№ 17
гр. Поморие, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20232160200041 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба, подадена от Ц. П. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж.к. „...,
вх. 1, ет. 5, ап. 30 срещу Наказателно постановление № 23-0320-000001 от
04.01.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР Бургас, РУ Поморие, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени наказание
„глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца.
Жалбоподателката оспорва правилността и законосъобразността на НП,
като излага доводи за липса на субективния елемент, както и че
постановлението не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал.1 от
ЗАНН, доколкото не са описани обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Твърди, че е налице обща формулировка, като в конкретния
случай формално е преписан закона. Предвид това счита, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, като моли за неговата
отмяна.
В провелото се пред настоящата инстанция съдебно заседание
жалбоподателката, редовно призована, не се явява, но се представлява от
процесуалния си представител – адв. В. А. от АК Бургас. Последният
доразвива доводите в жалбата и отново моли за отмяна на атакуваното
1
наказателно постановление, както и за присъждане на разноски в полза на
доверителката му.
За административнонаказващия орган, редовно уведомен, представител
не се явява.
Жалбата е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна, като съдът, след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебен контрол, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 11.11.2022г. около 16:40ч. мл. автоконтролъор Д. И. съвместно с мл.
експерт Н. Н. в гр. Поморие по ул. „Манастирска“ до бензиностанция „SNG"
са спрели за проверка лек автомобил марка „Мерцедес Вито" с рег. № ... -
собственост на И.И.Ц. с ЕГН ********** и управляван от жалбоподателката.
При проверката се е установило, че лекият автомобил е със служебно
прекратена регистрация от 14.06.2022г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тъй като за
МПС не е била сключвана задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ и системата на „Пътна полиция" автоматично /служебно/
прекратява регистрацията на МПС на база постъпила информация от
„Гаранционен фонд“. За установеното нарушение бил съставен АУАН серия
GA № ... по чл. 140 ал.1 пр.1 от ЗДвП. Видно от материалите по делото, актът
е предявен и връчен на жалбоподателката на същата дата – 11.11.2022г.
На 17.11.2022г. жалбоподателката е депозирала възражение срещу
АУАН пред Началника на РУ Поморие, в което е изразила съображенията си
относно незаконосъобразността на същия. Депозирани са и сведения от Ц. П.
и собственика на автомобила – И.И.Ц., че автомобилът е собственост на
лицето Цонков.
Материалите по преписката са били изпратени в РП-Бургас, ТО
Поморие, като с постановление от 19.12.2022 г. (л. 17) наблюдаващият
прокурор е преценил, че не са налице данни за извършено престъпление,
поради което и отказал да образува досъдебно производство.
Въз основа на решението на прокурора за отказ за образуване на ДП на
04.01.2023 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган взел предвид фактите, установени от проверката по случая и решил, че
с действията си Ц. П. е осъществила състава на нарушението по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, поради което и на основание л. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и административно
2
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло.
Фактическата обстановка като цяло не се оспорва и от
жалбоподателката, която не отрича, че е управлявала превозното средство, но
заявява, че не е знаела, че регистрацията му е била служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, намира за установено от правна страна
следното:
Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено от
компетентен орган в шестмесечния срок от постановяване на отказа да се
образува ДП.
Въпреки това съдът намира, че вмененото нарушение не е
индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в
какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Нещо повече, в
наказателното постановление липсват задължителни реквизити като името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя, съобразно чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗАНН. Липсва и посочена дата на нарушението, както и подробно
описание на обстоятелствата, при които е извършено, по смисъла на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Тези формални нарушения водят до липсата на възможност на
нарушителя да разбере какво е нарушението, което му е вменено, респективно
го лишават от възможността да упражни в пълнота правото си на защита.
Така констатираните нарушения са самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Въпреки това за пълнота на изложението следва да се обърне внимание
и на това, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на
вмененото нарушение, поради което и неправилно същото е било
квалифицирано като административно нарушение. За да е налице
административно нарушение, то от субективна страна следва деянието да е
било извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно
с фактите и обстоятелствата относно състава деянието, както и да го извърши
3
умишлено или непредпазливо.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март
2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях
(Наредбата) - регистрацията на съответното превозно средство може да се
прекратява служебно, като това може да стане съгласно разпоредбата на чл.
18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 1 от КЗ, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.
18б, ал. 2 от горепосочената Наредба - задължително следва да бъде уведомен
собственикът на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ
към съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация. Именно в този
смисъл е и разрешението дадено с Тълкувателно постановление № 2 от
5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд, съгласно което не се наказва
с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
административно наказание водач, който управлява моторно превозно
средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10
от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът
на моторното превозно средство.
От събраните по делото доказателства се установи, че процесното
превозно средство е било със служебно прекратена регистрация към датата на
извършената проверка и издаването на АУАН, но липсват доказателства, от
които да се установи, че собственикът на автомобила е бил уведомен за това.
Не са налице и доказателства, от които да се установи, че и санкционираният
водач е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на превозното
средство.
В настоящото производство доказателствената тежест е за АНО, който е
следвало да събере доказателствата, които потвърждават извършеното
нарушение. Тъй като такива доказателства не са ангажирани, следва да се
приеме, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал.
10 от ЗДвП да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване
на регистрацията.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази
хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на чл. 143, ал. ал. 15 от същия закон, която
предвижда единствено отбелязване в автоматизираната система на
прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в
двумесечен срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват
различни елементи, което произтича най-малко от обстоятелството, че
4
служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от закона не е скрепено с точно
определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водача да е могъл
да предполага, че регистрацията е действително прекратена, както би било
примерно в случая по чл. 143, ал. ал. 15 от ЗДвП и още повече – кога точно
контролните органи реално са извършили това прекратяване. След изтичане
на договора за застраховка гражданската отговорност, считано от тази дата
автомобилът е бил без валидна застраховка. След това служители на
Гаранционния фонд, които след констатиране на изтекъл договор, изпращат
писмо на фонда до Сектор „ПП“ по електронен път, а самата регистрация се
прекратява впоследствие. Следователно дори да се приеме, че собственикът
или ползвателят би могъл да предположи, че щом няма валидна застраховка,
вероятно регистрацията на автомобила ще бъде служебно прекратена – то по
никакъв начин не може да се обоснове извод, че той може да е наясно дали
съответните органи ще решат да извършват проверка, а още по-малко кога,
както и кога точно Гаранционният фонд ще информира Сектор „ПП“ и кога
точно полицейските органи ще решат да прекратят регистрацията на база на
това уведомление. Всичко това води до извода, че няма как да се приеме, че
управлявайки автомобила на 11.11.2022 г., жалбоподателката е знаела или
поне е могла да знае, че регистрацията е служебно прекратена преди тази
дата. Нещо повече, от събраните по делото доказателства се установи, че
видимо автомобилът е отговарял на изискванията на закона относно неговата
надлежна регистрация, доколкото същият е бил с поставени на предвидените
за това регистрационни табели.
От всички изложено се следва изводът, че жалбоподателката не е
действала виновно, а от там извършеното от нея не съставлява
административно нарушение. В този смисъл Решение № 38 от 12.01.2021г. по
к. адм. н. д. № 2293/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас;
Решение № 394/21.03.2022г. по к. н. а. х. д № 41/2022 година на АдмС-Бургас;
Решение № 1461 от 30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838/2020 г. на XIII състав
на Административен съд – Бургас.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, е била незаконосъобразно ангажирана,
поради което и обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено в цялост.
По разноските:
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
5
Административно-процесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е
приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по
делото, което разглежда.
При този изход от спора искането за присъждане на разноски от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя е основателно. От
съдържанието на приложения на л. 6 от делото договор за правна защита и
съдействие от 14.02.2023 г. се установява, че заплатеното в брой от
жалбоподателката адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв. Предвид
това и същото следва да бъде присъдено в негова полза.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0320-000001 от
04.01.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР Бургас, РУ Поморие, с
което на Ц. П. П. с ЕГН ********** , с адрес гр. Бургас, ж.к. „..., вх. 1, ет. 5,
ап. 30, на основание л. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* ДА ЗАПЛАТИ
на Ц. П. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж.к. „..., вх. 1, ет. 5, ап. 30
сума в размер на 400 лв. (четиристотин лева), представляваща сторени в
производството разноски за възнаграждение на адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
6