Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1465 31.07.2019 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито
заседание на трети юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа административно
дело № 2997 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.54, ал.6 от
Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Жалбоподателят
-Община Поморие, ЕИК *********, представлявана от Кмета на общината, оспорва Заповед
№ 18-8093 от 28.09.2018г. на началника на Службата по геодезия, картография и
кадастър (СГКК) –гр.Бургас, с която е одобрено изменение в КККР на гр.Поморие,
ЕКАТТЕ 57491, общ. Поморие изразяващо се в: 1. нанасяне на нови обекти в КККР: – сграда с идентификатор 57491.501.4.2,
с площ 580 кв.м. и предназначение: сграда за обществено хранене, собственост на
ЕТ „И. и син – С. И.“ въз основа на договор № VHR-016 от
21.10.2011г., издаден от нотариус А. Н.в; 2.
промяна в данните за собственици за: – сграда с идентификатор 57491.501.4.2,
собственост на ЕТ „И. и син – С. И.“ въз основа на договор № VHR-016 от 21.10.2011г., издаден от нотариус А. Никитов. Издателят
на заповедта е посочил, че същата важи за поземлен имот с идентификатор
57491.501.4, площ 3517 кв.м. с начин на трайно ползване – за курортен хотел,
почивен дом, собственост на Община Поморие въз основа на АЧОС № 176, том 8,
рег. 2202 от 22.08.2013г. на Службата по вписванията- гр.Поморие.
В
жалбата се твърди, че поземленият имот с идентификатор **е собственост на
община Поморие по силата на АЧОС № 176, том 8, рег. 2202 от 22.08.2013г. Същият
е идентичен с УПИ I, кв.249 по
регулационния план на гр.Поморие и в архива на общината не са открити
документи, удостоверяващи извършено в имота строителство. Според жалбоподателя,
видно от т. 1.34 от договор № VHR – 016/21.10.2011г. (л.21),
сградата предмет на заповедта е описана като сглобяема сграда – столова, с РЗП
580 кв.м. и попада в обхвата на чл.56, ал.1 от ЗУТ, а според §182 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ тези обекти не представляват недвижими имоти по чл.110 от ЗС, не се
нанасят в кадастралната карта, не се записват в кадастралните регистри. Жалбоподателят
изтъква, че след като в конструктивното становище на инж. Косю Бинев Косев
сградата е описана като „масивна, едноетажна със смесена конструкция –
монолитни основи, стени и сглобяема покривна конструкция“ от това следва, че
масивното строителство е извършено в периода между сключване на договора и
издаването на конструктивното становище. Това означавало, че същото е извършено
без необходимите строителни книжа.
Иска
се обжалваната заповед да бъде отменена, като незаконо-съобразна. Претендират
се разноски.
В
съдебно заседание, оспорващата страна- Община Поморие, чрез представител по
пълномощие, поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на атакуваната
заповед и присъждането на разноски.
Ответникът–
Началник на СГКК- гр.Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител. В
писмено становище към преписката се оспорва жалбата като недопустима,
евентуално и като неоснователна /л.5 от делото/. Прави се искане за присъждане
на всички направени по делото съдебни разноски. В условията на евентуалност, с
оглед изхода от спора, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено на процесуалния представител на жалбоподателя.
Заинтересованата
страна – ЕТ „И. и син – С. И.“- лично собственикът на капитала и чрез
пълномощник- адвокат, оспорва жалбата и
пледира за отхвърлянето й. Ангажират се доказателства.
Административен съд- гр.Бургас, за
да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на
страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена от
активно легитимирана страна, засегната от действието на издадения
административен акт, по съществото си неблагоприятен за нея. Това е така,
защото оспорващият субект е собственик на недвижим имот, засегнат от оспорената
заповед, доколкото одобреното със заповедта изменение на КК и КР на гр.Поморие
засяга правната сфера на собственика на този имот, поради което е налице правен
интерес от обжалването. Депозирана е в преклузивния 14-дневен срок за оспорване
на индивидуалния административен акт, считано от връчване на заповедта на 04.10.2018г./
л.57 от делото/, тъй като била
подадена на 11.10.2018г. /чрез ответния орган-
издател/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
При тези констатации,
жалбата подлежи на разглеждане по същество, при което съдът намери следното:
По фактите:
От представената
преписка и събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Съгласно т.1.34.
от договор за покупко-продажба № VHR – 016/2011г. от 21.10.2011г. (л.21),
сключен между продавача „Вулкан цимент“АД- гр.Димитровград и заинтересованата
страна ЕТ „И. и син–С. И.“ /купувач/ била придобита собствеността върху
„сглобяема сграда столова“, със застроена площ – 580 кв.м., състояща се от един
етаж, находяща се в имот № 1434 в УПИ 5157, кв.249, гр.Поморие, местност „Косата“,
при граници имоти № 1433 и № 1435.
Община Поморие
била уведомена за сключения договор (л.110 от делото).
Процесното административно
производство било образувано по заявление вх.№ 01-369373-17.12.2015г. (л.133 от
делото), с което ЕТ „И. и син–С. И.“ заявил пред началника на СГКК – гр.Бургас,
че е собственик на масивната едноетажна сграда – столова, която се ползва по
предназначение и чието строителство започнало през 1975г. и завършило с
протокол за въвеждане в експлоатация от 27.12.1976г. С оглед изложеното и
поради необходимостта от попълване на КК на гр.Поморие с процесния имот бил
представен проект– част Геодезия, „Заснемане
за попълване на кадастъра“. Било заявено след попълване на кадастралния
план на гр.Поморие да бъде издадена и скица за имота.
За постъпилото
заявление била уведомена Община Поморие (л.130). Било посочено, че в
кадастралния регистър, като собственик на ПИ **е записана Община Поморие,
поради което била предоставена възможност за писмено становище по преписката.
В писмен вид, кметът
на Община Поморие изложил възражения (л.124 от делото) срещу предложеното
изменение на КК. Посочил, че поземленият имотът е общинска собственост,
съгласно Акт за частна общинска собственост № 5501 от 16.08.2013г. (л.125 от
делото) и общината не е учредявала право на строеж върху същия имот. Според изложените
възражения обектът представлявал метален павилион, видно от Заповед № 39 от
31.01.1977г. и следвало да се третира като преместваем обект, по смисъла на
чл.56, ал.1 от ЗУТ. Кметът посочил още, че всеки летен сезон заявителят ЕТ „И.
и син – С. И.“ сключвал договор с общината за възмездно ползване на общински
поземлен имот, с идентификатор **по КК на гр.Поморие, с оглед разполагане на
преместваем обект – столова, като приложил копие на договор за наем на терен-
общинска собственост № 67 от 03.10.2012г. (л.126-127 от делото).
С ново заявление
вх.№ 01-323055-17.10.2017г. (л.98) едноличният търговец заявил нанасяне на
настъпили промени в КК, нанасяне на настъпили промени в КР, определяне и
запазване на идентификатор, удостоверение за приемане на проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри. Всички заявени услуги касаят
поземлен имот 57491.501.4, гр.Поморие.
С писмо (л.96)
началникът на СГКК – Бургас уведомил ЕТ „И. и син – С. И.“, че във връзка с постъпилите
заявления за изменение на КККР на гр.Поморие е бил уведомен собственикът на
поземления имот – община Поморие и е постъпило възражение, с което се изразява
несъгласие с исканото изменение, тъй като обектът представлява „метален павилион“, съгласно Заповед № 39 от
31.01.1977г. на ДСО “Цимент и вародобив“-София и същият следва да се
третира като преместваем обект по
чл.56, ал.1 от ЗУТ. Органът указал, че, за да бъде уважено искането следва
заявителят да докаже, че обектът – столова е недвижима вещ по смисъла на чл.110
от ЗС, тъй като в кадастъра подлежат на нанасяне само обекти, които
представляват недвижими вещи.
С писмено
становище до СГКК- гр.Бургас (л.69 от делото), чрез упълномощен представител, ЕТ
„И. и син – С. И.“ представил удостоверение на Главния архитект на Община
Поморие (л.72), с което се удостоверява, че в УПИ I-5157, кв.249 по плана на
гр.Поморие е изградена „едноетажна сграда
– столова“, която се ползва по предназначение; обяснителна записка (л.73),
според която процесният обект представлява сграда по смисъла на чл.110, ал.1 от
ЗС и е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, тъй като „конструкцията на сградата е масивна- една
част със железен градоред на таванската и покривна конструкция, с носещи
стоманени колонки, анкерирани и трайно свързани чрез ивични бетонови основи с
терена, със стоманени плътни или остъклени стенни ламели, а останалата част
–бетонови ивични основи носещи тухлени зидове и стоманена покривна конструкция“;
геодезическо заснемане (л.84-89 от делото). Представени са още протокол
от 27.12.1976г. (л.76 от делото), с който на основание чл.981 от Правилника за
капитално строителство е приет и въведен в редовна експлоатация подобект
„Стола“, гр.Поморие; писмо от Главния архитект на Община Поморие (л.78 от делото)
до ЕТ „И. и син – С. И.“, съгласно което за обекта не може да бъде издадено
удостоверение за търпимост по §16, ал.1 от ЗУТ, тъй като за същия са налични
строителни книжа, като изрично е описан протокол от 27.12.1976г. за приемане
и въвеждане в експлоатация на подобект „Стола“ /л.76/.
Със заявление
вх.№ 01.128861-12.04.2018г. (л.68 от делото) ЕТ „И. и син – С. И.“ отново
заявил до СГКК – гр.Бургас нанасяне на обект-столова в ПИ 57491.501.4. по КККР
на гр.Поморие.
По повод подаденото
трето заявление, както и предходните две заявления, Началникът на СГКК – град
Бургас уведомил писмено заявителя /л.67 от делото/, че с оглед подадените
заявления, писмено становище и приложените документи, може да бъде направен
извод, че постройката може да представлява както движима, така и недвижима вещ.
Ако столовата е трайно прикрепена към земята и не може да бъде отделена без
разрушаването й, то се касае за недвижим имот, ако вещта може да бъде
разглобена без съществено увреждане, то се касае за движима вещ. Уточнено е, че
на нанасяне в КККР подлежат обекти, които представляват недвижими вещи. По тази
причина и предвид възражението на Община Поморие, че се касае за преместваем
обект, по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, заявителят следва да представи становище
от инженер-конструктор доказващо характера на обекта, т.е. дали вещта е движима
или недвижима.
Със заявление
вх.№ 05-8473-14.06.2018г. (л.62 от делото) до СГКК – Бургас било представено
исканото конструктивно становище, изготвено
от инж. Косю Бинев Косев (л.63-64 от делото). В становището обектът е описан
като масивна едноетажна постройка, със смесена конструкция – монолитни
основи, стени и сглобяема покривна конструкция. Подробно е описан начина на
изграждане и разпределението на помещенията. Изводът на експерта е, че от
конструктивна гледна точка сградата „не
е временна, преместваема и не е метален павилион“. Същата е изградена като
масивна сграда и „трайно ситуирана върху
терена като недвижима постройка“.
С писмо изх.№
24.19963-07.09.2018г. (л.61) началникът на СГКК – Бургас уведомил Община
Поморие, за развитието на административното производство по отношение искането
на ЕТ „И. – С. И. за изменение на КККР на гр.Поморие в частта за ПИ
57491.501.4, състоящо се в нанасяне на сграда с проектен идентификатор
57491.501.4.2. Посочил, че в изпълнение указанията на административния орган
заявителят представил становище от инженер-конструктор, че постройката е
ситуирана трайно върху терена и е недвижима. Указана е възможността за
възражение от общината в седемдневен срок, а при липса на такова ще бъде
издадена заповед за по чл.54, ал.4 от ЗКИР за промяна на КРНИ на гр.Поморие по
отношение на ПИ 57491.501.4, състоящо се в нанасяне на сграда с проектен
идентификатор 57491.501.4.2. Писмото е било съобщено на 13.09.2018г. (л.60 от
делото).
Процесната
заповед с № 18-8093, с която било одобрено исканото изменение на КККР на
гр.Поморие била издадена на 28.09.2018г. Същата е съобщена на заявителя ЕТ „И.
и син – С. *** с уведомление изх.№ 24-21463/28.09.2018г., съобщено на общината
на 04.10.2018г. (л.57) и на едноличния търговец на 10.10.2018г. (л.56). В
мотивите на заповедта органът посочил, че същата се издава във връзка със
заявление вх.№ 01-369373/17.12.2015г. от ЕТ „И. и син – С. И.“ и приложените
към него документи и материали, поради което приел, че са налице предпоставките
на чл.51, ал.1, т.2 и чл.54, ал.4 от ЗКИР.
В хода на
настоящото съдебно производство, за изясняване на факти от значение за
правилното решаване на спора, по делото е допуснато извършването на съдебно-техническа
експертиза, от заключението по която се установява, че процесният обект
„столова“ е изграден през 1976г., изграден е от функционално свързани
помещения: търговска зала, кухня, сервизни помещения за гости и персонал и
складове. Експертът описва конструкцията като монолитна, състояща се от ивични
бетонови основи; метални колони и греди; ограждащи стени – стомано-бетонови
панели и тухлена зидария – 25см. с метална дограма, окачен таван – метална
конструкция и гетинакс /гипскартон и покрив – метална конструкция от ферми и
столици с покритие от гофриран етеринг. Установено е, че сградата е трайно
свързана с терена. Вещото лице сочи още, че според скица № 556/04.08.1986г. на
ОНС – Поморие, която е извадка от кадастралната карта обектът е означен със
съкращение „МЖ“ – масивна жилищна сграда. Експертът е установил, че
материалите, от които е изградена конструкцията на обекта – стоманобетон,
метални профили, тухли и др., както и връзките между тях осъществени с
циментови разтвори, хоросан, заварки и др. не позволяват разглобяването на
отделните конструктивни елементи, за да бъдат те премествани в пространството
без да губят своята индивидуализация. Според заключението на експертизата при
демонтаж или отделяне от земната повърхност те биха се разрушили. Конструкцията
на обекта е монолитна – неделима, поради което същият би се разрушил при
отделянето му от повърхността на земята.
В съдебно
заседание вещото лице заяви, че според замерването на място застроената площ на
сградата е 390.86 кв.м. Според него, разликата между тази площ и площта
отразена в кадастралната карта /580 кв.м/ се дължи на квадратурата на
прилежащата покрита тераса към сградата. Изразява становище, че тази площ не би
трябвало да бъде включена като застроена
площ. Описва, че терасата е покрита с лека метална конструкция и покритието е
от етернит. Според експерта, сградата, която е установил при огледа на място не
е сглобяема, а монолитна. Тази сграда не може да бъде разглобена на отделни строителни
елементи. Намира, че същата има характеристики на строеж, а като открита тераса
е определил навеса, който е към сградата.
По делото са
събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Калинка Христова М., от
чиито показания се установява, че свидетелката познава процесния обект от
1975г. и го описва като бившия стол на станцията на Циментов завод „Вулкан“. В продължение на 20г. е ходила
всяка година там с родителите си. Посочва още, че през 1996г. и следващите две
години работила в обекта, като домакин на стола. Според свидетеля, през
годините, обектът не е претърпял сериозни промени освен козметични ремонти–
освежаване на кухнята и въвеждане според изискванията, подменени две метални
врати, чиято дограма била сменена с
пластмасова или алуминиева. Потвърждава, че обектът е такъв, какъвто винаги е
бил. Според показанията на свидетеля и навеса над терасата е там от самото
начало.
Въз основа на така направените фактически констатации,
съдът обоснова следните правни изводи:
Между страните
няма спор, че жалбоподателят – Община Поморие е собственик на ПИ, с
идентификатор 57491.501.4, кв.249, УПИ I, ул. „Професор Стоянов“, гр.Поморие.
Този факт се установява от АЧОС № 5501/16.08.2013г. С обжалваната заповед е
одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Поморие, изразяващо се в нанасяне на сграда с площ 580 кв.м. и идентификатор
57491.501.4.2, собственост на едноличния търговец, която се намира в недвижим
имот, собственост на Община Поморие. Това обстоятелство е посочено изрично в
самата заповед.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.54, ал.4 от ЗКИР
измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти
при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на Началника
на Службата по геодезия, картография и кадастър, по местонахождение на имота.
Като правни
основания за издаване на заповедта органът е посочил чл.51, ал.1, т.2 и чл.54,
ал.4 от ЗКИР.
Според чл.51,
ал.1, т.2 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в
актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки.
Съгласно чл.54,
ал.4, измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите
имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на
началника на службата по геодезия, картография и кадастър, по местонахождение
на имота. Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на
изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния
кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението. В
случаят, единственият заинтересован субект от издаване на заповедта, освен
заявителя- едноличен търговец е собственика на недвижимия имот- жалбоподтеля по
делото.
Съдът не констатира
при издаване на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да съставляват основания за отмяната й.
Спорът между
страните в настоящият случай е относно характера на постройката, с
идентификатор 57491.501.4.2, находяща се в ПИ с идентификатор 57491.501.4, кв.
249, УПИ I, ул.
„Професор Стоянов“, гр.Поморие, собственост на община Поморие, чието нанасянето
в КККР се одобрява с процесната заповед. Административният орган, след като
предоставил възможност на заявителя – заинтересованата страна ЕТ „И. и син – С.
И.“ да докаже, че процесната столова е недвижима вещ, по смисъла на чл.110 от
ЗС и след като възприел представените доказателства, според които се касае именно
за масивна сграда, издал заповедта. От своя страна, жалбоподателят Община
Поморие твърди, че в конкретният случай се касае за преместваем обект, находящ
се в общински имот. Сочи, че в архива на общината не са открити документи,
удостоверяващи извършено в имота строителство на обекта, поради което същият
попада в обхвата на чл.56, ал.1 от ЗУТ и на основание §182 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ
не подлежи на нанасяне в КК и на записване в КР. Обектите визирани в чл.56,
ал.1 от ЗУТ са преместваеми за различни цели –
увеселителни, за административни, търговски и други обслужващи дейности, както
и за временно обитаване при бедствия.
Според § 5, т.80
от ДР на ЗУТ (в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г.), „преместваем обект“ е обект, предназначен за увеселителна,
търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван
на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е
ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването
му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на
обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Според § 182 от
ПЗР на към Закона за изменение и допълнение на Закона
за устройство на територията (ДВ, бр.65 от 2003 г.), строежите,
обектите и съоръженията по чл.54, 55, чл.56, ал.1
и чл.57, ал.1 не представляват недвижими имоти по чл.110 от Закона за собствеността, не се
нанасят в кадастралната карта, не се записват в кадастралните регистри, а за
удостоверяване на правото на собственост или на други права върху тях не се
съставят или издават актове, подлежащи на вписване в имотния регистър.
От събраните по
делото доказателства и предвид заключението на вещото лице, което съдът принципно
кредитира като компетентно и безпристрастно, се установява, че обектът, предмет
на оспорената заповед „сграда с идентификатор 57491.501.4.2, предназначение –
сграда за обществено хранене“ не отговаря на законовите изисквания за преместваем
обект. Експертът сочи, че същият е трайно свързан със земята и предвид
материалите от които е изграден, както и връзките между тях не позволяват
разглобяване и преместване в пространството, без обектът да загуби своята
индивидуализация. При демонтажа или отделяне от земята обектът би се разрушил.
Само някои от констатациите на вещото лице не могат да бъдат споделени, с оглед
приетите по делото писмени доказателства и поради правни съображения, които ще
бъдат посочени в следващата част на изложението.
Във връзка с
характера на сградата и нейните характеристики, следва да се отбележи още, че
процесната сграда е приета и въведена в редовна експлоатация, с Протокол на
приемателна комисия от 27.12.1976 г. по силата на Правилника за капитално
строителство (отм.), чиито разпоредби са относими единствено за строежи. Освен
това, процесната сграда е отразена като масивна в приложената по делото скица №
556/04.08.1986 г. (л.24).
Тези установени
по делото факти обосновават извод, че процесният обект, квалифициран от
административния орган като „сграда за обществено хранене“, находяща се в УПИ *по
плана на гр. Поморие, поземлен имот с идентификатор № **по КККР на гр. Поморие,
не може да се определи като преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.1, вр. с т.80
от §5 на ДР на ЗУТ и не попада в изключенията на §182 от ПЗР на към Закона за изменение и допълнение на Закона за
устройство на територията (ДВ, бр.65 от 2003 г.). По тези съображения същият
подлежи на нанасяне в кадастралната карта и записване в кадастралните
регистри.
В подкрепа на
изложеното следва да се отбележи и следното:
Между община
Поморие и заинтересованата страна ЕТ „И. и син – С. И.“ е бил налице и спор
относно законосъобразността на Заповед № РД-16-1140/17.12.2018 г.
на заместник- кмета на Община Поморие. С тази заповед, на основание чл.57а, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ било
наредено да бъде премахнат
процесният обект описан като преместваем
обект „стола“, находящ се в УПИ І-5157, кв. 249 по плана на гр. Поморие,
поземлен имот с идентификатор № **по КККР на гр. Поморие.
С Решение
№ 863/02.05.2019г. по административно дело 3454/2018г. по описа на Административен
съд – Бургас, заповедта е отменена, като незаконосъобразна. За да постанови
това решение съдът приел, че обектът не може да се определи
като преместваем обект по смисъла на
т.80 от §5 на ДР на ЗУТ. Видно от установеното с това влязло в сила решение, не
било възможно демонтиране
на отделните конструктивни елементи на постройката така, че да бъдат преместени
в пространството, без тя да загуби своята индивидуализация. Сградата била изградена
от стомано-бетонови панели, метални профили, тухли, които са свързани с
бетонови и варови разтвори, заварки и други. Обектът „Стола“ е с монолитна
неделима конструкция, трайно свързан със земята и отделянето му от земята би
довело до неговото разрушаване.
По отношение
площта на сградата, съдът съобрази следното:
Според
експертното заключение на ангажираната в производството СТЕ, площта е
определена на 390.86 кв.м, а според оспорената заповед на ответния орган,
нанесената в КК на гр.Поморие сграда е с площ 580 кв.м, каквато е площта
отразена в договора за покупко-продажба от 2011г., на който освен
заинтересованата страна се позовава и административният орган в акта си. Съгласно
т.1.34 от договора чрез който едноличният търговец закупил процесната сграда от
„Вулкан Цимент“АД, застроената площ на сграда „Столова“ е 580 кв.м. Вещото лице
уточни по време на изслушването му в съдебно заседание на 06.03.2019г., че
разликата от представената в неговото заключение площ и тази отразена в
заповедта се дължи на факта, че в площта на сградата, т.е. на застроената площ,
не следва да се включва площта на прилежащата покрита тераса, която според
вещото лице не следва да се включва. Този извод на експерта се основава на
дефинираното в т.15 от Параграф 5 на ДР на ЗУТ
понятие „застроена площ“, според което това е „площта,
ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж
или на полуподземния етаж, включително площта на проветрителните шахти и
проходите в тези очертания. В застроената площ на приземно ниво не се включват
тераси, външни стълби и стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с
височина до 1,2 м от средното ниво на прилежащия терен.“. Както става ясно и от
текста на легалната дефиниция на застроена площ, сред изключенията, посочени в
изр. второ са такива с височина до 1.2 метра. Вещото лице, не е взело предвид височината
на прилежащата покрита тераса, която обаче е конкретизирана с установените
факти, с влязло в сила решение по друго дело, а именно цитираното по-горе адм.д
№ 3454 от 2018г. на АдмС-Бургас. Видно от констатациите на съда по влезлия в
сила съдебен акт, препис от който е приложен и по настоящото дело, към сградата
„Столова“ има изпълнен навес с ориентировъчни размери в план 18.62 х 4.90 м. и височина-
2.30 метра. /стр.2 от решение № 863
от 02.05.2019г.- лист 223/гръб/ от делото/. По-нататък в съдебния акт се
сочи, че е установено, че „навесът, който
е без оградни стени е изграден на носещи метални колони, които са бетонирани в
основата и след това върху бетоновата настилка, поради което няма как да се
демонтират, освен ако не се изрежат колоните, т.е. да се разрушат. Изяснено
е, че „ако бъде закрепен на друго място
вече няма да е същият обект, тъй като размерите му ще са други.“ / стр.4 от решението/ л.224 от делото-гръб/.
От една страна, установено е, че и навесът е трайно прикрепен към земята и
съставлява недвижим имот, а от друга е индивидуализирана и височината му, която
възлиза на 2.30 метра. При това положение, не могат да се споделят
разсъжденията на вещото лице С.И., по ангажираната в хода на настоящото
производство СТЕ досежно площта на имота подлежащ на вписване в КК, който
според него не следвал да включва площта за разликата от 390.86 кв.м до 580
кв.м. Това е така, защото на първо място и тази част от сградата отговаря на
критериите на недвижим имот, а също така и поради височината на този елемент от
конструкцията, който надвишава значително изключенията в понятието, на което се
позовава експерта, според които не се считат за застроена площ съоръженията с
височина до 1.2 метра, а в случаят тази височина е 2.30 метра. Наред с това,
следва да се отбележи, че крайният извод на експерта И. окачествява обекта като
непреместваем, изграден от монолитна и неделима конструкция. Сочи се изрично,
че „би се разрушил при отделянето му от
повърхността на земята, върху която е изграден.“ При описване на
материалите от които е изграден обекта в цялост се изтъква, че използваните „стоманобетон, метални профили, тухли и
други, както и връзките между тях са изградени с циментови разтвори, хоросан,
заварки и други, като не позволяват разглобяването на отделните конструктивни
елементи, за да бъдат премествани в пространството без да губят своята индивидуализация“.
В този смисъл, обектът в цялост е трайно прикрепен към земята и съставлява
недвижим имот, изцяло покривайки определеното в закона понятие. В заключение,
констатацията на вещото лице относно площта на имота, която според него възлиза
на 390.86 кв.м, с изваждане на площта на покритата с монолитна конструкция
тераса не следва да се кредитира, по изложените съображения. В този смисъл, не
са налице причини площта на сградата индивидуализирана в договора за
покупко-продажба и в процесната заповед на началника на СГКК да се редуцира,
тъй като не са налице обосновани и законосъобразни изводи за промяна на тази
нейна характеристика, поради което в оспорената заповед сградата подлежаща на
вписване е описана в съответствие с нейните обективни характеристики.
Колкото до
възраженията на жалбоподателя за характеризирането на процесната сграда като „преместваем обект“, самият факт, че с
цитираното по-горе влязло в сила съдебно решение е прието, че в имота с
идентификатор **такъв преместваем обект не е налице, поради което заповедта за
премахването на този обект е отменена, като незаконосъобразна, е достатъчно
показателен за несъстоятелността на тази теза. По отношение отказа да бъде
издадено удостоверение за търпимост относно процесната сграда, действително,
както вече бе отбелязано в началото на изложението, такъв изричен отказ от
страна на общинската администрация е налице. Обаче, основание за този отказ е
именно факта, че в случаят не е налице условието, по отношение на сградата да
липсват строителни книжа. Изрично е отбелязано, че „за сградата има
строителни книжа- протокол за
приемане и въвеждане в експлоатация на подобект „Стола“- гр.Поморие.
При тези
констатации, са налице всички законови изисквания, за да бъде попълнена
кадастралната карта на населеното място, с вписване на процесната сграда и
останалите обстоятелства относно характеристиките и нейната собственост,
обективирани в оспорената заповед на СГКК-гр.Бургас. Следователно,
оспорената заповед е издадена в съответствие с изискванията на процесуалния и
на материалния закон, а жалбата на Община Поморие е
неоснователна, което обуславя оставянето й без уважение.
Съгласно чл.143,
ал.4 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли
жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, вкл.
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36,
ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна
е ползвала такъв. Същевременно, според чл.143,
ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или
подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт
е благоприятен, има право на разноски. В случаят, административният акт е
благоприятен за едноличният търговец, конституиран по делото, като
заинтересована страна, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати разноските по делото, в полза на тази страна.
В полза на
ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като по делото липсват
доказателства, че такива са направени, въпреки изричното искане за присъждане
на всички разноски, направено своевременно, със становището по оспорването /л.5
от делото/. Липсват данни за ангажирането на юрисконсулт, тъй като цитираното
становище е подписано лично от ответния административен орган, а в проведените
по делото съдебни заседания такъв упълномощен процесуален представител не се
яви.
По делото се съдържат доказателства за разноски направени от заинтересованата
страна
ЕТ „И. и син – С. И.“, които възлизат общо на сумата от 770.00
лв.
и включват платено адвокатско възнаграждение – 600лв. (л.233
от делото) и депозит за вещо лице внесен общо в размер на 170 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, първи състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Община Поморие против заповед № 18-8093 от 28.09.2018г. на Началника
на СГКК – град Бургас, с която е одобрено изменение в КККР на гр.Поморие,
ЕКАТТЕ 57491, общ.Поморие изразяващо се в: 1.
нанасяне на нови обекти в КККР: – сграда с идентификатор 57491.501.4.2 с
площ 580 кв.м. и предназначение: сграда за обществено хранене, собственост на
ЕТ „И. и син – С. И.“ въз основа на договор № VHR-016 от
21.10.2011г., издаден от нотариус Александър Никитов; 2. промени в данните за собственици за: – сграда с идентификатор
57491.501.4.2, собственост на ЕТ „И. и син – С. И.“ въз основа на договор № VHR-016 от 21.10.2011г., издаден от нотариус Александър Никитов, която заповед важи и за: Поземлен имот с
идентификатор 57491.501.4, с площ 3517 кв.м., начин на трайно ползване: За
курортен хотел, почивен дом, собственост на Община Поморие, въз основа на Акт
за частна общинска собственост от 22.08.2013г., издаден от Службата по
вписванията- гр.Поморие, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Община Поморие, ЕИК *********, със седалище и адрес:
гр.Поморие, ул.“Солна“№ 5, да заплати да заплати на ЕТ „И. и син – С. И.“,
ЕИК ********* направените разноски по делото общо в размер
на 770.00 /седемстотин
и седемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен
съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: