Решение по дело №48/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 162
Дата: 10 февруари 2021 г.
Съдия: Янка Желева Ганчева
Дело: 20217050700048
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

N……….

 

Гр. Варна……………2021 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Варненският административен съд, трети касационен състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА

ДАНИЕЛА НЕДЕВА

 

 

при секретаря Галина Георгиева и в присъствието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Ганчева к.адм.нак.дело № 48 по описа на Административен съд гр. Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба депозирана от В.Р.Д., чрез адв. В., против Решение №260421/18.11.2020 г.  по НАХД № 606/2020г. на ВРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 436-а-5/17.01.2020 г на началника на ІІ РУ - Варна, с което на Д. за нарушение на чл. 5б ал.3 от Закона за закрила на детето, на основание чл. 45 ал.1 от Закона за закрила на детето е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв.

 

Касаторът поддържа, че решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила.  Счита, че неправилно ВРС е кредитирал показанията на свидетели, които преразказват обстоятелства, за които са узнали от пияни малолетни лица. Полицейските служители са разпитвали малолетни лица, в отсъствието на педагог, психолог и родител. По делото не е установено по безспорен начин, кое лице е продало алкохол на малолетните деца. Не е взето в предвид, че по време на работния ден в магазина е имало две продавачки.  Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не са изискани записите от камерите в магазина. Неправилно е прието, че продавача в магазина следва да изиска документи за самоличност на клиентите, продавачите не са овластени с такива права. Неправилно в решението е прието, че наказаното лице с "ясно съзнание" е извършила деянието, това противоречи на изложените мотиви в постановлението на ВРП, с което наказателното производство е прекратено. Моли да се отмени решението и потвърденото с него НП, както и да се присъдят сторените по делото разноски. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателката поддържа жалбата. Сочи, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и въз основа на показания дадени от малолетни лица в пияно състояние. Не е изяснено кой служител на магазина е продал алкохола, нито децата не разполагат с документ за закупен алкохол. Счита, че наложеното наказание не е съобразено с имущественото състояние на жалбоподателката, която е с  минимална работна заплата.  От постановлението на ВОП се установява, че престъплението не е извършено умишлено, поради което липсва основание за издаване на НП. Употребата на алкохол е станала на детска площадка, органите на полицията носят отговорност за спазване на обществения ред на публични места, вместо това са издали НП.  Жалбоподателката е с чисто съдебно минало, ползва се с добро име в обществото, поради което НП следва да се отмени.

 

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита, че решението е правилно и законосъобразно. Правилна е преценката на решаващия състав, че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

 

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на жалбата, а решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Производството пред ВРС е образувано по жалба на В.Р.Д. против НП № 436-а-5/17.01.2020 г на началника на ІІ РУ - Варна, с което за нарушение на чл. 5б ал.3 от Закона за закрила на детето, на основание чл. 45 ал.1 от Закона за закрила на детето на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв.

 

За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна, че на 15.09.2019 г.  за времето от 7.30 ч. до 16 ч. Д. била на работа в магазин "Май Маркет" в гр. Варна, ********. На същата дата ****- служител в ОДМВР - Варна получил сигнал за извършване на проверка за паднало в района на РПУ лице. На място ****установил детето Я.М., родена през 2006 г., около нея имало струпани деца, на място пристигнал и екип на Спешна помощ. При разговор ****узнал от децата, че М.е пила алкохол, децата отвели полицейския служител до близкия магазин, като заявили, че от там са закупили алкохола. От ВРП била възложена проверка, която извършил полицейският служител И.. Той установил, че на процесната дата в магазина работила Д.. Тя продала на два пъти алкохол на лицата П.М.и В.Д.и двете родени през 2006 г.  По  случая била образувана полицейска преписка, като производството било прекратено с постановление от 23.12.2019 г. НП било издадено на 17.01.2020 г.  За да потвърди НП, ВРС приел, че постановлението е издадено в законоустановения срок, от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Въззивния съд приел, че Д. е извършила посоченото нарушение, както и че не се касае за маловажен случай, нарушението не се отличава от други подобни нарушения. По тези съображения съдът е потвърдил НП.

 

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

При постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно задължението по чл.312 и чл.313, ал.1 НПК, приложим по препращане от чл.84 ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали наказателното постановление съответства на изискванията за съдържанието му по чл.57 ЗАНН и дали наказващият орган при издаване на постановлението е спазил процедурата по чл.52 и сл. от с.з., като е направил законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания акт. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.

В хода на въззивното производство са разпитани свид. ****и И.. Свид. И.  по сигнал пристигнал в района на завод "Дружба", там установил дете във видимо нетрезво състояние, около него имало струпани други деца, пристигнала и линейка. При разговор децата споделили, че едно от тях накарало Я.М. да пие алкохол - мента. Алкохолът бил закупен от близък магазин. Детето колабирало. Полицейският служител с децата посетили магазина, където децата посочили жената която е продала алкохола. Свид. И. бил назначен да извърши проверка, при която установил, че няколко деца на възраст между 12 и 13 г. са закупили алкохол от магазин. Свидетеля се свързал с управителя на магазина, който посочил, че на смяна на 15.09.2019 г. е била Д..  И. разпитал жалбоподателката, която заявила, че  вероятно да е продала алкохол, посочила, че децата не отговарят видимо на възрастта си. В хода на извършената проверка по преписка № 13446/2019 г. Д.е дала двукратно обяснения, в които сочи, че в магазина са влезли няколко деца, които са вдигали шум, както и че е продала  мента на едно от децата -  момче. От приложения по делото график за м.09.2019 г. се установява, че на процесната дата в магазина са работили две лица – от 7.30 ч. до 16 ч. на смяна е била жалбоподателката, а от 15 ч. до 0.00 ч. на смяна е било лицето Н.. От предоставената справка от „М.Т.“ ООД – работодател на жалбоподателката, се установява, че на 15.09.2019 г. в магазина е извършена продажба както на водка, така и на мента „Пещера“ 200 мл., като последната продажба е около 15.30 ч. При извършената проверка по преписка № 13556/2019 г. са взети сведения от децата присъствали на инцидента, като това е сторено в присъствието на техните родители. Сведенията са взети няколко дни след инцидента, а част от тях м.11.2019 г.

При така събраните доказателства, съдът намира, че е установено извършеното от Д.нарушение, както правилно е приел районният съд.  Отговорността на касаторката е ангажирана за извършено нарушение на чл. 5б ал.3 от Закона за закрила на детето, съгласно който, се забранява  предлагането и продажбата на алкохолни напитки, тютюневи и свързани с тях изделия и изделия за пушене, различни от тютюневи изделия, на деца. Съдът не споделя доводите на касатора, че сведенията са събрани от малолетни деца в пияно състояние. От приложеното по делото досъдебно производство е видно, че сведенията са събрани в присъствието на родители на децата, като това е сторено няколко дни след инцидента. От събраните по делото множество писмени и гласни доказателства, включително и дадените от Д.обяснения се установява, че същата е продала алкохол на дете. Факта, че наказателното производство е прекратено, не води до отпадане и на административнонаказателната отговорност по следните съображения: видно от приложеното по делото постановление на ВРП от 23.12.2019 г. наказателното производство е прекратено, тъй като не са събрани данни, че Д. е съзнавала, че продадения алкохол е за лична употреба, поради което не е осъществен състава на чл. 193 ал.2 от НК от субективна страна. В случая отговорността на жалбоподелката е ангажирана за нарушение на чл. 5 б ал.3 от Закона за закрила на детето, за реализацията на състава не е необходимо настъпването на определен резултат, като формалният характер на нарушението сочи, че законодателят е окачествил обществените отношения свързани със здравето на децата като нуждаещи се от особена закрила.  Нормата не изисква и установяване, че продадения алкохол е за лична употреба, от друга страна самата жалбоподателка в хода на проверката е посочила, че в магазина са влезли деца и е продала мента на едно от тях, т.е. същата е съзнавала, че купувача е непълнолетен.

Правилни са изводите на ВРС, че не са и налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава със степен на опасност по-ниска от останалите нарушения от същия вид.

По отношение размера на наложеното наказание съдът прецени следното, в случая на Д. е наложено наказание глоба в минимално предвидения от закона размер и с оглед забраната на  чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН липсва възможност тя да бъде заменена с по-леко по вид наказание или намалена по размер.

 

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за разноски на ответника по касация на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва  да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Производството по делото не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден в нормата размер от  80 лева.

 

Предвид изложеното съдът намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, то съответства на приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260421/18.11.2020 г.  по НАХД № 606/2020г. на ВРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 436-а-5/17.01.2020 г на началника на ІІ РУ - Варна, с което на В.Р.Д. за нарушение на чл. 5б ал.3 от Закона за закрила на детето, на основание чл. 45 ал.1 от Закона за закрила на детето е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв.

 

ОСЪЖДА В.Р.Д., с ЕГН **********,*** да заплати на ОД МВР – Варна, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 ЧЛЕНОВЕ: