Решение по дело №12384/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  №

 

гр. София, 21.08.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска

                                                                                 мл.с-я Боряна Петрова

                                                                                             

при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д. № 12384 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № III-144-426061 от 08.06.2018., постановено по гр.д. № 465/2017г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 144 състав са  отхвърлени предявените от ”Т.С.” ЕАД искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл. 79 от ЗЗД вр . с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за сумата от 2611,97 лева - главница за доставена в периода от м.09.2013г. до м.04.2016г. топлинна енергия; сумата от 286,20 лева – мораторна лихва за периода от 31.10.2013г. до 03.10.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 18.10.2016г. по ч.гр.д.№ 57303/2016г. на СРС, 48 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

Постъпила е въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт от ищеца, който твърди, че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел ответницата да не е потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. на  чл. 153, § 2а, от ДР на ЗЕ, защото същата е ползвател на топлоснабдения имот, т.к. е настанена в него със заповед на Столична община. По тези съображения жалбоподателят прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на ново, с което исковете му бъдат уважени като основателни и доказани.

Въззиваемата страна - ответник, П.Й.В., чрез особения си представител – адв. С.,  в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подала отговор на въззивната жалба, като е изложила аргументите си за нейната необоснованост, респективно – за правилност и обоснованост на решението, поради което иска същото да бъде потвърдено от въззивния съд.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, уведомено, не взима становище по подадената въззивна жалба.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение посочените си правомощията настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение правилността му, по наведените от ответника с въззивната му жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, въззивният съд приема следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

При изрично указана с доклада на първоинстанционния съд доказателствена тежест за ищеца, не се установява соченият с исковата молба ответник да е собственик или вещен ползвател на процесия имот, нито пък на негово име да има открита клиентска партида при ищеца. Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от 17.05 2018 год на ОСГК на  ВКС  Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Такава облигационна връзка между ищеца и ответницата не се установи по делото. При това положение и при липсата на каквито и да било доказателства, че за процесния период от м.09.2013г. до м.04.2016г., ответницата е собственик или ползвател на топлоснабден имот, следва да бъде прието, че същата не притежава качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ и не е задължена страна по договор при общи условия за цената на доставяната в процесния имот топлинна енергия, предвид което и предявеният срещу тях иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ като недоказан и неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

Претенцията на ищеца по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение е акцесорна спрямо главния дълг за цена на доставена топлинна енергия и предвид горните изводи на съда по иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ също следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Поради пълно съвпадане в изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемата страна, която се представлява от особен представител и от страна на въззивника вече е била внесена по депозитна сметка на СГС сумата от 648,36 лева за адвокатско възнаграждение пред СГС, поради което и не следва да бъдат определяни разноски в полза на въззиваемия по обшия ред. Въззивникът няма право на разноски.

 

По аргумент от чл.280,ал.3,т.1 от ГПК решението не подлежи на касационен контрол.

            

Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Д въззивен състав,

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № III-144-426061 от 08.06.2018., постановено по гр.д. № 465/2017г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 144 състав.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД.  

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от  чл. 280, ал. 3,т.1 от ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: