поради липса на
основание за което бил сключен. Ответниците оспорват като недействителна,
поради противоречие с добрите нрави и
договорната клауза за неустойка, уредена в чл. 4 от Договора за учредяване на
ипотека. Сочат, че ищецът постъпил недобросъвестно, тъй като предприетите от
него действия за образуване на изпълнително производство били закъснели и с
това бил увеличен размера на дълга. В хода на процеса – ответниците твърдят че
са извършили погашения по дълга, чрез частични плащания, направени в рамките на
изпълнителното производство. По изложените съображения, ответниците молят за
отхвърляне на иска и претендират за осъждане на ищеца, да им заплати
направените съдебни разноски.
Съдът, след като прецени
доводите на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал.3 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съдържанието на приет
като доказателство Нотариален акт № 64, том ІV, рег. № 5416, дело № 634 от
2008г. на нотариус С. Т. с рег. № 65 при НК установява клаузите на
обективирания в него Договор от 13.05.2008г. за учредяване на договорна ипотека
върху описан в исковата молба недвижим имот, за обезпечение на изпълнението на
Договор за паричен заем. В съдържанието на договора е посочено, че дадената в
заем сума от 33 280 лева, следва да бъде върната изцяло на заемодателя И.П.П.
от двамата заематели В. И. К. и М.К.М. – най- късно в срок до 13.12.2008г. В
заема е изрично посочено, че е безлихвен и е уговорено е плащанията да бъдат
извършени на седем отделни месечни вноски.
Приети като
доказателства Нотариална покана с рег. № 6739, гом ІІ, № 168 и Нотариална
покана с рег. № 6740, гом ІІ, № 169 установяват, че чрез тях ищецът е отправил
писмена изявление до всеки от ответниците – насочено към мотивиране за изпълнение
на договорните им задължения по Договора за заем от 13.05.2008г. В поканата се
съдържа предупреждение за забавата и за нейните негативни (за длъжниците).
Със Заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ вх. № 3146599/30.11.2012г.,
И.П.П. е сезирал съда с искане за издаване на заповед за изпълнени есрещу
длъжниците В. И. К. и М.К.М., за произтичащото от договора за заем парично
задължение. Представения със заявлението документ по чл.417, т.3 от ГПК е
именно споменатия по- горе Нотариален
акт № 64, том ІV, рег. № 5416, дело № 634 от 2008г. на нотариус С. Т. с рег. №
65 при НК. Със заявлението са представени нотариалните покани, както и Договор
за заем от 13.05.2008г.
По направеното искане,
районният съдия се е произнесъл със Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 20.12.2012г. по ч.гр.д. №
56871/2012г. съгласно описа на 70 състав при СРС, с която е разпоредил на
длъжниците В. И. К. и М.К.М. да заплатят солидарно на заявителя И.П.П. сумата
от 33 280 лева, представляваща
неизплатено парично задължение по Договор за заем от 13.05.2008г. и сумата от 9900 лева представляваща неустойка, съгласно т.4 от
договора за паричен заем, заедно със законната лихва върху главницата, считано
от 30.11.2008г. до окончателното изплащане на задължението.
В подкрепа на
фактическите твърдения на ищеца за постъпилото в срока по чл. 414 от ГПК
възражение са представени и приобщени към настоящото дело – съдържащите се в ч.гр.д.
№ 56871/2012г. съгласно описа на 70 състав при СРС книжа: възражение от В. И. К.
с входящ № 3141179/12.08.2014г. на СРС и възражение от М.К.М. с входящ № 3141178/12.08.2014г.
на СРС, както и заверен препис от покани за доброволно изпълнение, адресирани
до всеки от ответниците по изпълнително дело № 20148490401002 на ЧСИ А. П..
Приетите като
доказателства молба от 12.11.2014г., молба от 14.11.2014г., молба от
02.12.2014г., молба от 15.12.2014г.както и платежни документи на стр. 158, 159,
162 от делото установяват отправените от ответниците до ЧСИ А. П. волеизявления
за изплащане на суми, с цел погасяване на задължението, за което е образувано
изпълнително дело № 20148490401002 на ЧСИ А. П..
Заключението на приетата
без оспорване съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице Ю.Х.
установява, че математическите изчисления за размера на неустойката за забавено
изпълнение на паричното задължение на ответниците – съгласно уговорения в чл.4
способ за изчисляване, ако бъде игнориран установения в същата договорна клауза
максимален предел на задължението за неустойка, би определил размер на дължимата неустойка от
31 437, 20 лева.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта на предявените искове;
Съдът е сезиран със субективно съединени искове за
установяване съществуването на вземане, за което е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. След
анализ на събраните в хода на процеса писмени доказателства, установяващи
извършените процесуални действия в хода на заповедното производство - при
условията на самостоятелна преценка на процесуалните предпоставки -настоящият
състав на съда съдът намира, че предявените специални установителни искове по
чл. 422 от ГПК са процесуално допустими за сумите, които са посочени като главница
и лихви в съдържанието на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 20.12.2012г. по ч.гр.д. №
56871/2012г. съгласно описа на 70 състав при СРС.
Съобразявайки петитума на исковата молба т.е. въведения
от ищеца предмет на делото по настоящия специален установителен иск, настоящият
съд не дължи произнасяне за посоченото в заповедта за изпълнение вземане за законната
лихва върху главницата, считано от 30.11.2008г. до окончателното изплащане на
задължението. Това е така, защото чл.6,
ал.2 от ГПК установява диспозитивно начало в гражданския процес, а в петитума
на исковата молба съдът не бе изрично сезиран да се произнесе по съществуването
на това конкретно (за законната лихва) вземане .
Исковете са допустими и при
вече осъществените, след предявяването на иска изпълнителните действия,
извършени в хода на образуваното срещу двамата ответници изпълнително дело №
20148490401002 на ЧСИ А. П., а това е така, доколкото силата на пресъдено нещо,
която е правна последица на бъдещото решение по настоящото е насочена към
потвърждаване или отричане на изпълнителната сила на издадената заповед за
изпълнение.
По основателността предявените искове;
Претенциите за
установяване съществуването на процесното вземане за главница, договорна и
наказателна лихва са предявени срещу двамата ответници, при условията на
солидарност.
Предявени по този начин,
исковете са процесуално допустими - от формална страна, понеже двамата
ответници са посочени като солидарни длъжници в издадената по искане на ищеца
заповед за незабавно изпълнение, а при това и двамата са подали писмени
възражения срещу споменатата заповед за изпълнение.
Съдът намира, че приетия
като доказателство по делото Нотариален акт № 64, том ІV, рег. № 5416, дело №
634 от 2008г. на нотариус С. Т. с рег. № 65 при НК установява възникването на
правно валидна облигационна връзка между страните в процеса, която е основана
на договорно правоотношение по договор за паричен заем. Естеството на
задължението е ясно очертано в съдържанието на договора, а типичното основание
(кауза) на договора, мотивира категоричен извод, че се касае именно за договор
за заем.
Оспорения от ответниците
факт, че едновременно със сключването на договора, ищецът е предоставил на
ответниците дадената в заем парична сума се установява от самото съдържание на
Договора за заем от 13.05.2008г.
Съдът не споделя
направеното от ответниците възражение в споменатия по- горе смисъл (че сумата
не била предадена), намирайки го за очевидно неоснователно. За установяване
на факта на предаване на преодоставената в заем сума не е необходимо да бъде
представен някакъв друг, особен документ, освен самия договор. До този извод
съдът достигна, като съобрази глаголната форма „..предава в собственост на заемателите..“, която е използвана в чл.1
от договора. Езиковото тълкуване на този
израз и глаголното време недвусмислено сочи, че предаването е осъществено едновременно с подписването на
документа, озаглавен Договор за заем от
13.05.2008г., която е приет като доказателство без да бъде изрично оспорен,
като съдържание.
Отделна „разписка“ по
смисъла на чл.77, ал.1 от ЗЗД – с цел удостоверяване факта на предаване на
предоставената в заем парична сума - от заемодателя на заемателите – никак не е
необходима, тъй като договорът за заем е едностранен и реален т.е. сключва се с
предаването на сумата. Предаващият сумата заемодател вече има качеството на
кредитор, а не на длъжник по смисъла на посочената по- горе разпоредба на
чл.77, ал.1 от ЗЗД.
Възникналото по силата
на договора за заем задължение обвързва заемателите да изпълнят поетото при
сключването му задължение, като върнат взетата в заем сума до уговорения краен
срок. Този срок в конкретния случай е изтекъл, а ответниците не са представили
доказателства за изпълнение.
Сумите, събрани по
принудителен или доброволен ред в рамките на изпълнителното производство, което
е било образувано въз основа на вече издадената заповед за изпълнение, са заплатени на основание
на този съдебен акт. Извършването на такива плащания не подлежи на проверка в исковия процес по
чл.422 от ГПК. Ето
защо, представените от ответниците документи за извършени плащания не могат да бъдат взети предвид от
настоящия съд, при преценка на основателността на иска по чл. 422 от ГПК - щом
са били извършени в рамките на изпълнително дело № 20148490401002 на ЧСИ А. П.
(в тази насока виж
мотивите на т.9 от ТР № 4 по Тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Уговореното в чл.4 от
договора за заем задължение за заплащане на неустойка е действително. Това
задължение не противоречи на добрите нрави, както твърдят двамата ответници,
тъй като неустойката е позволено от закона средство за предварително
установяване на размера на вредите, които страните се съгласяват, че биха
настъпили за кредитора при неточно изпълнение.
Съдът намира, че размера
на неустойката в конкретния случай не е прекомерен. Именно фактът, че в т.4 от
договора за заем, страните са се съгласили да бъде определен максимален предел на неустойката - 9 900 лева, независимо от периода на забавата и независимо от факта, че нейния
размер е уговорен като 1% за всеки просрочен ден - мотивира извода, че тази
клауза в договора не противоречи на добрите нрави.
Формулирано по този начин,
задължението за определяне на размера на неустойката по никакъв начин не може
да достигне, а още по- малко да надхвърли 30 % от общия размер на дълга за
главницата, независимо от периода на забавата. Уместно е да се отбележи, че ако
изрично уговорения максимален предел на задължението за неустойка не би бил
налице - то според изчисленията на приетата СИЕ размерът на задължението за
неустойка би бил 31 437, 20 лева. Самото съдържание на договорната клауза
обаче, очевидно ограничава подобни неприемливи величини на задължението. Да се
отрича възможността на кредитора да потърси компенсация за вредите, които търпи
поради неточното изпълнение на договора, само защото това е субективно
неизгодно за длъжника - означава да се толерира неизпълнението и да се отрече
принципа на изпълнение, установен в чл. 63 от ЗЗД.
В заключение на
изведените в мотивите на настоящото решение правни изводи, съдът намира
предявените субективно съединени установителни искове за основателни.
По
претенциите на страните за присъждане на съдебни разноски;
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК - претенцията на ищеца за присъждане на разноските, направени в
настоящото производство следва да бъде уважена. Ищецът обаче, не представи
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Като съобрази направените разходи на ищеца, съдът
намира, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят общо на ищеца сумата
от 1672 лева за съдебни разноски, включително и за процесуално
представителство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО при условията на
чл. 422 от ГПК, съществуването на
вземане в полза на ищеца И.П.П. с ЕГН ********** и съдебен
адресат – адв. П.П.,*** офис 210 срещу солидарно задължените ответници М.К.М.
с ЕГН ********** и В. И. К. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адресат-
адв. Н.М.,***, сумата от 33 280 (тридесет и три хиляди двеста и осемдесет) лева,
представляваща неизплатено парично задължение по Договор за заем от
13.05.2008г. и за сумата от 9900
(девет хиляди и деветстотин) лева представляваща неустойка, съгласно т.4 от
договора за паричен заем, за чието изпълнение вече била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 20.12.2012г.
по ч.гр.д. № 56871/2012г. съгласно описа на 70 състав при СРС.
ОСЪЖДА М.К.М. и В. И. К. да заплатят на И.П.П., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата
от 1672 лева (хиляда шестстотин
седемдесет и два лева), представляваща
направени съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски Апелативен съд, чрез въззивна жалба, която може да бъде
подадена до изтичане на двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: