Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

13.10.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

06.10.

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

АД

дело номер

422

по описа за

2022

година.

Производството е реда на чл. 27а, ал. 5 във вр. с ал. 1 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Депозирана е жалба от Р.И.М. от ***, действащ чрез пълномощник, против Заповед № ЗД/Д-К-073/07.09.2022 г., издадена от директор на дирекция „Социално подпомагане“ гр.Кърджали, с която е постановено временно настаняване на детето С.Р.И., с ЕГН **********, с майка – Х.А.А., с ЕГН ********** и баща – Р.И.Е., с ЕГН ********, в семейството на Р.М.Е., с ЕГН ********** и А.А.Е., с ЕГН **********, с адрес: ***, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.

Излага съображения, че административният акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с целта на закона и при липса на изискуемите от закона мотиви.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № ЗД/Д-К-073/07.09.2022 г., издадена от директор на дирекция „Социално подпомагане“ гр.Кърджали, с която е постановено временно настаняване на детето С.Р.И., с ЕГН **********, с майка – Х.А.А., с ЕГН ********** и баща – Р.И.Е., с ЕГН ********, в семейството на Р.М.Е., с ЕГН ********** и А.А.Е., с ЕГН **********, след което да върне преписката на административния орган за постановяване на нова заповед, съобразно най-добрия интерес на детето.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява се от пълномощника адв. П., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита оспорената заповед за незаконосъобразна като противоречаща на закона, а именно на чл. 3 от ЗЗкрД. Излага доводи, че в случая родителите на С. били разведени по взаимно съгласие, при което съдът е предоставил родителските права на майката Х.А.А.. Майката оставила децата и заминала в чужбина, което ги лишавало от родителска грижа и финансова издръжка, т.е. било редно грижата за отглеждането на децата, да бъде поета от двамата – от майката и бащата. Твърди, че доверителят му живеел в голяма и съвременна къща в ***, в която имало баня, тоалетна, топла вода, а и само преди половин година трите деца са живели и са били възпитавани в този дом, учили в ***, което било съседно село на ***. Домът на бабата и дядото на децата, в ***, който според заповедта на директора на „СП” трябвало да бъдат настанени сестрите, бил на един етаж, с три стаи - едната за децата, другата за бабата и дядото, а в третата стая се съхранявал фуража на домашните животни. В къщата нямало баня и тоалетна, нямало течаща вода, което лишавало трите момичета от елементарни социално-битови хигиенни условия. Следвало да се отбележи и фактът, че в *** нямало интернет и при една нова пандемия децата нямало как да учат неприсъствено.

На следващо място счита, че процесната заповед следвало да бъде отменена затова, че в нея не се съдържали доказателства за капацитета и възможностите на бабата и дядото на децата от ***. Съгласно § 1, т. 6 от ПР на ЗЗДет, грижата била съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на родителите и лицата, при които настаняват децата, в случая бабата и дядото. Основните задължения, съгласно чл. 17 от СК, били да се грижат за възпитанието, образованието и издръжката на децата. Намира, че в конкретния случай не се явявало достатъчно заявеното пред социалния работник от С. и от другите две деца, а именно, че за тях се полагали добри грижи от своите баба и дядо по майчина линия, без никаква конкретика. Освен финансовата грижа, върху бабата и дядото лежала отговорността за възпитанието и контрола на действията на пълнолетната С. и на двете други сестри. Следвало да се има предвид и това, че само преди няколко месеца, след като майката заминала за чужбина, било извършено престъпление, за което е образувано наказателно производство в РП – ***. Престъпникът бил *** на майката – Х. Предвид всичко това счита, че издадената заповед е незаконосъобразна, поради следва да бъде отменена. Моли за решение в този смисъл.

Ответникът по жалбата, директорът на дирекция “Социално подпомагане” - Кърджали, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт С. М., в която оспорва изцяло постъпилата жалба по основание. Счита заповедта за законосъобразна като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и отговаряща на всички изисквания по форма и съдържание на административния акт. Сочи, че с оспорената заповед била постигната целта на закона, визирана в чл. 3, т. 3 от ЗЗДет, а именно, осигуряване на най-добър интерес на детето С. Твърди, че най-добър интерес на детето се преценявал, както с оглед неговите желания и чувства, физически, психически и емоционални потребности, така и с оглед способността на родителите да полагат грижи за детето. Настаняване на детето при неговите баба и дядо по майчина линия се явявала най-благоприятна мярка за него, към настоящия момент, като се целта била да се осигури една сигурна и спокойна среда за детето. В действителност, можело в къщата на бащата да има по-добри битови условия, но в конкретния случай, по-добрите битови условия не били съществени, а по-скоро е съществено било да се осигури спокойна среда за детето, предвид това което е преживяло.

Заинтересованата страна Х.А.А. – майка на детето, не се явява и не се представлява.

Заинтересованата страна Р.М.Е. – баба на детето, оспорва изцяло жалбата против заповедта за временно настаняване. Заявява желание да отглежда и трите деца на дъщеря си. Счита, че в *** не би било по-добре за децата, защото от две година именно тя се грижела за децата. Сочи, че предвиждат изграждането на баня вътре в къщата и са започнали да ремонтират помещението. Заявява, че много обича децата и няма против да ходят на гости, но не и да живеят в ***, тъй като се притеснява за тях.

Заинтересованата страна А.Е. – дядо на детето, оспорва изцяло жалбата. Заявява, че към къщата имаме тоалетна, но е външна, на двора. Сочи, че понастоящем ремонтират едно помещение в къщата, което ще е баня и ще осигурят вода. Иска децата да останат при него и съпругата и те полагат грижите за децата. Твърди, че има 8 внуци и всички живели на различни места.

Съдът, като взе предвид представените и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:     

С.Р.И. е родена на *** г. от родители: майка – Х.А.М. и баща – Р.И.М./Удостоверение за раждане – л. 43/. По делото не е спорно обстоятелството, че в началото на 2022 г. гражданският брак между родителите е прекратен с решение на Районен съд – ***, при което упражняването на родителските права върху детето е предоставено на майката Х.А.;

На 15.08.2022 г. е постъпил устен сигнал за децата С.Р.И., С.Р.И. и М.Р.И., подаден от *** – Р.М.Е. от ***/формуляр за приема не устен сигнал (л. 33),  писмо с изх. № СГ/Д-К139-001 от 15.08.2022 г. (л. 32) и писмо с изх. № СГ/Д-К/139-003 от 23.08.2022 г. (л. 26). В сигнала е посочено, че децата са останали без родителска грижа, с оглед обстоятелството, че майката е заминала за чужбина, а бащата живее в ***, при което децата се отглеждат от баба им и дядо им в ***;

По повод информацията в сигнала е извършена проверка от дирекция „Социално подпомагане“ гр. Кърджали, резултатите от която са материализирани в доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-К/138 (л. 20 – л. 23), изготвен от социалния работник А. И. Видно от съдържанието на доклада, детето С., както и сестрите й, са останали без пряка родителска грижа, след като майката Х.А.А., на която са предоставени родителските права, е заминала да работи в *** в средата на месец май 2022 г., като е оставила С. и сестрите й С. и М. на грижите на баба им и дядо им по майчина линия. При проведените срещи с Р.Е. и с децата С., С. и М. на 15.08.2022 г., се констатирало, че от месец май 2022 г. Р. и съпругът й А. са поели грижата за децата. В началото, след заминаването си, Х. се е обаждала по телефона и разговаряла с децата и своите родители, и заявявала, че ще им изпрати пари. Това е продължило близо 2 месеца. Х. се обаждала по телефона и разговаряла с децата и родителите си, но не е изпращала пари. Преди около 3 седмици Х. е спряла да се обажда и спряла да отговаря на телефонните им обаждания. Според Р.Е. бащата на децата не е изплащал присъдената издръжка за тях. Бащата на децата не е идвал да ги вижда и не се е интересувал от тях. Това са причините да посети ОЗД и да подаде сигнал, че внучките й С., С. и М. са останали без родителска грижа. Децата С., С. и М. са заявили, че в момента за тях се грижат баба им и дядо им по майчина линия.

Разказали са, че майка им е заминала да работи в *** през месец май, но преди около 3 седмици е спряла да им се обажда и да им отговаря на телефоните обаждания. На въпрос дали се срещат с бащата си, децата са отговорили, че последно преди 4 месеца са му гостували в ***. От тогава само веднъж баща им е идвал да ги види в ***. С. и С. заявили, че баща им не се интересувал от техните ежедневни нужди. Злоупотребявал с алкохол и почти всяка вечер се е прибирал късно. Социалният работник е посетил адреса на местоживеене ***, провел е разговори с класния ръководител на детето С. – Г. Х., кметския наместник на ***, с полицейски инспектор Б. Б., както и е изискал Д„СП“ – *** информация за бащата на децата.

На 23.08.2022 г. е проведена нова среща с Р.Е. и децата С. и С., при която на децата е било обяснено, че след като майка им ги е оставила без пряка родителска грижа и баща им е изразил желание и възможности да се грижи за тях, следва да се преместят да живеят при него в ***. В отговор на това децата са заявили, че баща им никога не им е помагал, не се интересувал от тях и ако се преместят ще се наложи да учат в *** и няма да ходят на училище.

Детето С. е споделила, че е записана в училище „***“ в *** и желае да продължи образованието си там. Двете деца са заявили, че желаят да живеят при баба си и дядо си, където се чувстват спокойни и сигурни.

След анализиране на потребностите на детето и получената информация, социалният работник е изразил становище, че с оглед опазване на живота на детето С., неговото израстване и развитие, е необходимо да се предприемат мерки за закрила по реда на чл. 26 от ЗЗДет, а именно да бъде настанено в семейството на Р.М.Е. и А.А.Е.;

Видно от писмо на началника на РУ-*** от 26.08.2022 г./л. 19/, по подаден сигнал от Р.Е. в било образувано ДП № **/*** г. по описа на РУ-Кърджали, изпратено по компетентност на РУ-***, където е заведено с № **/*** г. за извършено престъпление по чл. 152 от НК срещу лицето М. А. М. от ***, ***. Посоченото лице е било задържано и по цитираното ДП и се намира в ареста на ОСС при ОП – ***;

На 31.08.2022 г. Р.М.Е. и А.А.Е. са подали декларации за даване съгласие по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗДет./л. 15 – л. 18/, в които са изразили съгласието детето С.Р.И. да бъде настанено за отглеждане в семейството им;

С Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете с изх. № СЛ/Д-К/946-004 от 07.09.2022 г./л. 9 – л. 14/, социалният работник А. И. е анализирал събраната информация относно детето С. и нейните сестри, при което е извел извода, че С. е дете в риск по смисъла на ЗЗДет и настаняването им в семейството на Р.Е. и А.Е., където понастоящем живеят децата е в техен интерес, респ. в интерес на детето С.;

На 07.09.2022 г. директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали е издал оспорената Заповед № ЗД/Д-К-073/л. 7/, с която на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет е постановено временно настаняване на детето С.Р.И., с ЕГН **********, с майка – Х.А.А., с ЕГН ********** и баща – Р.И.Е., с ЕГН **********, в семейството на Р.М.Е., с ЕГН ********** и А.А.Е., с ЕГН **********, с адрес: ***, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.

По делото е разпитан в качеството му на свидетел А. И., който сочи, че след като получил сигнал, посетил адреса в ***, изпратил и писмо в дирекция „СП“ – ***, за направено проучване и проведен разговор с бащата, относно нагласите за поемане грижите за децата и възможностите. В разговор с децата, същите заявили, че се чувстват добре при баба си и дядо си по майчина линия и не били  контактували от дълго време с баща си – от около месец или месец и половина. Майка им била в  ***. Жилището в *** било с нормални социално-битови условия, като за селска къща, които описал и в социалния доклад. Твърди, че според него е налице силна емоционална връзка между С., бабата и дядото, и сестрите й.

Разбрал, че бащата на децата ги посетил на 17.08. по повод на селски празник в ***, но децата отказали да отидат с него, за да не се срещнат с други лица от този район, ***. При разговора с класната ръководителка на детето, бил информиран, че  С. през м. април е започнала да учи в СОУ „***“ - ***, а преди това е учила в СОУ „***“ – ***. Започнала да отсъства към края на м. май и в началото на м. юни, поради което учителката се обадила на майката и тогава разбрала, че родителите са разведени. Свързала се е и с бащата, но е нямала срещи с тях, а само телефонни разговори. Детето заявило, че желае да живее при баба си и дядо си.

От показанията на свидетеля Б. Б. – полицейски инспектор в РУ гр.Кърджали, се установява, че познава семейството от м. юли 2022 г., като същите посетили полицейски участък – ***, където подали няколко сигнала, за извършени престъпления, спрямо тях. Вследствие на подадените сигнали и на мъжеството на това семейство, да подкрепят внуците си, лицето, което било извършило престъпление ***, било задържано. Посещавал бил дома на това семейство и счита, че е нормално да живеят на този адрес, тъй като чувстват обичта и грижите на близките си. Сочи, че не е виждал биологичните родители – нито бащата, нито майката.

В съдебно заседание е изслушано и детето С. И., което твърди, че живее със сестрите си при своите баба и дядо, където се чувства добре, обичат се и се грижат взаимно. Баща им е предлагал да е да живеят при него и учат в ***, но не искали, защото го свързвали с лоши спомени. ***. Заявява, че желае да живее при своите баба и дядо.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След извършване на проверката по чл. 168, ал. 1 от АПК относно законосъобразността на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че жалбата за неоснователна, п следните съображения:

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, липсва противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона, респ. не са налице отменителни основания по смисъла на по чл. 146, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от АПК.

Съображенията на съда за това, са следните:

Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето. В конкретния случай детето С. е настанено в семейството на своите баба и дядо по майчина линия, като процесната заповед е издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр.Кърджали.

В оспорения акт са посочени правните и фактически основания за издаването му в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В този смисъл, издателят на заповедта е изложил необходимите мотиви, позволяващи да се установи, защо органът е предприел по спешност настаняване на детето в семейство на негови близки. Изложените мотиви се съдържат, както в самата заповед, така и в социалния доклад, изрично отразен в заповедта, ведно с приложените доказателства по преписката.

Оспореният акт е издаден след изясняване на всички релевантни за случая факти и обстоятелства, без да е налице накърняване правата на страните в административното производство, образувано по постъпил по реда на чл. 10, ал. 1 от ППЗЗДет сигнал за дете в риск и извършена оценка на същия по реда на чл. 9, ал. 1 от ПЗЗДет. Извършено е изискуемото проучване и оценка на сигнала по реда на чл. 14, ал. 1 от ППЗЗДет.

Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет, може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за него. В конкретния случай е безспорно, че бракът между родителите на детето е прекратен, при което родителските права са били предоставени за упражняване на майката, която към момента на подаване на сигнала се намира в чужбина. Същевременно бащата на детето е упражнявал в известна степен постановения режим на свиждане, но срещите му със С., както и нейните сестри, са епизодични и е очевидно, че детето не проявява близост към баща си.

Законосъобразността на оспорената Заповед № ЗД/Д-К-073/07.09.2022 г., с която е постановено временното настаняване на детето при неговите баба и дядо, пряко е обусловена от това дали в случая това е свързано с осигуряване на неговия „най-добър интерес“ по смисъла на чл. 3, т. 3 от ЗЗДет.

При извършване на горната преценка съдът се основавайки се на въведените в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет критерии, а именно, за да се определи кое решение ще е от „най-добър интерес на детето“, трябва да се съобразят неговите желания, и чувства; физически, психически и емоционални потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.

От събраните доказателства се установява, че потребностите на детето от храна, облекло, здравеопазване и образование се задоволяват в пълна степен в дома на баба му и дядо му. По делото не са представени доказателства, от които да може да се направи обоснован извод за обратното, поради което не може да се изведе изводът, че отглеждането на детето в семейството на баба му и дядо му носи риск за нормалното физическо, интелектуално и емоционално развитие на детето.

В тази връзка следва да се отбележи, че преди издаването на оспорената заповед, С. и сестрите му са били фактически отглеждани от техните баба и дядо по майчина линия в ***. Липсват доказателства за наличието на емоционална връзка между бащата и децата, като е налице единствено формално заявено желание от

бащата да се грижи за децата, заявено пред служители на дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково, без да са налице каквито и да са предприети конкретни действия от страна на бащата по близки контакти с децата, техните учители, лични лекари и др. Обратното, от всички доказателства – писмени и гласни, които са еднопосочни, непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си, се установява наличието на силна емоционална връзка между С., сестрите й и техните баба и дядо - Р.М.Е. и А.А.Е.

В хода на съдебното производство бащата не взима лично участие, като пълномощникът му обосновава твърденията си незаконосъобразност на заповедта с наличието на по-добри социално-битови условия в жилището на бащата. Безспорно е, че данните по делото сочат, че жилището в *** не отговаря в пълна степен на съвременните изисквания, най-вече поради факта, че в самото жилище липсва санитарен възел, като такъв се ползва в двора. Налице са обаче, видно от заявеното в съдебно заседание от Р. и А., предприети действия от тяхна страна по обособяването на санитарно помещение и баня в самото жилище.

На следващо място, съдът намира, че следва да бъде отчетено и обстоятелството, че очевидно са налице данни за осъществено спрямо С. и една от сестрите престъпно деяние по смисъла на чл. 152 от НК, извършено на територията на ***, което е в непосредствена близост до местоживеенето на бащата – ***.  В този смисъл, настоящият състав, отчитайки практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ), съгласно която следва да се  осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя, като че водещ е интересът на детето, намира, че постановеното настаняване на детето в дома на неговите баба и дядо е оправдано в случая от горепосочените предпоставки, формиращи интересите на детето и то с такава важност, че те имат приоритет пред това то да бъде отглеждано в дома на своя баща.

Във връзка с изложеното, съдът изследва и висшите интереси на детето, тъй като  съгласно чл. 4 от ППЗЗД, при осъществяване на своите функции и правомощия органите за закрила на детето се ръководят от висшите интереси на детето във всички свои действия, отнасящи се до децата и техните семейства.

Органите за закрила на детето са длъжни да осигурят на детето закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като предприемат своевременно всички необходими законодателни и административни мерки.

С оглед горното, извършвайки преценка на всички релевантни факти по конкретния случай, изпълнението на Конвенцията за правата на детето; съобразяване с гледната точка на детето; цялостния подход за оценка на висшият интерес и съобразяване с краткосрочните и дългосрочните интереси на детето, съдът намира, че предприетата мярка по чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет - настаняване на С. в семейството на баба му и дядо му е съобразена с висшия интерес на детето, т.е. висшият интерес на детето не изисква то да бъде отглеждано и възпитавано от своя баща.

В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че детето е почти на *** години, като при изслушването му в съдебно заседание ясно и категорично заявява, че желае да живее при баба си и дядо си, където се чувства много добре и има пълната им подкрепа. Детето демонстрира близост със своята баба като същевременно заявява, че е установило и приятелски кръг в училището си в ***. Излага доводи за липса на разбиране от страна на баща си, твърдения, че не се разбира с него и няма неговата подкрепа. Всичко това, взето в съвкупност с пола на детето, наличието на финансови възможности от страна на бабата и дядото – субсидии от ДФ „Земеделие“, свързани с животновъдство, видно от представеното извлечение от банкова сметка, ***, че в интерес на С. е да живее в семейството на своите баба и дядо, където е настанена временно с оспорената заповед.

В заключение, според съда, в конкретния случа е налице хипотезата на по § 1, т. 11, б.„а“ от ДР на ЗЗДет, а именно С. се явява „дете в риск“, т.е. дете, което е останало без родителска грижа, поради което законосъобразно и в съответствие с целите на закона, спрямо него, с процесната заповед е приложена мярка на основание чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет,  съобразена с възрастта на детето, неговите потребности и последиците, които ще настъпят за него.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорената Заповед № ЗД/Д-К-073/07.09.2022 г., с която на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет е постановено временно настаняване на детето С.Р.И., с ЕГН **********, с майка – Х.А.А., с ЕГН ********** и баща – Р.И.Е., с ЕГН **********, в семейството на Р.М.Е., с ЕГН ********** и А.А.Е., с ЕГН **********, с адрес: ***, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето, е законосъобразна и обоснована, респ. постановена при липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК. Депозираната против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Р.И.М. от ***, с ЕГН **********, със съдебен  адрес: ***, ***, срещу  Заповед № ЗД/Д-К-073/07.09.2022 г., с която на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет е постановено временно настаняване на детето С.Р.И., с ЕГН **********, с майка – Х.А.А., с ЕГН ********** и баща – Р.И.Е., с ЕГН **********, в семейството на Р.М.Е., с ЕГН ********** и А.А.Е., с ЕГН **********, с адрес: ***, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от съобщаването му.

                                                                              Председател: