№ 14213
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110151349 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на В. С. М. против „Б” АД, с която е предявен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „в“ от Регламент /ЕС/ 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. вр. чл. 82 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1173,50 лв. /600 евро/, представляваща обезщетение за закъснение при изпълнение на полет
FB431 (София-Париж/ Шарл де Гол) и изпусната връзка с полет DL35 (Париж/ Шарл де Гол
- Сиатъл - Такома) от 16.05.2019 г., ведно със законна лихва от 10.2.2021 г. до изплащане на
вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.02.2021 г. по
ч.гр.д. № 8243/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав.
Ищецът В. С. М. твърди, че с ответника „Б“ АД е сключил договор за превоз, като е
закупил самолетен билет за полет FB 431 на „Б“ АД от София до Париж/Шарл де Гол, на
дата 16.05.2019 г. Твърди, че изпълняваният от ответника полет FB 431 е бил с прекачване
на летище Париж/Шарл де Гол за полет DL35 – Париж/Шарл де Гол – Сиатъл – Такома на
дата 16.05.2019 г., изпълняван от „Делта Еърлайнс“. Твърди, че полетите е следвало да се
извършат по следното разписание: на 16.05.2019 г. в 07:10 ч. излитане от летище София и
кацане на летище Париж/Шарл де Гол в 09:10 ч. на същата дата; на 16.05.2019 г. в 10:20 ч.
излитане от летище Париж/Шарл де Гол и кацане на летище Сиатъл – Такома в 12:00 ч.
местно време на същата дата. Твърди, че полет FB 431 на „Б“ АД от София до Париж/Шарл
де Гол пристигнал на летище Париж/Шарл де Гол с около 10 минути закъснение, поради
което ищцата е изпуснала връзката си със следващия полет, в резултат на което е
пристигнала до крайната си дестинация – летище „Тед Стивънс Анкоридж“ с над 3 часа
закъснение. Поради това претендира обезщетение в размер на 1 173,50 лв., съгласно чл.7,
т.1, б. „в“ от Регламент 261/2004, като посочва, че разстоянието между двете летища, е над
3 500 км. За посочената сума по заявление на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.02.2021 г. по ч.гр.д. № 8243/2021 г. по описа на СРС, III
ГО, 141 състав. „Б“ АД е подало възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което
заявителят предявява иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „в“ от РЕО
1
№ 261/2004 г., вр. чл. 82 ЗЗД. за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 19.02.2021 г. по ч.гр.д. № 8243/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав
Претендира се и законната лихва върху главницата, както и разноските по производството.
В срока по чл. 131 ГПК, „Б” АД не подава отговор в срока по чл. 131 ГПК. Извън
срока подава становище по предявения иск, с което заявява, че не оспорва наличието на
облигационно отношение между страните по договор за превоз, за полет FB 431 от София-
Париж-Сиатъл, на дата 16.05.2019 г. с час на излитане - 07:10 ч. и час на кацане - 09:10 ч.
Оспорва да е налице закъснение на полета и твърди, че поради краткия интервал между
избраните от пътника полети, същият е пропуснал връзката до крайната дестинация Сиатъл-
Такома. Оспорва факта пътникът да се е явил на време за полета.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на производството е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т.
1, б. „в“ от Регламент /ЕС/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.
вр. чл. 82 ЗЗД. В чл. 7 от регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно т. 1,
б. "в", при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 600
евро за всички полети, непопадащи под букви а) или б). Съгласно чл. 5, т. 3 опериращият
превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е
причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети необходимите мерки.
За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно сключен с ответника договор за въздушен превоз по силата на който дружеството се
задължило на 16.05.2019 г. да изпълни полет № FB 431 от летище „София“ в Париж до
летище „Шарл Дьо Гол“, потвърдена резервация за полета, представяне на гишето за
регистрация не по – късно от 45 минути преди обявения час на излитане, кацане, извършено
след повече от четири часа от предвиденото по разписание за полети с разстояние над 3500
км.
По делото не е спорно, че разстоянието на полета между двете летища /начално и
крайно – София - Сиатъл/ е над 3500 км. Размерът на дължимото обезщетение съобразно
неоспореното разстояние на полета между двете летища е 600 евро съгласно т. 1, б. "в" от
Регламента. Регламентът определя твърд размер на дължимото обезщетение в зависимост от
разстоянието на неосъществения полет, като превозвачът се освобождава от отговорност, в
случай че е информирал пътниците за отмяната минимум две седмици преди началото на
полета по разписание; или между две седмици и седем дни преди началото на полета и им е
предложил премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди
началото на полета по разписание и да достигнат до техния краен пункт на пристигане за
по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или по-малко от седем
дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им
позволява да заминат не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да
достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за
пристигане по разписание. Съгласно чл. 5, т. 3 и т. 4 о т Регламент № 261/2004 опериращият
въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение, ако отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки, като тежестта за доказване на тези извънредни обстоятелства,
както и на обстоятелството дали и кога пътниците са били информирани за отмяната на
полета, тежи върху превозвача.
Не се оспорва от ответника твърдението, че между него и ищеца е сключен договор
за въздушен превоз, по силата на който „Б“ АД се е задължил да изпълни полет № FB
431/16.05.2019 г., от летище „София“, България до летище „Шарл Дьо Гол“ в Париж с час на
2
излитане 07:10 ч. и час на пристигане по разписание 09:10 ч., излитане от летище Шарл дьо
Гол на 16.05.2019 г. в 10:20 ч. и кацане на летище Сиатъл – Такома на 16.05.2019 г. в 12:00
ч. /местно време/. Това обстоятелство, което се потвърждава и от приложеното на л. 8 и л.9
по делото копия на билети за въздушен превоз.
По отправено преюдициално запитване относно приложението на Регламент /Е0/
261/2004 г. Съдът на Европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по
съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което е дал задължително за настоящия съд на
основание чл. 633 ГПК тълкуване досежно приложимия към спора регламент. Съобразно
последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /Е0/ 261/2004 г. трябва да се прилагат в
смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени
полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по
чл. 7 от регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна
на или по – голяма от три часа, в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на
пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по
разписание. В конкретния случай часът на пристигане на ищеца в крайния пункт – летище
„Тед Стивънс Анкоридж“ с над 3 часа закъснение е безспорно между страните след
плануваното по разписание от въздушния превозвач, предвид на което и същите имат
правото на обезщетение по чл. 7 от Регламент /Е0/ 261/2004 г.в размерите по същия.
Ответникът оспори по делото твърденията на ищеца, че се е явил на гишето за
регистрация не по – късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Във връзка с
установяването на това обстоятелства от ищеца бяха ангажирани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля Десислава Юлианова Стойчева. По време на разпита си същата заяви,
че е пътувала със същия полет, като си двете с ищцата са се явили на гишето за регистрация
своевременно – час и половина преди полета. Качили се за полета, но съобщили, че ще има
закъснение, поради което когато кацнали в Париж със закъснение и изпуснали следващия
полет. Свидетелката посочва, че видели как другият самолет излита. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, като последователни, и кореспондиращи със събрания по делото
доказателствен материал.
По отношение на оспорванията на ответника, че полетът е извършен със закъснение
от повече от три часа от предвиденото по разписание, депозирани със становище вх.№
40279/01.03.2022 г., съдът намира, че подобни твърдения по същество представляват
навеждане на правоизключващи факти, които следва да бъдат релевирани от ответната
страна до изтичане на срока за отговор на исковата молба – съобразно разпоредбите на чл.
131, ал. 2 и чл. 133 ГПК в писмения отговор ответникът следва да изложи възраженията си
срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, като при неподаване на отговор и
липса на възражения ответникът губи възможността да направи това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Цитираните законови норми
регламентират преклузията по отношение на правоизключващите възражения, с които
ответникът по същество навежда нови факти в процеса – за изтекла погасителна давност,
заприхващане или за наличие на други фактически обстоятелства, извън кръга на
подлежащите на доказване от ищеца елементи от фактическия състав на спорното право,
които водят до намаляване или изключване на отговорността на ответника. Подобни
твърдения по аргумент от чл. 133 ГПК следва да бъдат наведени най-късно в срока за
отговор на исковата молба, поради което изложени впоследствие такива фактически
твърдения се явяват преклудирани.
С оглед изложеното и при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал и твърденията на страните, настоящият съдебен състав намира, че ищецът е провел
пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на претендираното
вземане, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
3
На ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса в размер на 325 лв. за исковата производство и 325 лв. за
заповедното производство. Възражението за прекомерност на ответника е неоснователно,
тъй като адвокатското възнаграждение е определено на минимума по Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б АД, ЕИК *********, представляван от ... И
..., с адрес ГР.СОФИЯ, АЕРОГАРА СОФИЯ, дължи на кредитора В. С. М., ЕГН **********,
с адрес гр. Т... № 97, ... сумата от 1173,50 лв. /600 евро/, представляваща обезщетение за
закъснение при изпълнение на полет FB431 (София-Париж/ Шарл де Гол) и изпусната
връзка с полет DL35 (Париж/ Шарл де Гол - Сиатъл - Такома) от 16.05.2019 г., ведно със
законна лихва от 10.2.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума в производството по
ч.гр.д. № 8243/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 19.02.2021 г.
ОСЪЖДА „Б“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, район ..., да заплати на В. С.
М., ЕГН **********, с адрес гр. Т... № 97, ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на
650 лв., представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4