Решение по дело №706/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, подадена чрез старши юрисконсулт Б.Н., против Решение № 32 от 09.01.2023 г. по АНД № 4705/2022 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 03–2200806 от 24.08.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и е осъдена Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „О.“ ЕООД разноски по делото в размер на 650 лева за адвокатско възнаграждение. С отмененото НП на „О.“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.

С жалбата се настоява, че въззивното решение е незаконосъобразно като постановено в противоречие със закона, доколкото при произнасянето си съдът неправилно е тълкувал и приложил материалноправните разпоредби с оглед установените факти и обстоятелства по делото. Сочи се, че безспорно се установява, че между „О.“ ЕООД и С. С. съществува трудово правоотношение, оформено в приложения по делото Трудов договор № 55/07.07.2022 г., а съставеният при проверката констативен протокол напълно кореспондира на регламентираното в трудовия договор, поради което същият следва да се цени като годно доказателствено средство, относно обстоятелствата посочени в него, както и че към посочения в него момент работникът се е намирал на територията на обекта на контрол. Изтъква се, че в случая се установява, че работодателят е подал уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ на дата 07.07.2022 г., в 15:47:03 часа, т.е. в момент, следващ проверката. Поддържа се, че трудовият договор няма материална доказателствена сила и следва съдържанието му да се преценява във връзка с останалите обстоятелства по делото, като в случая доколкото по силата на сключения на 07.07.2022 г. е възникнало трудово правоотношение и лицето е установено в обекта на контрол на 07.07.2022 г., не може да се приеме тезата, че лицето е постъпило на работа едва на 08.07.2022 г., още повече това не може да се установи от съдържанието на самия трудов договор. По отношение квалификацията на деянието по чл. 9, ал. 2 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН, касаторът счита, че тази норма намира приложение само когато съдът признава, че така извършеното деяние не е нарушение и в случая не може да се приложи, както и нормата на чл. 28 ЗАНН, с оглед характера на така осъщественото нарушение и обстоятелството, че същото не е резултатно. Искането е съдът да отмени обжалваното решение и да потвърди НП. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание ст. юриск. Р.Б.  - процесуален представител на касатора, поддържа изложените доводи и направените искания с касационната жалба. Прави се и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Ответникът – „О.“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. С.С.  , в съдебно заседание отправя искане съдът да остави без уважение жалбата, като остави в сила решението на РС – Варна.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението е постановено при спазване на процесуалните правила и закона. Пледира се за оставяне в сила актът на въззивния съд.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима.

С отмененото от РС – Варна НП за извършено от "О." ЕООД нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Нарушението според НП се изразява в това, че дружеството в качеството на работодател е допуснало до работа лицето С. С. С., с ЕГН ********** на длъжност "строител жилища" на строителен обект: изграждане на силозна база за съхранение на зърно, находящ се в ПИ ***, землището на с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна, на 07.07.2022 г. в 13:50 ч., полагащи труд работници на дружеството, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Според НП нарушението е извършено на 07.07.2022 г., във визирания строителен обект, а като доказателства са посочени: декларацията, попълнена от С. С., Трудов договор с лицето С. С. и справка от ТД на НАП с изх. № 28388223011194/07.07.2022 г. 15:47:03.

За да отмени НП районният съд приема, че във фазата на събиране на доказателства е допуснато съществено нарушение, опорочаващо твърденията на актосъставителя и наказващия орган като фактически състав на обвинението, и на следващо място – че не са събрани категорични доказателства да е извършено соченото нарушение. Въззивният съд посочва, че от показанията на свидетеля Б. се установява, че лицата (сред които и С. С.), са заявили, че не могат да пишат, при което бил съставен констативен протокол, в който обаче липсва отбелязване, че е бил прочетен като съдържание на С., поради което и положеният от него подпис по никакъв начин не удостоверява верността на вписаните данни. Съдът е констатирал, че в протокола се съдържат данни, противоречащи на данните от представения впоследствие трудов договор относно длъжността на лицето, а и в протокола не е посочена датата на наемане на лицето, като същевременно според трудовия договор, същият е сключен същия ден. Прието е, че в противовес на посоченото в АУАН и в НП са твърденията на въззивното дружество, че трудовият договор е сключен с лицето на 07.07.2022 г., но лицето съобразно отразеното в договора е следвало да постъпи на работа на 08.07.2022 г. РС – Варна сочи, че в изпълнение на задълженията си дружеството е регистрирало трудовия договор в ТД на НАП и едва след това е допуснало до работа лицето. Направен е извод, че възникналото противоречие води до недоказаност на обвинението и до невъзможност да се разбере дали работникът на 07.07.2022 г. е полагал труд за дружеството (обстоятелството, че на място са се намирали множество работници с работно облекло и при обявяване на проверката са отишли при проверяващите не води до автоматичен извод, според въззивния съд, че визираното в АУАН и НП лице е престирало труд в обекта), или, както се твърди от страна на въззивното дружество, работникът се е намирал на обекта, за да подпише своя трудов договор. За необяснимо РС – Варна приема противоречието между описаното в КП и в трудовия договор, ако на работника са били известни елементите от подписания трудов договор. „За прецизност“ съдът е отбелязал, че са налице всички основания подобен случай да бъде отнесен към хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК, т.к. обществената опасност на деянието е явно незначителна – трудовият договор е сключен с лицето на 07.07.2022 г., както и уведомлението до ТД на НАП е подадено на тази дата, а и липсват каквито и да било вредни последици, както за самото лице, така и за Държавата.

Касационната жалба е основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон, т.е. при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

РС – Варна не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, извършил е неправилна преценка на релевантните по делото факти, които неправилно са изведени от всички относими доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност) и неправилно фактите са отнесени към правото.

Касационният състав на съда намира, че е неправилен изводът за допуснато съществено нарушение във фазата на събиране на доказателствата, както и че не са събрани категорични доказателства да е извършено соченото нарушение. Обстоятелството, че установените при проверката работници са заявили пред разпитания като свидетел проверяващ орган – Б., че не могат да пишат, не означава, че лицата не могат и да четат и не са разбрали съдържанието на декларираното от тях. Независимо дали вписванията в констативния протокол, съставен при проверката са направени от контролните органи, то в протокола С. е положил собственоръчно подпис. Съдът установява, че имената и ЕГН на С. в протокола са с почерк, различен от този в колоните след колоната „ЕГН“, което е индиция, че вероятно именно С. е вписал имената и ЕГН, респ. макар и леко нечетливо все пак същият може да пише. Това, че установените на обекта лица не могат да съберат в графите на констативния протокол данните, които следва да впишат не означава, че не могат да разберат какво декларират и да го удостоверяват с подписа си. Свидетелят Б. ясно заявява, че установените на обекта лица са декларирали, че работят за „О.“, че имат сключен трудов договор, с определено работно време, с определено възнаграждение. Тоест свидетелят потвърждава верността на вписаните в констативния протокол данни. Освен това, свидетелят сочи, че контролните органи са се представили на техническия ръководител, а няма данни същият своевременно да е възразил по някакъв начин относно соченото от установените на обекта лица пред проверяващите. Изложеното обуславя извод, че не са налице основания за незачитане на отразеното в констативния протокол.

В АУАН и в НП е посочена длъжността на С. според представения от работодателя му трудов договор – „строител жилища“, докато в констативния протокол лицето е посочило като длъжност „общ работник“. Неправилно въззивният съд приема, че това са противоречащи си данни. Следва да се има предвид, че изпълнявана дейност и на двете така посочени длъжностни не се установява по делото от наказаното лице да се отличава със съществена разлика, а и предвид факта на сключване на договора същия ден, то е житейски обосновано да не може лицето да посочи точното наименование на длъжността си при извършване на процесната проверка.

Действително в констативния протокол от проверката С. не е посочил точната дата, на която е нает на работа. Задължение обаче е именно на лицата, установени на обекта да посочат датата, на която са наети и неизпълнението на това задължение от страна на С. в случая не следва да се приема, че опровергава приетият от наказващия орган факт, че С. към момента на проверката е бил нает от посочения в протокола работодател.

Трудовият договор № 55/07.07.2022 г. между „О.“ ЕООД и С. е представен на контролните органи след датата на проверката именно от „О.“ ЕООД. Предвид и изрично декларираното от С. към момента на проверката, че има трудов договор, въведените впоследствие от наказаното дружество твърдения за сключването на договора след проверката, следва да се приемат единствено за защитна теза, за която обаче не са ангажирани доказателства от страна на дружеството.

И в АУАН, и в НП е посочено, че на 07.07.2022 г., на процесния обект са заварени полагащи труд работници на „О.“ ЕООД. В подкрепа на този факт са и показанията на свидетеля Б., който сочи и че се е изграждало първото тяло на силоза и над 10 човека са изграждали арматурата на основите на силоза, като лицата са били облечени с работно облекло. В този смисъл, обстоятелството, че в трудовия договор на С. е посочено, че следва да постъпи на работа на 08.07.2022 г. не следва да се приема като опровергаващо, че на 07.07.2022 г. С. е полагал труд за „О.“ ЕООД, както и че дружеството е допуснало до работа лицето след като е регистрирало в ТД на НАП трудовия договор. Само защото в трудовия договор е вписана като дата на постъпване на работа 08.07.2022 г., въпреки че е установено лицето да полага труд на 07.07.2022 г. и лицето е декларирало, че е наето, не влече извод, че е налице противоречие, което да обуславя недоказаност на обвинението. Твърдението на наказаното дружество, че С. се е намирал на обекта, за да подпише своя трудов договор, е недоказано.

Изводът на въззивния съд, че са налице основания случаят да бъде отнесен към хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК е в противоречие с направения от районния съд извод, че не е доказано нарушението. Освен това настоящият състав на съда намира, че в случая нормата на чл. 9, ал. 2 НК не е приложима, предвид същността на охраняваните обществени отношения с изискването за допускане до работа на лицата, едва след връчване на уведомление до ТД на НАП за сключен трудов договор. Следва да се посочи, че изрично законодателят с нормата на чл. 415в КТ е изключил възможността подобно нарушение да бъде квалифицирано като маловажен случай, респ. още по-малко деянието може да се определи като такова по чл. 9, ал. 2 НК.

С оглед изложеното следва да се отмени решението на РС – Варна и да се разреши спора по същество.

В хода на административнонаказателното производство не се установя да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават НП в степен да бъде отменено. АУАН и НП са съответно съставен и издаден от компетентни длъжностни лица при Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Извършеното нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ се явява доказано. При проверката на 07.07.2022 г., в 13:50 ч. (предвид отразеното в констативния протокол) С. е установен да полага за „О.“ ЕООД труд на длъжност „строител жилища“ на строителния обект, а уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ за сключения на 07.07.2022 г. трудов договор между дружеството и С. е от същата дата, но едва от 15:47 часа (предвид справката от ТД на НАП за приети уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ) Както се посочи изрично с нормата на чл. 415в КТ законодателят е изключил възможността подобно деяние да се квалифицира като маловажен случай.

Съгласно чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63, ал. 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. за всяко отделно нарушение. Настоящият състав на съда намира, че не са налице отегчаващи обстоятелства, които да обосновават налагането на имуществена санкция над минимално определения размер. Напротив, налице са смекчаващи обстоятелства – работодателят е допуснал до работа С. в деня на сключване на трудовия договор, а и на същия ден е обявено в ТД на НАП сключването на въпросния трудов договор. Тоест законосъобразно административнонаказващият орган е определил наказанието като вид, но не и като размер. За постигане на целта на административното наказание, регламентирана в чл. 12 ЗАНН, следва в съответствие с чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН, съдът да измени НП, като намали размера на наложената имуществена санкция на предвидения в закона минимум – 1 500 лв.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, следва и на двете страни да се присъдят разноски, съразмерно на уважената/отхвърлена част на жалба. В полза на Дирекция "Инспекция по труда" Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на по 60 лв. за двете съдебни инстанции или общо 120 лв., а на наказаното дружество – 162,50 лв. за първата инстанция, т.к. не е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.

На основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, административният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 32 от 09.01.2023 г. по АНД № 4705/2022 г. на Районен съд – Варна.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03–2200806 от 24.08.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „О.“ ЕООД, с ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, като намалява размера на имуществената санкция от 2 000 лева на 1 500 лева.

ОСЪЖДА „О.“ ЕООД, с ЕИК *** да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" Варна сумата в размер на 120 (сто и двадесет ) лева, представляваща направени разноски за двете съдебни инстанции за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" да заплати на „О.“ ЕООД, с ЕИК *** сумата в размер на 162,50 лв. (сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки) лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: