Р Е Ш Е Н И Е
№ 120
гр. Пловдив, 01.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, II търговски състав, в публичното заседание на двадесет и
първи февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия
Емилия Брусева въззивно търг. дело № 10 по описа за 2020 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба
вх. №35245 от 26.11.2019 г. от С. „Т.д. „В.Р.С.“***, ЕИК ********* против решение
№614 от 06.11.2019г., постановено по т. д. N 984/2018г. по описа на Окръжен съд
– П., с което са отменени решенията, приети
от Общото събрание на С. «Т.Д.В.Р.С.», с адрес: ****, представлявано от Н. М.,
проведено на 10.11.2018 г. в гр. П., а именно: 1. Обсъждане и приемане
Устав на Т.Д.В.Р.С.“; 2. Освобождаване на Председателя и избор на
Председател; 3.Освобождаване на
Управителния съвет 7и избор на нов Управителен съвет; 4. Освобождаване на
Контролния съвет и избор на нов Контролен съвет; 5. Разни и е осъдено С. «Т.Д.В.Р.С.» да заплати на Г.Й.Й. ЕГН **********,*** сумата
1250 лева, представляваща направени разноски по заплащане възнаграждение за адвокат
и държавна такса, както и да заплати на Ц. Х. Т. ЕГН
**********,*** сумата 50 лева, представляваща разноски по заплащане на държавна
такса. По съображения,
развити във въззивната жалба, жалбоподателят моли съда да обезсили обжалваното
решение като недопустимо, да остави без разглеждане исковете и да прекрати
производството по делото, респ. да отмени изцяло първоинстанционното решение и
по същество да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
Въззиваемите страни Г.Й.Й. ЕГН **********,*** и Ц.
Х. Т. ЕГН **********,***, чрез общият им
пълномощник адв. Д.Г. със съдебен адрес:***, ****изразяват становище за
неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Съдът като взе предвид
изложеното в жалбата и писмения отговор, както и събраните доказателства и
доводите на страните пред първата инстанция, намира за установено следното:
Субективно съединени искове с правно основание чл. 25,
ал.4 от ЗЮЛНЦ във вр. с чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ.
Ищците Г.Й.Й. ЕГН **********,*** и Ц. Х. Т. ЕГН **********,*** претендират отмяна на решенията, приети от Общото събрание
на С. «Т.Д.В.Р.С.», с адрес: ****, представлявано от Н. М., проведено на 10.11.2018 г. в гр. П., а именно: 1. Обсъждане и приемане
Устав на Т.Д.В.Р.С.“; 2. Освобождаване на Председателя и избор на
Председател; 3.Освобождаване на
Управителния съвет и избор на нов Управителен съвет; 4. Освобождаване на
Контролния съвет и избор на нов Контролен съвет; 5. Разни като твърдят тяхната
незаконосъобразност.
Твърдят, че са членове на С. «Т.Д.В.Р.С.». Твърдят, че е налице незаконосъобразно свикване на общото събрание на С.то,
проведено на 10.11.2018г. Посочват, че незаконосъобразността при свикването
произтича от различни обстоятелства – че събранието не е надлежно разгласено,
че не е свикано от валидно избрания управителен съвет, че поканата за него не е
обявена в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при А.В., а е
обнародвана такава в Държавен вестник. Считат, че независимо от
обстоятелството, че уставът предвижда изискване поканата да се публикува в
„Държавен вестник“, след като ЗЮЛНЦ – чл.26 ал.3 от него – предвижда изискване
за обявяване на поканата в регистъра, трябва да бъдат спазени и двете
изисквания. На следващо място – твърдят, че проведеното на 10.11.2018 г. общо
събрание на С.то е било делегатско, но за участие в същото не са били избирани
делегати и в него не са взели участие надлежно избрани такива. Твърдят, че
уставът не съдържа правила за провеждане на делегатски събрания и за норма на
представителство, поради което е невъзможно да се извърши преценка за кворума
при провеждане на събранието. Твърдят, че не е ясно нито как, по какви правила
са избрани делегати, нито кога са избирани такива, нито от кого, тъй като
събрания за избор на делегати не са провеждани. Твърдят, че според представения
списък на събранието присъстват 43 от общо 61 делегирани члена, които не са
идентифицирани по никакъв начин – ЕГН, адрес, секция и т.н., за да се прецени
кои са и кого представляват. В тази връзка се посочва, че решенията са взети от
лица без надлежни представителни права.
Отделно от горните твърдения, които се отнасят до
незаконосъобразността на общото събрание и на всички негови решения, са
изложени и твърдения за незаконосъобразност на решението само по т.1 от дневния
ред – приемане на нов устав на С.то. Твърди се, че той съдържа разпоредби,
които противоречат на закона. Като такива считат следните клаузи: тази на чл.1,
ал.1 от устава, според която членовете на тракийското дружество не могат да
членуват в други тракийски дружества. Считат, че тази клауза е
противоконституционна и дискриминационна и противоречи на чл. 4, ал.3 от Закона
за защита от дискриминация. За противоречаща на закона считат клаузата на чл.5
ал.5 от Устава, с която ответникът се обявява за правоприемник на други
дружества, фондове и пр., без да са налице доказателства за това. Като
противоречаща на закона и по специално на чл.3 ал.3 от ЗЮЛНЦ считат клаузата на
чл.3, ал.2 от Устава. Възможно е юридическите лица с нестопанска цел да извършват
допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната
дейност, за която са регистрирани, а уставът на С.то предвижда възможност за извършване на „стопанска
дейност в обслужващата сфера, инвестиране, проектиране, строителства, отдаване
под наем“. За противоречащи на закона считат и клаузите на чл.12 и 13 от
устава. Според устава приемането и изключването на членове не е сред
правомощията на ОС, а на УС, което считат, че противоречи на чл.25, ал.1, т.4 ЗЮЛНЦ. Като противоречаща на закона – на чл.25 ал.5 и 6 от ЗЮЛНЦ считат и
клаузата на чл.12, ал.3 от устава относно ограничаване на възможността за
съдебен контрол, както и относно сроковете за оспорване на решенията.Считат, че
след като в устава – чл.4 ал.1 - е предвидено делегатско представителство,
следва в него да се предвиждат и норми на представителство. Като противоречаща
на чл.22 ал.4 от ЗЮЛНЦ считат и клаузата на чл.13 ал.3 от устава относно
отпадане като член на С.то без необходимост да се констатират невнесени
имуществени вноски.
Ответникът С. „Т.Д.В.Р.С.“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** оспорва изцяло предявените искове. На първо място
намира същите за недопустими, поради обстоятелството, че не са предявени от
членове на С.то. Счита, че ищците нямат членствени права, доколкото тяхното
членство е било прекратено автоматично, поради неплащане на годишен членски
внос за периода от 2013 г. до 2017 г. включително, като това прекратяване е
настъпило на основание чл. 13 от Устава. Твърди, че ищците не могат да се
позовават на колективно внасяне на членски внос по банков път, който е и
нареден обратно, поради императивното изискване на финансовото законодателство
за лична идентификация на вносителите при банкови преводи. Твърди, че към
датата на ОС – 10.11.2018г. ищците не са членове на С.то – т.е. нямат
процесуална легитимация по предявените искове с правно основание чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ. За ищеца Г.Й. счита, че е налице още едно основание, на което е
прекратено членството му - поради изключването му от С.то по решение на УС. В случай
че се приемат за допустими, оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че
събранието, чиито решения се атакуват, е законосъобразно свикано и проведено,
като не са налице и твърдените противоречия на отделни клаузи от устава на повелителни
норми от закона. Счита, че след като регистърният съд с Решение №667 от
19.122018г. на ОС – ХХ състав на ОС – П. е отменил отказа на Агенция по
вписвания са вписване на заявените промени, то с влязло в сила решение е било
прието, че не съществуват нарушения на закона и устава при свикване и
провеждане на събранието от 10.11.2018г.
По допустимостта на обжалваното решение:
Не може да се приеме, че е налице произнасяне извън
очертания предмет на спора, тъй като част от основните доводи на ищците в исковата
молба са свързани с незаконосъобразно свикване на общото събрание от
10.11.2018г. В тежест на ответника е да установи спазване на предвидения в
закона и в устава ред за това свикване. Първоинстанционният ред е намерил за
недоказано спазването на изискването на устава, регламентирано в чл. 4, ал.7 от
него, поканата за ОС, съдържаща информация за дневния ред, датата, часа и
мястото на провеждането му, както и данни за това по чия инициатива се свиква,
да е била обявена на видно място в седалището на дружеството най – малко един
месец преди насрочения ден. Касае се за един от предвидените в устава начини,
по които да се разгласи поканата и който се отнася до законосъобразното
свикване на проектираното събрание, а нарушенията по повод свикването са част
от обстоятелствената част на предявените искове.
Втората група доводи за недопустимост на обжалваното
решение се основават на твърдението за недопустимост на предявените искове, по
които се произнесъл съда с него. Жалбоподателят излага становище, че решението
е недопустимо като произнесено по недопустими искове.
Искът е предявен в предвидения в 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ
едномесечен срок от узнаването за решенията на ОС, който е и едномесечния срок
от провеждане на събранието. Дали ищците се легитимират като членове на С.то,
за да бъдат сред кръга лица, които могат да повдигат пред съда спора за
законосъобразността на взетите решения ?
Не може да се приеме, че ищецът Г.Й. е с отпаднало
членство поради невнасяне на членски внос за периода 2013 – 2017г. По въпросите
за наличието на членствени правоотношения между С.то и ищеца са постановени
няколко влезли в сила решения по чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ касаещи оспорване на
решения на събрания на С.то, проведени през 2012, 2014 и 2016 г. В съдебно
заседание на 21.02.2020г. пред въззивния съд е представено съдебно решение
№259/14.05.2019г., по т.д. №303/2018г., потвърдено от ПАС с Решение №326 от
12.11.2019г. Видно от отбелязването върху същото то е влязло в сила на
31.12.2019г. По това дело ищецът Й. е атакувал решенията на ОС на ответното С.,
приети на 17.03.2018г. Както с решенията по предходните дела, с които се
атакуват други общи събрания, така и с това последно решение е прието, че Г.Й.
е носител на правото на иск по чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, т.е. прието е, че за
съответните периоди Й. има членствени правоотношения със С.то. Тези решения,
включително и решението по т.д. №303/2018г. на ОС – П., са задължителни за
съда, в това число и за състава, който разглежда настоящия правен спор, с оглед
разпоредбата на чл. 297 от ГПК и той не може да приеме нещо различно от
изложеното в същите. След като с влязло в сила решение между страните е прието,
че към 17.03.2018г. ищецът е член на С.то, не може да се приеме, че към
посочената дата - 17.03.2018г. членственото му правоотношение е прекратено
поради отпадане. Същото се отнася и за съществуването на членствено
правоотношение към датата на атакуваното общо събрание – 10.11.2018г., тъй като
съобразно предвижданията в устава членският внос за 2018г. следва да се внесе
до края на годината, което изключва възможността да се говори за прекратяване
на членството на това основание към 10.11.2018г.
По отношение на твърденията за изключване на ищеца Й.
като член на С.то – решение, взето от УС с протокол №4/11.05.2015г. следва да бъде
взето предвид влязлото в сила решение по т. дело № 721/2017 г. по описа на П.
окръжен съд. С него е отменено като незаконосъобразно решението на ОС от
25.11.2017г., с което се потвърждава решението на УС за изключване на ищеца.
Решението по т.д. №721/2017г. е влязло в сила на 16.12.2019г. Следователно не е
налице прекратяване на членството и на това посочено основание.
По отношение на ищцата Ц.Т. също се твърди липса на
членствено правоотношение, поради отпадане във връзка с неплащане на членски
внос за периода 2013 – 2018г. Видно от представеното на стр.425 от делото на
ПОС копие от регистърна книга Т. фигурира като член на С.то с платен членски
внос за 2011г. и 2012г. За следващите години същата е сред групата членове,
които не са допускани до заплащане на членски внос в касата на С.то, а са
извършвали заплащане по банков път общо, като цялата дължима сума от всички е
внасяна от един член. От показанията на свидетелката Л. Х. – Ч. се установява,
че след 2012г. група членове на С.то не са допускани в канцеларията му за
внасяне на членски внос, поради което са взели решение да превеждат сумите по
банков път. Преводни нареждания /вносни бележки/ и приложен списък от кои
членове е събрана внесената сума са приложени по делото. Ето защо следва да се
приеме, че прекратяване на членството на Ц.Т. на посоченото основание –
неплащане на членски внос, не е налице. Други основания за прекратяване на
нейното членствено правоотношение не се твърдят, поради което следва да се
приеме, че същата притежава процесуална легитимация по спора.
По наведените основания за незаконосъобразност при
свикване и провеждане на общото събрание, с оглед на които се претендира отмяна
на решенията, приети от Общото събрание
на С. «Т.Д.В.Р.С.», с адрес: ****, представлявано от Н. М., проведено на 10.11.2018 г. в гр. П.:
Първото твърдение
е, че събранието не е свикано от валидно избрания управителен съвет. В случая
общото събрание е свикано по решение на управителния съвет на С.то на негово
заседание, проведено на 22.08.2018г. Към този момент вече е проведено общо
събрание на С.то от 18.03.2018г. На последното е взето решение за промяна в
състава на Управителния съвет – на мястото на починалия И. Ж. е избран нов член
– Д. С.. Решенията на това ОС са били атакувани чрез иск с правно основание
чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ, но той е отхвърлен с влязло в сила решение
№259/14.05.2019г. по т.д. №303/2018г. на ПОС. Ето защо следва да се приеме, че
към 22.08.2018г. именно редовно избраният състав на УС е взел решение за
свикване на общото събрание за 10.11.2018г.
Второто твърдение е, че събранието не е надлежно
разгласено. Това твърдение предполага да се установи спазване на всички
изисквания на закона и на устава за разгласяване на поканата. Съгласно чл.4, ал.7 от
действащия към датата на свикване на процесното събрание устав ОС се свиква от
УС или по искане на 1/3 от членовете, а поканата, която съдържа дневния ред,
датата, часа и мястото на провеждането му, както и данни за това по чия
инициатива се свиква се обнародва в ДВ и се обявява на видно място в седалището
на дружеството най – малко един месец преди насрочения ден.
За установяване на обстоятелството, че поканата е обявена
на видно място в седалището на С.то и че това е направено най-малко един месец
преди деня на събранието, ответникът е представил два броя декларации от М. Д.
З. от 09.10.2018г. за това, че на посочената в декларацията дата е закачила в
сградата на дружеството обява за свикване на общо събрание, като с втората
декларация се описват конкретните места, на които е закачена публикуваната в ДВ
покана – на входа за канцеларията и на вратата на библиотеката. Тези две
декларации, които са представени и в регистъра към Агенция по вписвания по
повод заявление за вписване на промени по партидата на С.то, в настоящото
исково производство имат характер на свидетелски показания в писмен вид, т.е.
не се явяват събрани по реда, предвиден в ГПК, затова и не могат да се ценят.
По делото пред окръжния съд обаче са събрани свидетелски показания на Е.В. Г.,
която твърди, че всеки вторник и четвъртък има сбирки на С.то, на които
членовете се разписват дали е закачена обявата за събранието на таблото или не.
Тя твърди, че тези декларации дали е поставена обявата се разписват поне от пет
– шест члена на дружеството и могат да се видят. Това се подкрепя и от
декларациите, представени в регистъра, тъй като проверката дали обявата е
поставена е извършвана от подписалите се за това членове. Макар че М. А. и Л.
Ч. – също разпитани като свидетели твърдят, че не са видели такава обява,
следва да се има предвид и тяхното признание, че не са допускани до
канцеларията и са разпитвали други членове дали се предвижда провеждане на общо
събрание. Признават също така, че са се информирали от публикуваната в
„Държавен вестник“ покана. Следователно
по-скоро следва да се приеме, че обявата е била поставена на видно място
в седалището на дружеството най – малко един месец преди насрочения ден.
Друго твърдение, свързано с пороци при свикването е и
това, че поканата за ОС от 10.11.2018г. не е обявена в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел при А.В., а е обнародвана такава в Държавен
вестник. В тази връзка е изразено становище, че независимо от обстоятелството,
че уставът предвижда изискване поканата да се публикува в „Държавен вестник“,
след като ЗЮЛНЦ – чл.26 ал.3 от него – предвижда изискване за обявяване на
поканата в регистъра, трябва да бъдат спазени и двете изисквания.
Съгласно чл. 26, ал.2 от ЗЮЛНЦ поканата за ОС трябва да
съдържа дневния ред, датата, часа и мястото на провеждане на ОС и по чия
инициатива се свиква. Не се спори, че уставът съдържа изискване за публикуване
на поканата в ДВ, както и че такава за конкретното събрание е била обнародвана
в ДВ бр. 73 от 04.09.2018г. Изчерпват ли се с това изискванията относно начина
за разгласяване на ОС от 10.11.2018г.? Към този момент вече е в сила
изменението на ЗЮЛНЦ / обн. в ДВ бр. 74 от 2016г., в сила от 01.01.2018г./,
съгласно което - ако друго не е предвидено в устава, поканата се обявява в
Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по вписвания и се
поставя на мястото на обявления в сградата, в която се намира управлението на
С.то най – малко един месец, преди насрочения ден. /чл.26 ал.3 от ЗЮЛНЦ/.
Следователно след 01.01.2018г. /а процесното събрание е след тази дата/за да бъде
редовно свикано ОС, поканата за него следва да бъде обявена в Регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по вписвания. Възможно е в устава да има и други
изисквания, свързани с начина на разгласяването и – напр. писмена покана, получена
лично от всеки член, покана, отправена по телефон, електронна поща и т.н. В
този смисъл следва да се разглежда нормата на чл.26 ал.3 от ЗЮЛНЦ като
диспозитивна. Именно като част от тези различни възможности за разгласяване
следва да се приеме изискването в устава за обнародване на поканата в „ДВ“. Но
те не водят до отпадане на изискването за обява в Регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел при Агенция по вписвания, с което след 01.01.2018г.
следва да се съобразяват сдруженията с нестопанска цел. Не се спори относно
обстоятелството, че за процесното събрание обявление в Регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по вписвания, не е направено.
Обстоятелството, че с Решение от 19.12.2018г.,
постановено по т.д. № 927/2018г. в производство по чл. 25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ е
отменен отказа на длъжностното лице към АВ за вписване на промени по партидата
на ответното С., не променя настоящия извод на въззивния съд. Този акт н се
ползва със сила на пресъдено нещо по въпроса за приложение на нормата на чл.26
ал.3 от ЗЮЛНЦ при свикване на ОС от 10.11.2018г., тъй като е постановено в
едностранно, охранително производство.
В този смисъл не е налице редовно свикване на ОС,
проведено на 10.11.2018г.
Дори и да бяха спазени изискванията по свикването, според
настоящия състав на съда, решенията му пак биха били незаконосъобразни с оглед
на пороците, свързани с избора на делегати и представителството на отделните
членове. Съгласно чл.4 ал.1 от устава на С.то Общото събрание се състои от: 1.
Членовете на С.то, когато техния брой е до 200 члена и 2. Делегирани членове,
определени по ред, утвърден от Управителния съвет, при състав над 200 члена. В
устава обаче няма никакви правила относно това каква е нормата на
представителство. Липсват правила за избор на делегати от отделните секционни
организации – не е ясно провеждат ли се събрания на секциите, по какви правила,
обявяват ли се дати на събрания на секциите, по какъв ред. Представени са
правила, наречени Ред за определяне на делегати за участие в общите събрания на
Т.Д.В.Р.С.“, приети от УС на негово заседание от 07.10.2016г. По тези въпроси
обаче и най-вече каква е нормата на представителство е недопустимо делегиране
на правомощия на друг орган. Само Общото събрание следва да уреди тези правила
и това може да стане по реда на изменение на устава. Противното би означавало
да се допусне УС да определя правилата за провеждане на ОС, на което се избира
УС. Подобно разрешение противоречи на
ЗЮЛНЦ в няколко аспекта – дерогира правомощия на Общото събрание, предоставя
по-големи такива на един изпълнителен орган като УС, ограничава правата на
членовете на С.то. Проведеното на 10.11.2018 г. общо събрание на С.то е именно
делегатско. Посочено е, че присъстват 43 от общо 61 избрани делегати. По делото
не е установено кога, на какви конкретни секционни събрания, проведени ли са
изобщо такива и по какъв ред са били избрани тези делегати. Според чл.8 от
представения Ред за определяне на делегати за участие в общите събрания на
Т.Д.В.Р.С.“ за такъв избор следва да бъде съставен специален Протокол – решение
и то от всяка секционна организация. При изричното твърдение в исковата молба,
че избори по секции не са проведени, от страна на С.то не са ангажирани никакви
доказателства за проведени такива чрез представяне на посочените в Реда
Протоколи – Решения. В представения списък на събранието е посочено, че
присъстват 43 от общо 61 делегирани члена, без да е посочено кой делегат от коя
секция е избран. На следващо място – няма данни колко е общия брой на членовете
на С.то към датата на ОС. Той под 200 члена ли е или над 200? Ако е над 200
члена – до 1000, до 2000 или до 3000 члена е той? Няма никаква възможност да се
прецени нормата на представителство, поради което е невъзможно да се извърши
преценка за кворума при провеждане на събранието и дали всеки член на С.то е
представен – дори и по силата на приетите от УС правила относно определяне на
делегати.
Поради изложените
нарушения по свикване и провеждане на общото делегатско събрание от
10.11.2018г., неговите решения се явяват незаконосъобразни. Напълно
безпредметно е обсъждането на отделните клаузи от устава и съответствието им
със закона – решение по т.1 от дневния ред, тъй като всички решения, приети от
това ОС са незаконосъобразни.
Поради изложеното
следва да бъдат отменени решенията, приети от Общото събрание на С. «Т.Д.В.Р.С.», с адрес: ****,
представлявано от Н. М., проведено на 10.11.2018 г. в гр. П., а именно: 1. Обсъждане и приемане Устав на
Т.Д.В.Р.С.“; 2. Освобождаване на Председателя и избор на Председател; 3.Освобождаване на Управителния съвет и избор
на нов Управителен съвет; 4. Освобождаване на Контролния съвет и избор на нов
Контролен съвет; 5. Разни. Налице са предпоставките на чл.25 ал.4 във връдзка с
чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ.
До същите правни
изводи като краен резултат е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК следва жалбоподателят ответник да бъде осъден да заплати на
въззиваемият – ищец Й. сумата 1200 лева – разноски пред въззивния съд.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.272 от ГПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №614 от 06.11.2019г., постановено по т. д. N 984/2018г. по описа на
Окръжен съд – П., с което са отменени решенията, приети от Общото събрание на С. «Т.Д.В.Р.С.», с адрес: ****,
представлявано от Н. М., проведено на 10.11.2018 г. в гр. П., а именно: 1. Обсъждане и приемане Устав на
Т.Д.В.Р.С.“; 2. Освобождаване на Председателя и избор на Председател; 3.Освобождаване на Управителния съвет 7и
избор на нов Управителен съвет; 4. Освобождаване на Контролния съвет и избор на
нов Контролен съвет; 5. Разни и е осъдено С. «Т.Д.В.Р.С.» да заплати на Г.Й.Й. ЕГН **********,***
сумата 1250 лева, представляваща
направени разноски по заплащане възнаграждение за адвокат и държавна такса,
както и да заплати на Ц. Х. Т. ЕГН
**********,*** сумата 50 лева, представляваща разноски по заплащане на държавна
такса.
ОСЪЖДА С. «Т.Д.В.Р.С.» да заплати на
Г.Й.Й. ЕГН **********,*** сумата 1200 лева, представляваща направени разноски пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните – при наличие на предпоставките на чл.280
от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: