№ 260036 / 16.9.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 16.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 09.09.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 1500 по описа на съда за 2020 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Разглежда се осъдителен иск за изменение на присъдена издръжка с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, ал.2, вр. чл. 146, ал.2 от СК.
Делото се разглежда по реда на бързото производство на основание чл.310, т.6 от ГПК, вр. чл. 146, ал.1 и ал.2 от СК.
Ищцата К.И.Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, в качеството си на майка и на законен представител на своето малолетно дете- К. Т.Т., ЕГН xxxxxxxxxx е предявила срещу бащата на детето и неин бивш съпруг- Т.Н.Т., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx иск за изменение на дължимата от ответника за детето издръжка, присъдена с Решение на МРС от 24.06.2013г., постановено по гр.д.№ 268/2013г. по описа на съда, с което е утвърдено между страните споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, като бъде осъден да заплаща за в бъдеще за детето, вместо по 80,00 лв.-по 152,50 лв. месечна издръжка, считано от датата на завеждане на иска/20.07.2020г./, с всички законни последици, както и да й заплати реализираните деловодни разноски по делото.
Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства с молба да бъдат приети от съда.
В исковата молба се излага следното:
Страните са бивши съпрузи. Съгласно утвърдено по надлежния ред от съда споразумение по чл. 51 от СК по гр.д.№ 268/2013г. по описа на МРС, отв. Т. се е задължил да заплаща на ищцата в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете К. Т.Т., ЕГН xxxxxxxxxx. месечна издръжка от 80,00 лв., считано от датата на одобряване на споразумението.
От постановяването на решението по горецитираното гражданско дело изминали години, през който период съществено са се изменили обстоятелството, при които страните са се споразумели-увеличили са се материалните нужди на детето. Така определената издръжка от 80,00лв. е към момента значително под законовоопределеният минимум и крайно недостатъчна с оглед елементарни нужди- храна, облекло, ежемесечни пособия за училището, което детето посещава.
Ищцата счита, че е във възможностите на отв. Т. да заплаща издръжката от 152,50 лв. без особени затруднения за него, тъй като работи и реализира доходи.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законният едномесечен срок ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който прави пълно признание на иска и моли съда да се произнесе с такова решение. На осн. чл. 78, ал.2 от ГПК моли съда да му присъди направените от него деловодни разноски, тъй като намира, че не е дал повод за завеждане на делото.
В проведеното публично съдебно заседание, ищцата, редовно призована, се явява лично, като поддържа иска. Оспорва искането на ответника да му се присъдят разноски по реда на чл. 78, ал.2 от ГПК.
Ответникът Т., редовно призован, се яви пред съда лично и с упълномощения си адв. А..Не оспорват иска по основание и размер, като единствено държат на така отправеното искане по реда на чл. 78, ал.2 от ГПК.
Съдът, въз основа на закона и на съобраните по делото доказателства, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Искът е процесуално допустим за съдебно разглеждане.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
Доказателствата по делото са писмени, ДСП-Монтана е приложила писмено становище по делото, с което моли съда да се произнесе със съдебно решение, съобразено с индивидуалните нужди на детето К..
Не се спори по делото и е видно от приложено удостоверение за раждане/л. 7 от делото/, че двете страни- К.И.Г., ЕГН xxxxxxxxxx и Т.Н.Т., ЕГН xxxxxxxxxx са родители на малолетното дете К. Т.Т., ЕГН xxxxxxxxxx.
С Решение на МРС от 24.06.2013г., постановено по гр.д.№ 268/2013г. по описа на съда/ неподлежащо на обжалване и влязло в сила с обявяването му/, с което е утвърдено между страните споразумение по чл. 51, ал.1 от СК: съдът е допуснал развод по взаимно съгласие между страните, по реда на чл. 50 от СК, вр. чл.330 от ГПК;родителските права по отношение на детето К. са предоставени да се упражняват от майката, като е определен подходящ режим на лични отношения с бащата; отв. Т. се е задължил да плаща месечна издръжка за детето чрез неговата майка и законен представител К.И.Г. месечна издръжка от 80,00 лв. месечно, ведно със законните последици, считано от датата на решението.
С решението си районния съд е утвърдил и други последици на развода.
Съгласно чл. 150 СК, изменение на предходно определената издръжка се допуска само при изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определения размер. За да възникне това право, е необходимо след определяне на издръжката да са настъпили трайни съществени промени в нуждите на детето и във възможностите на родителите.
Размерът на издръжката се определя при баланс между нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, длъжно да я дава.
От постановяване на решението по гр. д. № 268/2013 г. на Районен съд – Монтана до настоящия момент са изминали повече от седем години, през който с нарастване възрастта на детето са се увеличили и неговите нужди. В този ред на мисли, при доказване повишената нужда от средства за издръжка на едно дете не следва да се прилага строго формално принципът на главното доказване в процеса, а следва да се подхожда с известна доза презумптивност. Тук следва да се отбележи, че в посочения период от време е променен и минималният размер на издръжката за едно дете, с оглед променения размер на минималната работна заплата за страната, като минималният размер на издръжката понастоящем е 152. 50 лева/1/4 от установената към момента минимална работна заплата за страната от 610,00 лв./ т. е. налице е увеличение, което сочи на изменение обстоятелствата, при които е определен предходният размер на издръжката. През над седемгодишния период с нарастване възрастта на детето по естествен начин са се увеличили и неговите нужди.
В контекста на изложеното по-горе, по отношение размера на дължимата издръжка съдът съобразява разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК, съгласно които размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, която към момента е в размер на 610. 00 лева, т. е. минималният размер на издръжка е 152. 50 лева за едно дете. С оглед посочената разпоредба, минималната работна заплата не само има самостоятелно значение при определяне размера на издръжката, но служи и като ориентир за конкретните икономически условия в страната, а повишаването на същата несъмнено е знак за поскъпналите условия за живот в страната.
Поради горното съдът намира, че претендираният размер на месечна издръжка за детето К. е и законодопустимия минимум, който съдът има право да присъди.
Не на последно място, този размер е и признат от ответника и не се спори относно него. Също така, видно от приложена служебна бележка/л. 40 от делото/ ответникът Т. реализира ежемесечни доходи около и над средните за страната, с които може да си позволи да издържа както себе си, така и да дава издръжка за детето.
Относно искането на ответника за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал.2 от ГПК и възлагането им върху ищцата:
Основанията за пораждане на правен интерес на родител да предяви искът за изменение на издръжка за своето дете по реда на чл. 150 от СК са обективни- ,,при изменение на обстоятелствата‘‘, които може да са от различно естество. Водим от изложеното, съдът намира, че с изменение на минималния размер на месечна издръжка за едно дете от 80,00 лв. през 2013г., когато е утвърден първоначалния размер на издръжката, на 152,50 лв. понастоящем, са налице обективни причини за завеждане на настоящия иск, и без ответникът да е дал определен повод за това.
На следващо място, видно от приложена интернет-кореспонденция между страните, която не беше оспорена/ л. 27 от делото, на 15.06.2020г. ответникът заявява на ищцата Г. ,,на тоя етап мога да се позволя да ти превеждам по 100,00 лв. месечно и да закупувам част от необходимите дрехи‘‘. Посоченото е доказателство, че ответникът не е бил склонен да заплаща за детето си поне минимално изискуемият към момента размер на издръжка от 152,50 лв., с което безспорно е дал повод за завеждане на настоящото дело.
Така мотивиран, съдът намира искането на ответника по реда на чл. 78, ал.2 от ГПК да му се присъдят реализираните от него деловодни разноски/ за адвокатски хонорар/ и да се възложат разноските в тежест на ищцата Г., за неоснователно, поради което не му се дължат такива.
Водим от горното съдът намира, че така предявеният осъдителен иск, като основателен и доказан, следва да бъде уважен. Съдът, в интерес на детето, за който служебно следи, въпреки, че не е посочено в петитума на исковата молба, определя краен падеж на издръжката до 5-то число на месеца, за който се дължи.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищцата сумата от 50,00лв. направени разноски за внесена държавна такса.
Отв.Т. дължи държавна такса върху добавения размер на месечната издръжка/72,50 лв./ за срок от 36 месеца по 4% от размерия й, или общо 104,40 лв., която сума следва да заплати по сметка на МРС в полза на бюджета на съдебната власт.
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на осн. чл.150 от СК, размера на присъдената месечна издръжка с Решение на Районен съд-Монтана от 24.06.2013г., постановено по гр.д.№ 268/2013г. по описа на съда, с което е утвърдено между страните споразумение по чл. 51, ал.1 от СК от 80,00 лв. на 152,50 лв., като:
ОСЪЖДА Т.Н.Т., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес:гxxx ДА ЗАПЛАЩА чрез К.И.Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете- К. Т.Т., ЕГН xxxxxxxxxx по 152,50 лв. месечна издръжка, считано от датата на завеждане на иска/20.07.2020г./, дължима до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Т.Н.Т., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес:гxxx ДА ЗАПЛАТИ на К.И.Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx сумата от 50,00 лв. деловодни разноски за внесена държавна такса по делото.
ОСЪЖДА Т.Н.Т., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес:гxxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Монтана в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 104,40лв. държавна такса върху увеличения размер на издръжката, както и 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл.242, ал.1 от ГПК ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: