№ 695
гр. Варна , 23.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500408 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.
Образувано е въз основа на определение №261725/10.02.2021г.,
постановено по гр.д. №1845/2021г. по описа на Районен съд - Варна, с което е
повдигнат спор за подсъдност за определяне на местно компетентен съд
между Районен съд – гр. Варна и Районен съд – гр. Плевен.
Окръжен съд - Варна е оправомощен да разреши спора за местна
подсъдност между РС - Плевен и РС - Варна, съобразно разпоредбата на
чл.122, изр. 2 от ГПК, като по-горен по степен съд на Районен съд - Варна,
който е повдигнал спора за подсъдност с цитираното по-горе определение.
По същество на спора за подсъдност:
Спорът за подсъдност е повдигнат от ВРС относно гр.дело
№7182/2019г. по описа на РС - Плевен, прекратено и изпратено по подсъдност
на ВРС въз основа на направено възражение от ответника по чл.119, ал.4 от
ГПК. С оглед изготвената справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника
К. К. И., РС - Плевен, приемайки, че е налице хипотезата на чл.105 от ГПК,
служебно с определение от 16.12.2020г. е прекратил производството и
изпратил делото на Районен съд - Варна, в чийто район се намира
постоянният адрес на ответника.
1
С определение №261725/10.02.2021г. РС-Варна е повдигнал спор за
подсъдност по реда на чл.122 от ГПК, въз основа на съображението, че
местната подсъдност се определя по правилото на чл.113 от ГПК с оглед
качеството на ответника като потребител по процесния договор за доставка на
топлинна енергия, поради което компетентен е РС по настоящия адрес, в
случая РС - Плевен.
Настоящият въззивен състав счита, че компетентен да разгледа
настоящия исков спор е Районен съд - Плевен поради следното:
Уредбата на местната подсъдност по чл.113 от ГПК относно искове на и
срещу потребители е императивна и не е обусловена от волята на страните.
Касае се за специална, установена от закона подсъдост, която не може да бъде
дерогирана от страните и съда. Освен възможността на ответника да възрази
за неподсъдност на делото на това основание за спазването й съдът следи и
служебно – чл. 119, ал. 3 ГПК.
В случая, видно от представената справка, постоянният адрес на
длъжника е в гр.Варна, ул.“Балчик“ №5, а настоящият - в гр.Плевен, ул.“Иван
Вазов“ №54, ет.2, ап.5. Съгласно чл.113 от ГПК императивно определената
подсъдност по искове на и срещу потребители е по настоящ адрес на
ответника, а при липса на настоящ адрес – по постоянен адрес. Въпросът в
случая е дали длъжникът притежава качеството на потребител по отношение
на конкретното правоотношение.
Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП потребител е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност. Разпоредбата на чл. 113 ГПК
дефинира местната подсъдност на искове от и срещу потребители като
изключение от общото правило на чл. 105 ГПК.
Предявен е иск за установяване задълженията на ответника към ищеца,
произтичащи от договор за предоставяне на потребителски кредит, с оглед на
което безспорно е налице основание да се признае на ответника качество
„потребител” по смисъл на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл.113 ГПК. В
2
хипотезата на чл.113 от ГПК изрично е предвидена специална подсъдност,
чиято цел е да осигури производството да протича пред съда, който е най-
близо до мястото, в което живее потребителят, тоест неговия регистриран
настоящ адрес.
Действително в случая е направено възражение от ответника относно
местната подсъдност, но изричната формулировката на разпоредбата
изключва възможността да се приеме, че се касае за изборна подсъдност,
каквато е предвидена напр. в разпоредбата на чл.115, ал.2 от ГПК. Липсата на
предвидена възможност за избор е обусловена от факта, че регистрирането на
настоящ адрес се извършва по волята на ответника и само той може да
промени този адрес в зависимост от мястото, където фактически живее през
конкретния период.
В производства като настоящото за разглеждане на имуществен
потребителски спор съгласно чл.117, ал.3 вр. с ал.2 от ГПК се предвижда
възможност за промяна на определената от закона подсъдност единствено
при наличието на писмен договор между страните, сключен след възникване
на спора. Доколкото наличие на такъв договор не се твърди и не се
установява в производството, приложение намира определената в чл.113 от
ГПК подсъдност по настоящ адрес на ответника.
С оглед на горното съставът намира, че компетентен по отношение на иска
с правно основание чл.422 от ГПК срещу К. К. И., е районният съд по
регистрирания й настоящ адрес, а именно РС - Плевен.
Воден от горното и на основание чл. 122, изр. 2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
МЕСТНО КОМПЕТЕНТЕН по предявения от „Топлофикация
Плевен“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.Плевен, иск с правно
основание чл.422 от ГПК срещу К. К. И., с наст. адрес в гр.Плевен, е Районен
съд - гр. Плевен.
3
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Районен съд - гр. Плевен по
компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от т. 9, изр.
последно от ТР от 9.12.2013 г. по тълк. д. 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Препис от определението да се изпрати на Варненския районен съд за
сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4