№ 323
гр. Пазарджик , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня П.а Административно наказателно дело
№ 20215220200139 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Г.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ***, представлявано от Г. К. П., чрез пълномощника
адв. П. П. от ПзАК, против Наказателно постановление № 521190-F537964 от
30.06.2020 г. издадено от Директор на Офис за обслужване Пазарджик към ТД на
НАП Пловдив, с което на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125
ал.1 и ал.5 от ЗДДС е наложена имуществена санкция размер на 500 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до нарушение на
процесуалния и материалния закон, водещи до незаконосъобразност на
издаденото НП, поради което се иска неговата отмяна. Прави се искане за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата и излага доводи за
основателността й и пледира за отмяна на НП. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна- АНО се представлява от процесуален представител-
юрисконсулт, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага доводи за
законосъобразност на НП, чието потвърждаване иска. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на
страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при
1
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано за това, при извършена след
14.11.2019 г. служебна проверка в ТД на НАП Пловдив, офис за обслужване
Пазарджик от св. Д.К., в качеството му на инспектор по приходите, при която
било установено, че „Г.“ ООД гр. Пазарджик, като регистрирано по ЗДДС лице,
не е осигурило подаването на Справка-декларация за ДДС в законоустановения до
14.11.2019 г. за данъчен период от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. Поради тази
причина до управителя на дружеството била изпратена покана с изх. №
23796/19.11.2019 г. (л.13), за явяване за съставяне на АУАН. Поканата не била
връчена на дружеството.
В ТД на НАП- Пловдив, Офис Пазарджик на 28.01.2020 г. с вх. №
13001681367 била подадена Справка -декларация за ДДС за периода м. октомври
2019 г.
Така установеното от св. К. представлявало нарушение на чл.125 ал.1 и ал.5
от ЗДДС, поради което той съставил срещу дружество „Г.“ ООД АУАН с бл. № F
537964 на 14.02.2020 г. на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствие на
нарушителя. Впоследствие акта бил връчен на П. П.а на 22.06.2020 г., която
представила пълномощно от Г. П..
Въз основа на съставения АУАН на 30.06.2020 г. било издадено
обжалваното НП. То било изпратено за връчване по пощата на Г. П. и било
получено от П. П.а на 13.01.2021 г. видно от известие за доставяне на л.9 от
делото. Жалбата против последното била подадена чрез АНО до съда от надлежно
упълномощен адвокат от управителя на санкционираното дружество, на
20.01.2021 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя-
св. Д.К.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства,
които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата и становищата на
страните доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка
относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно
постановление, в случая от правна страна съдът приема, че жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество съдът е задължен да провери законността, т.е.
дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие
съдът служебно констатира, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи.
Актосъставителят- св. К. заема длъжността инспектор по приходите в ТД на НАП-
2
Пловдив и като такъв разполага с компетентността да съставя АУАН за
нарушения на ЗДДС. НП е съставено от директора на Офис Пазарджик в ТД на
НАП- Пловдив, който също разполага с компетентността да издава НП за
нарушения на ЗДДС и в частност конкретното нарушение, тъй като е
упълномощен за това от изпълнителния директор на НАП (виж Заповед № ЗЦУ-
ОПР-17/17.05.2018 г.- т.1.2. на л.18-20). Тоест налице е материална компетентност
по отношение на съставителите на АУАН и НП. Те разполагат и с т.нар.
териториална компетентност, тъй като процесната СД по ЗДДС е следвало да бъде
подадена по седалище и адрес на управление на дружеството в съответното
структурно звено на ТД на НАП, т.е. в случая в Офис Пазарджик към ТД на НАП-
Пловдив. Поради това и съдът не споделя направеното в жалбата възражение, че
П. П.- директор на Офис Пазарджик не разполагал с компетентността да издаде
обжалваното НП.
Проведеното против дружеството-жалбоподател
административнонаказателно производство е започнало със съставяне на АУАН.
При неговото съставяне и връчване обаче са допуснати СПН.
Правилно в жалбата, поддържано и от процесуалния представител в с.з., се
прави възражение, че АУАН неправилно е съставен в отсъствие на нарушителя,
без да са налице основанията за това. Това е така тъй като поканата изпратена до
дружеството не е била получена от същото нито чрез управителя, нито чрез
упълномощено от него лице, респ. служител на „Г.“ ООД, видно от известие за
доставяне на л.14 от делото. Адресираната до дружеството покана не е била
потърсена и въпреки това актосъставителят е пристъпил към съставяне на АУАН,
без да предприеме други действия по уведомяване на нарушителя. При това
положение не са били налице предпоставките на чл.40 ал.2 от ЗАНН за съставяне
на АУАН в отсъствие на нарушителя. Посочената норма разписва, че АУАН може
да бъде съставен в отсъствие на нарушителя, когато той е бил надлежно поканен,
но не се е явил. В този смисъл е допуснато процесуално нарушение. Същото не би
било съществено, т.е. такова което да засяга правото на защита на жалбоподателя,
ако впоследствие съставеният в отсъствие на дружеството-жалбоподател АУАН
му бе връчен надлежно. Такова връчване не е налице и в този смисъл са напълно
резонни възраженията на процесуалния представител на дружеството.
Твърди се от представителя на АНО, че е АУАН бил връчен на надлежно
упълномощено лице. Това обаче не е така. Вино от разписка към АУАН е, че той е
връчен на лицето П. П.а, която се твърди, че е била надлежно упълномощена от
управителя на „Г.“ ООД да представлява дружеството, в това число и да получи
съставения АУАН. От приложеното по АНП представено на връчителя на АУАН
пълномощно се установява, че П. П.а е била упълномощена от Г. П., но в
качеството му на управител на ЕТ „Г.- Г. П.“ гр. Пазарджик, да представлява ЕТ в
това число и пред данъчните власти. Да наистина, Г. П. е управител не само на
цитирания търговец, но и на дружество „Г.“ ООД, но от това обстоятелство не
следва автоматично, че след като е упълномощил П.а да представлява ЕТ „Г.- Г.
П.“, то това означава, че тя може да представлява и дружество „Г.“ ООД.
При това положение, няма съмнение, че АУАН не е бил връчен надлежно
3
на дружеството-нарушител и с това драстично са нарушени неговите права.
Противното не може да бъде прието дори и от обстоятелството, че от името на
„Г.“ ООД по АНП е било депозирано писмено възражение под формата на
обяснения срещу съставения АУАН (виж обяснения на л.11). Въпреки че техният
автор не е посочен, то и с просто око може да бъде установено, че положеният от
лицето изготвило обясненията подпис, съответства напълно на подписа на лицето,
на което е бил предявен и което е получило АУАН, а имено П. П.а, видно от акта.
Тоест възражението срещу съставения АУАН е било направено от лице, което не
имало надлежни пълномощия да представлява дружеството-нарушител.
Поради изложеното съдът намира, че АНП е започнало при грубо
нарушаване на процесуалните правила, накърнило драстично правото на защита
на санкционираното дружество, тъй като то е било лишено от възможността да
разбере в какво нарушение е обвинено и да се защитава адекватно срещу същото.
Поради това издаденото НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
В допълнение може да се каже и това, че е допуснато и още едно
процесуално нарушение при връчването на НП. Видно от известието за доставяне
е, че санкционният акт е изпратен на физическото лице Г. П., а не до наказаното
дружество, като липсват каквито и да е доказателства, че лицето, което е получило
НП- П. П.а е служител в „Г.“ ООД, респ. е надлежно упълномощена от управителя
на дружеството да го представлява или да получава книжа от името на
дружеството.
Дори и обаче хипотетично да се приеме, че не са налице визираните СПН,
то съдът намира че има още едно основание за отмяна на НП. От материалите по
АНП безспорно се установи, че в законоустановения срок до 14.11.2019 г.
дружеството-жалбоподател не е подало Справка-декларация за данъчен период м.
октомври 2019 г. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя. В този
смисъл дружеството е осъществило нарушението, за което е санкционирано.
Следва обаче да се има предвид, че дружеството не извършвало търговска
дейност през този период, което се установява и от подадената по-късно СД, която
е нулева. Следва да се отчете и това, че справката декларация е подадена от
дружеството преди да бъде съставен АУАН
Нормата на чл.179 от ЗДДС инкриминира различни форми на изпълнително
деяние- неподаване на декларация или отчетни регистри по този закон и
неподаване в срок. Процесната форма на неизпълнение с най-нисък интензитет
застрашава обществените отношения за своевременно и точно отчитане чрез
подаване на декларации и отчетни регистри от задължените лица, с оглед
определяне на финансовия им резултат и дължимия за внасяне или
възстановяване данък. Независимо, че отговорността на юридическите лица е
обективна и безвиновна съгласно чл.83 от ЗАНН, с оглед спазване на
конституционния принцип за равенство пред закона, за да не се получи
неравнопоставено третиране на правните субекти за едно и също по вид
нарушение, при преценката относно обществената опасност на конкретното
деяние следва да се отчете, че то е извършено за първи път и не е съществувала
4
реална опасност от засягане на защитените обществени отношения, тъй като
задълженото лице не е осъществявало търговска дейност не само през процесния
период, но и преди това, няма никакъв търговски оборот, нито е дължало данък.
Независимо че не е имало търговски оборот, дружеството не е подлежало на
задължителна дерегистрация по смисъла на чл.107 от ЗДДС. Вярно е, че справката
декларация е подадена повече от два месеца след изтичане на законоустановения
срок за подаването й, но от тази забава не са настъпили никакви обществено
опасни последици. Съдът отчете и че нарушението е извършено от дружеството за
първи път, макар от ангажираните от срана на АНО да се ангажираха
доказателства за противното. Това е така, тъй като видно от съставените две
предупреждения на дружеството, е че нарушенията, за които същото е
предупредено са били установени и наказващият орган е предприел действия в
същия период, в който е установено и настоящето нарушение и са били
предприети действия в тази насока. При това положение е неясен критерият защо
за две от тези нарушения АНО е преценил, че следва де предупреди дружеството,
а за едно от тях не и какви са били неговите съображения в тази насока.
Поради всичко това, настоящият съдебен състав приема, че конкретното
деяние, въпреки че формално осъществява признаците на административно
нарушение съгласно дефиницията на чл.6 от ЗАНН, представлява маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Задължението на органите по приходите да
регистрират нарушението чрез съставяне на АУАН не освобождава наказващият
орган от задължението му да прецени конкретната обществена опасност на
деянието, която в случая е малозначителна, поради което дружеството-
жалбоподател следва да бъде освободено от налагане на наказание, като бъде
предупредено чрез законовия представител устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушението ще бъде наложено административно наказание.
Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че дружеството е
внесло изискуемата справка декларация доброволно, преди органите на данъчната
администрация да са установили извършеното нарушение и съставили АУАН.
При преценката за маловажност на случая е без значение, че нарушението е
формално, тъй като общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН е приложима за всички
видове нарушения, като с оглед конкретните обстоятелства следва да се прецени,
дали деянието поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 112/82 г. ОСНК на ВС и т.8 от ППВС № 3/1982 г.
С оглед на изложеното НП следва да бъде отменено.
При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на
представителя на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Пак с
оглед изхода на делото основателна би била претенцията на дружеството-
жалбоподател за присъждане на разноски в негова полза, каквато е направена с
жалбата, но с оглед изявлението на процесуалния представител в съдебно
заседание, че не се претендират разноски, то съдът намира, че е десезиран с това
искане и не следва да се произнася.
5
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик
в настоящия състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 521190-F537964 от 30.06.2020
г. издадено от Директор на Офис за обслужване Пазарджик към ТД на НАП
Пловдив, с което на „Г.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ***, представлявано от Г. К. П., на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за
нарушение на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС е наложена имуществена санкция размер
на 500 лева, като незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на представителя на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6