№ 2019г.,
гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Дванадесети състав, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова, с участието на
прокурор Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм.дело № 2083 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по
искова молба от М.К.Х.-П. ЕГН ********** ***, ж.к./// №///, вх.//, ет.//, ап.//, с посочен
съдебен адрес ***, ж.к.//, бул. /// №/, чрез адв.М., срещу
Регионална дирекция по горите-Варна с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с цена на иска в размер на 400 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно издадено НП №
1137/12.12.2018 г. на директора на РДГ-Варна, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение по НАХД № 72/2019 г. по описа на РС-Добрич, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с
Наказателно постановление №1137/12.12.2018
г. на директора на РДГ-Варна, му е било наложено за нарушение по чл. 257
ал. 1 предложение първо, т. 1, предложение
първо от Закона за горите във вр. с чл. 206 ал. 1 т. 1 от
Закона за горите във вр. с чл. 14 ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии на основание чл. 257
ал. 1 т. 1 от Закона за горите административно наказание „глоба” в
размер на 300 лева. Горепосоченото НП, било обжалвано по съдебен ред, като с
влязло в сила Решение № 172 от 03.05.2019г., постановено по НАХД № 72/2019г. по
описа на Районен съд-Добрич, Наказателно постановление било отменено, като
незаконосъобразно. Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното
постановление и процесуалното представителство в образуваното съдебно
производство по НАХД № 72/2019г. по описа на Районен съд – Добрич, е
упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждение за адвокатска защита
в размер на 400 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие. Поддържа,
че направените от него разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение,
представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление, поради което
претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в
размер на 400лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
направени в производството по НАХД №72/2019г. за заплатено адвокатско
възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане и на направените в настоящото производство
съдебно деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител поддържа исковата молба и моли да бъде
уважен, така предявения иск, като бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство съобразно представен списък и договор за
правна защита и съдействие в общ размер на 360 лева.
Ответникът, редовно призован не изпраща представител.
С писмени отговор, чрез пълномощник счита, че заплатения адвокатски хонорар за
защита и процесуално представителство не е вреда по смисъла на чл.4 във вр. с
чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Специалните ЗАНН и НПК не признават правото на жалбоподателя
да възстанови направените от него
разноски по административнонаказателното дело, поради което държавата не дължи
заплащането им по посочения в ЗОДОВ ред. Позовава се на тълкувателно
решение №2 от 03.06.2009г. по т.д.№7 от
2008г. на ВАС , ОСК и решение на конституционния съд №10/29.09.2016г. Отправя
искане предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Варна
дава заключение за основателност на иска.
Счита, че в случая предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ са налице-незаконосъобразен
административен акт, а именно това е НП издадено от РДГ, чиято незаконосъобразност
е установена по съдебен ред и в това
производство са били направени разноски за адвокатско възнаграждение, за което
се съдържат доказателства. В случая е налице хипотезата, описана в Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г. постановено от ВАС. Предвид наличието на предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ
предявеният иск следва да бъде уважен.
След преценка на събраните доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна, следното:
С Наказателно постановление №1137/12.12.2018 г. на директора на РДГ-Варна, за нарушение по чл. 257 ал. 1 предложение първо, т.
1, предложение първо от Закона за горите във вр. с чл. 206 ал. 1 т. 1 от
Закона за горите във вр. с чл. 14 ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии на основание чл. 257
ал. 1 т. 1 от Закона за горите на М.К.Х.-П. е
наложена „глоба” в размер на 300 лева.
По
жалба на наказаното лице, чрез адв.М. против наказателното постановление е било
образувано НАХД № 72/2019г. по описа на Районен съд – Добрич, който приел, че
АУАН и издаденото въз основа
на него НП са издадени при съществени процесуални нарушения, както и при
нарушение на материалния закон. ДРС приел, че М.К.Х.-П. е упълномощена от управителя на „ЕКБ
– Форест М66” ЕООД да извършва определен обем от действия, съгласно
нотариално заверено пълномощно № 3259 от 30.04.2018г., като има качеството на
търговски пълномощник, но това не я приравнява на собственик или ползвател на
обект по чл. 206 от ЗГ. Приел е, че е незаконосъобразно за изпълнение на задължение
по чл. 206 от Закона за горите и чл. 14 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за
контрол и опазване на горските територии да се ангажира
лична административно наказателна отговорност на пълномощника на
дружеството. Х. не се явява длъжностно лице по смисъла на закона, в каквото
качество й е ангажирана отговорността. По изложените съображения с решение
№172/03.05.2019г. по НАХД №72/2019г. Районен съд-Добрич е отменил Наказателно постановление №1137/12.12.2018 г. на директора на
РДГ-Варна.
От приложените по делото
доказателства се установява, че Решението на РС-Добрич е влязло в законна сила на 05.06.2019г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според който държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административната дейност. В производството
по проверка допустимостта на предявен осъдителен иск съдът извършва проверката
по чл. 129 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, относно правосубектността
и дееспособността на страните, наличието на сила на пресъдено нещо или
идентичен висящ вече спор, както и доколко е родово и местно компетентен. По
отношение осъдителните искове правният интерес произтича от природата на
търсената защита и не е необходимо изрично да се установява. Проверката относно
обстоятелствата по чл. 204 от АПК следва да се извършва при
съобразяване с изложените в исковата молба фактически твърдения. Твърденията на
ищеца са, че е претърпял вреди от незаконосъобразно НП и следва да се разгледат
по същество на спора. Преценката следва да обхване въпросите дали е налице
издадено незаконосъобразно НП, претърпени ли са от ищеца вреди и в какъв
размер, налице ли е пряка причинна връзка между актовете и действията на
ответника, и настъпилите вреди за ищеца. В конкретния случай, искът е предявен от
лице, претендиращо присъждането на обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди породени от незаконосъобразността на отменено НП, срещу юридическото лице, в чиято
структура се намира органът издал отмененото НП. Регионална дирекция по горите - Варна е юридическо лице, съгласно
чл. 158, ал. 2 от Закона за горите, вр. чл. 2, ал. 1 от
Устройствения правилник на регионалните дирекции по горите, обн. ДВ, бр. 104 от
27.12.2011 г. изм. и доп., бр. 28 от 19.03.2013 г., в сила от 19.03.2013 г.
Искът е предявен срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК. От изложеното следва, че
ищецът и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което искът е
допустим за разглеждане.
Разгледан по същество, искът е
основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Следователно, отговорността на държавата възниква при наличието на
няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за
възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността
да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален
ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В случая с предявения иск се
претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно
постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание
на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва
да се приеме, че административнонаказателното производство по
налагане на административни наказания, представлява осъществяване на
административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно
регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на
административни наказания от органите на администрацията за извършени
административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на
държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя
като форма на административна /изпълнителна/ дейност, както въз основа на
властническия метод на правно регулиране, прилаган от
административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно
наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че
наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по
административно наказване представлява правораздавателен акт с
наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден
от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и
при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното
постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По делото е безспорно установено,
че с влязло в сила Решение № 172 от 03.05.2019г., постановено по НАХД № 72/2019г.
по описа на Районен съд-Добрич, Наказателно постановление №1137/12.12.2018 г. на директора на РДГ-Варна, е било отменено. Установи се
също, че с пълномощно и Договор за правна защита и съдействие №43/11.02.2019г. серия
Б №338092 от 11.02.2019г., /л.32 от НАХД №72/2019гг./ М.К.Х.-П. е упълномощила адв. М. да
осъществи процесуално представителство по НАХД №72/2019г. във връзка с
обжалването на Наказателното постановление, издадено от директора на РДГ-Варна, при договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лева.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи
наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността
на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по този ред.
Отношенията между адвокат и клиент се
уреждат от договор, какъвто е и договорът, чиито разноски се претендират като
обезщетение. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС
по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Съдът приема, че отмененото наказателно
постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на
чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се
компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение
№ 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г. Ето защо е налице първата
материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С влязло в
сила съдебно решение е било отменено издадено срещу ищеца наказателно
постановление. От този незаконосъобразен акт той е претърпял вреди, изразяващи
се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по
обжалването му, в размер на 400 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ,
дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил нито
една част от уговорената като адвокатски хонорар сума от 400,00 лева и
заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не
бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като
незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият притежава
свободата и правото на лична преценка да ангажира адвокатска защита и да
направи за нея разходи, вкл. пътни и дневни, за да обезпечи присъствието на
избрания от него адвокат в о.с.з., както и успешния изход на спора по обжалване
на издадено срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и
непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното
постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка
за отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Изпълнено
е и третото условие за реализиране на тази отговорност, а именно да е налице
причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като
незаконосъобразно по съответния ред и заплатената във връзка с неговото
обжалване сума за адвокатско възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка
между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие – лицето не би потърсило адвокатска помощ,
ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.
Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административнонаказващия орган.
Исковата
претенция е доказана в размер от 400 лв., тъй като тази сума представлява
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Плащането е извършено в брой. По
делото няма спор, че разходите в размер 400 лв. са направени — приложения
договор е подписан и има характер на разписка за посочените в него, като
заплатени суми. В този смисъл е доказано извършеното плащане /така и според
Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.
Така договорения и платен размер за процесуално представителство не е
прекомерен, доколкото е съобразено с местоживеенето на ищеца, упълномощения
адвокат от АК-Варна и явяването му в открито съдебно заседание в населено място
извън гр.Варна. Във връзка с това следва да се отбележи обстоятелството, че
адв. М. е с адрес ***, ж.к.//, бул. // №/ и за реализиране на възложената
защита в гр. Добрич е провела пътувания извън обичайното си работно място, по
повод на които също е извършила необходим разход. Ето защо съдът приема, че
процесното адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лева, като справедливо
и обосновано, е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 изр. второ от
Закона за адвокатурата и не следва да се намалява. Направеният от ищеца разход за
адвокат е справедлив и обоснован, съразмерен на реално извършената правна
защита и съдействие, като съобразен с регламента на чл. 36, ал. 2 изр. второ от
Закона за адвокатурата.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са
установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на
държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна
и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 400лв., представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение, за обжалване на наказателното
постановление, ведно със законната лихва, от датата на депозиране на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата.
При
този изход на спора и при липса на възражение за прекомерност на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ претенцията на ищеца за
присъждане на сторените в това съдебно производство разноски, е основателна -
за държавна такса и възнаграждение за адвокат. Според представения списък по чл. 80 от ГПК, ищецът е направил разноски
държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 350
лева, доказано с Договор за правна защита и съдействие №69/2019г. серия Б №361779, в който е
отразено плащането на възнаграждението към минималния по Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и не е
прекомерен. С оглед изхода на спора следва ответника да бъде осъден да заплати
на ищеца, сторените по делото разноски в размер на 360 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Регионална дирекция по
горите-Варна да заплати на М.К.Х.-П. ЕГН ********** ***, ж.к./// №///, вх.//,
ет.//, ап.// сумата в размер на 400 /четиристотин/
лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно издадено НП №1137/12.12.2018
г. на директора на РДГ-Варна,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 72/2019г. по описа
на РС-Добрич, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите-Варна да заплати на М.К.Х.-П. ЕГН ********** ***, ж.к./// №///, вх.//,
ет.//, ап.//, сумата в размер от 360 /триста и шестдесет/
лева съставляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: