Р Е Ш
Е Н И Е
№……
гр. Ловеч, 11.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в
публично заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при
секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 410/2022 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във
връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Настоящото
дело е образувано след като с Определение № 964/09.11.2022 г. по адм. дело №
405/2022 г. на Административен съд Ловеч е постановено разделяне на
производството по делото, образувано по жалба от К.Й.Н., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу Решение № 2153-10-78 от 13.10.2022 г. на директора на ТП на
НОИ – Ловеч и Решение № 2153-10-79 от 13.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ –
Ловеч.
По отношение на Решение № 2153-10-79 от
13.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ
– Ловеч е прекратено производството и е докладвано на Председателя на
Административен съд Ловеч за разпределение чрез системата за случайно
разпределение на делата. При това разпределение е определен настоящият съдебен
състав.
Предмет
на настоящото адм. дело № 410/2022 г. e жалба на
К.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Решение № 2153-10-79 от 13.10.2022 г.
на директора на ТП на НОИ – Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна
жалба с вх. № 1012-10-189/03.10.2022 г. срещу Разпореждане № 101-04-97-7/31.08.2022
г. на за ръководител на осигуряването за безработица (съгласно Заповед №
1015-10-45/10.05.2016 г. на директор на ТП на НОИ–Ловеч), с което на основание
чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане № 101-04-97-3/19.04.2017 г.
за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
По подробно
изложени в жалбата доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение се иска
неговата отмяна. Развиват се съображения, че неподаването на годишен финансов отчет (ГФО) и
неплащане на задължения от работодателя са обстоятелства, които нямат отношение
към осигурителните права на Н., както и че корекцията, извършена по реда на Наредба № Н-13 от
17.12.2019 г. на тези основания, също не е годна да доведе до
отпадане на осигурителните му права. Според жалбоподателя, липсва ясно
посочване на законовите изисквания за издаване на разпореждането, което е
потвърдено с оспорваното решение.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. С писмена молба с
вх. № 905/27.03.2023 г. чрез упълномощен адвокат се излагат съображения по
съществото на спора. Претендира се и присъждане на сторените деловодни
разноски.
Ответникът
по делото – директорът на ТП на НОИ Ловеч чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата
в съдебно заседание. В допълнително представени писмени бележки се развиват
доводи по същество.
От
доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:
Началото
на административното производство е поставено по повод подадено от К.Й.Н., чрез
директора на Бюро по труда - Тетевен, заявление вх. № 101-04-97/17.01.2017 г.
за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а
от КСО (л. 103). Към заявлението е приложено копие от Заповед № 4/15.12.2016 г.
за прекратяване на трудово правоотношение с „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД, считано от
15.12.2016 г. (л. 104), копие от документ с данни за лична банкова сметка (***.
116), трудови книжки - 2 бр., заявление за удостоверяване на осигурителни
периоди и дохода от друга държава - членка на ЕС със СЕД U002 (л. 105-106),
заявление за издаване на ПД U1/удостоверение на осигурителни периоди в Германия
(анкета за Германия) и копия на документи от Германия (л. 107-115).
С оглед
деклариране от страна на заявителя упражнявана трудова дейност на територията
на държава членка на ЕС - Германия и от необходимостта от удостоверяване на
декларираните периоди на осигурена заетост в друга държава-членка на ЕС,
административното производство е спряно с Разпореждане № 101-04-97-1/17.01.2017
г. (л. 135). В тази връзка е изпратено писмо № 1029-10-395/19.01.2017 г. до
отдел „Краткосрочни обезщетения по договори“ на Дирекция „Европейски регламенти
и международни договори“ в НОИ като компетентна да осъществява връзка със съответните
институции на държавите-членки (ДЧ) на Европейския съюз (ЕС), по повод
удостоверяване на осигурителни периоди придобити по тяхното законодателство (л.
137).
След
получаване на информацията от компетентната институция на Германия – СЕД U 002, с Разпореждане № 101-04-97-2 от 12.04.2017 г. (л. 140)
производството е възобновено. Въз основа на представените документи и
подаваните данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с Разпореждане №
101-04-97-3/19.04.2017 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а,
ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) №
883/2004, на Н. е отпуснато обезщетение за безработица, считано от 15.12.2016
г. до 14.10.2017 г. в размер на 72,38
лева дневно (л. 141). Дневният размер на паричното обезщетение за безработица
(ПОБ) е изчислен на база дохода, реализиран за периода от 14.11.2016 г. до
14.12.2016 г. (2774,46 лв.) на територията на Република България - в
„АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД.
При
последващ контрол по разходите на ДОО на основание чл. 108 от КСО на контролен
орган от ТП на НОИ - София е възложена проверка на изплатени парични
обезщетения от ДОО на фирма „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД, гр. София, като резултатите
от проверката са обективирани в Констативен протокол № КВ-5-21-00913492/23.04.2021
г. (л. 153-156).
Проверката
е установила, че дружеството „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД е със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Генерал Скобелев“ № 50, ет. 5, ап. 9, като предмет
на дейност на фирмата е покупко-продажба, проектиране, строеж и обзавеждане на
недвижими имоти, търговско посредничество, консултантски услуги, вътрешно и
външнотърговска дейност, хотелиерство и ресторантьорство и всички други
търговски дейности, незабранени със закон. Собственик и управител на
дружеството е едноличният собственик на капитала - Л.А.. Констатирано е още, че
дружеството е със статут „развиващ дейност“, като по партидата в Търговски
регистър към Агенция по вписванията от дружеството не са обявявани годишни финансови
отчети (ГФО) за извършвана дейност - приходи и разходи.
Установено
е също, че съгласно Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ от страна на „АРХСИСТЕМС ИНК“
ЕООД, за периода от април 2015 г. - април 2019 г. са подадени 5 броя
уведомления за сключване/прекратяване па трудови договори с 5 лица, сред които
е и жалбоподателят К.Й.Н.. За последния е наличен запис за подадено уведомление
по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор на 14.11.2016 г. на длъжност
„ръководител ИТ проекти“ с основно трудово възнаграждение 2600,00 лева, който
считано от 15.12.2016 г. е прекратен. В констативния протокол е вписана
допълнителна информация, сочеща, че назад във времето и след проверяваната
фирма, лицето е заемало длъжности: „болногледач“, „личен асистент“, „лесничей“.
За соченото лице са подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО само за периода от
14.11.2016 г. до 14.12.2016 г. След прекратяване на трудовия договор лицето е
получавало обезщетение за безработица в периода януари - ноември 2017 г.
Контролния
орган е установил, че от м. април 2015 г. до м. април 2019 г. вкл. няма данни
за внесени дължими осигурителни вноски по фондовете на ДОО и задълженията за
наетите по трудови договори лица към датата на проверката възлизат на 23 223,91
лв. С оглед горното, водещо до формиране на изводи и съмнения за злоупотреби с
фондовете на ДОО са изпратени писма, с които компетентната ТД на НАП - София е
уведомена за предприемане действия по реда на ДОПК.
Проверката
от страна на НАП е констатирала, че няма данни за подадени годишни данъчни
декларации по реда на чл. 92 от ЗКПО и ГФО за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019
г. вкл.; няма данни за регистрирани фискални устройства; няма данни за
регистрирани търговски обекти; няма данни за регистрация по ЗДДС, съответно
подадени СД по ЗДДС; няма данни за подадени справки по чл. 73, ал. 6 от ЗДФЛ; дружеството
има установени задължения в общ размер на 69 756,36 лв., за които е образувано
изпълнително дело, като същото няма налични активи, върху които да бъде наложен
запор.
В писмото
е посочено, че съгласно ЗКПО, с неподаването на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за
предходната година, търговското/юридическото дружество декларира, че не
извършвало дейност по смисъла на Търговския закон. Липсват и оповестени в
Търговски регистър ГФО от страна на „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД. Пояснено е, че годишният
финансов отчет е документ, който дава точна и ясна информация за счетоводното
отчитане и за извършените операции, като Законът за счетоводството задължава всеки
търговец да покаже публично своите финансови резултати от изминалата година.
Органите на НАП са посочили, че предвид липсата на декларирани приходи за
периода 2015-2019 г. възниква въпроса за изплащането на възнагражденията на
наетите по трудово правоотношения лица в размер близки/равни до максималния
осигурителен доход (съгласно ЗБ на ДОО за съответната година).
В
констативния протокол е отразено също, че контролните органи на НОИ са
предприели следните действия: На собственика на дружеството са изготвени и
връчени задължителни предписания № ЗД-1-21-00466031/03.10.2018 г. за
представяне на документи за извършване на ревизия по разходите на ДОО. От
управителя на дружеството са представени копия — разпечатани от счетоводната
програма на трудови договори, и фишове на петте лица, които обаче не съдържат
необходимите счетоводни реквизити. Не са представени изисканите счетоводни
регистри, оборотни ведомости, главна книга, хронологични регистри на
стопанските дейности и др. В хода на проверката са изготвени и изпратени писма
за събиране на сведения и пояснения по реда на чл, 44-46 от АПК, с цел
изясняването на факти и обстоятелства, свързани с възникването на осигуряването
по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО.
Пред
контролните органи е представена попълнена от К.Й.Н. декларация вх. №
1029-10-4015#1/02.09.2019 г. (л. 159-161), в която за място на полагане на труд
Н. е посочил „от вкъщи – компютър“, за естество на извършената работа „надомни
проекти с пакета на Microsoft office“, за размера на получаваното
възнаграждение е посочил в брой - 2 600,00 лева, за изискван професионален опит
за заемане на длъжността е посочил „не отговарям“, за причина за прекратяване
на трудовия договор – „поради намаляване обема на работа“. В останалата част от
декларацията не са дадени други сведения и пояснения, не са приложени и
документи, доказващи наличие на полагане на труд. В хода на административното
производство Н. не е представил каквито
и да е доказателства за фактическото осъществяване, тоест за реалното
осъществяване на задълженията по трудовото правоотношение, по което твърди, че
е бил страна.
На
осигурителя „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД са дадени задължителни предписания № ЗД-1-21-00913506/23.04.2021
г. за заличаване на подадените по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за 5 лица с вид
осигурен „01“. Сред тези лица е и жалбоподателят К.Й.Н., със заличаване на
данни за периода от 14.11.2016 г. до 14.12.2016 г. вкл.
Влезлите
в сила задължителни предписания не са изпълнени от „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД, както
и не са обжалвани, на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от
17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица и данните но чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от името на „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД за указания период са заличени
служебно.
При тези
данни по подаденото от Н. заявление за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО с вх.
№ 101-04-97/17.01.2017 г. от административния орган е извършена нова преценка
на правото му на ПОБ от предходен осигурител, който е в ДЧ на ЕС, с дата на
прекратяване на трудово правоотношение - 01.11.2016 г. С Разпореждане №
101-04-97-6/22.06.2022 г. на за ръководител на осигуряването за безработица
(съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ-Ловеч),
на основание чл. 54ж, ал. 1 е изменено Разпореждане № 101-04-97-3/19-04-2017 г.
за отпускане на ПОБ в частта относно размера и периода (л. 162).
С оглед
постъпилата в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО жалба срещу Разпореждане №
101-04-97-6/22.06.2022 г. и с оглед изложените възражения в нея, с Решение №
2153-10-63/25.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч (л. 169-175),
цитираното разпореждането е отменено, а преписката е върната на
административния орган за ново разглеждане при съобразяване с изложените
мотиви.
В
изпълнение на влязлото в законна сила като необжалвано Решение №
2153-10-63/25.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Ловеч, с Разпореждане №
101-04-97-7/31.08.2022 г. на за ръководителя на осигуряването за безработица
(л. 164), на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменено Разпореждане №
101-04-97- 3/19.04.2017 г. за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО по подаденото от
Н. заявление с вх. № 101-04-97/17.01.2017 г. В мотивите към разпореждането е
посочено: „Извършена е проверка от контролен орган на ТП на НОИ-София-град във
фирма „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД. Представен е констативен протокол №
КВ-5-21-00913492 от 23.04.2021 г. Събрани са писмени доказателства, че
дружеството не е извършвало трудова/стопанска дейност по смисъла на Търговския
закон от януари 2015 г. до настоящия момент, която да предполага наемане на
лица по трудов договор за осъществяването ѝ. Съгласно връчени на
осигурителя задължителни предписания данните за осигуряване за г-н Н. за
периода от 14.11.2016 г. до 14.12.2016 г. вкл. са заличени от фирма „АРХСИСТЕМС
ИНК“ ЕООД. Предвид установеното по време на извършената проверка се приема, че
за този период г-н Н. не е извършвал трудова дейност и не е осигурено лице по
смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и параграф 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните
разпоредби на КСО и не отговаря на изискванията на чл. 54а от КСО. Няма
основание за отпускане на парично обезщетение за безработица по подадено
заявление вх. № 101-04-97 от 17.01.2017 г. с декларирано последно прекратяване
на правоотношението, считано от 15.12.2016 г.“.
Пощенската
пратка ИД PS550000SО5О0 (л. 165), съдържаща разпореждане №
101-04-97-7/31.08.2022 г. е изпратена на К.Н. на посочения от него адрес: ***,
като видно от известието за доставяне, писмото е връчено надлежно на 20.09.2022
г. срещу подпис, лично на Н..
Срещу
разпореждането от 31.08.2022 г. Н. подал жалба с вх. № 1012-10-189/03.10.2022
г. (л. 91-93) до директора на ТП на НОИ – Ловеч. Административният орган се
произнесъл с обжалваното в настоящото съдебно производство Решение № №
2153-10-79 от 13.10.2022 г., с което е отхвърлена жалбата на Н. срещу Разпореждане
№ 101-04-97-7/31.08.2022 г. на за ръководителя на осигуряването за безработица
(съгл. Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Ловеч)
като неоснователна (л. 94-101). Издателят на процесното решение се е мотивирал,
че с разпореждането от 31.08.2022 г. административният
орган не е обявил недействителност на трудовия договор на Н., сключен с
„АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД за периода от 14.11.2016 г. до 14.12.20216 г.,
прекратен, считано от 15.12.2016 г. видно от приложената към преписката Заповед №
4/15.12.2016 г. за прекратяване на трудовото правоотношение.
Обосновал се е също, че наличието на валиден трудов договор е предпоставка за
възникване на трудово правоотношение, но за възникването на осигурително
правоотношение е необходимо кумулативно осъществяване на основанията, изброени
в чл. 10 от КСО. Според директора на ТП
На НОИ – Ловеч, задължителна предпоставка за възникването и съществуването на
осигурителното правоотношение, а от оттам и на правото на обезщетение за
безработица, е реалното осъществяване на трудова дейност от страна на лицето,
като се е позовал на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 от КСО или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни
вноски, и продължава до прекратяването ѝ. Прието е, че Н. не е упражнявал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО
и не е осигурено лице по смисъла на параграф 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО.
Решението
е връчено на Н. на 18.10.2022 г., видно от известието за доставяне на л. 102 от
делото.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата
на Н. срещу Решение № 2153-10-79 от 13.10.2022 г. на
директора на ТП на НОИ – Ловеч е процесуално допустима, като подадена в законоустановения
срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежно легитимирана страна с правен интерес
от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет
на съдебен контрол в настоящото производство, съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е Решение
№ 2153-10-79 от 13.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Ловеч и
потвърденото с него разпореждане от 31.08.2022 г. на за ръководител на
осигуряването за безработица са издадени от компетентни органи и в рамките на
тяхната компетентност, съгласно чл. 117, ал. 3 и чл. 54ж, ал. 2, вр. ал. 1 от КСО. Видно от Заповед № 870/24.01.2019 г. на управителя на НОИ (л. 185),
издателят на оспореното решение Б.Б. заема длъжността директор на ТП на НОИ
Ловеч, а видно от Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ
Ловеч (л. 183-184), Г. Т. – гл. експерт по осигуряването в сектор КП е
определен за лице, което да издава разпореждания по чл. 54ж от КСО.
Обжалваното
решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържание съгласно
чл. 59, ал. 2 от АПК. Процесният индивидуален административен акт отговаря на
изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът,
който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна
дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Решението на
директора на ТП на НОИ – Ловеч съдържа информация за реда, срока и органа, пред
който подлежи на обжалване, датирано и подписано е. От обстоятелствената част
недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя
извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките по чл.
54ж от КСО за отмяна на разпореждането за отпускане на обезщетение за
безработица с последно прекратяване на трудово правоотношение считано от
15.12.2016 г.
Не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в
хода на развилото се административно
производство, каквито доводи се навеждат в жалбата. Съгласно чл. 54л от КСО
отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването,
възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се
извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани
в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и
поред, определени с акт на Министерския съвет. Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, влязлото в сила
разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал,
когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за
определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица.
При заличени данни за осигурителен стаж и осигурителен доход, длъжностното
лице, осъществяващо ръководството по осигуряването за безработица като
административен орган, действащ при условията на обвързана компетентност, е
длъжно да се съобрази с новонастъпилите обстоятелства във връзка със
заличаването на данните и да приложи чл.
54ж, ал. 2, т. 1 от КСО.
Последващият
контрол по разходите на ДОО по реда на чл. 108 от КСО касае спазването от
осигурителите на нормативните актове по ДОО във връзка с дейността, възложена
на НОИ, включително коректността на подаваните от осигурителя данни в Регистъра
на осигурените лица, въз основа на които се отпускат и изчисляват паричните
обезщетения. Всички документи във връзка с извършване на дейност от
осигурителя, възникването на трудово правоотношение, респективно на
осигурително правоотношение, начисляване и изплащане на трудови възнаграждения,
подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, следва да се съхраняват от
осигурителя в качеството му на такъв и във връзка с извършването на проверки от
компетентните органи на НАП, НОИ и ИА ГИТ с оглед възложените им от закона
правомощия. Работниците и служителите, назначени по трудов договор, не разполагат
с документите, от които да се установи цялостната дейност на осигурителя по
отношение на упражняваната търговска/стопанска дейност и осъществяването на
общественото осигуряване на назначените по трудов договор лица. В тази връзка,
при извършване на проверка по разходите на ДОО на осигурителя, страна в
производството е само проверяваният осигурител и само той може да бъде адресат
на административния акт (задължителни предписания), издаден в резултат на
проверката по разходите на ДОО, а жалбоподателят не е страна в производството
по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО и за контролния орган не е било налице
задължение да го уведоми и да изиска представяне на обяснения и доказателства.
Въпреки това, от данните в преписката се установява, че е била изискана
декларация от жалбоподателя (л. 159-161). Тази декларация има и характер на
обяснение, тъй като в нея се описва време, място характер на работата. С оглед
на това, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за
нарушаване правото му на защита, изложени в този смисъл.
Оспореният
акт е постановен и в съответствие с материалния закон и целта на същия. Съдът
счита изводите на административния орган, съдържащи се в обжалваното решение за
законосъобразни и съобразени с относимите нормативни разпоредби от КСО.
Съгласно
чл. 54ж, ал. 1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат,
изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с
разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от
ръководителя на ТП на НОИ, а съгласно чл. 54ж, ал. 2 от КСО, влязлото в сила
разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал,
когато 1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение
за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за
безработица; 2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или
неправилно е отказано отпускането му.
Съобразно
чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват
да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.
В § 1,
ал. 1, т. 3 от ДР на КСО се съдържа легалната дефиниция на понятието „осигурено
лице“. Това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова
дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3
и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са
внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се
смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни
вноски.
От
систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя извод, че едно
лице се счита за осигурено, ако извършва трудова дейност. Тази дейност по
смисъла, вложен в КСО за целите на осигуряването, представлява фактическо
престиране на работна сила при определен работодател, независимо дали е сключен
или не трудов договор, т. е. изискването е действително да се полага труд. Така
и ТР № 2 от 02.02.2022 г. по тълк. дело № 8/2020 г., ОСС на ВАС, I и II колегия.
Наличието на сключен трудов договор обаче не е самостоятелно основание за
осигуряването по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, ако лицето не осъществява трудова
дейност в изпълнение на този договор. Лицето трябва не само да има сключен трудов
договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява
трудова дейност в рамките на това правоотношение. Така и Решение № 218 от
10.01.2023 г. по адм. д. № 5048/2022 г., VІ отд. на ВАС. Начисляването и/или
изплащането на трудово възнаграждение, както и подаването на данни по чл. 5,
ал. 4 от КСО от осигурителя, също не представлява самостоятелно основание за
задължително социално осигуряване, ако лицето не е осъществявало трудова
дейност през този период. В този смисъл е и Решение № 7087 от 13.06.2016 г. по
адм. дело № 10932/2015 г., VІ отд. на ВАС.
Правото
на обезщетение по КСО е обусловено от две кумулативни условия – лицето реално
да е полагало наемен труд и да е налице поне дължимост на осигурителни вноски.
Лице, за което не е доказано да е извършвало трудова дейност, не притежава
качеството на осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП,
дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски.
Предвид
това, наличието на сключен трудов договор, т. е. възникването на трудово
правоотношение не е единственото и необходимо условие за възникване на
осигурително правоотношение, което е основание за изплащане на парично
обезщетение, изчислено по данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Не съществува идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение. В
този смисъл са и Решение № 14558/25.11.2020 г. по адм. дело № 6025/2020 г. по
описа на ВАС; Решение № 10507/30.07.2020 г. по адм. дело № 4565/2020 г. по
описа на ВАС; Решение № 9145/17.06.2019 г. по адм. дело № 10202/2018 г. по
описа на ВАС; Решение № 6628/07.05.2019 г. по адм. дело № 10203/2018 г. по
описа на ВАС.
В
конкретния случай не е спорно дали трудовият договор е действителен, а дали
работникът, страна по него, е престирал реално работна сила (извършвал ли е
трудова дейност) в полза на работодателя, който е и осигурител.
С оглед
на установените обстоятелства по делото не може да се приеме за доказано, че
оспорващият фактически е извършвал трудова дейност за релевантния за делото
период. От приложения с административната преписка констативен протокол се
установява, че при извършената проверка от контролните органи не са събрани
доказателства за реално извършвана дейност от дружеството - работодател през
процесните периоди. Констативните протоколи на контролните органи на НОИ са
официални свидетелстващи документи, имащи обвързваща материална доказателствена
сила досежно установените в тях обстоятелства. Така и Решение № 3782 от 19.04.2022
г. на ВАС по адм. д. № 11499/2021 г., VI о.
Както
вече се посочи, наличието на трудов договор не е достатъчно условие за
възникване на правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето
реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и
осигурителни права, които реално са възникнали. След като Н. не е упражнявал
дейност, правилно и законосъобразно ръководителят на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Ловеч е издал разпореждане за отмяна на
разпореждането, с което е било отпуснато процесното парично обезщетение за
безработица.
Предвид
безспорно установените факти, че „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД не е извършвало
стопанска дейност, не е извършвало дейност по
смисъла на Търговския закон, която да предполага наемане на лица по трудов
договор за осъществяването ѝ, обосновани и правилни са констатациите, че
лицата, за които са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за горепосочения
период не са осигурени лица на основание чл. 10 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на
КСО.
Разпореждането
и оспореното решение на директора на ТП на НОИ Ловеч са издадени след заличаване
на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, релевантни за
процесния период 14.11.2016 г. - 14.12.2016 г. и след събиране на необходимата
информация, обуславяща извод, че жалбоподателят не притежава качеството на
осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за безработица.
В случая
административният орган правилно е приложил относимите норми на КСО. Като е
съобразил горните факти в постановеното от него решение по реда на
административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ -
Ловеч също е издал законосъобразен акт.
В този смисъл е и Решение
№ 2762 от 15.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5873/2022 г., VI о.
Следва да
се посочи и че в хода на съдебното производство жалбоподателят не ангажира
никакви доказателства, свързани с извършвана от него трудова дейност при
осигурителя „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД, въпреки дадените указания в определението за
насрочване на делото. Доказателствената тежест за установяване на реално
положения труд е на самото лице. В този смисъл е и Решение № 2524 от 18.02.2020
г. на ВАС по адм. д. № 12220/2019 г.
Производството
по установяване на юридическите факти от значение за осигурителното
правоотношение между осигурител и НОИ се развива между тези две страни. В това
производство няма място за участие на евентуално осигурени лица или с претенции
за осигурени от този осигурител. Жалбоподателят или черпещите осигурителни
права лица на собствено основание от възникване на осигурително правоотношение
следва да установяват и доказват с всички правно допустими способи,
юридическите факти, от които черпят своите осигурителни права. В настоящия
случай, няма пречка страната, претендираща възникване на осигурително
правоотношение в своя полза да доказва съществуването на такова правоотношение
в съдебната фаза, в случая, че е била упражнявана трудова дейност в спорния
период, което е от значение за правото на отпускане на парично обезщетение за
безработица. Контролните органи на НОИ имат правомощията да извършват проверки
на осигурителите във връзка с техните задължения за осигуряване на информация и
заплащане на осигурителните вноски, но това не включва участието на други лица,
тъй като не е налице пряко и непосредствено засягане на права и законни
интереси на други лица извън отношенията осигурител - НОИ. Участието на
жалбоподателя в отношенията между осигурителя и НОИ, още по малко в служебните
контролни проверки не намират опора в закона. Констатациите на органа се
основават на други производства и актове, в които жалбоподателят няма
възможност да участва. За него е налице възможността да установи собствените си
права в съдебното производство. В проведеното
административно производство и в настоящото съдебно такова защитата на жалбоподателя не се
изложиха доводи за упражнявана трудова дейност и доказателствени искания, за
установяване на факта, че е била извършвана, които са фактическите и правни
основания за валидно възникване на осигурително правоотношение.
Жалбоподателят
не ангажира доказателства, с които да опровергае изводите на контролните органи,
че не е осъществявал трудова дейност при въпросния осигурител, съответно, че за
него не е възникнало задължение за осигуряване, а от там и че не е осигурено
лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. С оглед на
това, настоящият съдебен състав намира, че административния акт, предмет на
съдебен контрол е издаден при наличие на посочените в закона материални
предпоставки и съответства на относимите правни норми.
В
отговора по направеното искане, от ТД на НАП е посочено, че съгласно писмо
изх.№ 20-00-4139#1/01.10.2021 г. от ТД на НАП - София са предприети действия по
коригиране на декларация образец № 6 от осигурителя „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД за
периода от м. 04/2015 г. до м. 04/2019 г. по повод на заличените в ЦУ на НАП
неоснователно подадени декларации образец № 1. В резултат на извършените
корекции в данъчно-осигурителната сметка на дружеството „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД
задълженията са сторнирани по заличените декларации № 6 (л. 231 и следв.).
Справката
за заличените данни, респ. задължения произтичащи от тях също сочи, че след
като не е била извършвана дейност от дружеството, респ. не е извършвана трудова
дейност и от наетите лица, то не са били и налице основания за подаване на
декларации обр. 1 - данни за осигуреното лице.
Предвид
изложеното, неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя, че е налице
валидно осигурително правоотношение доколкото вземанията на „АРХСИСТЕМС ИНК“
ЕООД се третират като дължими от НАП и НОИ.
Настоящият
съдебен състав намира, че административният орган правилно е приложил
относимите норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение
по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП
на НОИ – Ловеч е издал законосъобразен акт.
По
отношение на направените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения
досежно несъобразяването от страна на административния орган на полагания от Н.
труд в Германия преди изключения период от 14.11.2016 г. до 14.12.2016 г.,
следва да се отбележи, че нова преценка на правото на ПОБ от предходен
работодател би могла да се извърши единствено при изрично волеизявление на
лицето за това, както е пояснено и в Решение № 2153-10-63/25.08.2022 г. на
директора на ТП на НОИ – Ловеч, което е било съобщено на Н. видно от известието
за доставяне на л. 176.
С оглед гореизложеното,
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, при съблюдаване на законоустановената форма, при липса на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие
с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата се
явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Въпреки изхода на спора, от страна на
процесуалния представител на ответника не е направено искане за присъждане на
разноски, поради което и съдът не следва да се произнася в този смисъл.
По изложените съображения и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Решение № 2153-10-79 от
13.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч, с което е отхвърлена като
неоснователна жалба с вх. № 1012-10-189/03.10.2022 г. срещу Разпореждане №
101-04-97-7/31.08.2022 г. на за ръководител на осигуряването за безработица
(съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на директор на ТП на НОИ–Ловеч), с
което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане №
101-04-97-3/19.04.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по
чл. 54а от КСО.
Решението на основание чл. 119 във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“
от КСО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните
на основание чл. 138, ал. 3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: