РЕШЕНИЕ
гр. Ловеч…17 юли 2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ловешки окръжен съд …… наказателна колегия………………………………… в публично заседание на……девесети юли двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ ИВАН
ИВАНОВ
ЕМИЛ
ДАВИДОВ
при секретаря .........ВЕСЕЛИНА.ВАСИЛЕВА..............…………и
в присъствието на…........……прокурора МИТКОВА …………………...........………………като разгледа докладваното от
съдията…ДАВИДОВ……въззивно…нохд………№ 187…….. по описа за
2019 година, и за да се
произнесе съобрази:
Производство с правно основание член
317 и сл. От Наказателно процесуалния кодекс.
Постановена е Присъда №
5/21.02.2019 година по НОХД № 217/2018 година на Районен съд *****.С тази
присъда съдът е признал подсъдимия К.Н.Н., роден на *** година в гр.София, живущ
***, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, ЕГН **********
за виновен в това, че на 11.07.2017 година и на 07.08.2017 година в гр.*****,
Ловешка област, хотел „****“ при условията на продължавано престъпление, с цел
да набави за себе си имотна облага е възбудил и подържал у другиго-С.В.Д.и М.Г.Д.и
двамата от гр.*****и В.И.В.от гр.*****заблуждение, че ще им бъдат доставени
ортопедични матраци и други стоки от фирма „*****“ ЕООД и с това причинил
имотна вреда на лицата, както следва-на С.В.Д.и М.Г.Д.в размер на 980
/деветстотин и осемдесет/ лева и на В.И.В.в размер на 300 /триста/ лева, поради
което и на основание чл.209 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 във връзка с чл.54 от НК го е осъдил на 1 /една/ година лишаване от
свобода.
На основание чл.66
ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание на
К.Н.Н. за изпитателен срок от 3 /три/ години.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя К.Н.,който
го обжалва с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност.Сочи,че съда е
постановил присъдата си въз основа на неизяснена фактическа обстановка и при
отсъствие от страната на ключови свидетели.Счита в жалбата си,че не е имал
умисъл да въвежда когото и да е в заблуждение,както и да злоупотребява с
парични суми.Моли,съда да отмени обжалваната присъда и го признае за невиновен
по обвинението по член 209,ал.1 от НК.
В съдебно заседание поддържа жалбата си на изложените в нея основания.
Представителя на Окръжна прокуратура Ловеч намира жалбата за
неоснователна.Счита,че обвинението е доказано по несъмнен и небудещ противоречия
начин.Позовава се на обстоятелството,че всички възражения на жалбоподателя са
надлежно и внимателно обсъдени от решаващия съд,като мотивирано са оставени без
разглеждане.
От съвкупната преценка на събраните в хода на делото
доказателства,становищата на страните и материалите от досъдебното производство
въззивната инстанция приема за установено следното :
Жалбата е неоснователна.В хода на
проводеното пред първата инстанция съдебно следствие са разпитани
свидетелите Ц.Т. Л., П.В.В., Г. И.И., Я.И.В.,
С.В.Д., М.Г.Д., М.Я.Н., В.И.В., проведена е очна ставка между свидетелите Я.В.и М.Н.,изслушано
е заключението на графическата експертиза,съдът е приел за установена следната
фактическа обстановка : на 11.07.2017
година пострадалата В.И.В.от гр.*****била със своя приятелка Е.К.на почивка в
хотел „****“ в гр.*****, Ловешка област, като в рамките на техния престой била
проведена презентация на продукти на фирма, представена като „*****“
ЕООД-гр.София. Презентацията била проведена от подсъдимия К.Н.Н. и лице на име
„Васил“ и още едно лице-свид.Г. И.И.. Представените на презентацията продукти
харесали на свид.В., същата направила поръчка за редица изделия, предлагани от К.Н.-
1 бр. масажиращ матрак, 1 бр. мериносова завивка, 1 бр. ортопедична
възглавница, 1 бр. магнитен колан, 1 бр. магнитна постелка и 1 бр. препарат за
почистване с ланолин, като поръчката била на обща стойност 1080,00 лева. Като
писмен документ бил съставен Договор по индивидуална поръчка
№0000518/11.07.2017 година, съгласно който в брой била платена сумата от 300
лева, а останалата сума от 780 лева
следвало да бъде платена при доставката на продуктите. В последствие продуктите
не били доставени на свид.В.в срока от 1 месец и по тази причина същата се
обадила на подсъдимия, който я уверил, че в момента има забавяне на доставката
от чужбина и че след още един месец продуктите ще бъдат доставени. Свидетелката
Иванова провела още два или три разговора по телефона с подсъдимия, като при
един от разговорите подсъдимият и съобщил да търси продуктите от свид.Я.В..
Свидетелката В.провела телефонен разговор с В.и последният и обяснил, че има
много жалби срещу подсъдимия, че нищо не може да направи и да си търси
продуктите от подсъдимия. Самият подсъдим се обадил на свидетелката В., като и
съобщил, че може да достави други продукти, но същата не се съгласила и го
уведомила да и върне капарото, като подсъдимият обещал да стори това. Въпреки
обещанието подсъдимият не върнал капарото на свидетелката В., както и не
изпълнил поръчката, поради което В.се потъжила в прокуратурата, за което било
образувано ДП. От показанията на свидетелката В., а и от приложената на
досъдебното производство разписка безспорно се установява, че след като било
образувано досъдебното производство на дата 17.05.2018 година подсъдимият
изпратил на свид.В.сумата от 300 лева, като в разписката изрично е посочено, че
тази сума е възстановяване на капаро по договор №0000518.
На дата 07.08.2017
година свид.С.В.Д.и свид.М.Г.Д., с която живеят на семейни начала и двамата от
гр.Провадия, също отишли на презентация в хотел „****“ в гр.*****, Ловешка
област, където били на почивка. Презентацията отново се водела от подсъдимия К.Н.,
който се представил за кинезитерапевт, а другите двама мъже- един от които бил
свид.Г. И.И., били в ролята на асистенти, като показвали различните продукти.
Между свид.М.Д.и подсъдимия К.Н. бил сключен Договор за поръчка № 0001093 за
масажиращ матрак на стойност 980 лева, които били платени в брой от
свид.Свилен Д., като имало уговорка свид.Д.да се свърже по-късно с подсъдимия Н.,
за уточняване на размера на матрака. Същият ден свид.Д.бил уверен от самия
подсъдим, че няма на има проблем, че ще получат продуктите до 1 месец. В
последствие продуктите не били доставени в срока и свид.Д.се обадил по телефона
на подсъдимия Н., който го уверил, че продуктите все още не са дошли, но ще ги
получат. Тъй като свид.Д.не получил продуктите позвънил отново на телефона на
подсъдимия, но същият не вдигал телефона си и тогава свид.Д., както твърди в
съдебно заседание „в случая бяхме ужилени-излъгани и бяхме измамени“.
Подсъдимият не върнал парите на свидетелите Д.и Д., както и не изпълнил
поръчката, поради което свид.Д.депозирал жалба в Районна прокуратура гр.*****.
От неговите показания и от показанията на свид.Д., както и от приложената по
делото разписка се установява, че след като било образувано досъдебното
производство на дата 17.05.2018 година подсъдимият изпратил на свид.Д. сумата
от 400 лева, като в разписката изрично е посочено, че тази сума е
възстановяване частична сума по договор №0001093.
От приложените
фактури се установява, че в хотел „****“ са наемани зали за презентации на
07.08.2017 година, 22.08.2017 година, 29.07.2017 година и на 11.07.2017, като
за 07.08.2017 година фактурата е издадена на името на Г. И.И., а за 22.08.2017
година, 29.07.2017 година и за 11.07.2017 година фактурите са издадени на името
на подсъдимия К.Н..
Решаващия Районен
съд ***** правилно и обосновано е приел за безспорно установено, от приложената
справка от НАП-ТД на НАП София, че подсъдимият К.Н. не е имал сключен трудов
договор с фирма „*****“ ЕООД по времето, когато е правил презентации от нейно
име. Освен това от разпечатка от сайта на фирма „****“ ЕООД-www.medico.bg се
установява, че е било публикувано съобщение със следния текст-„фирма „****”
ЕООД информира публично, че е независимо юридическо лице и няма никакви правни
взаимоотношения с фирма „*****“ ЕООД, фирма „****”ЕООД и лицата К.Н.Н. и М.К.К..
Фирма „****”ЕООД не носи отговорност за действията и неизпълнението на
поръчките на посочените по-горе физически и юридически лица.” От това изявление
става ясно, че дейността на подсъдимия К.Н. е обхванала и редица други случаи,
пострадалите лица, по които са отправяли запитвания до „****” ЕООД, тъй като
артикулите, с които те търгуват са сходни с тези, които Н. е предлагал. Освен
това от приложеното по делото писмо от управителя на „****” ЕООД се установява,
че дружеството е имало търговски отношения с „*****“ ЕООД за продажба на стоки
от 01.07.2016 година и договорът е бил прекратен по взаимно съгласие на
страните на 31.03.2017 година, като единствената продажба на стоки по този
договор е била извършена на дата 20.09.2016 година и след тази дата не е имало
продажби, както и че дружеството не е осигурявало асистенти на „*****“ ЕООД и
не е имало сключвани такива договори.
Обосновано е законосъобразно съдът е кредитирал
заключението на назначената графическа експертиза,като
вещото лице изрично е посочило, че е установило различия в общите и частни
графически признаци на ръкописните текстове-обекти на експертизата и
сравнителния образец от ръкописен текст и оценката, че ръкописните
текстове-обекти на изследване са неясни и нечетливи, не може да се установи
точната форма, продължителност и местоположение на движенията при изписване и
свързване елементите на буквените и цифрови знаци и е направил заключение с
допускане, че ръкописните текстове обекти на експертизата не са били изписани
от подсъдимия Н..
Предвид горните факти,след извършен
детайлен анализ Районен съд ***** обосновано е приел, че на 11.07.2017 година
пострадалата Валентина В.е била на почивка в хотел „****“ в гр.*****, Ловешка
област, където била проведена презентация на продукти на фирма, представена
като „*****“ ЕООД-гр.София, че презентацията била проведена от подсъдимия Н. и
лице на име „Васил“ и още едно лице- свид.И.. Безспорно се установява, че свид.В.направила
поръчка за редица изделия, предлагани от подсъдимия и поръчката била на обща
стойност 1080 лева и за нея бил съставен Договор по индивидуална поръчка
№0000518/11.07.2017 година и тя платила сумата от 300 лева, а останалата сума от 780 лева следвало да бъде
платена при доставката на продуктите. Безспорно се установява, че в последствие
продуктите не били доставени на свид.В.в срока от 1 месец и по тази причина
същата се обадила на подсъдимия, който я уверил, че в момента има забавяне на
доставката от чужбина и че след още един месец продуктите ще бъдат доставени.
Установява се, че свидетелката В.провела още два или три разговора по телефона
с подсъдимия, като при един от разговорите подсъдимият и съобщил да търси
продуктите от свид.Я.В.. Свидетелката В.провела телефонен разговор и с В.и
последният и обяснил, че има много жалби срещу подсъдимия, че нищо не може да
направи и да си търси продуктите от подсъдимия. Самият подсъдим се обадил на
свидетелката В., като и съобщил, че може да достави други продукти, но същата
не се съгласила и го уведомила да и върне капарото, като подсъдимият обещал да
стори това. Въпреки обещанието подсъдимият не върнал капарото на свидетелката В.,
както и не изпълнил поръчката, поради което В.се потъжила в прокуратурата, за
което било образувано ДП. Установява се, че след като било образувано
досъдебното производство на дата 17.05.2018 година подсъдимият изпратил на
свид.В.сумата от 300 лева.
Прието е за установено също,че на 07.08.2017
година свид.Д.и свид.Д., с която живеят на семейни начала също отишли на
презентация в хотел „****“ в гр.*****, Ловешка област, където били на почивка,
че презентацията отново се водела от подсъдимия К.Н., който се представил за
кинезитерапевт, а другите двама мъже- един от които бил Г. И.И., били в ролята
на асистенти, като показвали различните продукти. Безспорно се установява, че
между свид.М.Д.и подсъдимия К.Н. бил сключен Договор за поръчка на стойност 980
лева, която сума била платена в брой от свид.Д., като имало уговорка свид.Д.да
се свърже по-късно с подсъдимия Н., за уточняване на размера на матрака. Същият
ден свид.Д.бил уверен от самия подсъдим, че няма на има проблем, че ще получат
продуктите до 1 месец. Безспорно се установява, че в последствие продуктите не
били доставени в срока и свид.Д.се обадил по телефона на подсъдимия Н., който
го уверил, че продуктите все още не са дошли, но ще ги получат до 1 месец. Безспорно
се установява, че свид.Д.не получил продуктите позвънил отново на телефона на
подсъдимия, но същият не вдигал телефона си и тогава свид.Д., както твърди в
съдебно заседание „в случая бяхме ужилени-излъгани и бяхме измамени“. Въпреки
обещанието подсъдимият не върнал парите на свидетелите Д.и Д., както и не
изпълнил поръчката, поради което свид.Д.депозирал жалба в Районна прокуратура
гр.*****. Безспорно се установява, че след като било образувано досъдебното
производство на дата 17.05.2018 година подсъдимият изпратил на свид.Д. само
сумата от 400 лева.
Районен съд ***** е изпълнил в пълен обем процесуалните си
задължения,като е обсъдил всяко едно релевантно възражение на подсъдимия,като в
конкретния случай въззивния съд намира оплакванията в жалбата за необоснованост
за неоснователни. Настоящата инстанция счита и този
довод за неоснователен. Присъдата на въззивната инстанция, която се атакува с
жалбите, не страда от пороците визирани в чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само
основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В
случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на
доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът
е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и
пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от
предмета на доказване в процеса. При това тази инстанция, не е възприела
превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При
установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не
престъпление от подсъдимия, по посоченият текст от НК,
е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо
значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените
писмени доказателства, експертните
заключения, чрез които е установено точно поведението и действията им през
инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимия е
осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден
за това.
Както е известно съгласно правната теория и съдебна
практика измамата е користно престъпление, засягащо собствеността, при което
деецът с користна цел – да набави за себе си или за другиго имотна облага,
утвърждава неправилна, погрешна представа относно определени обстоятелства или
със същата цел използва съществуващо заблуждение, неопитност или
неосведоменост. Измамливите действия трябва да повлияят на волята на
пострадалия, поставяйки го в заблуждение и мотивирайки го да извърши действия,
които му причиняват имотна вреда и които не би извършил без заблуждението, в
което е въведен. За да е осъществено деянието от субективна страна е необходимо
наличието на пряк умисъл и користна цел у дееца – получаването на имотна
облага. Целта трябва да съществува към момента когато се започва изпълнителното
деяние – създаване на погрешна представа. Когато като способ за измама се
използват договорни отношения, както е в случая - тази користна цел трябва да е
съществувала към момента на учредяване на облигационната връзка, т.е. деецът,
който използва договорните отношения като способ за осъществяване на измама,
няма намерение да изпълнява задълженията си по тях. В случая този субективен
признак на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК се установява по един
безспорен и категоричен начин от цялостното поведение на подсъдимия Н..
При определяне вида
и размера на наказанието решаващия съд е подходил законосъобразно - при така
установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда фактическа обстановка
е налице престъпление по чл.209 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, осъществено
от обективна и субективна страна от подсъдимия Н.-при пряк умисъл, като е
съзнавал неговия общественоопасен характер, неговите общественоопасни последици
и е искал тяхното настъпване, поради което съдът го призна за виновен по този
текст и във връзка с чл.54 от НК му е наложил наказание от 1 година лишаване от
свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на същото за
изпитателен срок от 3 години.
При отмерване на наказанието на подсъдимия Н. правилно и законосъобразно
решаващия *****ски районен съд е взел предвид отегчаващите и смекчаващи
отговорността обстоятелства-от една страна упоритостта на подсъдимия при
осъществяване на деянието и високата степен на обществена опасност на същото,
обусловена от користната цел, а от друга чистото му съдебно минало,
обстоятелството, че е върнал по-голямата част от неправомерно получената сума,
макар и след образуване на досъдебното производство, поради което наложи
наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства от 1 година
лишаване от свобода, като е приел, че целите на така наложеното му наказание
могат да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване на същото, поради което
и на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното му
наказание за изпитателен срок от 3 години, за да се въздейства
възпиращо-предупредително и възпитателно както на осъдения, така и на
останалите членове на обществото.
Водим
от горните съображения съдът приема,че Присъда № 5/21.02.2019 година по НОХД № 217/2018 година
на Районен съд ***** е правилна и законосъобразна – не са налице основанията по член 337,ал.1,т.1 –
4 от НПК за ревизия на съдебния акт,поради което на основание член 338 от НПК
същия следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 5/21.02.2019 година по НОХД № 217/2018 година на Районен съд *****.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ...............................
ЧЛЕНОВЕ:1/..............................
2/..............................