Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 261711                               12.06.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 19742 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно осн. чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ЕОС - Матрикс“ ЕООД твърди, че между ответника и „Сибанк“АД е бил сключен договор за кредит в размер на 15 000 лева. Налице било частично погасяване на вноските по кредита, като същият бил станал изискуем след настъпване на крайния падеж - 11.12.2017г. Междувременно с договор за цесия на 29.09.2014г. банката била прехвърлила вземанията си по кредита на настоящия ищец. За част от дължимите суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която постъпило възражение от длъжника. Искането е да се установи съществуването на вземането.

Ответникът В.А.Н., не оспорва съществуването на договор за кредит между него и банката. Прави възражение за това, че не е бил уведомен относно прехвърлянето на вземането, поради което счита, че сумата е недължима. Прави и възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца суми.

Съдът намери за установено следното:

            На 10.12.2010г. между „Сибанк“ АД и ответника Н. бил сключен договор за кредит, по силата на който дружеството предоставило сумата 15000 лева при уговорена фиксирана възнаградителна лихва формирана, както следва: от 6,40 % банков лихвен процент и 5,85% надбавка. Годишният процент на разходите бил определен на 13,70 % / лист 8/. Общо дължимата сума за връщане по договора възлизала на 22703,70лв., като следвало да бъде върната, съгласно приложен погасителен план на месечни вноски в периода от 30.12.2010г. до 11.12.2017г. /лист 16/.

            С договор за цесия от 29.09.2014г. банката прехвърлила на настоящия ищец „ЕОС - Матрикс“ ЕООД вземанията си по договори за заем, сред които и вземането по процесния договор № ******** /лист 37-56 /. Цедентът упълномощил цесионера „ЕОС - Матрикс“ ЕООД да съобщи на длъжниците по прехвърлените вземания за цесията / лист 62/. Във връзка с това дружеството ищец изпратило до кредитополучателката уведомително писмо от 14.05.2019г., с което е съобщило размера на дълга, както и че вземането е станало предсрочно изискуемо. Писмото не могло да бъде връчено /лист 67 и 71/.

             На 26.09.2019г. дружеството ищец подало заявление по чл.410  ГПК, по което е било образувано  приложеното дело № 15209/2019 г. и издадена заповед за изпълнение за следните суми: 6000 лв., представляваща част от главница цялата в размер на 11925,72 лв. и законната лихва, считано от 26.09.2019г.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че сумата на кредита от 15000 лв. е преведена по банкова сметка ***.12.2010г. Ответникът е направил погашения в общ размер 7559,95 лв., с които са покрити 1850 лв. главница и 5709,40 лв. редовна лихва. След сключване на договора за цесия плащанията са продължили, като по сметка на настоящия ищеца са били преведени общо 3212,38 лв.  – 1493 за главница и 1718,65 лв. за лихва. Размерът на неиздължената сума по договора за потребителски кредит към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК възлиза на 11655,72 лв. главница / лист 112 и 113/.

 При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Съдът намира за безспорно, че между дружеството банката кредитор и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит. Факта на сключване не се призвана от ответника.

            От заключението на експертизата съдът намира, че сумата е била усвоена, поради което за ответника е възникнало задължението да върне главницата, както и да заплати възнаградителна лихва.           

            Като неоснователни съдът преценява и възраженията на ответника свързани със съобщаването на договора за цесия. Действително съгласно чл.99, ал.4 ГПК прехвърлянето има действия спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то било съобщено на последния от първоначалния кредитор. Тази норма обаче не въздига несъобщаването в правопогасяващ факт. Нейното предназначение е да предотврати възможността длъжникът да заплати два пъти едно и също задължение. Затова единствената последица от несъобщаването на цесията е, че длъжникът би се освободил, ако в промеждутъка между прехвърлянето на вземането и съобщаването е платил на предишния си кредитор.  Съобщаването обаче, може да бъде осъществено и чрез предявяването на иска за вземането от страна на цесионера.

            Нещо повече, установява се от експертизата, че ответникът е осъществявал плащания и след сключване на договора за цесия, като погасителните вноски са правени по сметка на цедента, а не на стария кредитор.

            Неоснователно е и възражението относно погасяване на задължението по давност. Видно е от погасителния план, че падежът на цялото задължение е настъпил на 11.12.2017г. Едва от този момент започва да тече давността за вземането от пет години, която към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК не е изтекла.

            С оглед горното искът е основателен и следва да се уважи.

По разноските:

            Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски по настоящото исково дело в размер на 195 лв., а за заповедното – 120 лв.

Водим от горното, съдът   

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, съществуването на вземането на „ЕОС - Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Райчо Петков - Казанджията №4-6 против В.А.Н. ЕГН ********** с адрес *** за сумата: 6000лв. /шест хиляди лева/ главница, частична претенция от 11925,72 лв., по договор за потребителски кредит № ***********, сключен между ответника и „Сибанк“ АД, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 29.09.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2019г. до окончателното заплащане, относно което е издадена заповед за изпълнение №8311 от 27.09.2019г. по ч.гр.д.№15209/2019г. на Пловдивския районен съд.

 

ОСЪЖДА В.А.Н. да заплати на „ЕОС - Матрикс“ ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 195лв. /сто деветдесет и пет лева/, представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и 120 лв. /сто и двадесет лева/ - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 15209/2019г. на Пловдивския районен съд.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД