ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2784
Варна, 10.10.2023 г.
Административният съд - Варна – XVII състав, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ И.-ДАСКАЛОВА
Като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ И.-ДАСКАЛОВА административно дело № 1031 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.166 от АПК във вр. с чл.150 от ЗУТ.
Делото е образувано по повод постъпила с вх. №7131/05.05.2022г. жалба от И.К.К. *** срещу издадените при условията на чл.150, ал.1 и ал.2 от ЗУТ като комплексен проект за инвестиционна инициатива:
1/Заповед №Р-414/23.12.2015г. на Зам.-Кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП-ПР за кв.1025, кв.1026 и кв.1027 по плана на 17-ти м.р. на град Варна,
2/Заповед №Р-415/23.12.2015г. на Зам.-Кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП-ПР за кв.1025, кв.1026 и кв.1027 по плана на 17-ти м.р. на град Варна и
3/РС №381/ГИ/23.12.2015г. на Главния архитект на Община Варна.
В жалбата и уточняващите я молби се твърди, че И.К. е заинтересовано лице по смисъла на чл.131, ал.2, т.1, т.3, т.4 от ЗУТ, чиито права са непосредствено засегнати от предвижданията на процесните актове на КПИИ. С договор от 07.05.1987г. за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти жалбоподателката придобила собствеността върху имота, ведно с идеални части от правото на собственост и от правото на строеж върху терена, който бил нанесен като самостоятелен квартал 19г в Регулационния план от 1962г., границите и площта на който попадат изцяло в ПИ 10135.2559.22 и частично в ПИ 10135.2559.24 и върху площ обособена за паркиране между *** на *** и *** на ***. Поради това жалбоподателката се явявала лице с вещни права в имота, предмет на оспорените актове и заинтересовано лице за оспорването им по чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ. Оспорените актове предвиждали промяна в регулационните граници на имота - на кв.19г по РП от 1962г. състоящи се в преместване навътре в имота на регулационната граница към *** и на границата към дъното на имота, в резултат на което се намалявала площта на парцела на ***, което водело до завишаване на показателите за застрояването му, т.е. до промяна в застрояването му обуславящо наличие на правен интерес по чл.131, ал.2, т.2 от ЗУТ за оспорване на тези нови предвиждания в КПИИ. Атакуваните актове предвиждали промяна на предназначението на кв.19 по РП от 1962г., който е съседен на парцела кв.19г, в който са вещните права на жалбоподателката. Тъй като свободната дворна площ на съседния парцел -кв.19 с процесните актове се урегулирала като УПИ-ІІ-24, кв.19 с ново отреждане „за спорт и озеленяване“, за съседните имоти се пораждал правен интерес по чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ за оспорване на актовете предвиждащи тази промяна, сред които е съседния парцел - кв.19г, в който са правата на жалбоподателката. Представят се писмени доказателства и се ангажират експертизи в подкрепа на тези твърдения. Твърди се, че жалбоподателката не е била уведомена за издадените заповеди за одобряване на ПУП-ПР и РС, поради което за нея не е започнал да тече срока за оспорването им. С жалбата се претендира обявяване на атакуваните актове като нищожни, респ. отмяната им като незаконосъобразни.
В жалбата и в уточняващите молби е направено искане за спиране на изпълнението на обжалваните актове на основание чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК.
От ответника - Кмета на Община Варна не е изразено становище.
От ответника - Главния архитект на Община Варна чрез упълномощения юрисконсулт са депозирани на 17.05.2023г. и на 25.05.2023г. становища за недопустимост на жалбата. Твърдят, че разполагат само с доказателства за уведомяване за издадените заповеди и РС само на директора на дирекция „Общинска собственост“, тъй като ставало въпрос за имоти общинска собственост, а именно улици със съответните осеви точки. Поради това физически и юридически лица не били уведомявани за издадените актове, вкл. жалбоподателката И.К., тъй като не попадала в кръга на заинтересованите лица по чл.131 от ЗУТ. Представят писмо до директора на дирекция „ИАО“ за публикуване на заповедите на зам.-кмета на община Варна. Сочат, че с констативен протокол от 15.03.2016г. е установено влизането в сила на ПУП-ПР за част от 17-м.р., включващ и процесните и РС №381/ГИ/23.12.2015г. Представят протоколи за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежите на техническата инфраструктура, като описват кои етапи са изпълнени и кои-не. Изложено е становище, че жалбоподателката не е сред кръга на заинтересованите лица, които е следвало да бъдат уведомени за атакуваните от нея актове, поради което няма правен интерес да ги оспори. Молят производството образувано по жалбата да бъде прекратено.
По направеното искане за спиране на изпълнението на оспорените актове считат, че в случая не е налице интерес за жалбоподателката, който по степен на важност да съответства на интересите, охранявани от закона, като предпоставките визирани в чл.60 от АПК не обвързвали административния орган да излага мотиви относно съществуването им, тъй като наличието им се презумирало. Изразяват становище, че жалбоподателката не е доказала наличието на предпоставките по чл.166, ал.2 от АПК, поради което молят искането за спиране да бъде оставено без уважение.
Във връзка с произнасянето по искането за спиране изпълнението на оспорените актове следва да се вземе предвид следното:
Обжалваните заповеди за одобряване на ПУП-ПР и РС №381/ГИ/23.12.2015г. представляват части на комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл.150, ал.2 от ЗУТ /КПИИ/, които съгласно чл.150, ал.3 от ЗУТ се одобряват едновременно с издаването на разрешението за строеж и се съобщават по реда на чл.149, ал.1 и ал.4 на заинтересуваните лица по чл.131 от ЗУТ. Съгласно чл.150, ал.8 от ЗУТ съобщаването на актовете за одобряване на частите на КПИИ и РС се извършва едновременно при условията и по реда, предвиден за съобщаване на актовете за одобряване на подробни устройствени планове. В чл.217, ал.1 от ЗУТ са изброени административните актове по ЗУТ, които подлежат на предварително изпълнение по силата на закона, поради което подаването на жалба или протест срещу тях не спират изпълнението им. Сред тези актове, които имат допуснато по силата на закона предварително изпълнение не са КПИИ по чл.150 от ЗУТ, с оглед на което приложими са общите разпоредби на дял ІІІ от АПК по препращане от чл.219 ал.1 и ал.3 от ЗУТ. Принципното положение разписано в чл.166, ал.1 от АПК е, че оспорването спира изпълнението на административния акт, което правило се явява приложимо и в настоящото производство.
По аргумент от изложеното спирането на изпълнението на акт по чл.150 от ЗУТ настъпва по силата на чл.166, ал.1 от АПК с подаването на допустима жалба срещу КПИИ.
За да е допустимо оспорването, жалбата трябва да е подадена в законово установения срок и от лице с правен интерес и активна легитимация по чл.131, ал.1 от ЗУТ – което е собственик или носител на ограничени вещни права или концесионер на недвижим имот, който е непосредствено засегнат от предвижданията на процесния ПУП. Съгласно чл.131, ал.2 от ЗУТ в редакцията към 23.12.2015г. когато е одобрен процесния КПИИ, непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са: имотите - предмет на самия план -т.1; съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им -т.2; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния-т.3; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана – т.4 и имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.
Жалбоподателката твърди, че е заинтересовано лице поради притежавани от нея право на собственост и отраничено вещно право на строеж върху недвижимия имот, който по Регулационния план от 1962г. е нанесен като парцел представляващ квартал 19г, в който попадат: ПИ 10135.2559.22 по КККР с цялата си площ, част от ПИ 10135.2559.24 по КККР и площа обособена за паркиране между *** на *** и *** на ***, който бил непосредствено засегнат по смисъла на чл.131, ал.2, т.1, т.3 и т.4 от ЗУТ от предвижданията на ПУП-ПР одобрени със Заповед №Р-414/23.12.2015г. и Заповед №Р-415/23.12.2015г. които са част от КПИИ и в подкрепа на това твърдение ангажира по делото писмени доказателства и съдебно-технически експертизи, както следва:
От приетия по делото договор от 07.05.1987г. за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавни имоти се установява, че И.К.К. и А.Д.К. са закупили недвижим имот - *** на *** във *** в сградата на *** в *** със 66,29кв.м застроена площ с избено помещение *** с полезна площ 10,47кв.м, с 1,462% идеални части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена срещу сумата от 12518лв.
Във връзка със закупуването на апартамента и правото на строеж в имота по делото е приета съдебно-техническа експертиза, която сочи, че за процесната територия в която попада апартамента и правото на строеж придобити 1987г. от жалбоподателката са действали Кадастрален план от 1956г., Регулационен план от 1962г., като актуализация на кадастрален план е направена 1992г. при която е нанесен блока, без да е посочен имот с планоснимачни номера, а камо като квартал 19г. Вещото лице установява, че ПИ 10135.2559.22 по КККР на гр.Варна одобрена със Заповед No РД-18-92/14.10.2008г. представлява част от самостоятелен квартал 19Г от РП от 1962г., което е онагледено на комбинираната скица /Приложение 1/, на която частта от ПИ 10135.2559.22 попадаща в самстоятелен квартал 19г от РП от 1962г. е защтрихована в червен цвят. Експерта констатира, че с одобрения със Заповед Р-414/23.12.2015г. на Зам.-кмета на гр.Варна ПУП-План за регулация ПИ 10135.2559.22 е урегулиран в УПИ 1-за жилищно строителство в кв. 1027. Въз основа на справки и преки геодезически измервания на място вещото лице заключава, че в ПИ 10135.2559.22 е разположена сграда с идентификатор 10135.2559.22.1 с адрес ***, представляваща *** , която е жилищна многофамилна сграда на ***, със * броя самостоятелни обекти, със застроена площ 835 кв.м. по данни от кадастралната карта и кадастралните регистри. При огледа на място и геодезическо заснемане установява, че очертанието на блока /т.е. на сграда 10135.2559.22.1/ е заснето точно, но в застроената площ не са включени входните предваерия с помещение на ***, които са с обща площ 32кв.м. защриховани на комбинираната скица със син цвят /Приложение 2/. В допълнителното заключение вещото лице-геодезист представя комбинирана скица на самостоятелен квартал 19г., в 17 м.р., в който е построена сградата в която е обекта на жалбоподателката, съгласно КП-1956г., РП - 1959г, РП-1962г. и КК-2008г. След оцифряване на графиката на РП от 1962г. в обхват самостоятелен квартал 19г, изчислява площа му на 4068кв.м. Застроената площ на сградата с включено очертанието на входовете изчислява на 868кв.м. В обжалвания ПУП-ПР одобрен 2015г. площа на УПИ І-22 "за жилищно строителство" измерена графично възлизала на 2417кв.м, а площта на самостоятелен квартал 19г по РП от 1962г. възлизала на 4068 кв.м, с оглед на което вещото лице заключава, че с обжалвания ПУП-ПР площа на квартал 19г се намалява с 1651кв.м. Вещото лице сочи, че съгласно РП от 1962г. *** е построен в самостоятелен кв.19, съседен на парцела представляващ самостоятелен кв.19г, в който са правата на жалбоподателката. Предназначението на парцела представляващ самостоятелен кв.19 не било записано в плана, но с оглед предвиденото за строяване било „за жилищно строителство и озеленяване“. В оспорвания ПУП-ПР одобрен 2015г. се предвиждало обособяване на два нови урегулирани поземлени имота - УПИ І-24 "за жилищно строителство" и УПИ ІІ-24 „за спорт и озеленяване“ за самостоятелен кв.19. Тъй като в РП от 1962г. нямало отреждане на самостоятелен кв.19 „ за спорт", експертизата заключава, че с ПУП-ПР одобрен 2015г. се променя предназначението на кв.19, който е съседен на кв.19г – в който са правата на жалбоподателката.
По делото са приети постъпили със с.д.№2385/15.02.2023г. документи и материали от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“: Акт №8010 от 17.08.1965г. за шест етажен жилищен блок застроен върху 836м2, състоящ се от 72 апартамента, построен през 1964г., който имот е отстъпен за ползване на МНО-КЕЧ; отчетен картон за обект №70 в който е отразено :„МНО притежава цялата сграда. Застр. площ 636м2; размери на сградата: дължина: 77.18м., широчина 10.42м. височина 17.20м. конструкция едропанелна, ценообразуване на *** - год. на построяване 1964г. конструкция едропанелна.“; скица №1563 от 19.05.1962г. от Варненски градски народен съвет на *** от 17м.р., ценообразуване на блока и др.
От приетото по делото заключение на повторната съдебно-оценителна експертиза се установява, че определените в ценообразуването на блока и конкретно за ап.71 идеални части в размер на 1,465% от общите части на сградата /в размер на 8,88 кв.м в колонка 24/ и от правото на строеж върху терена /в размер на 75,17кв.м. в колонка 30/ са изчислени съгласно Формулата в т.16 от Наредба за определяне цената на жилища, магазини и други обекти при групово и кооперативно жилищно строителство на КАБ от 18.02.1961г., публикувана във в-к „Известия" - бр.18 от 03.03.1961г. Вещото лице заключава, че сумарната квадратура от F1 + / F3 х ид.ч. /колонка 30 - право на строеж / = 5094м2 представлява разгънатата застроена площ /без изби и тавани/, която се отнася за целия терен на парцела представляващ кв.19г по РП от 1962г., който самостоятелен квартал 19г по РП от 1962г. е с площ 4068кв.м съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза. Вещото лице изготвило повторната експертиза установява, че сумарната квадратура за площ на жилището на жалбоподателката - апартамент №71 от 66,29м2 + 8,88м2 = 75,17м2 е идентична с посочената в колонка 30 квадратура (75,17м2) за отстъпеното право на строеж.
Съгласно гореизложеното жалбоподателката И.К.К. *** се явява лице с вещни права в имота, предмет на оспорените актове и заинтересовано лице за оспорването им по чл.131, ал.1 във вр. с ал.2, т.1 от ЗУТ, тъй като притежава вещно право на строеж в имота представляващ кв.19г по РП от 1962г., който е предмет на КПИИ в частта на Заповед №Р-414/23.12.2015г. на Зам.-Кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП-ПР за кв.1025, кв.1026 и кв.1027 по плана на 17-ти м.р. на град Варна, Заповед №Р-415/23.12.2015г. на Зам.-Кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП-ПР за кв.1025, кв.1026 и кв.1027 по плана на 17-ти м.р. на град Варна и РС №381/ГИ/23.12.2015г. на Главния архитект на Община Варна, както и по чл.131, ал.1, във вр. с ал.2, т.4 от ЗУТ, който имот се явява съседен на кв.19 по РП от 1962г. за който оспорените актове предвиждат промяна на предназначението му с отреждането му „за спорт“. Поради това за И.К.К. *** е налице правен интерес и активна легитимация по чл.131, ал.1 от ЗУТ да оспори процесния КПИИ във визираните му части, които предвиждат промяна в регулацията на парцела - кв.19г по РП от 1962г.,в който са вещните й права и както и за съседния на него парцел. Тъй като не е уведомена за приемането на КПИИ в посочените по-горе съставни части по реда на чл.149, ал.1 и ал.4 от ЗУТ, за нея не е изтекъл срока за оспорването му пред съда, поради което подадената от нея жалба постъпила с вх. №7131/05.05.2022г. в Административен съд-Варна се явява депозирана в срок.
С оглед изложеното постъпила с вх. №7131/05.05.2022г. жалба от И.К.К. *** срещу издадените при условията на чл.150, ал.1 и ал.2 от ЗУТ като КПИИ: Заповед №Р-414/23.12.2015г. на Зам.-Кмета на Община Варна, Заповед №Р-415/23.12.2015г. на Зам.-Кмета на Община Варна и РС №381/ГИ/23.12.2015г. на Главния архитект на Община Варна е ДОПУСТИМА за разглеждане.
Предвид допустимостта на жалбата, с подаването й в съда и образуването на настоящото административно дело по силата на общото правило за суспензивния ефект на жалбата в чл.166, ал. 1 от АПК, се явява спряно екс леге изпълнението на КПИИ в оспорената част. Поради това спирането на оспорения акт с изрично определение на съда на основание чл.166, ал.4 от АПК се явява недопустимо и искането за постановяване на такъв акт следва да бъде оставено без разглеждане.
Водим от това, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на И.К.К. *** за спиране на изпълнението на оспорените от нея с жалба вх. №7131/05.05.2022г. части на КПИИ при условията на чл.150, ал.1 и ал.2 от ЗУТ: Заповед №Р-414/23.12.2015г. на Зам.-Кмета на Община Варна, Заповед №Р-415/23.12.2015г. на Зам.-Кмета на Община Варна и РС №381/ГИ/23.12.2015г. на Главния архитект на Община Варна, поради спирането им по силата на закона с подаването на жалбата й в съда.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд по реда на глава ХІІІ от АПК.
СЪДИЯ: