№ 444
гр. Пловдив, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
в присъствието на прокурора Димитър Анг. Молев
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Частно наказателно дело
№ 20235300200550 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.12 и сл. ЗПИИСАННЛСМВЛС и
същото е образувано въз основа на постъпило в съда Удостоверение по чл.4
Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по
наказателни дела, с които се налагат наказания „лишаване от свобода“ или
мерки, включващи „лишаване от свобода“, издадено въз основа на съдебно
решение № 275/2022, постановено на 20.10.2022г. и влязло в сила на
22.03.2023г. на Петчленен Апелативен Съд Тракия по Тежки престъпления
Република Гърция, против А. У. У. от *, с което за извършено престъпление с
правна квалификация чл.30 пар.1, А,Б,В от Закон 4251/2014–оказване на
помощ за незаконно влизане и престой, му е наложено общо наказание 20
години „лишаване от свобода“ /7 300 дни/ и „глоба“ от 950 000евро. Към
удостоверението е приложен и цитираният съдебен акт, чийто превод на
български език бе извършен по разпореждане на съда.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив в съдебно заседание
предлага на съда да признае и приеме за изпълнение съдебното решение на
Петчленен Апелативен съд за тежки престъпления Тракия, Република Гърция,
като наказанието, подлежащо на припособяване съобразно законодателството
на Република България и определено за изтърпяване на осъдения У. бъде в
размер на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, търпимо при
първоначален „строг“ режим, като от срока му се приспадне изтърпяната част
1
от същото, както и да му се наложи наказание глоба в размер на 20 хиляди
лева.
Упълномощеният защитник на осъденото лице адв. Н. се солидализира
изцяло със становището на държавния обвинител.
Осъденият А. У. се намира понастоящем в *, изтърпявайки наложното
му наказание лишаване от свобода. За същия е постъпила редовно връчена
призовка, удостоверяваща уведомяването му за насроченото по делото
заседание, както и нежеланието му да участва в производството посредством
видеоконферентна връзка.
Доколкото инициативата за образуване на настоящото производство
изхожда от осъдения български гражданин А. У., сезирал настоящата
инстанция с нарочна молба, съдържаща искане за трансферирането му на
територията на Република България, където да изтърпи остатъка от
наложеното му наказание, ведно с приложени документи, касаещи
осъждането му в Р Гърция, явила се основание да бъде издадено и изпратено
до българския съд горецитираното удостоверение, то спазена се явява
процедурата по признаване изпълнението на решението на територията на
Република България.
Видно от представената справка за постоянен и настоящ адрес на
лицето А. У., същият е в *, поради което и в съответствие с регламента на чл.
7, ал.1 ЗПИИСАННЛСМВЛС компетентен да разгледа делото е Окръжен съд
- Пловдив.
Представеното удостоверение е в писмена форма, придружено в превод
на български език, издадено е от компетентен орган на издаващата държава,
както и налична в същото е необходимата информация, съответстваща на
данните в приложеното наказателно решение, чието признаване и изпълнение
се иска. Последното се установява и от изготвения на български език превод
на осъдителния съдебен акт, който придружава удостоверението. От съдебния
акт и удостоверението е видно, че с Решение № 275/2022, постановено на
20.10.2022г. и влязло в сила на 22.03.2023г. на Петчленен Апелативен Съд
Тракия по Тежки престъпления Република Гърция българският гражданин А.
У. е бил признат за виновен относно реализирано престъпно посегателство,
свеждащо се до това, че на 02.05.2019г. от гръцко-турската граница, е взел и
транспортирал 18 чужди граждани с камион, за да ги транспортира във
вътрешността на страната с цел печалба, получавайки парична сума в размер
най-малко на 2 000 евро. Като вид и правна квалификация е посочено, че
деянието представлява оказване на помощ за незаконно придвижване и
престой в страната с цел печалба, съставляващо тежко престъпление по
смисъла на Наказателния кодекс на Гърция, наказуемо според разпоредбите
на чл. 30 пар.1, А,Б,В от Закон 4251/2014. За цитираното посегателство на А.
У. е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ОБЩО В РАЗМЕР НА
2
20 ГОДИНИ, равняващи се на 7300 дни, като към дата 19.05.2023 г. се сочи,
че същият е изтърпял 4 години и 17 дни, както и че към същата дата подлежат
на приспадане от общата продължителност на наложеното му наказание
посочените дни. Сочи се, че лицето е задържано и наложеното му наказание
ще бъде изтърпяно изцяло на 02.05.2039г. В съответствие с правото на
издаващата държава е удостоверено, че осъденото лице има право на
предсрочно или условно освобождаване при изтърпяване на 3/5 на срока на
наказанието.
Очевидно горецитираното съдебно решение представлява съдебен акт
по смисъла на чл.1 ЗПИИСАННЛСМВЛС, а издаденото удостоверението
съдържа необходимите реквизити по чл. 4 от РР, като в същото е налично
изрично отбелязване, че престъплението, за което У. е бил признат за виновен
в Република Гърция попада в списъка престъпни категории, за които съгласно
чл. 8, ал.2 ЗПИИСАННЛСМВЛС не се изисква двойна наказуемост–оказване
на помощ за незаконно влизане и престой. Изложеното обосновава извод, че
не се налага преценка в настоящото производство дали въпросното деяние е
престъпление и по българския наказателен закон, макар реално да е такова,
доколкото се подвежда под нормата на чл.281, ал.2, т.1, т.5 и т.6 вр. ал.1 НК.
Съдебният състав констатира, че представеното удостоверение е пълно и
съответства на съдебния акт. Осъденият е български гражданин, който сам е
инициирал настоящото производство. Липсват основанията за отлагане по
чл.14 ЗПИИСАННЛСМВЛС, както и тези за отказ, визирани в нормата на
чл.15 ЗПИИСАННЛСМВЛС.
В контекста на изложеното, налични се явяват законовите изисквания
за признаване и изпълнение на цитираното съдебно решение, което налага на
основание чл. 12 ЗПИИСАННЛСМВЛС признаването му, както и изпълнение
на наказанието, наложено на осъдения във вида, в който това е сторено от
съда в Р Гърция. Очевидно наложително се явява приспособяването му на
осн. чл. 13, ал.1 ЗПИИСАННЛСМВЛС, доколкото според българското
законодателство за посегателството по чл.281, ал.2 НК към датата на
подаване на молбата от осъдения У. е предвидено наказание от 1 до 6 години
"лишаване от свобода" и глоба от 5000 до 20000 лева и в този смисъл
указаният максимален размер на наказанието по българския наказателен
кодекс, в редакцията му, явяваща се по-благоприятна за дееца и действала
както по време на реализиране на престъплението, така и към подаването на
молбата, е по-малък от определеното с решението на гръцкия съд наказание.
Това налага намаляването му на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, при който срок допустимо се явява единствено ефективното му
изтърпяване и то при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ, съгласно нормата
на чл.57, ал.1, т.2, б.А ЗИНЗС. От срока на наказанието ШЕСТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на осн. чл.12, ал.9 ЗПИИСАННЛСМВЛС
подлежи на приспадане времето, през което българският гражданин У. е бил
3
задържан във връзка с престъплението, за което е осъден в гръцката държава,
считано от задържането му на 02.05.2019г., съгласно представената справка,
до датата влизане на съдебното решение в сила - 22.03.2023г., изтърпяната
част от наказанието „лишаване от свобода“, считано от 22.03.2023г. до
влизане на настоящото решение в сила, както и времето до фактическото му
предаване от гръцките на българските власти. Доколкото както от
удостоверението, така и от допълнително постъпилата справка от издаващата
държава се установява, че от наложеното наказание „лишаване от свобода“ е
приспаднато и времето, през което А. У. е полагал труд в пенитенциарното
заведение, то от срока на наказанието ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА подлежи на приспадане и времето от 404 дни /видно от справката/,
зачетени като труд от гръцката държава.
Предвид изложените съображения и на осн. чл.12, ал.8
ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ПРИЕМА за изпълнение съдебно решение № 275/2022,
постановено на 20.10.2022г. и влязло в сила на 22.03.2023г. на Петчленен
Апелативен Съд Тракия по Тежки престъпления Република Гърция, с което
българският гражданин А. У. У., ЕГН ********** е признат за виновен в
извършено на 02.05.2019г. престъпление с правна квалификация по чл. 30
пар.1, А,Б,В от Закон 4251/2014 НК на Р Гърция, за което е осъден на
ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 950
000евро, съответстващо на престъпление по чл.281, ал. 2, т. 1, т. 5 и т. 6 вр. ал.
1 НК на Република България, като на основание чл. 13, ал. 1
ЗПИИСАННЛСМВЛС НАМАЛЯВА срока на наложеното му наказание на
ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 20
000лева.
На осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. А ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ ПЪРВОНАЧАЛЕН
СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на така наложеното наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
ПРИСПАДА от срока на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА изтърпяната част от наказанието, а именно предварителното
задържане на А. У., считано от 02.05.2019г. до датата на влизане на съдебното
решение в сила –22.03.2023г., изтърпяната част от наказанието "лишаване от
свобода", считано от 22.03.2023г. до влизане в сила на настоящето решение,
както и времето до фактическото му предаване от гръцките на българските
власти, а на осн. чл.18, ал.2 ЗПИИСАННЛСМВЛС и времето от 404 дни,
4
представляващи приспаднати като труд от гръцката държава.
След влизане на решението в сила, преписи от същото ДА СЕ
ИЗПРАТЯТ на ОП-Пловдив, ВКП и Министерство на правосъдието.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд
Пловдив в 14-дневен срок, считано от днес.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5