№ 5913
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110151183
по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „.... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответницата В. Ц. И., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: ...., с аб. № ...., като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи
условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към
първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите
условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, което
ответницата не е сторила, поради което претендира от нея сумите, както следва: 267,58 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 56,44
лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 20.03.2023 г.; 17,90 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г.; 0,92 лв., представляваща
мораторна лихва върху платена главница за цена на услуга за дялово разпределение в размер
на 6,96 лв., отнасяща се за периода от 01.03.2020 г. до 30.06.2020 г., начислена за периода от
16.05.2020 г. до 03.12.2021 г., както и 4,24 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 17,90 лв., отнасяща се
за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., начислена за периода от 15.09.2020 г. до
20.03.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 29.03.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по
ч. гр. дело № 16208/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
1
чл. 410 ГПК от 19.04.2023 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В. Ц. И. не е подала отговор на исковата
молба.
С възражението по чл. 414 ГПК заявява, че от 4 години имотът е необитаем, който факт
се потвърждава от липсата на консумация на ток и вода. Сочи, че радиаторите са
демонтирани, поради което не следва да плаща за непотребена топлинна енергия. В открито
съдебно заседание на 21.03.2024 г. излага доводи за извършено плащане на процесните
вземания, позовавайки се на представени от нея 20 броя платежни бележки, които
представя.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... изразява становище, че в рамките
на исковия период услугата дяловото разпределение е била законосъобразно извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за нея е възникнало насрещно
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, с протоколно определение от
21.03.2024 г. е допълнен проектът за доклад по делото от 19.01.2024 г., като е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че в рамките на
исковия период ответницата В. Ц. И. е била собственик на процесния апартамент № 96,
находящ се в ..... Нещо повече, видно е от представеното извлечение от декларация по чл. 14
ЗМДТ от 03.12.2011 г. (л. 88-89 от делото), че тя е потвърдила това свое качество пред
общинската администрация, декларирайки, че е негов собственик, още повече, че
конклудентно признание в този смисъл тя прави и излагайки доводи за извършени плащания
на суми, касаещи процесния период.
Ето защо, предвид установеното по делото титулярство на право на собственост върху
процесния имот, следва да се приеме, че съобразно действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката ответницата В. Ц. И. се явява потребител на топлинна енергия през
исковия период по отношение на него, поради което следва да отговаря за задълженията във
връзка с ползването му, включително и за тези за цената на доставената до него и потребена
2
топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била носител на
правото на собственост върху процесния имот съдът прави извод, че между нея и ищеца е
възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 31.10.2001 г., списък към него,
носещ подписа на ответницата И., чието авторство не е оспорено от нея в хода на процеса,
договор № 1673/21.11.2021 г. /л. 27-33 от делото/, представените индивидуални справки и
протоколи за отчет /л. 107-110 от делото/, а и с оглед изложеното от вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, етажните собственици в сградата, находяща се на адрес:
...1, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице
– помагач - „.....
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ...1, е измервана
чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на
всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество.
Изяснява се, че през процесния период в имота на ответницата не са начислявани суми за
отопление, а само за битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено
как се формират те, достигайки се до крайния извод, че това е ставало съобразно
изискванията на действащата нормативна уредба. Експертът изрично е отразил в
изготвеното от него заключение, че в имота има отоплително тяло в помещение баня, което
за процесния период е с нулеви отчетни данни, а данни за други радиатори няма, поради
което е направил констатация, че абонатът не ползва топлинна енергия за отопление на
имота. Сумите за битово гореща вода са били начислявани по отчет – за 2020 г. и служебно
на база един потребител по 140 литра на денонощие – за 2021 г. съгласно т. 5.2 от
Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването,
тъй като в рамките на втория отчетен период абонатът не е осигурил достъп по време на
3
двете дати за отчет съответно на 24.04.2021 г. и на 27.04.2021 г., за което е съставен
протокол (л. 110 от делото), като удостоверените в него данни в тази насока са потвърдени
от представител на етажната собственост и служител на „...., още повече, че ответницата не
твърди да е допуснала представителя на топлинния счетоводител до адреса си. Сумите за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т.
6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към същата Наредба – между абонатите
съобразно пълния отопляем обем на имота – 146 куб. м. и този на етажната собственост – 3
276 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла
индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на
което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна
енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума.
При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия
период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е
преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН,
като от страна на ответницата не са ангажирани доказателства за опровергаване на този
извод. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответницата количество
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 859,60 лв.,
представляваща разлика между прогнозно начислените суми по фактури (907,73 лв.) и
сумите за възстановяване на абоната по изравнителните сметки (48,13 лв.), като посочената
стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Ето защо, съдът приема, че въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза
по делото са установени по категоричен начин потребената в имота топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период. По отношение на начислена
от ищеца топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съдът намира за необходимо
да изясни, че потребителите дължат нейното заплащане – арг. чл. 153, ал. 6 ЗЕ, като
ирелевантно се явява реалното ползване или неползване на такава от собствениците и
носителите на вещни права. Това задължение следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по своето предназначение, съгласно изричната норма на чл. 140, ал. 3 ЗЕ,
изградена е по предварителен проект, от която никой не може да се откаже, поради което и
плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти. Тъй като всеки собственик на
самостоятелен обект придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинна енергия,
то всеки следва да участва и в разпределението на тежестите, свързани с общата вещ, като
заплаща топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация /в този смисъл – Решение №
5 от 22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. на Конституционния съд на РБ/.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от посочената
по-горе сума ответницата В. Ц. И. дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано
релевираното от нея възражение за направени плащания от нейна страна. В случая, при
детайлно проследяване на данните, отразени в представените 19 броя разписки за
извършени плащания чрез „.... (л. 112-118 от делото), не може да се направи извод, че
4
платените въз основа на тях суми касаят именно процесните вземания, отнасящи се за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. Това е така, тъй като в тях липсва посочване на
периода, за който задълженията се отнасят, като общото отразяване на номер и дата на
издаване на отделната фактура препятства възможността за направата на извод, че се касае
за погасяването на суми, касаещи именно процесните вземания. В тази връзка следва да се
отбележи, че с доклада по делото от 19.01.2024 г. на ответницата са дадени изрични
указания, че нейна е доказателствената тежест да установи факта на плащане на процесните
вземания в случай, че твърди това, което обаче само въз основа на представените разписки
не се доказва. В случая, това е така и при съблюдаване на допълнително представената
разписка от 19.03.2024 г., удостоверяваща извършено плащане чрез „.... (л. 119 от делото),
тъй като видно е, че тя касае погасяването на суми, отнасящи се за по-късен период – м.
февруари 2024 г. С оглед на изложеното съдът приема, че размерът на месечните
задължения за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. се
равнява на посочената по-горе сума от 859,60 лв., т. е. повече, от заявения от ищеца размер
от 267,58 лв., поради което предявеният главен иск за цена на топлинна енергия е
основателен и следва да се уважи изцяло.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната от „.... услуга за дялово разпределение, чиято
стойност за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г. не се спори, че се равнява на
посочената от ищеца сума от 17,90 лв. Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36
от общите условия, чл. 61, ал. 1 на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването
и на чл. 10 от общите условия на договорите между „.... и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда етажна
собственост, тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение. По делото не са ангажирани доказателства от ответницата, които да
обосноват погасяване на посочената по-горе сума, поради което предявеният главен иск за
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г. също е
основателен и следва да се уважи изцяло в заявения размер от 17,90 лв.
Всяка една от посочените по-горе суми за главница следва да се присъди ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г. до
окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за заплащане на обезщетение за забава предполага
установяване от ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответницата в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за
вземанията за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за които съдът
прие, че са дължими, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава /така решение № 4273 от
16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11883/2019 г./. По изложените съображения, определена
по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн калкулатор, съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху задълженията за цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., се равнява на сумата от 69,00 лв., начислена за претендирания
период от 15.09.2020 г. до 20.03.2023 г., т. е. повече от заявения от ищеца размер от 56,44 лв.
Ето защо, предявеният срещу нея акцесорен иск за лихва за забава върху главницата за цена
на топлинна енергия също е основателен и следва да се уважи изцяло.
По отношение на задълженията за цена на услуга за дялово разпределение липсва
5
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправени покани от кредитора за плащане на тези задължения
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г. и касаеща
процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава в размер на
4,24 лв. върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 17,90
лв., отнасяща се за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., начислена за периода от
15.09.2020 г. до 20.03.2023 г., е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Това е така и по отношение акцесорният иск за лихва за забава в размер на 0,92 лв.,
начислена за периода от 16.05.2020 г. до 03.12.2021 г., върху платен главница за цена на
услуга за дялово разпределение в размер на 6,96 лв., отнасяща се за периода от 01.03.2020 г.
до 30.06.2020 г., тъй като по делото не се установява наличието на такова главно задължение
в твърдяния размер, а още по-малко същото да е било погасено от ответницата, а това
означава, че с оглед акцесорния характер на този иск той също се явява неоснователен и
следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец следва да се присъдят направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 16208/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 73,88 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и на
379,28 лв. – платена държавна такса, депозит за СТЕ, както и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя – ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител и липсата
на фактическа и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответницата не следва да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, с оглед липсата на изрично искане в този смисъл, а и на доказателства за реалното
извършване на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...., ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: .... срещу В. Ц. И., ЕГН **********, с адрес: ..... установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Ц. И. дължи на „.... сумата от 267,58 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес ...., с аб. № ....; сумата от 17,90 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 29.03.2023 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 56,44 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия, начислена
за периода от 15.09.2020 г. до 20.03.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 16208/2023 г. по
описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.04.2023 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
6
разпределение в размер на 4,24 лв. върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 17,90 лв., отнасяща се за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021
г., начислена за периода от 15.09.2020 г. до 20.03.2023 г., както и иска лихва за забава в
размер на 0,92 лв. върху задължението за платена цена на услуга за дялово разпределение в
размер на 6,96 лв., отнасяща се за периода от 01.03.2020 до 30.06.2020 г., начислена за
периода от 16.05.2020 г. до 03.12.2021 г.
ОСЪЖДА В. Ц. И., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на „...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 73,88 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 16208/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 379,28 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ..... – „.....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7