Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.11.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и
втора година в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1207 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 537 ТЗ,
както и искове по чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 124 ГПК от главно встъпилото лице „К.Ф.Д`А.П.Л.К.Е.СА“.
Ищецът твърди, че във връзка с трайните си търговски
отношения по договор № КП543/2015 от 15.02.2016 г. за продажба на горива,
сключен между него и „Р.О.“ ООД, на 03.08.2018 г. посоченият ответник издал
запис на заповед, без разноски и протест, със срок на предявяване до 3 години
от датата на издаване, на стойност 372 000 лева и авалиран
от А.Л.Д. лично, в качеството й на авалист. Посочва,
че на основание сключения договор и доставени от него стоки, на ответника
регулярно са издавани фактури, като тези издадени в периода от 05.10.2018 г. до
14.11.2018 г., които са на обща стойност 298 143,03 лева, не са заплатени
и към настоящия момент. Към момента на предявяване на записа на заповед на
длъжника и на авалиста на 28.01.2019 г., остатъкът от
дължимата към него сума била 300 643,03 лева. Депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което по гр.д. № 8519/2019 г. на СРС, 49
състав му била издадена заповед за изпълнение. След образуване на частното
производство са извършени частични плащания, които са редуцирали задължението
до 298 143,03 лева. Срещу заповедта за незабавно изпълнение е подадено
възражение от длъжниците на основание чл. 414 ГПК.
Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се установи
съществуването на вземането на „Р.Б.“ ЕАД в размер на 298 143,03 лева по
отношение на „Р.О.“ ООД и А.Л.Д., произтичащо от запис на заповед от 03.08.2018
г., обезпечаващ вземания на „Р.Б.“ ЕАД по договор № КП543/2015 от 15.02.2016
г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответниците
оспорват иска. Правят възражение за неподсъдност на спора, предвид наличието на
уговорена и приета от страните арбитражна клауза, съдържаща се в договор №
КП543/2015 г., сключен на 15.02.2016 г. за продажба на горива. С оглед на това
искат да се прекрати производството и да се постанови обезсилване на заповедта
за изпълнение и на изпълнителния лист. По същество считат, че искът срещу
втория ответник А.Д. е недопустим, тъй като тя не е страна по процесния договор за доставка на горива. Същата няма
неизпълнено задължение към ищеца. Твърдят, че при издаване на записа на заповед
са допуснати нарушения на изискванията и на материалния и на процесуалния
закон. Посочват, че А.Д., действаща в качеството на управител и представляващ „Р.О.“
ООД и в лично качество е била подложена на натиск от представители на ищеца
предварително да положи подписи и да изпише имената си за „Издател“ и за „Авалист“ в текста на записа на заповед, но посочената дата
на предявяване на записа на заповед за изпълнение е недостоверна и е нанесена
от ищеца фигуративно и в нарушение на закона. Твърдят, че записът на заповед не
е бил предявяван на издателя и на авалиста по него на
посочената в записа на заповед дата. Посочват, че ясно личи и разликата в
почерка при изписването на датата, с почерка на А.Д., като отбелязването на
датата очевидно не е поставено от нея. Считат, че от външна страна записът на заповед
не съдържа необходимите реквизити. Поддържат, че искът е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли изцяло и по отношение на двамата ответници. Твърдят, че ищецът е получил заместваща облага
от едно трето лице, вместо плащане от страна на ответника „Р.О.“ ООД. Третото
неучастващо по делото лице – „К.Б.К.М.С.ЕООД е изплатило на ищеца при условията
на обезщетително плащане пълния размер на
задължението на „Р.О.“ ООД. Посочват, че ищецът предявява искова претенция за
нещо, което не му се следва. Твърдят, че от обективна страна, именно ищецът се
е поставил в забава по отношение на първия ответник, избягвайки за дълъг период
от време – за повече от шест месеца провеждането на преговори и избягвайки необосновано
възможността да бъде сключено споразумение за разсрочване изплащането на
задълженията. Предвид изложеното искат да се отхвърли иска. Претендират
разноски.
В срока по чл. 372 ГПК с допълнителна искова молба
ищецът счита възражението за неподсъдност на спора за неоснователно и
неаргументирано. Твърди, че са налице всички изчерпателно изброени в закона
задължителни реквизити на записа на заповед. Обстоятелството, че авалистът не е страна по договора за доставка на горива, по
никакъв начин не изключва отговорността му. Посочва, че е невярно твърдението,
че дружеството „К.Б.К.М.С.“ ЕООД е изплатило на „Р.Б.“ ЕАД каквато и да е част
от задължението на ответниците. Посочва, че няма
договор с това дружество. Вземането действително било застраховано, посредством
застрахователна полица със застрахователен период в сила от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. от „К.Ф.Д`А.П.Л.К.Е.СА-клон
България“ ЕАД по отношение на продажбите по договора за горива и във връзка с
това му било изплатено обезщетение. Прави искане за привличане в процеса на
трето лице помагач.
В срока по чл. 373 ГПК с допълнителен отговор на
допълнителната искова молба ответниците заявяват, че
поддържат възражението за неподсъдност на спора. Считат, че искът по отношение
на първия ответник е допустим само в размера, надвишаващ размера на полученото
от ищеца обезщетение за неизпълнен договор и до пълния първоначално посочен
размер на иска. Недопустимо е едновременно предявяване и на претенция към
застрахователя и на такава към неизпълнилата страна по договора. Поддържат, че
искът по отношение на втория ответник е недопустим, поради липса на активна и
на пасивна легитимация на ищеца и на ответника. Считат, че е недопустимо привличането
на поисканото от ищеца трето лице за участие в процеса.
С определение от 25.03.2022 г., постановено по
в.ч.гр.д. № 3803/2021 г. на САС е допуснато встъпване на „К.Ф.Д`А.П.Л.К.Е.СА“
/КОФАС/ по реда на чл. 225 ГПК като главно встъпила страна. Дружеството твърди,
че част от претендираната от ищеца сума в размер на
268 328,78 лева следва да му бъде заплатена на него, тъй като представлява
изплатено от КОФАС на „Р.Б.“ ЕАД. Посочва, че между него и ищеца е сключен
застрахователен договор № ********* със застрахователен период от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., по който предоставил на
застрахования кредитно застрахователно покритие и услуги по отношение на
продажбите, които застрахованият осъществява във връзка със застрахователната
търговска дейност. Твърди, че изплатеното обезщетение на ищеца е за незаплатени
дължими суми по фактури цитирани и приложени към първоначалната искова молба,
вземането по които е обезпечено с процесния запис на
заповед. Размерът на изплатеното застрахователно обезщетение 268 328,78
лева представлява 90% от дължимата от „Р.О.“ ООД на „Р.Б.“ ЕАД сума към датата
на подаване на искането за изплащане на застрахователно обезщетение с вх. №
5803 от 11.04.2019 г. Посочва, че с извършеното плащане е придобил качеството
на кредитор на първоначалните ответници, като е
встъпил и в акцесорните права на първоначалния
кредитор – „Р.Б.“ ЕАД. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което
да се осъдят първоначалните ответници да му заплатят
сумата от 30 000 лева, представляваща част от цялата сума 268 328,78
лева – изплатено от КОФАС застрахователно обезщетение на „Р.Б.“ ЕАД и да се
признае за установено по отношение на ищеца, че част от правото, което той
претендира за себе си, принадлежи на КОАС, като се отхвърли предявения от „Р.Б.“
ЕАД срещу първоначалния ответник иск за сумата от 30 000 лева,
представляващи част от 268 328,78 лева. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност,
както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
·
По предявените главни искове с
правно основание чл. 422 ГПК:
Производството е образувано по предявени от „Р.Б.“ ЕАД
срещу „Р.О.“ ООД и А.Л.Д. искове с правно основание чл. 422 ГПК за
постановяване на решение, с което да се установи съществуването на вземането на
ищеца в размер на 298 143,03 лева по отношение на ответниците,
произтичащо от запис на заповед от 03.08.2019 г.
Процесният запис на заповед е издаден на 03.08.2018
г. от „Р.О.“ ООД и с него дружеството се е задължило неотменяемо и безусловно
да заплати при предявяване в тригодишен срок от датата на издаването му на „Р.Б.“
ЕАД, или на негова заповед, сумата от 372 000 лева. Отбелязано е, че
сумата е платима без разноски и без протест, с място на плащането по седалището
на „Р.Б.“ ЕАД или по конкретно посочена банкова сметка. ***, че подписаната А.Л.Д.
авалира по силата на чл. 483 и сл. задълженото по
ценната книга при условията, при които е поето. Ценната книга съдържа
изявление, че на 28.01.2019 г. записът на заповед е предявен на А.Л.Д., в
качеството й на издател на записа на заповед, от името на дружеството и в качеството
на авалист.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че процесният запис на
заповед е издаден във връзка с каузално правоотношение по сключен между „Р.Б.“
ЕАД и „Р.О.“ ООД договор № КП543/2015 от 15.02.2016 г.
Записът
на заповед, на който основава вземането си ищецът, е абстрактна сделка, при
която основанието за плащане не е елемент от съдържанието и затова не е условие
за действителност на ефекта. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от страните трябва да
докаже обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Кредиторът трябва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът
възраженията си срещу вземането, които възражения могат да бъдат както
абсолютни /срещу формата или съдържанието на записа на заповед/, така и лични,
основани на отношенията с кредитора – заплаха, насилие и др. В посочения смисъл
е практиката на ВКС в решение № 173 от 12.01.2011 г. по т.д. № 901/2009 г.,
Т.К., І Т.О. на ВКС и решение № 95 от 08.07.2014 г. по т.д. № 2473/2013 г.,
Т.К. ІІ Т.О. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Съдът
намира, че издаденият запис на заповед, представен в заповедното производство,
в който има попълнени дата на издаване – 03.08.2018 г. и начин на определяне на
падежа, съдържа всички необходими реквизити по чл. 535 ТЗ. Ответникът „Р.О.“
ООД се е задължил неотменимо и безусловно да заплати при предявяване на записа
на заповед сумата 372 000 лева. Наименованието „запис на заповед” се съдържа в
текста на документа, както и в неговото заглавие. Ответникът е поел безусловно
обещание да заплати определена сума, която е изписана цифром
и словом. В менителничния ефект е определен падеж по
един от начините, изчерпателно уредени в чл. 537 ТЗ във вр.
с чл. 486, ал. 1, т. 2 ТЗ – на предявяване за плащане в определен срок. Ценната
книга съдържа и останалите реквизити, изброени в чл. 535 ТЗ – лице, на което
трябва да се плати, дата на издаване и място на издаване, подпис на издателя и
уговорка, че сумата ще се изплати без разноски и протест. Отбелязано е в записа
на заповед, че задължението е авалирано при
условията, при които е поето от физическото лице А.Л.Д..
Предвид
изложените съображения съдът приема, че ищецът основава иска си за вземане по
редовен от външна страна запис на заповед, който съдържа всички задължителни
реквизити и въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т.
9 ГПК.
Настоящият
съдебен състав счита за доказано по делото и че е настъпила изискуемостта на
материализираното в ценната книга парично задължение, доколкото върху ценната
книга има изрично отбелязване, че записът на заповед е предявен на издателя и
на авалиста на 28.01.2019 г. и положен собственоръчен
подпис от лицето А.Л.Д..
Съдът намира
за изцяло недоказани твърденията на ответниците, че
издателят, представляван от управителя и авалист А.Д.
е била положена под натиск от представители на ищеца предварително да положи
подписи и да изпише имената си за „Издател“ и за „Авалист“
в текста на записа на заповед, както и че посочената дата на предявяване на
записа на заповед за изпълнение е недостоверна и е нанесена от ищеца
фигуративно и в нарушение на закона. Ответниците не
оспорват полагането на подписите от страна на А.Д., като дата на предявяване е
изписана на мястото, оставено за това. Ценната книга не съдържа зачерквания и
добавки, като е видно, че същата е създадена в този вид – на местата попълнени
с ръкописен текст предварително е оставено празно място с многоточие.
Следователно липсва видим дефект на записа на заповед относно реквизитите,
които трябва да съдържа менителничния ефект, за да се
приеме, че същият е недействителен.
Съгласно т. 17 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
предметът на делото по иска по реда на чл. 422 ГПК се определя от правното
твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение и когато се
касае за запис на заповед, предметът на делото е вземане по редовен от външна
страна менителничен ефект, какъвто е конкретният
запис на заповед, издаден на 03.08.2018 г. С въвеждането на твърдения или
възражения от поемателя или от издателя за наличието
на каузално правоотношение, се разкрива основанието на задължението за плащане
или обезпечителния характер на записа на заповед и в този случай на изследване
подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на него,
биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В този
смисъл е и решение № 95 от 08.07.2014 г. по т.д. № 2473/2013 г., Т.К., ІІ Т.О.
на ВКС по чл. 290 ГПК. В конкретния случай между страните е отделено като
безспорно, че процесният запис на заповед е издаден
във връзка с договор №
КП543/2015 от 15.02.2016 г. за доставка на горива. По делото е приет
подписаният между „Р.Б.“ ЕАД и „Р.О.“ ЕООД договор и анекси към него. Приети са
като доказателства и издадените във връзка с договора фактури и експедиционни
бележки.
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява,
че към 12.02.2019 г., по счетоводна сметка „Клиенти“ по партида на ответника
фигурира непогасено вземане на ищеца от ответника в размер на 299 643,03
лева. След 12.02.2019 г. е постъпило едно плащане на 22.02.2019 г. в размер на
1 500 лева, което е отнесено към фактура № **********/05.10.2018 г., в
резултат на което неплатеният остатък по тази фактура е намалял до
32 145,47 лева. След отчитане на плащането на 22.02.2019 г. неплатеният
общ остатък от вземанията на ищеца по процесните
фактури е станал 298 143,03 лева. От представените счетоводни справки от
ответника се констатира, че по сметка Доставчици по партиди на ищеца фигурира
задължение в размер на 299 569,28 лева към 12.02.2019 г., съгласно
представената справка за сметка Доставчици. Вещото лице посочва, че ответникът
води в счетоводството си задължение към ищеца с 73,75 лева по-малко, отколкото
е размерът, който ищецът води като непогасено вземане от ответника /299 643,03
лева/. Разликата се дължи на това, че на 25.10.2018 г. ищецът е отчел получено плащане
в размер на 1 824,01 лева, а ответникът е осчетоводил плащане с 73,75 лева
повече или 1 897,76 лева. Вещото лице констатира, че по процесните фактури, издадени във връзка с договора за
доставка на горива от ищеца ответникът е ползвал данъчен кредит в размер на
начисления ДДС по фактурите в общ размер на 51 994,43 лева. Установява се,
че на 25.04.2019 г. при ищеца е осчетоводено получено плащане в размер на
268 328,78 лева от КОФАС. С полученото плащане ищецът е закрил част от
фактурите на обща стойност 265 813,62 лева. По счетоводни данни на ищеца,
неплатеният остатък по процесните фактури към
15.02.2021 г. след отчитане на получено застрахователно обезщетение в размер на
268 328,78 лева, е в размер на 29 814,25 лева. По счетоводни данни на
ищеца, салдото/непогасеното вземане от ответника в размер на 29 814,85
лева е провизирано, като е отразено като лошо
вземане/Bad debt…, т.е. вземането от ответника е отписано
с дата 31.12.2019 г.
От изслушаната допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по сметка „Обезценка
вземания от клиенти“ към 23.05.2022 г. фигурира непогасено вземане в размер на
29 814,25 лева, отразено като лошо вземане. Завеждането на процесното вземане по посочената сметка не представлява
отписването му, а същото е прехвърлено в цялост по друга счетоводна сметка, по
която дружеството води т.нар. „лоши вземания“.
В разглеждания случай заведените от
ищеца „Р.Б.“ ЕАД главни искове по чл. 422 ГПК е за вземане по процесния запис на заповед в претендиран
размер към исковата молба 298 143,03 лева. Доказа се по делото, като това
обстоятелство не се оспорва и от ищеца, че за част от претендиранато
вземане „Р.Б.“ ЕАД е получило на 25.04.2019 г. застрахователно обезщетение от
главно встъпилото лице, като е останало задължение на ответниците
в размер на 29 814,85 лева. Предвид изложеното предявените главни установителни искове по чл. 422 ГПК подлежат на уважаване
до размера 29 814,85 лева, а за разликата следва да се отхвърлят. Основателно
е искането за присъждане
на законна лихва върху уважената част от сумата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до окончателното
й изплащане.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответниците, че тъй като А.Д. не е
страна по договора за доставка на горива, не дължи суми. Това е така, доколкото
заявените претенции от „Р.Б.“ ЕАД са по издадения в полза на дружеството запис
на заповед, който е във връзка с каузалното отношение, и в качеството на авалист А.Д. е поела задължението да отговаря за
задълженията на издателя така, както са поети.
·
По приетите,
съгласно определение на САС за съвместно разглеждане искове по чл. 225, ал. 1 ГПК от главно встъпилото лице „К.Ф.Д`А.П.Л.К.Е.СА“ /КОФАС/
С определение от 25.03.2022 г. по
ч.гр.д. № 3803/2021 г. на СРС, 15 състав е отменено определение от 29.10.2021
г. по т.д. № 1207/20220 г. на СГС, и вместо него е допуснато встъпването на К.Ф.Д`А.П.Л.К.Е.СА“ /КОФАС/ по реда
на чл. 225 ГПК като главно встъпила страна.
Съгласно
чл. 225, ал. 1 ГПК третото лице, което има самостоятелни права върху предмета
на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни.
Предявените срещу първоначалните ответници „Р.О.“ ООД и А.Д. искове са с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на лицата да заплатят на главно встъпилото
лице сумата 30 00 лева, частична претенция от общо заявена в размер на
268 328,78 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, а
срещу първоначалния ищец – за признаване за установено, че правото, което „Р.Б.“
ЕАД претендира за себе си за сумата 30 00 лева, частична претенция от общо
заявена в размер на 268 328,78 лева, принадлежи на „К.Ф.Д`А.П.Л.К.Е.СА“ /КОФАС/, като
се отхвърли предявения от „Р.Б.“ ЕАД срещу първоначалните ответници
иск до горепосочения размер.
От приетите доказателства е видно, че между „К.Ф.Д`А.П.Л.К.Е.СА“
– клон България КЧТ, в качеството на застраховател и „Р.Б.“ ЕАД, в качеството
на застрахован е сключен застрахователен договор № ********* за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. Със сключения договор
застрахователят предоставя на застрахования кредитно застрахователно покритие и
услуги по отношение на продажбите, които застрахованият осъществява във връзка
със застрахованата търговска дейност, посочена в чл. 1.1.
от Общите условия към полицата.
Не се спори, а това се доказа и от приетата
съдебно-счетоводна експертиза, че във връзка с продажбите, които „Р.Б.“ ЕАД
извършва към „Р.О.“ ЕООД за периода м. 10.2018 г. до м. 11.2018 г.,
застрахователят е изплатил на първоначалния ищец застрахователно обезщетение,
поради настъпил застрахователен риск в срока на застрахователното покритие, в
общ размер на 268 328,78 лева.
Размерът на обезщетението по
имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на конкретния
договор за имуществената застраховка и разпоредбите на КЗ, като съгласно чл.
386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието. В разглеждания случай е застрахована
търговската дейност на „Р.Б.“ ЕАД, поради което на обезщетение подлежат вредите
от неосъществените плащания по сключени договори със съконтрахенти,
какъвто е дружеството „Р.О.“ ООД. Процесните фактури
са издадени в срока на застрахователното покритие, като по същите не е
извършено плащане, което се доказа от приетата съдебно-счетоводна експертиза,
поради което застрахователят е изпълнил задължението си и е изплатил застрахователно
обезщетение на горепосочената стойност от 268 328,78 лева.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в
случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.
С изплащане на обезщетението „К.Ф.Д`А.П.Л.К.Е.СА“ се е суброгирало в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата „Р.О.“ ООД, както и срещу А.Л.Д., която се е задължила да отговоря с
дружеството като авалист по издадения запис на
заповед, изрично предвиден в чл. 12 от договора за доставка, сключен на
15.02.2016 г.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците, че тъй като А.Д. не е страна по договора за
доставка, както и по застрахователното правоотношение, то е недопустимо,
евентуално неоснователно насочването на претенцията срещу нея. Безспорно се
установи, че изпълненията на задълженията по договора за доставка са обезпечени
със запис на заповед, по който А.Д., в качеството на авалист,
се е задължила да отговаря, заедно с издателя на ценната книга „Р.О.“ ООД. Ответниците не оспорват възникването на каузалното
правоотношение и това, че процесният запис на заповед
е издаден, за да обезпечи изпълнението по него. Не оспорват наличието на
застрахователно правоотношение между първоначалния ищец и главно встъпилото
лице, нито извършеното от застрахователя плащане. След изплащане на
обезщетението застрахователят се е суброгирал във
всички права на зсатраховането лице, съществуващи към
момента на плащането, включително и в правото да получи плащане от солидарно
задълженото лице по издадения във връзка с договора запис на заповед. Това
становище е възприето и в мотивите на определение от 25.03.2022 г. по ч.гр.д.
№ 3803/2021 г. на СРС, 15 състав, с което е допуснато до участие в процеса
главно встъпилата страна, където е посочено, че при законна суброгация
върху новия кредитор преминава задължението на длъжника заедно с всичките му
принадлежности, което включва и дадените обезпечения.
Обстоятелството, че сумата 628 328,78 лева трябва
да се заплати на „К.Ф.Д`А.П.Л.К.Е.СА“ се потвърждава и от приетото по делото суброгационно писмо, в което изрично „Р.Б.“ ЕАД заявява, че
е получил плащане и се съгласява застрахователят да встъпи в правата му до
размера на изплатеното застрахователно обезщетение срещу причинителя на
вредата.
Предвид изложеното предявените искове от главно встъпилото лице се явяват основателни така, както са предявени за сумата 30 00 лева, частична претенция от общо заявена в размер на 268 328,78 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение от „К.Ф.Д`А.П.Л.К.Е.СА“.
·
По отношение на
разноските:
Съгласно указанията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., исковият съд следва да съобрази
и направените разноски в заповедното производство. От страна на първоначалния
ищец са извършени разноски в размер на 5 949,14 лева за държавна такса за
настоящото производство, 550 лева за депозити за вещо лице и 5 949,14 лева
за държавна такса за заповедното производство. С оглед уважената част от
исковете срещу първоначалните ответници на ищеца се
дължат разноски в размер на 1 244,85 лева. От страна на ответниците са извършени разноски в общ размер на
7 690 лева, от които 200 лева за депозит за вещо лице и 7 490 лева за
адвокатско възнаграждение. Ищецът прави възражение за намаляване на хонорара, в
случай че същият надхвърля минимално дължимото по Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно цената на иска, размерът на
минималното възнаграждение е 7 492,86 лева, а заплатеното на адвоката е
7 490 лева, поради което същото е в рамките на минимално дължимото, според
наредбата. С оглед отхвърлената част от първоначалните искове на ответниците се дължат разноски в размер на 6 921 лева.
Съдът констатира, че главно встъпилото лице не е внесло дължимата държавна
такса и при липса на разпоредба, обвързваща дължимостта
на таксата от изхода на спора, събирането й не се извършва съобразно резултата
по делото и задължено лице за нея остава ищецът. В този смисъл определение №
104 от 09.02.2015 г. по ч.т.д. № 112/2015 г. на ВКС, I Т.О. До внасяне на таксата от ищеца
тя не се явяиа направена от страната разноски по
смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което за нея не може да бъде ангажирана
отговорността за разноски на ответниците. Ето защо
съдът следва да постанови принудително събиране по чл. 77 ГПК на дължимата от
ищеца държавна такса, която възлиза на 1 200 лева.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 537 ТЗ, предявен от „Р.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, срещу „Р.О.“ ООД, с ЕИК: ******, с адрес: ***
и А.Л.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, че „Р.О.“ ООД и А.Л.Д. дължат
при условията на солидарност на „Р.Б.“ ЕАД
сумата в размер на 29 814,85 лева /двадесет и девет хиляди осемстотин и
четиринадесет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 03.08.2018
г. за сумата 372 000 лева с издател „Р.О.“ ООД и авалиран
от А.Л.Д., предявен за плащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над присъдения
размер 29 814,85 лева до пълния предявен размер от 298 143,03 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1 КЗ „Р.О.“ ООД, с ЕИК: ******, с адрес: ***
и А.Л.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплатят солидарно на „К.Ф.Д`А.П.Л.К.Е.СА“, регистрирано в търговския съд на Нантер, Франция, под № *********, със съдебен адрес:***0,
сумата от 30 000 лева /тридесет
хиляди лева/, частична
претенция от общо заявена в размер на 268 328,78 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение във връзка със застрахователен договор № *********/31.01.2017 г. за вреда,
причинена от „Р.О.“ ООД със солидарно задължено лице А.Л.Д. по запис на заповед
от 03.08.2018 г., обезпечаващ задълженията.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по
отношение на „Р.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, че вземането в размер на
30 000 лева /тридесет хиляди лева/, частична претенция от общо заявена в
размер на 268 328,78 лева, претендирана от „Р.Б.“
ЕАД по запис на заповед от 03.08.2018 г., принадлежи на „К.Ф.Д`А.П.Л.К.Е.СА“,
регистрирано в търговския съд на Нантер,
Франция, под № *********, със съдебен адрес:***0, поради извършено плащане и суброгиране в правата на застрахованото лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Р.О.“ ООД, с ЕИК: ******, с адрес: *** и А.Л.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплатят на „Р.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, сума в размер на 1 244,85 лева /хиляда
двеста четиридесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща направени разноски в настоящото производство и в заповедното
производство по ч.гр.д. № 8519/2019 г. по описа на СРС, 49 състав, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Р.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, да заплати на „Р.О.“ ООД, с ЕИК: ******, с адрес: ***
и А.Л.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, сума в размер на 6 921
лева /шест хиляди деветстотин двадесет и един лева/, представляваща
направени разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „К.Ф.Д`А.П.Л.К.Е.СА“, регистрирано в търговския съд на Нантер, Франция, под № *********, със съдебен адрес:***0,
да заплати по сметка на Софийски градски
съд сума в размер на 1 200 лева
/хиляда и двеста лева/, за държавна такса по предявените частични искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: