Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 300
гр.СВИЩОВ, 27.12.2019 година
Свищовският
районен съд в публично заседание на 28.11.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 956, по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взема предвид:
Искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът
„И.Ф.“ЕООД *** твърди, че на
04.05.2017г. сключили с ответика в качеството му на кредитополучател Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 169375. Посочва, че сключването на
договора се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб
адрес: www.*.bg. На този
електронен адрес били публикувани и общите услодвия за предоставяне на кредит
от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора ставало след
регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на
полето „Съгласен съм с общите условия“ , с което кандидатът безусловно приема
същите. След това кандидатът получавал и-мейл, в който се съдържала
преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за
достъп до личния му акаунт в сайта. Посоченият от клиента електронен адрес бил **@abv.bg. На посочен от клиента мобилен номер бил
осъществен разговор със същия, който бил записан, за което кредитополучателят
бил уведомен. Посочва, че целта на този разговор бил да се потвърди устно
волята на страните за сключване на договорни отношения помежду им, като
ответикът посочил телефонен номер ***. Така кредитополучателят сключил договора
за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпратил
съобщенеие по телефон, с което го уведомил, че паричните средства са преведени
по посочения от него начин. Твърди се,
че ответникът не е извършвал плащания по договора. На същия бил отпуснат кредит с главница в
размер на 1000,00 лева, съгласно чл. 2 ал. 2 от договора и подаденото заявление
сумата била преведена на ответника по посочен от него начин, а именно по
банкова сметка ***, за което представят платежно нареждане. Според чл. 4 ал. 3
т. 2 от договора за кредит, вземането на главница било разсрочено на 12 броя
вноски за периода 03.06.2017г. до 204.2018г.., като дължимата и претендирана
със заявлението за издаване на заповед за изпълнение главница била в размер на
1000 лева за периода от 03.06.2017г. до 29.04.2018г.. При изплащане на вноските
по кредита клиента трябвало да преведе освен дължимата главница, още и
договорна лихва, която била уточнена в договора. Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 от договора, лихвеният процент бил в
размер на 40,15 %. Сочи, че според чл. 4
ал. 3 т. 2 от договора за кредит, вземането за лихва било разсрочено на
12 броя вноски за периода 03.06.2017г. – 29.04.2018г. , която следвало да се
заплаща заедно с месечните вземания за главница. Съгласно чл. 3 от договора за
кредит, клиента се съгласил да предостави някое от следните обезпечения:
договор за поръчителство с двама поръчители или банкова гаранция, като в случай
, че не стори това, се предвиждало плащането на неустойка, размерът на която
бил предварително определен в договора за кредит, като представлявал абсолютна
сума, която се разсрочва на броя вноски за главница и лихви. Вземането за
неустойка имало санкционен характер, с нея се целяло санкциониране на
потребителя, задето не е изпълнил задължението си да обезпечи надлежно
вземането и по този начин е поставил кредитодателя в неизгодна позиция. Затова
и размера на неустойката бил обвързан с вземането за главница, тъй като вида и
размера на обезпеченията били взаимносвързани с нея. Клиента чрез предоставения
му договор за кредит бил запознат с вземането за неустойка. Размерът на
неустойката по договора бил 44,72 лева за вноска. По договор се дължала
неустойка за 12 броя вноск, за периода 03.06. 2017г. до 29.04.2018г.. Поради
това, че се касаело за санкциониране на неизпълнение на задължение на длъжника
за еднократно бездействие, а не на отделни действия, неустойката се дължала в
цялост. Разсрочването било с цел да не се натоварва финансово длъжника, а не
защото вземането било уговорено на отделни вноски, които падежират на различни
дати. Дължими били 12 броя вноски за неустойка – за периода 03.06.2017г. –
29.04.2018г. в общ размер 536,64 лева. Посочва, че със заявлението лихвата и
неустойката били обединени в едно, условно определено като договорна лихва, но
реално двете са претендирани като самостятелни основания, а с предявяването на
иска били разбити на отделни суми. Позовава се, че в чл. 7 от договора били
уговорени разходи за събиране на задълението, поради забава в размер на 60
лева, които се формирали за всяка отделна просрочена вноска, съответно в размер
на 10,00 лева, като сумата била начислена след изтичане 5 дневния доброволен
срок за плащане по всяка горепосочена вноска, като допълнителната такса за
неспазване на този срок не можел да надвишава 30,00 лева. Начислени били
следните вноски: 03.06.2017г. и 03.07.2017г.. Ответникът не изплатил в уговорения
срок заетата сума, поради което му били начислени разходи за събиране, поради
забава съгласно чл. 7 от договора в размер на 60 лева. Посочва, че предявили
претенцията с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, но заповедта по ч.гр.дело № 495/2018г. на СвРС била връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди, че към датата на
подаване на исковата молба, ответникът дължал сумата 1811,10 лева, от които
1000 лева главница по предоставения кредит, 214,46 лева договорна лихва за
периода 03.06.2017г. до 29.04.2018г., 536,64 лева неустойка, 60 лева разходи за
извънсъдебно събиране поради забава за вноските от 03.06.2017г. и 03.07.2017г.. Моли да бъде постановено
решение, с което да бъде прието за установено, че ищцовото дружество има вземане
от ответника в размер на 1000 лева главница по предоставения кредит, 214,46
лева – договорна лихва по кредита в периода от 03.06.2017г. до29.04.2018г.,
536,64 лева неустойка, разсрочена на воски за периода 03.06.2017г. до
29.04.2018г., 60,00 лева разходи за извънсъдебно събиране поради забава за
вноските за 03.06.2017г. и 03.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане. Претендира разноски за заповедното и исково производство. В хода на
устните състезания не взема становище. В писмена молба, преди съдебното
заседание на 28.11.2019г. , взема становище да бъдат уважени предявените искове,
като бъдат присъдени направените разноски за заповедното и исково производство.
Ответникът П.Х.М., в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който взема становище за допустимост на предявения иск, но неснователност на същия. Твърди, че не били представени доказателства, че телефонния номер се ползва от ответника, както и че същия е титуляр на посочената електронна поща, като средство за водене на кореспонденция между страните, още повече, че кореспонденцията била изцяло еднопосочна – липсвало изразено съгласие от ответника за сключване на договора за кредит от разстояние. С представеното платежно нареждане не се установявало, че сумата е получена от ответника и усвоена от него. Позовава се, че договора и общите условия не били подписани от ответника включително и не отговаряли на условията за подпис по електронен път. Счита, че ако се установи, че има превод по сметката на ответника на сумата, не се касаело за валидно сключен договор за кредит от разстояние, тъй като се нарушавали императивни норми, регламентиращи процедурата по сключването на този вид договори, предоставянето на информация от страна на кредитната институция. В хода на устните състезания взема становище, че не било установено кое лице конкретно е сключило процесния договор, като по този начин не можело да се вмени на ответника задължения, произтичащи от него, поради което и исковата претенция следвало да бъде отхвърлена.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Приложен по делото е договор за предоставяне на кредит от разстояние № 169375 от 4.05.2017г., между „И.Ф.“ЕООД *** и ответника, като същия няма положени подписи за страните по договора. В договора са посочени имената, ЕГН, адрес, мобилен телефон и ел.поща на кредитополучателя, както и банкова сметка ***. В чл. 1 от договора е посочено, че договора се сключва на основание стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на потребителя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия кредит и след запознаване и изрично съгласие на потребителя с общите условия, неразделна част от договора. В чл. 2 от договора, кредиторът се задължил да предаде в собственост на потребителя сумата 1000 лева, а потребителят се задължил да върне същата при следните условия – срок на кредита 360 дни, фиксиран годишен лихвент процент – 40,15 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора 0 0,11 %, обща дължима сума 1214,46 лева, обща дължима сума при непредставяне на обезепечение по чл. 3 – 1751,10 лева, Годишен процент на разходите по кредита – 48,44 %. В чл. 3 е регламентирано, че потребителят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договори да предостави на кедитора едно от следните обезпечиня – банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2 ал.1 т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или две физически лица – поръчители. Според договора, потребителят плаща задълженията по договора съгласно описания в договоро погасителен план, съответно при представяне на обезпечение по чл. 3 и при непредставяне на обезпечение по чл. 3. Уговорено е в чл. 3 плащане на неустойка от 536,64 лева при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Според чл. 7 от договора, при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, потребителят дължи на заемодателя законната лихва за всеки ден забава, а съгласно ал. 2 в случай, че потребителят забава заплащането на погасителна вноска с повече от 5 календарни дни, кредиторът ще бъде принуден да направи разходи за събиране, изразяващи се в изпращането на писма и електронни съобщения, както и в провеждането на телефонни разговори. В които случаи, потребителят дължи на кредитора заплащането на разходи в размер на 10 лева , които се начисляват и за всеки кледващ 5 дневен период на забава на тази и/или следваща погасителна вноска, но не могат да бъдат повече от 30 лева на забавена погасителна вноска. В ал. 3 на чл. 7 от договора е предидено, че в случай, че потребителят забави заплащането на погасителна вноска с повече от 45 календарни дни, дължи на кредитора освен разходите по ал. 1 и ал.2 , заплащането на сума в размер на 20 % от дължимото към момента на забавата, представляващи допълнително направени разходи за събиране на просрочени вземания за ангажиране дейността на колекторско дружество, което да осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. Приложени по делото са и Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „И.Ф.“ЕООД, които също не са подписани от кредитополучател. В същите е описана процедурата за кандидатстване за кредит от разстояние – посещение от клиента на посочения сайт, избора на типа кредит, размер на сумата, както и срока, за който кредитът ще се връща, като избора става от главната страница на сайта с натискане на бутон Вземи сега, в който момент кандидата получава предварителна информация за сумата, периода, датата на получаване, лихвата и падежа на кредита, за който кандидатства. Посочено, че същия попълва въпросник, публикуван на сайта, изпраща личните си данни до кредитора, като подава декларация съгласие за обработване на личните му данни от финансовата институция, като администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД, , като е описана и процедурата по подписване на договора – до 30 минути от изпращането на попълнения на сайта въпросник,съгласието за обработване на лични данни, предварително искане за предоставяне на кредит от разстояние, молбата за кредит, кандидата получава писмо на посочената от него електронна поща, с което бива уведомен дали е одобрен за отпускане на кредит от разстояние, а в случай, че е одобрен, заедно с уведомлениео за това, получава на посочената от него електронна поща преддоговорна информация във формата на стандартен европейски формуляр, действащите ОУ – неразделна част от договора, и линк, който след активирането му отваря профила на кандидата и там той може да се запознае с проекта на договор за предоставяне на кредит, потвърждаване в 7 дневнен срок на обозначено място в профила си на сайта за сключване на договора, като след като потвърди, че е запознат и приема договора, заедно с ОУ и стандартния европейски формуляр, договорът се счита за сключен. Уредено е, че договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уебстайт и телефон/, като се сключва във формата на електронен документ при условията и пор еда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, ЗПК, Закона за електронния документ и електронния подпис, ЗЗД, Закона за платежните услуги и платежните системи. Описани са и правата и задълженията на потребителя, както и тези на кредитора, предсрочно погасяване и процедурата на изплащане на кредита.
Приложено по делото е писмо от ищеца, адресирано до г-н М., с посочена ел.поща, в което е указано, че започват обработка на данните, а в случай, че бъде одобрена кандидатурата за заем до 30 минути ще получи е-mail . Приложено е и писмо до същия отново на посочената електронна поща, според което е одобрен за заем от Иза сумата 1000 лева, обща сума на връщане 1241,46 лева, обща сума при непредставяне на обезпечение – 1751,10 лева, дата на връщане 29.04.2018г. Съгласно писмо адресирано до М., на посочената електронна поща, дружеството е превело по посочената от него банкова сметка ***.05.2017г.. На същата електронна поща е ипратено и писмо за внасяне на сумата 161,05 лева на датата 03.06.2017г.. , както и уведомление за просрочване изплащането на вноската с два дни с два дни, съответно и уведомление за просрочване изплащането на вноската със седем дни, както и уведомление от 4 .08.2017г.. за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
Според преводно нареждане за кредитен превод от 4.05.2017г., ищцовото дружество е превело на ответника сумата 1000 лева, с посочено основание – договор за заем номер 169375.
Съгласно писмо от 30.08.2019г. на АЕАД гр. София, телефонен номер *** е на абонат – ответника.
Вложено в настоящото дело е ч.гр.дело № 495/2018г. на РС Свищов, образувано по заявление на И.Ф. ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника П.Х.М.. Издадена е заповед № 258/28.05.2018г. по ч.гр.дело № 495/2018г. на РС Свищов за заплащане от ответика на сумата 1811,10 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата от 23.05.2018г. до изплащане на вземането, както и за сумата 89,22 лева разноски по делото, като длъжникът е получил съобщение за издадената заповед за изпълнение при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, няма данни за потвържадавен чрез електронно изявление чрез имейл *-@abv.bg за приемане, което е извършено чрез телефонен разговор на посочения номер ***, няма данни, че въпросните имейли не са доставени в пощенската кутия на посочената ел.поща, като в информационно отношение договорът е представен чрез последно цитирания адре. Вещото лице е заключило, че инициирането на процедура за отпускане на кредит от И.Ф. ЕООД е извършено чрез регистрация и заявяване на желание за кредит чрез попълване на съответната електронна форма в сайта на посочената фирма, като е регистриран посочени електронен адрес *-@abv.bg и телефон за връзка ***. Описано е, че в отговор е изпратен имейл от дружеството чрез посочения адрес info@*.bg от 4.05.2017г. с линкове към Общи условия за кредити „до заплата“ и „на вноски“ и „Общи условия за кредитна линия“ както и указания. Дадено е заключение, че на същата дата от същия електронен адрес към *-@abv.bg е потвърдено одобряването на заем и като прикачени файлове са изпратени договор, предговорна и Общи условия, като са посочени в писмото основните параметри на кредита. Вещото лице е заключило, че последните факти потвърждават, че за сключването на договора за кредит е използва електронния адрес *-@abv.bg, като титуляр на този регистриран адрес на 18.01.2016г. е лице с профил П.М., дата на раждане *** г. , титулар на посочения телефонен номер е ответника. Вещото лице е описало, че съгласно общите условия на цитирания в заключението адрес, регистрирания потребител гарантира, че данните, които предоставя в процеса на регистрация са верни, пълни и точни и при промяна ще ги актуализира свеовременно, както и че при предоставяне на недверни данни, Нет Инфо има право да прекрати или спре незабавно и без предизвестие предоставянето на услугите, както и поддържането на регистрацията на регистрирания потребител. Дадено е заключение, че пощенската кутия *-@abv.bg и към момента е активна. В съдебно заседание вещото лице Н. заяви, услугите и правоотношенията с Нет Инфо се извършват онлайн без физическо присъствие на лицето на пощенския адрес, но преди това има процедура, при която този, който се регистрира, трябва да потвърди, че приема ОУ на дружество, както и лицето е длъжно да посочи верни данни, като трябва да има оплакване от този който ползва адреса или някой друг съобщи, че се злоупотребява с този пощенски адрес, тъй като дружеството Нет Инфо няма обратна връзка.
В съдебно заседание на 28.11.2019г. по делото е извършен оглед на представени по делото два броя дискове, посредством използване на служебния лаптоп на съда, в присъствието на системния администратор и отразяването му в съдебния протокол, като е отразено, че на диска са налични два файла на два документа – Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 169375/04.05.2017г. и Общи условия от 25.11.2015г. към договор за предоставяне на кредит от разстояние, без подписи на никой от тях, които налични файлове са разпечатани и приети по делото като доказателства. В същото съдебно заседание по реда на чл. 204 от ГПК е извършен оглед на представен от ищеца диск, чрез използване на служебния лаптоп на съда в присъствието на системния администратор, и отразяването му в съдебния протокол, като съответно лице с имената на ответника, посочен ЕГН съответстващ на ЕГН на ответника по иковата молба потвърждана сключване на договор за заме от разстояние № 169375 за сумата 1000 лева, срок на връщане 360дни, на 12 вноски , сума за връщане 1214,46 лева, а при непредставяне на обезпечение – 1751,10 лева.
Съдът
намира така
предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за частично основателен и доказан.
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява
специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че
вземането на кредитора съществува т.е. че присъдената със заповедта за
изпълнение сума се дължи. По иска по чл.
422 от ГПК кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича,
а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Ищецът
съобразно правилата на чл.154 ал.1 от ГПК носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане, да
установи вземането си по основание и размер, както и че това вземане е било изискуемо към датата на
подаване на заявлението. В
тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове
на месечните вноски.
Установи се, включително и от заключението на съдебно-техническата
експертиза, както и извършения оглед по чл. 204 от ГПК на представен от ищеца
диск, съдържанието на който беше отразен в съдебния протокол, писмата
адресирани до електронната поща на ответника, сключването между страните по
делото на договор за предоставяне на кредит от разстояние № 169375 от
4.05.2017г., при следните параметри – размер на заема 1000 лева, срок – 360 дни, фиксиран годишен ливен процент
– 40,15 %, обща дължима сума 1214,46 лева, както и обща дължима сума при
непредставяне на обезпечение – 1751,10 лева, годишен процент на разходите –
48,44 %. Установи се, че ищецът е
изпълнил задължението си по договора за предоставяне на заемната сума, видно от
приложеното преводно нареждане за кредитен превод от 4.05.2017г.. , с посочено основание за превода – договор
за заем номер 169375.
В чл.2.3 страните са уговорили
фиксирина годишен лихвен процент 40,15 %. В
чл.2, т.5 е посочено ГПР 48,44 % . Уточнено е, че този ГПР се определя
като са взети предвид следните допускания: Договорът ще е валиден за посочения
в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си и
съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и
неустойки за неизпълнение. В договора е уговорена и неустоечна клауза със съдържанието индивидуализирано в
исковата молба /чл. 3/, съгласно който
при непредоставяне на посоченото обезпечение заемателят дължи неустойка в
размер на 536,64 лева, която се заплаща от заемателя с плащане на всяка
погасителна вноска и е в размер на 44,72
лева. Не се спори по делото, че ответникът не е извършвал плащания по договора.
Съгласно чл. 22 от Закона за
потребителския кредит когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски
кредит съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. В процесния случай в договора е посочен размерът на ГПР,
съгласно изложеното по – горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са изложени в
договора като не е конкретизирано кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 48,44 %. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да
бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е
получил по договора.
Следва да се посочи, че
договорната лихва в размер на 40,15 % - фиксиран годишен процент по заема също
противоречи на добрите нрави, което представлява основание за нищожност чл.26,
ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на договорната
лихва. Уговорката за неустойка също е нищожна, тъй като в конкретния случай излиза
извън присъщата за този институт на материалното право обезпечителна функция,
предвид вида на обезпеченото задължение и размера на санкцията за неизпълнението му и евентуалните вреди. Относно преценката за валидност на уговорка за неустойка и критериите за това ВКС се е произнесъл в мотивите
т.3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 година по тълкувателно дело №1
от 2009 година на ОСТК на ВКС.
Според Решение №247 от 11.01.2011 година по търговско
дело №115 от 2010 година на Второ търговско отделение на ВКС и Решение №229 от
21.01.2013 година по търговско дело №1050/2011 година на Второ търговско
отделение на ВКС, съдът следи служебно за валидността на уговорката за
неустойка.
По изложените съображения следва да
бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата 1000,00 лева -
главница/колкото е чистата чистата стойност на кредита, след като не са извършвани
плащания от ответника/ . Дължима е
лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на
23.05.2018 година до окончателното плащане на задължението. С оглед на
това съдът следва да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата 1000,00 лева главница – неплатено
задължение по договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 169375 от 4.05.2017г.. , ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 23.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, като иска за
установяване на вземане за договорна лихва в размер на 214,46 лева за периода 03.06.2017г. – 29.04.2018г.,, разходи за извънсъдебно събиране поради
забава на вноските за 03.06.2017г. и 03.07.2017г.- 60,00 лева , както и за неустойка в размер на 536,64
лева начислена еднократно, разсрочено на
вноски за периода 03.06.2017г. – 29.04.2018г., следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Събразно изхода на исковото производство и уважаване частично на предявения установителен иск за вземането за главница , дължимите разноски в заповедното производство следва да бъдат редуцирани на 49,26 лева и в този размер следва да се присъдят на ищеца. Ищецът не е обжалвал разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за заплащане на разноски по заповедното производство от длъжника за разликата от 89,22 лева до 189,22 лева. Съдът редуцира присъдените със заповедта разноски с оглед частичното уважаване на установителния иск. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 49,26 лева разноски за заповедното производство.
Ищецът претендира разноски за довнесена ДТ, юрисконсултско възнаграждение 300 лева, възнаграждение на особения представител – 356,78 лева и възнаграждение на вещото лице 250,00 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Установителния иск за главницата е уважен изцяло, като са отхвърлени установителните искове за договорна лихва, разходи и неустойка. Претендираното юрисконсултско възнаграждение е в минималния размер. Предвид това и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 522,33 лева – направени съдебни разноски в хода на производството, съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Х.М.
с ЕГН ********** *** , че дължи на „И.Ф.“ЕООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, р-н Т, представлявано от Б.И.Н.,
чрез пълномощника юрисконсулт Гюров сумата 1000,00 лева /хиляда лева/ -
главница- задължение по договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 169375 от 4.05.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 23.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК №
258 от 28.05.2018г. по ч.гр.дело № 495/2018 г. по описа на Районен съд Свищов, като
иска по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за
установяване вземане за сумата 214,46
лева -договорна лихва за периода 03.06.2017г. – 29.04.2018г.,, вземане за сумата 60,00 лева - разходи за
извънсъдебно събиране поради забава на вноските за 03.06.2017г. и 03.07.2017г.
и иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за установяване вземане за неустойка в размер на 536,64 лева начислена еднократно, разсрочено на вноски за
периода 03.06.2017г. – 29.04.2018г.,ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П.Х.М. с ЕГН ********** *** да заплати на „И.Ф.“ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, р-н Т, представлявано от Б.И.Н. сумата 49,26 лева – направени разноски в хода на заповедното производство, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.Х.М. с ЕГН ********** *** да заплати на „И.Ф.“ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, р-н Т, представлявано от Б.И.Н. сумата 522,33 лева – направени разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението
след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 495/2018г. по описа на
РС Свищов.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: