Р Е Ш Е Н И Е
№……../…...2017 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на 15.11.2017 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието
на секретаря Веселина Тодорова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 7393 по описа
на съда за 2017 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от С.Г.Б.-К. срещу „А.2." ООД, с ЕИК ***, иск с правно основание чл.
128, т. 2 от КТ, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца дължимото
трудово възнаграждение в общ размер на 5618 лв.,
за периода от месец септември 2014 г. до месец септември 2015 г., разпределено
по месеци както следва: за месец септември 2014 - 19.36 лв., за месец
октомври 2014 - 431.57 лв., за
месец ноември 2014 - 456.14 лв., за
месец декември 2014 - 553.30 лв., за месец януари 2015 - 553.30 лв,
за месец февруари 2015 - 553.30 лв., за месец март 2015 - 553.30 лв., за
месец април 2015 - 553.30 лв., за месец май 2015 - 468.89 лв., за месец юни 2015 - 354.60 лв., за месец юли 2015 - 556.60 лв., за месец август 2015 - 506.14 лв., и за месец септември 2015 - 58.17 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 05.06.2017 г. до окончателното изплащане на главницата.
В исковата молба се твърди, че ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение, по силата на
сключен Трудов договор № 6/27.06.2013 г., с месечно възнаграждение в размер на
550 лв. Изпълнявала длъжността „технолог", с НКИД ***, НКПД ***, до края
на месец март 2016 г., след което била в отпуск по болест, предхождащ
майчинство, а в последствие и отпуск по майчинство. Ответникът не е изплатил трудовото й
възнаграждение в размер на 5618
лева.
В срока
по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От представения по делото Трудов договор
№ 6/27.06.2013 г. се установява, че на 27.06.2013 г., между страните в настоящото съдебно производство е възникнало трудово правоотношение, по силата на
което ищецът се е задължил да полага труд при ответника
на длъжността „технолог”, при
уговорено месечно трудово възнаграждение
в размер на 550 лв.,
на пълно работно време с 8 ч роботен ден. В договора е уговорено работникът да постъпи
на работа на 01.07.2013 г.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните по делото доказателствени средства, съдът, по
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от правна страна:
Съдът
е сезиран с иск по чл. 128, т. 2 от КТ.
В тежест на ищцата е било да докаже, че между страните е съществувало
действително трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор, и е
полагала труд при ответника за периода от месец септември 2014 г. до месец септември 2015 г., размерът на дължимото трудово възнаграждение
за релевирания период, че през претендирания
период е била в отпуск по болест, както и размерът на получаваното
възнаграждение през този период. Съдът е указал на ищцата, че не сочи
доказателства за размера на дължимото трудово възнаграждение за процесния
период, за обстоятелството до кога е била в трудово правоотношение с ответника,
за периода в който е била в отпуск по болест и размера на получаваното
възнаграждение през този период.
По
силата на чл. 128 КТ като насрещна престация за предоставената
и ползвана от него работна сила работодателят дължи на работника заплащане на
уговореното трудово възнаграждение. От събраните по делото доказателства не се установява
правнорелевантното обстоятелство,
че ищцата е полагала труд
при ответника през процесния период, за размера на дължимото трудово възнаграждение за процесния период, за
обстоятелството до кога е била в трудово правоотношение с ответника, за периода
в който е била в отпуск по болест и размера на получаваното възнаграждение през
този период. Тези обстоятелства подлежат на пълно и главно доказване от лицето, което
навежда тези фактически твърдения. При липса на установяване
на тези правнозначими обстоятелства в процеса
на доказване, предявения
осъдителен
иск следва да бъде изцяло отхвърлен.
С оглед
изхода на спора разноски не се дължат на ищцата.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, предявен от С.Г.Б.-К., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу „А.2." ООД, с
ЕИК ***, с адрес: ***, р-н П***, к.к. Ч***
573 N 42, за заплащане на сумата от 5618 лв., представляваща сбора на дължимото трудово
възнаграждение за периода от месец септември 2014 г. до месец септември 2015
г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 05.06.2017 г.
до окончателното изплащане на главницата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен
срок от 28.11.2017 г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: