Определение по дело №471/2018 на Окръжен съд - Ловеч

                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

                                      №…..

                          ....................гр.Ловеч

 

         ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:    СЕВДА ДОЙНОВА

                                                               НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:

                                                               ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА                         

   разгледа  докладваното  от съдия Димитрова,

в.ч.гр.дело № 471/2018 г.по описа на Ловешкия окръжен съд,

за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК. 

Постъпила е частна жалба с вх.№ 4823/10.09.2018 г. от М.М.П. с ЕГН **********, Н.Н.П. с ЕГН ********** и Н.М.П. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, срещу определение № 387 от 12.07.2018 год. постановено по гр.д. № 321/2018 г. по описа на Районен съд Троян, с което е прекратено производството по делото и изпраща гр.д.№ 321/2018 г. на РС Троян по подсъдност на СРС.

Считат, че с атакуваното определение първоинстанционния съд е приел, че седалището на ответника е гр.София, поради което компетентен съд е РС София. Твърдят, че правоотношенията, предмет на процеса са във връзка с договор за банков кредит и жалбоподателите – ищци в първооинстанционното производство са „потребители” на услуга по смисъла на ЗЗП. Посочват, че съгласно чл.113 от ГПК, иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. Исковата си молба депозирали пред РС Троян, тъй като постоянният им и настоящ адрес ***. Искат делото да се гледа според местната подсъдност, определена в чл.113 от ГПК в РС  Троян. Сочат, че пътуването им до гр.София би ги затруднило с оглед лошото им финансово състояние.

На следващо място твърдят, че подсъдността по чл.113 от ГПК е изключение, което изключва общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК. Позовава се на съдебна практика като цитира Определение № 241/05.04.2013 г. по ч.т.д.№ 1395/2013 г. на ВКС и Определение № 175/07.02.2011 г. по ч.гр.д.№ 918/2010 г. на ВКС, с които е даден отговор на въпроса за съдържанието на понятието „иск на потребител” и предпоставките за избор на местна подсъдност по чл.113 от ГПК, т.е. изборната местна подсъдност по чл.113 от ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството „потребител” по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Молят въззивния съд да отмени атакуваното определение и върне делото на РС Троян за продължаване на съдопроизводствените действия.

По допустимостта на частната жалба.

Съобщението с препис от постановеното определение е връчено на процесуалния представител на ищците на 04.08.2018 г. Частната жалба е подадена на 10.09.2018 г. в срока по чл.275,ал.1 от ГПК във вр. с чл.329,ал.3 от ЗСВ от надлежни страни в процеса, имащи правен интерес, поради което е процесуално допустима.

По основателността.

Частната жалба разгледана по същество е неоснователна.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по гр.д.№ 321/2018 год. по описа на РС Троян е образувано по повод постъпила искова молба от М.М.П., Н.Н.П. и Н.М.П., тримата с адрес *** срещу ответника „Райфайзенбанк България” ЕАД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр.София, р-н Лозенец, Експо 2000, бул.”Н. Вапцаров” № 55, с посочено правно основание чл.439 от ГПК и петитум: съдът да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника, че по изпълнителен лист от 15.09.2008 г., издаден по гр.д.№ 516/2008 г. на РС Троян, не му дължат „законна лихва върху главницата 8482,44 лева от 10.09.2008 г. до изплащане на вземането”.

    Първоинстанционията съд с разпореждане от 03.05.2018 г. на основани чл. 131,ал.1 от ГПК, е изпратил на ответника препис от исковата молба и приложенията към нея.

Съобщението е връчено на ответника на 14.05.2018 г. В срок е постъпил отговор на исковата молба от „Райфайзенбанк България” ЕАД гр.София, чрез пълномощника си юрисконсулт Евгени Викторов Недялков, с който на първо място прави възражение за местна неподсъдност на делото на РС Троян на основание чл.105 от ГПК, тъй като седалището на ответника е в гр.София, поради което спорът е родово и местно подсъден на СРС.

От служебна справка на основание чл.23,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ в ТР при АВ по партидата на ответното дружество е видно, че седалището и адреса на управление  „Райфайзенбанк България” ЕАД е гр.София.

Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд правни изводи и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

В случая възражението на ответника за неподсъдност на делото на РС Троян е своевременно заявено – в срока по чл.119 от ГПК.  Настоящата съдебна инстанция намира, че възражението на ответника за неподсъдност на делото на РС Троян е основателно. Компетентен да разгледа спора е СРС. Видно от данните по делото седалището на ответника е в гр.София. Съдът не споделя тезата на жалбоподателите, че ищците са потребители на финансова услуга и е приложим чл.113 от ГПК, тъй като в исковата молба няма позоваване на този текст. Изборната подсъдност по реда на чл.113 от ГПК е приложима в случаите, когато ищецът търси защита на правата си в качеството на „потребител” въз основа на съответния специолен закон, каквато не е настоящата хипотеза. Предявеният от ищците против ответника „Райфайзенбанк България” ЕАД иск, е с правна квалификация чл.439 във вр. с чл.124,ал.1 от ГПК и по отношение на същия е приложима общата подсъдност по чл.105 от ГПК, а именно, че искът следва да бъде предявен пред съда, в района на който е постоянния адрес или седалището на ответника.  В конкретния случай не намира приложение специалната подсъдност, касаеща искове на потребители по чл.113 от ГПК.

По изложените съображения частната жалба следва да се остави без уважение. На основание чл.118,ал.2 от ГПК, във вр. с чл.119 и чл.105 от ГПК, производството по делото правилно е прекратено от РС Троян и делото да се изпрати за разглеждане на съда, в района на който е седалището на ответника – Софийски районен съд. Първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

               Водим от горното, съдът

 

                                              О   П   Р   Е   Д   Е  Л   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 387 от 12.07.2018 год., постановено по гр.дело № 321/2018 год. по описа на Районен съд Троян.

 Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на Р.България в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

                                                                                 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

                                              

                                                                                  1.

                                                         ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                    2.