№ 28727
гр. София, 15.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110126251 по описа за 2024 година
Произнасяне на съда по реда на чл.140 и следващи от ГПК, по насрочване на
делото за разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец Д. И. Д., ЕГН **********, чрез адв. Р. Ш., със съдебен адрес **********, срещу
ответник У.Б. АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление **********, чрез
адв.А. М., със съдебен адрес **********, с предявен иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ
вр. чл.188, т.1 КТ.
По делото е постъпил отговор в срока по чл. 131 ГПК от ответника, поради което и на
основание чл. 140 ГПК съдът следва да насрочи делото за разглеждане в о.с.з., да прикани
страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за
доброволно уреждане на спора; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими.
Предвид изложеното и на основание чл. 140 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждане на производството по делото в открито съдебно
заседание/о.с.з./, което ще се проведе на 11/10/2024 г. от 10,30 часа, за която дата и час да се
призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото определение, а на ищеца- и
препис от отговора на исковата молба.
НАМИРА исковата молба с която е сезиран за редовна, а предявеният с нея иск за
допустим.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съставя следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по
делото: Производството е образувано по предявен от ищеца срещу ответника иск, с който се
оспорва законосъобразността на Заповед № 118/09.04.2024г., издадена от ответника в
качеството му на работодател на ищеца, за налагане на дисциплинарно наказание
„Забележка“ и се иска нейната отмяна.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът поддържа, че между страните са възникнали трудови правоотношения по
силата на сключен Трудов договор № 271/05.03.2002г. и Допълнително споразумение №
1
2022/21.04.2022г., въз основа на които изпълнява длъжността „Експерт Търговско
планиране“ в структурата на банката „Главна Дирекция Корпоративно банкиране“,
„Търговско планиране“, „Бизнес проучвания“, „Търговско планиране“. Излага се, че на
09.04.2024 г. ищецът получил по електронен път Заповед № 118/09.04.2024г., с която му било
наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ поради нарушаване на трудовата
дисциплина, изразяващо се в неспазване на техническите и технологичните правила,
неизпълнение на законни нареждания на работодателя, злоупотреба с доверието и доброто
име на работодателя. В заповедта било посочено, че ищецът нерагламентирано е
предоставил клиентска информация в нарушение на трудовата дисциплина. Ищецът
поддържа, че заповедта била незаконосъобразна поради неспазване на изискванията на
чл.195, ал.1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта; не било извършено
нарушаване на трудовата дисциплина; не били изискани обяснения от ищеца по реда на
чл.193, ал.1 КТ; наложеното наказание не е определено при спазване на критериите на
чл.189 КТ; дисциплинарното наказание не било наложено в предвидените срокове. Твърди,
че изложените фактически твърдения в заповедта на отговаряли на обективната
действителност. Заповедта била непълна, неясна и непоследователна. Сочи, че вътрешните
документи на банката - „Декларация за опазване на банковата търговска тайна и за
доверителност“, „Длъжностна характеристика за заемане на длъжността експерт търговско
предприятие“, „Правилник за вътрешния трудов ред на У.Б. АД“, „Кодекс на поведение“ не
са били представени на ищеца от ответника. Ищецът оспорва да е разполагал с достъп до
информация на банката за условията по кредитиране.
Моли съдът да уважи претенцията с присъждане на сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, чрез
упълномощен адвокат А. М., с който оспорва исковата претенция като неоснователна.
Твърди, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е била издадена от
упълномощено от двама изпълнителни директори за това лице в 2-месечния срок по чл.194
КТ от узнаване на извършените нарушения на трудовата дисциплина - 15.2.2024г., на която
дата била започната и процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. В хода на
процедурата били събрани по електронен път обясненията на А.Б. на 26.02.2024г., на З.С.-П.
на 27.02.2024г., и на директор на филиал „С.-Х.Т., на 27.02.2024г. Излага се, че А.Й. била
уведомена за извършеното нарушение за първи път с имейл от 05.02.2024г., изхождащ от
Е.К., в който бил посочен ищецът. Въз основа на това писмо били изготвени други такива за
искане на обяснения от ищеца и З.С.. Твърди се, че ищецът получил на 20.02.2024г. искането
за даване на обяснения, като предоставил такива по случая с писмо от 20.02.2024г. до А.Й..
Поддържа, че в писмото ищецът е признал извършването на дисциплинарните си
нарушение, а именно че на 15.01.2024г. е разговарял с клиента П.М., че се е свързал с двама
от служителите в „Управление продукти и услуги“, като е изпратил съобщение на Директора
на „Управление продукти и услуги“, във връзка разговора с клиента П.М. на 19.01.2024г.,
като е разговарял относно с него на 22.01.2024г. Излага, че били поискани допълнителни
обяснения от З.С.-П., Х.Т. и А.Б., като такива били дадени по имейл от посочените лица.
Излага се, че срокът за налагане на дисциплинарното наказание бил 1-годишен от
извършване на нарушенията и 2-месечен от „откриването“ му, които срокове не били
изтекли. Поддържа, че съгласно практиката на ВКС началният момент на 2-месечният срок
по чл.194, ал.1 КТ се свързвал с довеждане до знание на субекта на дисциплинарна власт
констатациите в резултат на възложени проверки, а не с първоначалните сигнали. С оглед
изложеното твърди, че А.Й. е узнала в пълнота за извършените нарушения в момента на
получаване на последните обяснения от А.Б. от 26.02.2024г., от З.С.-П. от 27.02.2024г., и от
директора на филиал „Сандански“ на 27.02.2024г. Също така се излага, че за периода от
04.04.2024г. до 08.04.2024г. ищецът е бил в отпуск, през което време не тече 2-месечният
срок. Поддържа се, че издадената заповед съдържала всички изискуеми от закона реквизити.
Твърди, че ищецът е предоставил вътрешна информация на клиента относно решенията и
2
условията на банката за одобрение на ипотечен кредит, като преди това е искал да му бъде
предоставена такава от други служители на банката чрез създаване на напрежение и влияние
върху работата им. Сочи се, че освен Кодекса на поведение нито един от изброените от
ищеца документи не може да бъде открит на сайта на банката, доколкото не е бил
публикуван. Поддържа се, че на ищеца била връчена за подпис Декларация за опазване на
банковата търговска тайна и за доверителност, Длъжностна характеристика за заемане на
длъжността експерт търговско предприятие и Правилник за вътрешния трудов ред на У.Б.
АД.
Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца с присъждане на
сторените по делото разноски.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявеният иск намира правното си основание в чл.357, ал.1 КТ
вр. чл.188, т.1 КТ.
БЕЗСПОРНО Е между страните и те признават следните права и обстоятелства: всичко
изложено в ИМ по отношение на длъжността на ищеца и издаването и връчването на
оспорената заповед.
СПОРНИТЕ ФАКТИ между страните са: дали законосъобразно е наложено наказанието
на ищеца, дали са извършени от ищеца действия или бездействия, с които е нарушил
трудовите си задължения, за което е наложено оспореното наказание „забележка“, т.е.
спорни са всички факти в ИМ, по отношение на наложеното наказание.
ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се
разпределя по следния начин – всяка страна следва да докаже твърденията си, а именно:
ИЩЕЦЪТ следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
факти: съществуващо действително трудово правоотношение между страните;
ОТВЕТНИКЪТ - че законосъобразно е наложил дисциплинарно наказание – спазена е
процедурата по чл.193 КТ, чл.194 КТ, чл.195 КТ, фактите, описани в заповедта са се
осъществили, деянието съставлява нарушение на трудовата дисциплина и е с такава тежест,
че обуслява налагането именно на наказанието „забележка“, съразмерност на наказанието с
оглед извършеното от ищеца нарушаване на трудовата дисциплина.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства към делото на представените писмени
документи с ИМ и ОИМ.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на показания
трима свидетели, при режим на довеждане от ответника, за установяване на
обстоятелствата около спазване на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и
на сроковете, предвидени в КТ, на извършените от ищеца нарушения на трудовата
дисциплина и оказаното влияние върху работата на служители на банката от други отдели с
искане за предоставяне на информация, която не е част от работата на ищеца.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ответника за издаване на съдебно
удостоверение като неотносимо към предмета на спора по настоящото дело.
УКАЗВА на страните че могат да изразят становище по дадените указания в първото
по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че най - късно в първото съдебно заседание следва да уточнят
възраженията си и да направят доказателствените си искания, както и да ангажират
доказателства, след което губят тази възможност.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е
съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят
съда за новите си адреси. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната на основание чл. 40 и чл. 41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.
40 и чл. 41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се
3
смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може да постанови неприсъствено
решение срещу него, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК или да прекратипроизводството.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че това е най-ефективният и бърз
начин за разрешаване на възникналия спор помежду им и има преимущество пред спорното
производство, при спогодба заплатената такса се връща наполовина на ищцовата страна.
УКАЗВА на страните, че към СРС е създаден и действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ,
който е разположен на ет.2, стая 204 в сградата с адрес гр.София, бул. „Цар Борис III“ №54.
Медиацията е лесен и достъпен / безплатен/ алтернативен метод за решаване на правни
спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното
производство, като процедурата е неформална и поверителна. В случай, че страните желаят
постигане на резултат, който зависи изцяло от интересите им и пести време и средства, може
да се обърнат към служителя по медиация към СРС на тел. 02/8955423, който ще им помогне
при избора на медиатор от списъка на медиаторите, както и ще им осигури ползването на
Центъра по медиация в удобно за страните и за медиатора време.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно и не може да се обжалва.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните с призовката за о.с.з.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4