Решение по дело №899/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 458
Дата: 21 октомври 2020 г. (в сила от 30 октомври 2020 г.)
Съдия: Мария Кирилова Терзийска
Дело: 20203100900899
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 45821.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Секретар:Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20203100900899 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива по реда на чл. 625 и следващи от ТЗ.
Производството е по молба на „БИ 52-М“ ЕООД, гр. Варна с правно основание чл.
625 и сл. от ТЗ.
В молбата си дружеството сочи, че е в състояние на неплатежособност и
свръхзадълженост поради невъзможността да изпълни изискуеми публично правни
задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност в размер на над
229 142.01 лева, за които има образувано изпълнително дело от публичен изпълнител при
ТД на НАП Варна. Твърди, че дружеството не разполага с активи, с които да погаси
задълженията си. Счита, че следва да се открие производство по несъстоятелност както в
условия на неплатежоспособност, така и при свърхзадълженост с начална дата 06.07.2020
година.
Правна квалификация на правата: чл. 630 ал.1 вр. чл. 608 и чл. 607а ал.1 от ТЗ и чл.
630 ал.1 вр. чл. 742 ал.1 и чл. 607а ал.2 от ТЗ.

В съдебно заседание длъжникът не се представлява.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Търговско дружество „БИ 52-М“ ЕООД е регистрирано в ТР през 2015 година с
1
предмет на дейност: Търговска дейност и търговия със стоки и услуги на територията на
страната и в чужбина; представителство; франчайз, вътрешно и външно търговска дейност;
транспорт на пътници и товари и товари в страната и чужбина; покупка, продажба и
посредничество на ппс, отдаване под наем на леки, лекотоварни и тежкотоварни
автомобили; развлекателни услуги; хотелиерство и ресторантьорство след лиценз; вътрешен
и международен туризъм, след лиценз; търговско представителство и посредничество в
страната и чужбина; маркетингови проучвания в страната и чужбина; производство,
обработка и реализация на селскостопанска продукция, промишлени и хранителни стоки;
производство, сервиз и поддръжка на домакинска и промишлена техника, включително
електроника; софтуер и хардуерно обслужване; строително - монтажна и проектантска
дейност; битови услуги на гражданите; консултантски и счетоводни услуги; автосервизни
дейност; корабостроителна и кораборемонтна дейност; импресарска и рекламна дейност;
организиране на курсове и школи; преводни услуги, производство и реализация на аудио и
видео записи и отдаване под наем на аудио и видео носители по надлежния ред; забавни и
електронни игри; охранителна дейност след лиценз и други неупоменати изрично в
Учредителния акт дейности и незабранени от закона.
Дружеството не е публикувало ГФО до момента, видно от партидата, водена в ТР.
За установяване състоянието на неплатежоспособност и свръхзадълженост съдът е
изискал доказателства от ТД на НАП Варна за публични задължения, включително с
посочване на основание за определяне на задълженията и техния размер, от КАТ за
евентуални регистрации на МПС, от Служба по вписванията за налични недвижими имоти и
наложени обезпечителни мерки върху същите.
Изготвено е и заключение по ССЕ.
Данните в горепосочената документация сочат на следното:
Дълготрайни материални активи:
От справката в Агенция по вписванията /л. 53, 54 по делото/ е видно, че дружеството
не разполага с недвижими имоти. Справката от МВР Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР Варна сочи, че на името на дружеството няма регистрирани ППС.
Краткосрочни активи:
Както съдът по-горе посочи дружеството не е публикувало нито един ГФО до
настоящия момент по партидата в ТР. С писмо вх. № 19182/19.08.2020 г. във връзка с
издадено на вещото лице удостоверение, ТД на НАП е отказала предоставяне на
информация за ГФО. От същото писмо /л. 69 по делото/ е видно, че е подадена ГДД само за
финансовата 2019 година като няма подадени такива за 2017 и 2018 година.
Установява се, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 23.01.2020 г. като към
2
момента на проверката има активна регистрация по ЗДДС, но няма подадени СД по ЗДДС и
съответно дневници за покупки и продажби за периода от регистрацията до м. 08.2020
година.
От ГДД, приложена на л. 70 и следващи е видно, че за 2019 година дружеството е
реализирало положителна печалба от 698493.11 лева и корпоративен данък за внасяне
69 849.31 лева.
От представената справка за актуално състояние на трудовите договори е видно, че към
12.08.2020 г. има лица, на работа при длъжника по действащи трудови договори.

Задължения:
От справката на ТД на НАП Варна е видно, че размерът на публичните задължения
общо за главници и лихви към 10.09.2020 г. е в размер на 327 631.15 лева, включително
лихви. Задълженията са по РА, наказателни постановления, справки декларации.
За публични задължения към държавата е образувано изпълнително дело №
*********/2016 г. по описа на ТД на НАП Варна.
Публичният изпълнител е наложил запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети и суми,
предоставени за доверително управление във всички търговски банки в страната, но
справката в БНБ показва, че сметката на дружеството е закрита на 30.07.2018 година.
Заключението на ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено
установява следното:
По подадената ГДД дружеството е отчело основна дейност по НКИД 4724 – търговия
на дребно с хляб, хлебни, захарни и сладкарски изделия и разходи за дейността 81 671.24
лева.
Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 21.08.2020 година.
Задълженията към държавата в посочения по-горе съгласно справката от ТД на НАП
размер, са включително по РА № РОЗООО316001555-0191-001/15.11.2016 година. Първото
непогасено публично задължение е това за данъчни и осигурителни задължения по
декларация обр. 1 и обр. 6 с падеж 25.05.2015 година.
Липсата на представени баланси не позволява вещото лице да извърши анализ относно
възможността на длъжника да погаси това задължение към момента на възникването му или
към следващи периоди. Експертизата не може да даде отговор и на въпроса относно това
дали дружеството се е разпореждало с парични средства по банкови сметки и касови
3
наличности, поради отсъствие на документация. Експертизата отбелязва, че от данните в
НАП е видно единствено едно разплащане по данъчната сметка на ДЗЛ за периода от датата
на регистрация на дружеството в ТР 07.04.2015 г. до 12.08.2020 г. в размер на 55 лева на
25.03.2020 г. за ДДФЛ.
ССЕ не е установила задължения извън публичните.
Анализ на икономическото състояние:
Съгласно чл. 608 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка,
публично правно задължение, касаещо търговската му дейност, частно държавно вземане.
Неплатежоспособност може да е налице ако предприятието плаща частично или изцяло
вземанията на отделни кредитори като неплатежоспособността е трайно и необратимо
състояние на невъзможност да се погаси изцяло изискуемо задължение. Като показател за
състояние на неплатежоспособност винаги се изследват коефициентите за ликвидност като
следва да се съобрази, че съществено отношение към преценка състоянието на
неплатежоспособност имат най-вече показателите за обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност. Останалите коефициенти имат помощно значение и не могат да имат
определящо такова за целите на несъстоятелността. Дори някои нямат отношение към
платежоспособността като например рентабилността и ефективността на разходите, поради
което и изобщо не се анализират.
Коефициентите за ликвидност представляват количествени характеристики на
способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните текущи
активи. Коефициентът за обща ликвидност съставлява съотношението между
краткотрайните активи и краткосрочните задължения. Касателно коефициента за бърза
ликвидност същият изразява непосредствената готовност на предприятието да обслужва
краткосрочните си задължения към кредиторите с по-бързо ликвидни краткотрайни активи –
краткосрочни вземания, краткосрочни инвестиции и парични средства при показател в
норма от единица.
Експертизата е посочила, че по единствено представения баланс към 06.07.2020 г.
дружеството води текущо вземане за 1 020 хил. лева, което е отразено като просрочено над 1
година. Не може да бъде извършена проверка на соченото в молбата на длъжника, че
активът представлява вземане от подотчетни лица, тъй като не са представени аналитични
данни как е формиран размера на вземанията – от кои дебитори, в какъв размер, с какъв
падеж за връщане и степен на събираемост. По данните в баланса коефициентите за обща и
бърза ликвидност възлизат на 3.17, а тези за незабавна и абсолютна ликвидност са с нулеви
стойности, тъй като дружеството не води в активите си парични средства и краткосрочни
инвестиции.
Коефициентите за автономност, съгласно данните по баланса са 0.46, което сочи на
4
висока степен на автономност и липса на зависимост от кредиторите като ССЕ сочи, че
собственият капитал в размер на 698 хиляди лева представлява неразпределена печалба, а
пасивите се формират единствено от публични задължения.
По делото липсват данни за извършени плащания за погасяване на задълженията.
Вещото лице не е могло и да отговори на въпроса относно това дали затрудненията на
длъжника са с траен и необратим характер.
След изискване на допълнителни данни от ТД на НАП относно регистрирани
фискални апарати, експертът е допълнил заключението по ССЕ. Посочил е, че
представляващият дружеството длъжник – търговски пълномощник е заявил на експерта
/във връзка с указания за оказване на съдействие/, че предприятието не води счетоводна
отчетност, а посочените в ГДД и баланса печалба и вземания от подотчетни лица не са
налични нито по банка, нито по каса.
За изследвания в експертизата период се установява, че са били регистрирани 4 броя
ЕКАФП с регистрационни номера и тип на обект както следва:
4174428, в експлоатация от 23.04.2019 година със срок на договор за поддръжка
до 23.04.2020 г. – обект за продажба на мобилни апарати – без стационарен
обект, регистриран в гр. Варна
4157014, въведен в експлоатация на 05.04.2019 година и срок на поддръжка
05.04.2020 г. – обект за продажба на закуски в гр. Варна
4140268, в експлоатация от 30.03.2019 година и срок на договора за поддръжка
30.03.2021 г. – обект за продажба на закуски в гр. Варна
3635105 въведен в експлоатация на 02.05.2015 година и срок на договора за
поддръжка 02.05.2016 година – ресторант в гр. Троян.
В периода 01.0.12017 – 11.09.2020 г. фискалните апарати са отчели следните обороти:
рег № 4157014 – 134 броя отчети в периода 05.04.2019 г. – 02.03.2020 г. с общ оборот
43 414.99 лева; рег. № 4140268 – 536 броя отчети с регистриран оборот 566431.86 лева.
Другите два фискални апарата или не са действали през горепосочения период, или не са
отчели обороти.
Експертизата заключава, че допълнителните данни не водят до изводи, различни от
формираните по първоначално представеното заключение. Единствено вещото лице
посочва, че с оглед данните по фискалните апарати дружеството е реализирало до края на м.
08.2020 година средства, достатъчни за да обслужат и погасят всички задължения. С общо
постъпленията по каса в размер на 609 846.85 лева дружеството се е разпоредило по
собствени твърдения.
При установеното съдът счита, че следва да се открие производство по
несъстоятелност на дружеството, защото независимо от показателите за обща и бърза
5
ликвидност, дори и тези за автономност, факта, че дружеството се е разпоредило с всички
парични средства и при отсъствие на други доказателства, води до извод, че към момента не
може да погаси публичните задължения. Видно и от справката в ТД на НАП Варна,
дружеството няма налични банкови сметки. Обстоятелството, че за период от година и
четири месеца е регистрирало обороти за над половин милион лева през един от фискалните
апарати не може да формира различен извод, защото средствата няма данни да са налични.
При това дружеството е изпразнено от активи, с които да покрие задълженията си.
Спирането на плащанията и изобщо отсъствието на такива към фиска, както и факта, че не
води редовно счетоводство и няма публикувани ГФО са сред презумпциите за
неплатежоспособност по чл. 608 ал.2 и 3 от ТЗ.
Относно началната дата:
Съдът счита, че същата следва да се определи на 01.01.2020 година по следните
съображения:
На първо място, задълженията по ЗДДС, видно и от справката към ТД на НАП Варна
са установени с РА от 15.11.2016 година и последно изискуеми за доброволно плащане към
05.01.2017 година. Същите са в размер около 71 000 лева само главници. Към тази дата, вън
от всичко, от общо четирите фискални устройства, само едно е било регистрирано със срок
на поддръжка обаче до 02.05.2016 година, който апарат не е работил и отчитал обороти за
2017 – 2019 година.
Справката за трудовите договори сочи, че всички, сключени през 2015 и 2016 година
са прекратени към края на 2016 г., а следващите са сключени през 2019 година.
Следователно през периода 2017 – 2018 година няма данни за лица по трудово
правоотношение, което презюмира и спиране на дейността за този период. Извод за това
може да се направи и предвид въвеждане на следващите фискални апарати в работен режим
едва през 2019 година. Факт е и, че към 30.07.2018 година по данни от справката на НАП
дружеството е било и със закрита банкова сметка. Началото на 2017 година обаче съдът
счита, че не може да се приеме за начална дата на неплатежоспособността, доколкото през
2019 година дружеството е започнало да отчита дейност и то значителна чрез другите
регистрирани устройства. Между временно обаче и задълженията по декларации нарастват.
Факт е, че дружеството е декларирало към 01.01.2020 г. неразпределена печалба в
положителна величина от 698 493.11 лева и съответния корпоративен данък в размер на 10%
от печалбата. Предвид неплащане и по данни на представляващия дружеството –
разпореждане със средствата, при невъзможност да се установи към кой момент това е
сторено, съдът приема, че сумата не е налична в предприятието считано от 01.01.2020
година.
Не може да се отрече, че към тази дата натрупаните обороти на фискалните апарати,
6
регистрирани през 2019 година са около 300 000 лева, но това не може да се приеме за
размер на чистата печалба, така щото да е достатъчна за погасяване на данъчните
задължения, падежиралите от които са 157 002.03 лева само за главници.
С оглед горното и при отсъствие на други данни и като се има предвид, че не само
задълженията до 01.01.2020 г. но и изискуемите по-късно не са заплатени, съдът приема, че
дружеството е в неплатежоспособност от 01.01.2020 година.
Поради невъзможността да се изготвят обективно показателите за ликвидност с оглед
липсата на счетоводна документация не се открива производство при сврхъзадълженост.
С оглед липсата на данни от ГФО за наличие на парични средства към момента, съдът
е приел, че имуществото на длъжника не е достатъчно за покриване задълженията както към
кредиторите, така и разноските по несъстоятелността, поради което и с определение от
05.10.2020 г. е приканил кредиторите да предплатят минимални начални разноски в
производството по несъстоятелност. В дадения от съда срок не е заявена готовност за това.
При установените факти, съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 632 ал.1 от ТЗ
като длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност и производството да бъде спряно.
С оглед предвидената в чл. 632 ал.2 от ТЗ възможност за възобновяване на производството и
предвид обстоятелството, че с решението по чл. 632 ал.1 от ТЗ търговеца длъжник не се
заличава от търговския регистър, съдът приема, че имуществото на длъжника, което ще бъде
открито след решението по чл. 632 ал.1 от ТЗ, следва да бъде запазено за удовлетворяване на
кредиторите и постигане целта на производството по несъстоятелността, поради което и се
налага да бъде постановена обща възбрана и запор върху същото.
Държавната такса в производството следва да се възложи в тежест на дружеството.
С оглед горното и на основание чл. 632 ал.1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „БИ 52-М” ЕООД, ЕИК
********* гр. Варна, с начална дата 01.01.2020 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „БИ 52-М” ЕООД, ЕИК
********* гр. Варна.
ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на „БИ 52-
М” ЕООД, ЕИК ********* гр. Варна.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „БИ 52-М” ЕООД, ЕИК ********* гр. Варна.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „БИ 52-М” ЕООД, ЕИК ********* гр. Варна, при
7
обявяване на фирмата си да прибави добавката „в несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на „БИ 52-М” ЕООД, ЕИК
********* гр. Варна, на основание чл. 632 ал.1 изр. 1-во, предл.последно от ТЗ.
УКАЗВА на „БИ 52-М” ЕООД, ЕИК ********* гр. Варна, В ЕДНОМЕСЕЧЕН
СРОК ОТ ВПИСВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО да извърши прекратяване на трудовите
правоотношения с работниците и служителите, да изпрати уведомления за това до ТД на
НАП гр. Варна, да издаде необходимите документи за трудов и осигурителен стаж и
осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците и
служителите, да изготви справките за лицата с право на гарантирани вземания съгласно
Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя и нормативните актове по прилагането му и да предаде ведомостите в ТП на
НОИ – гр. Варна.
ОСЪЖДА „БИ 52-М” ЕООД, ЕИК ********* гр. Варна, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС – държавни такси сумата от 250 /двеста и
петдесет/ лева – държавна такса в настоящото производство.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър, воден от Агенция по
вписванията, на основание чл. 622 от ТЗ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенция по вписванията служебен препис от настоящото
решение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в
7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, на основание чл. 633 ал.1 вр. чл.
613а ал.1 от ТЗ.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8